20 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Швейцария и банкова тайна са почти синоними. Скоро може вече да не е така <br /> <br />

Вън от рая

Финансовата криза засили офанзивата срещу данъчните оазиси

Светломира Гюрова
2914 прочитания

Швейцария и банкова тайна са почти синоними. Скоро може вече да не е така <br /> <br />

© Reuters


Финансовата криза вече отнесе много легенди. Следващата в списъка може да е митичната швейцарска банкова тайна, в която напоследък започнаха да се отварят дупки като в швейцарско сирене. И алпийската държава съвсем не е единствената, която усеща жегата зад ъгъла.

Във време на свиващи се бюджетни приходи и търсене на средства за милиардни пакети за стимулиране на стагниращите икономики търпимостта към сенчестите капитали и данъчните еквилибристики започва да се свива до критичен минимум. САЩ обявиха война на укриването на данъци; британският премиер Гордън Браун поде кръстоносен поход срещу страните, известни като данъчен рай; Франция и Германия призоваха за международен "механизъм за налагане на санкции", който да затвори фискалните "черни дупки" по света; създаването на по-строги регулации с глобален обхват ще бъде една от основните теми на срещата на Г-20 в Лондон на 2 април, където Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) ще представи нов разширен "черен списък" на несговорчивите офшорни центрове. И целият този масиран натиск започна да дава резултат.

Офшорни бастиони под обсада

В последните седмици се изсипа истинска лавина от капитулации на държави, доскоро ревниво бранещи благоприятните си данъчни закони и дискретното банкиране. Първите вдигнали бялото знаме офшорни центрове бяха Сингапур и Хонконг. В Европа очаквано най-напред се предадоха най-малките - островите Джърси и Ман и Каймановите острови (под британска юрисдикция), а след тях Андора и Лихтенщайн, които на 12 март обявиха, че ще се придържат към международните правила за обмен на банкови и данъчни данни и ще сътрудничат на ОИСР. Вадуц призна, че прави тази стъпка, за да не бъде включен в списъка на ОИСР, което може да постави миниатюрната алпийска държава в изолация. Имиджът на Лихтенщайн вече пострада сериозно миналата година, когато княжеството се оказа в епицентъра на най-голямата данъчна афера в историята на Германия. Тогава властите в Берлин обвиниха стотици германски граждани (сред които и една от корпоративните звезди във федералната република - бившият председател на борда на директорите на Deutsche Post Клаус Цумвинкел) в укриване на доходи в лихтенщайнски банки.

Към списъка на свалилите гарда данъчни убежища се присъединиха и Белгия, Люксембург и Австрия. А миналия петък в клуба на обявилите капитулация влезе и най-големият офшорен център в света - Швейцария, където в сметки и трезори под булото на банковата тайна, въведена със закон преди повече от шест десетилетия, отлежават близо 2 трлн. долара чуждестранни капитали. "Това е началото на края на данъчните оазиси", обяви Гордън Браун.

Решението на Берн бе обяснено от говорителя на финансовото министерство Роланд Майер по следния начин: "Швейцария трябваше да действа. Международният натиск беше огромен." Въпреки това разхлабването на банковата тайна предизвика истински шок и ужас в алпийската държава и правителството бе подложено на унищожителни критики в парламента, че не е защитило ключовата за страната финансова индустрия и не е устояло на атаката от САЩ срещу най-голямата швейцарска банка UBS. Миналия месец UBS бе принудена да плати 780 млн. долара глоба и да предаде данни за 250 свои клиенти на американските власти и това беше първият сигнал, че швейцарският офшорен бастион се пропуква.

Лесна мишена

По изчисления на ОИСР в т.нар. данъчни оазиси по света потайно отлежават близо 11 трлн. долара. Според Саймън Тилфорд, главен икономист на Центъра за европейска реформа в Лондон, основната причина за офанзивата на САЩ и големите европейски страни срещу офшорните центрове точно сега са именно потенциалните данъчни постъпления, изтичащи от икономиките по време глобална рецесия. "Дори и краят на всички данъчни оазиси в света обаче няма да има силно отражение върху правителствените приходи. Ще има ефект, но няма да е драматичен", коментира Тилфорд пред "Капитал".

Всъщност въпреки триумфалното изявление на британския премиер краят на офшорките изглежда още далеч. Андора, Лихтенщайн, Люксембург, Австрия и Швейцария изрично подчертаха, че ще предоставят поверителна информация за клиентите на финансовите си институции не при всяко поискване, а само когато има доказателства за данъчни измами и престъпления. И условие за това ще бъде наличието на двустранно споразумение за обмен на данни със съответната държава. Швейцарският финансов министър и ротационен президент на страната Ханс-Рудолф Мерц например предупреди, че предоговарянето на над 70 двустранни данъчни споразумения може да отнеме години, тъй като всяко от тях трябва да бъде одобрено с отделно гласуване от парламента или на референдум. Никола Фримел, говорителка на на Съюза на австрийските спестовни каси, пък заяви пред "Капитал": "Банковата тайна е част от конституцията на Австрия и в близко бъдеще там не се предвиждат никакви промени."

Именно тези условности бяха причината френският финансов министър Кристин Лагард да предупреди, че дяволът е в детайлите, а германският й колега Пеер Щайнбрюк да заяви, че очаква от Берн не думи, а дела. Агресивният тон на Берлин предизвика разгорещена словесна схватка, в която швейцарският депутат и бивш банкер Ханс Кауфман призова за бойкот на германските автомобили, немският финансов министър контрира с репликата, че швейцарците приличат на банда индианци, подплашени от кавалерията, а друг парламентарист от Берн, Томас Мюлер, отбеляза, че Щайнбрюк му напомня за "поколението германци, които маршируват по улиците в кожени шинели, ботуши и ленти над лактите".

Усещането за несправедливо нарочване витае не само в Швейцария, но и в Австрия. Говорителят на австрийското финансово министерство Харалд Вайглайн каза пред "Капитал", че това, което се случва в момента, не е обективна дискусия за прозрачността на международната финансова система, "а търсене на изкупителни жертви за кризата".

Според Саймън Тилфорд данъчните оазиси са разбираема, но също така и лесна цел. "Донякъде е тревожно, че се отделя толкова време и енергия на офшорните центрове точно сега. Този въпрос трябва да се разгледа в някой момент, но сега големият проблем е как да се преборим със слабостта на глобалната икономика, която няма нищо общо с данъчните убежища."

По темата работи и Юлия Дамянова, Виена


1 коментар
  • 1
    Avatar :-|
    Камен

    Колкото и да не ни харесва, накрая май Маркс ще се окаже прав: натрупването на излишъци от капитал у тези, които го притежават, води до тласък към постоянна експанзия и адски силен натиск към нови пазари, който поради физическите лимити на системата ще доведе до нейното унищожение.

    По света отлежавали незнамсиколко трилиона. А пък над половината хора на земята нямат осигурени основни неща като храна, вода, подслон, и нямат един долар спестен. Тези с трилионите искат да те да им носят нови трилиони всяка година, но масата консуматори няма с какво да купува. Последните години им се отпускаха безразборно кредити, но се видя, че не могат да ги връщат, и тази работа пресъхна. Ето ви криза сега, и няма ясен път към нейното разрешаване.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK