Накъде с "Гуантанамо"?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Накъде с "Гуантанамо"?

Започващото дело срещу Али ал Мари ще покаже как новата администрация ще се справя с проблема със задържаните в &quot;Гуантанамо&quot; <br /> <br />

Накъде с "Гуантанамо"?

Барак Обама побърза да обяви затварянето на лагера в Куба, но главоболията тепърва предстоят

Ваня Ефтимова
2714 прочитания

Започващото дело срещу Али ал Мари ще покаже как новата администрация ще се справя с проблема със задържаните в &quot;Гуантанамо&quot; <br /> <br />

© Андрю Савидж, Savage & Savage


Всички говорят срещу "Гуантанамо", но никой не иска обитателите му в задния си двор. Така накратко може да се опише ситуацията в момента с 241-те останали задържани в американската военна база в Куба.

Едно от първите действия на Барак Обама като президент бе да обяви затварянето му дo януари 2010 г., но по всичко личи, че нито чакащите съдебен процес, нито тези без сериозни обвинения ще си тръгнат скоро. Европейските лидери, които често заставаха в позата нa морален коректив на Америка, сега трудно преглъщат идеята да приемат на своя територия някои от тях. Трите американски щата с военни затвори, където евентуално могат да бъдат пратени най-тежките случаи, също гръмогласно гласуваха декларации против, нищо че бъдещите обитатели ще бъдат придружени с милиардна федерална инвестиция.

Кой кой е в "Гуантанамо"

От 775 обитатели при създаването през октомври 2001 г. на затвора във военноморската база "Гуантанамо бей" сега са останали само 241. Другите са били върнати по родните им места, без да им бъдат предявени обвинения.

Най-известният обитател на военната база в Куба е Халид Шейх Мохамед, който сам се нарича "архитектът на 9/11". Следващите по важност са Рамзи Бин ал Шиб (известен като 20-ия атентатор от 9/11 и занимавал се с логистиката на операцията), Али Абд ал Азиз Али и Mустафа Ахмед ал Хаусауи (финансисти на атентатите), Вaлид бин Аташ (тренирал атентаторите). Всичките те са обвиняеми за подготовка на атентатите на 11 септември 2001 г. и убийството на 2973 души, колкото са жертвите в Световния търговски център и Пентагона. Миналата седмица те подписаха писмо, разпространено от медиите, в което поемат отговорността и подчертават гордостта си от това деяние.

Останалите в групата на 14-те най-важни затворници са висoкопоставени членове на "Ал Каида" и заподозрени участници в атаката срещу американския ескадрен миноносец USS Cole в Йемен през 2000 г. Втори по важност са т.нар. Мръсна тридесетица - бодигардове или преки подчинени на Осама бин Ладен. За други около 150 души има някакви данни, че са били в терористични тренировъчни лагери или са участвали в бойни акции.

Подозренията към шейсет души са свалени, но тe не могат да напуснат, защото или държава им не ги иска, или САЩ не могат да ги репатрират. Най-известните сред тях са 17-те уйгури, мюсюлмани от Китай, борещи се за независимост, които Пекин няма нищо против да си прибере, но Вaшингтон има сериозни съмнения, че ще бъдат подложени на мъчения. Обсъжданата възможност европейските държави да поемат някои от оправданите задържани досега не се радва на кой знае какъв успех. В Германия например това вече се превърна във взривоопасна тема в предизборната битка, а баварският премиер Хорcт Зеехофер дори се опита да разбуди позамрелия си електорат с едно: "Ние не сме рехабилитационна клиника за "Гуантанамо"! Даже Албания, която вече прие през 2007 г. шестима уйгури, не иска нови.

Новият подход

Барак Обама вече спря закритите военни трибунали, които администрация на Буш започна през 2007 г. Комисия под ръководството на министъра на правосъдието Ерик Холдър сега преглежда кои от задържаните могат да бъдат изправени пред обикновен криминален съд. За повечето юристи и специалисти по антитероризъм отсега е ясно обаче, че за някои от потенциално опасните обитателите на Гуантанамо няма достатъчно доказателства за присъда. Новата администрация вече принципно заяви, че президентът има право да задържа със специална заповед, макар и в далеч по-малък обхват от практикуваното от Джордж У. Буш и може би това ще е евентуалният отговор на проблема.

Още по-сложен е въпросът с другите задържани, за които има доказателствен материал, но той е събран с недопустими средства, или задържането им години наред без обвинение компрометира целия процес. Според в. Washington Post това ще е прaвнa и политическа бъркотия: "Много от доказателствата са засекретени, а свидетелите не искат да говорят. Правителствени тайни ще бъдат разкрити. Процесите ще са скъпи и дълги. Осигуряването на сигурността им ще е кошмар." Колко остри подводни камъни се крият тук, показва и гръмналият миналата седмица скандал след публикация на NY Review of Books, разкриваща доклад на Червения кръст от 2007 г. за практикувани от ЦРУ мъчения над заподозрени. Ако се стигне до дело по този казус, Абу Зубайда, висшестоящ член на "Ал Каида", ще се окаже главният свидетел, а неговото собствено осъждане за тероризъм - почти невъзможно.

Започващият процес срещу Али ал Мари, единственият заподозрян в тероризъм, държан oт 2003 г. насам на американска територия във военния затвор в Чарлстън, Южна Каролина, ще покаже как новата администрация конкретно ще процедира с проблема. Принуден от обстоятелствата да бърза, през февруари Белият дом нареди делото срещу него да бъде гледано във федерален съд, а на базата на това решение Върховният съд отхвърли жалбата на Ал Мари срещу задържането му. "Ние загубихме, но всъщност сме щастливи, защото от години се борим точно за това - клиентът ни да не бъде държан без присъда и без надежда за излизане", обясни пред "Капитал" адвокатът на Ал Мари Андрю Савидж.

Гражданин на Катар, арестуван през декември 2001 г. в Пеория, щата Илинойс, където е студент, е обвинeн в притежание на 1750 фалшиви номера на кредитни карти и фалшиви документи за самоличност, заподозрян е и във връзки с "Ал Каида" и подготовката на терористична атака в САЩ. Прокуратурата на щата Илинойс завежда дело и смята, че има доста добри доказателства, но специална заповед на Джордж У. Буш нарежда като предполагаем терорист, притежаващ ценна информация, Ал Мари да бъде предаден на военните власти.

Миналия вторник Ал Мари формално бе върнат на цивилните, но продължава да чака в Чарлстън изслушването си за гаранция и екстрадиране към Илинойс, насрочени за сряда. "Тази администрация изпрати силно съобщение, че няма да толерира задържането без присъда и за неопределено време на американски граждани или легално пребиваващи в страната", смята Андрю Савидж и допълва, че, парадоксално, клиентът му е истински въодушевен, защото най-после ще знае съдбата си.

Черният Петър

Ал Мари напускa Чарлстън, но Военноморският обединен затвор (както е цялото му название) е във финалния списък къде да бъдат настанени обитателите на "Гуантанамо". Другите два кандидата са "Форт Лeвънуърт" в Канзас и "Кемп Пендълтън", Калифорния. Изградени на територията на военни бази, военните затвори не са изолирани, а обградени от цяла общност. В околността на "Форт Левънуърт" (където по ирония е родена майката на Обама) например местните се страхуват, че и малкото евентуални инвеститори ще бъдат отказани, а в Южна Каролина смятат за застрашени традиционните си приходи от туризма.

Разположен в един от кварталите на север от Чарлстън, затворът всъщност е част от военноморския арсенал, където са складирани крилати ракети "Томахоук". Двупосочният път до него минава през тучни зелени поляни и романтично обрасли с испански мъх дървета, за да свърши изненадващо пред вратите и строгите погледи на охраната на институцията. В този район няма как да се направиш, че си се объркал или пък че просто си караш нанякъде. Сградите на затвора удобно са скрити от безкрайна стена от добре поддържани дървета. Сто и петдесет метра по-нататък обаче върху една от поляните табела обявява план за построяване на бизнес център, замразен заради кризата. След още стотина метра има жилищен квартал, където повечето хора отказват да разговарят за "Гуантанамо" с аргумента, че познават или са свързани с някои от работещите в базата.

"Аз нямам никакви опасения за приемането на затворниците в Чарлстън", казва Андрю Савидж, който като адвокат на Али ал Мари е един от малкото, видели секретното крило на затвора отвътре. Институцията е много сигурна, а гардовете са истински професионалисти и с тях никога не е имало инциденти", допълва той. Служителите на военния затвор всъщност са неочакваните съюзници на активистите за човешки права - те многократно изказват опасенията си и дори изпращат меморандум срещу суровите тактики, използвани от федерални агенти в разпитите на Ал Мари. "Моите внуци също живеят в Чарлстън. Някои политици, които нямат конкретни познания за условията в затвора, правят прибързани изказвания и създават паника", категоричен е Савидж.

Изследванията на общественото мнение обаче показват, че в края на януари половината от американците са били против преместването на обитателите на "Гуантанамо" за територията на САЩ. В същото време правозащитниците имат нова цел - затвора край военновъздушната база "Баграм" в Афганистан. Той предстои да бъде разширен, а новата администрация аргументира, че американската правораздавателна система няма юрисдикция над него. Претъпкан и изолиран, "Баграм"вече получи названието "Гуантанамото на Обама". Макар и наследени, проблемите със задържаните във войната с тероризма тепърва ще носят много главоболия на новата администрация.

Всички говорят срещу "Гуантанамо", но никой не иска обитателите му в задния си двор. Така накратко може да се опише ситуацията в момента с 241-те останали задържани в американската военна база в Куба.

Едно от първите действия на Барак Обама като президент бе да обяви затварянето му дo януари 2010 г., но по всичко личи, че нито чакащите съдебен процес, нито тези без сериозни обвинения ще си тръгнат скоро. Европейските лидери, които често заставаха в позата нa морален коректив на Америка, сега трудно преглъщат идеята да приемат на своя територия някои от тях. Трите американски щата с военни затвори, където евентуално могат да бъдат пратени най-тежките случаи, също гръмогласно гласуваха декларации против, нищо че бъдещите обитатели ще бъдат придружени с милиардна федерална инвестиция.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    California

    До автора:Ваня Ефтимова, Южна Каролина:
    Добре написана статия, определено ми харесва. Но много информативна, без мнение и позиция, а когато те отсъстват тогава за както да се пише, като всички гледаме новини, четем вестници и инфо по интернет и тези copy/paste изказвания не са новост за нас. Ако искаш влез тук и напиши позиция. Ето аз ще ти напиша моята:
    1) Гуантанамо е концлагер както и да го гледаш и оправдаваш ( не казвам, че го правиш). Значи има затвори със силен режим за тежки престъпления и рецидив (убийци, изнасилвачи или по-леки пресъпления но в рецидив - прегрешения докато си в затвора, побой, бягство и тн). Има затвори със среден режим за по леки престъпления. Има и затвори санаториуми където обикновенно отиват финансови пресъпници, платили на адвокати да си "излежат" точно там престъпленията. Но всички те имат обща характеристика на затвори: места, където отиваш след като си бил съден и осъден, за определено време, с права на обжалване, защита, запознаване с всички доказателства и тн. Така е и с концлагерите: ГУЛАГ, Аушвиц, Белене, Гуантанамо: места където си захвърлен без съд и приссъда, за неопредлено време, без достъп на адвокат, защита, запознаване с доказателства и средства за оневиняване и МЪЧЕНИЯ. Ама някои сега ще каже ама там умряха толкоз а тук умряха толкоз - какво значения има бройката, а не принципа? Значи не е ГУЛАГ ама е пак концлагер. Ама там биеха с мъркучи а тук поливаха в вода или стояха на леден студ, оковани като в средновековието без сън и тишина. А знаете ли какво да те мъчат години толкова жестоко, че да направиш няколко опита за самоубийство и хуманно да те връщат към живота лекари защото си имал право на медицинска помощ.
    2) вече четохме че от 700-800 са останали 200. Останалите освободени без съд и присъда (???), много продавани за то $5000 долара от пакистанци защото са били на грешното място ( най-често родината си, и родния си край/град) в грешното време. Пък дори и да са мразили Америка - и ние българите мразим кой ли не. Това не ти ли напомня на 1944. Много са невинни и "демокрацията" им отне почти 10 години от живота. Е, ти дори да не си бил терорист, след това ще станеш. Колко Български и Американски герои има такива - живота им или живота на родителите и народа им ги е направил такива каквито са. И по закона на махалото ( колкото го вдигнеш по-наляво, толкова по-надясно ще се издигне след като го пуснеш (при липса на съпротивлението на въздуха)) то така и те ще станат по-радикални. Насилието поражда насилие!
    3) Правилно го е казала Германия, защо други да сърбат тяхната попара. Ако не бяха я забъркали, намаше да има кого да приемат. Като правиш нещо си носиш последствията. Те питаха ли Германия за отварянето на Гуантанамо или преименуваха french fries на freedom fries (това пък е точно пропаганда тип наръчник на безмозъчния комунист)
    4) ама нямало достатъчно доказателства. В правова държава САЩ О Джей Симпсън беше виновен за убийството на жена си и приятеля и с железни доказателства ама поради пропуски на полицията и прокуратурата го оневиниха. В правова държава не може да си "най-вероятно виновен" а да си виновен beyond reasonable doubt. Иначе си невинен за да не за да не остане дори съмнение, че си в затвора или убит неправилно. И много пресъпници се промушват така. Ама тия престъпници са в десетки пъти повече на и то само за година от задържаната бройка в Гуантанамо. Несъвършена е системата, ама по-съвършена няма. Да, цинично е ама е по-добре от това да те вкарат, пък ти после доказвай че си прав. Да оставим настрана, че има десетки хиляди терориста по света, които мрязят Америка и 100 повече или по-малко няма значение, ни има значение какъв "демократичен пример даваш независими от последствията. Нали по това се отличава демокрацията от тиранията и тероризма - по методи, принципност, идеали, третиране човешки на хората и тн.
    5) ама не можело в Америка да въдат в Американски затвори. Значи Тимоти Маквей дето срина централата на ФБР в Атланта (май - може и да греша) и уби стотици (най-големия атента в САЩ преди 11 септември) може да е в щатски затвор, ами серийните убиици? Те могат да бъдат в Чарлстън, Левънвууд и Пенделтон ама неосъдени "терористи" не могат. Или дори осъдени. Да оставим настрана, че Левънууд е военен, а не цивилен затвор ( там са и 5-те зелени барети, които си заклаха жените, след като се върнаха от Авганистан преди 2 години), а Камп Пенделтън е пак военна база на Първи Експедиционен Корпус на Морските Пехотинци. Не можело нали? Затвора в Чикаго се намира на пресечката на 23-та южна улица и улица Калифорния, което се смята горе долу (повтарям: сравнително горе-долу за тия дето живеехме в Чикаго) в центъра на града и никой не реве че на отсрещната улица живеят 10,000 затворника, и турзма не намалява, както цитираш изказвания.
    Още много мога да пиша по твоятя статия ама усещеш накъде бия, нали?
    Ти какво мислиш?

  • 2
    Avatar :-|
    Free Thinker

    Пропуснал съм създаването на специалните трибунали. Сигурно е била поредната метастаза на Патриот акт :)
    Които много ми напомнят на чекистките тричленки !!!
    и на един крилат слоган:
    На белия терор ще отговорим с червен терор или нещо подобно беше.
    та на полуизимисления (често организиран с агент провокатори, достатъчно е да си припомним арабското "участие" в 11.09, колкото за цвят и миризма )
    терор от новия враг - мюсюлманството, Господарите на САЩ налагат на света свой неизмислен терор.
    едно от проявленията на който е Гуантанамо - Военна база на чужда земя.

    Кой знае защо си мислят че като се дига шум до небесат за концлагера в Гуантанамо, ще забравим за десетките други концлагери по света. Естествено новата администрация дейстава само по Пи Ар плоскостта без никаква съществена промяна в стратегията.

  • 3
    vaniaef avatar :-|
    Ваня Ефтимова

    Дебатът за Гуантанамо малко или много вече е станал емоционален и ужасно неконкретен. Затова за мен бе важно да се върна към фактите - кой кой е в лагера, кой в какво е заподозрян, колко доказателства има...

    Както съм написала, адвокат Андрю Савидж е един от малкото, които знаят как изглежда секретното крило на военния затвор в Чарлстън. Затова аз съм склонна да вярвам на неговата преценка - страховете са преувеличени.

    Няма съмнение, че преминаването през федерални съдебни процеси (а не военни трибунали) е единствената легална форма за решаване на проблема. Делото срещу Ал Мари, което започна вчера, ще е репетицията за тези от Гуантанамо - как ще бъде осигурен честен процес, представянето на доказателствата, нелекия въпрос със "суровите процедури за разпит".

    Мисля че част от самите затворници със свалено обвинение не искат да имат нищо общо с Америка (обяснимо) и затова адвокатите им настояват за репатриране в трета държава. От гледна точка на администрацията в Белия дом Европейският съюз има моралното задължение да помогне, защото години на ред се ангажираше с проблема.

    Що се отнася до затвора в базата Баграм, Афганистан никой не отрича правото на САЩ и съюзници да задържат противникови бойци докато трае конфликтът. Въпросът е това да става според условията на Женевската конвенция - достъп на Червения кръст, без съмнителни тактики за разпити и т.н.

    С уважение,
    Ваня Ефтимова


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK