Брюксел се стяга за Лондон
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Брюксел се стяга за Лондон

Френският президент Никола Саркози и германският канцлер Ангела Меркел показаха рядко срещано единодушие<br />

Брюксел се стяга за Лондон

На срещата на Г-20 на 2 април залогът за ЕС е най-голям

Ирина Новакова
3915 прочитания

Френският президент Никола Саркози и германският канцлер Ангела Меркел показаха рядко срещано единодушие<br />

© Reuters


Как да извадим света от глобалната криза е въпросът за 1 млн. долара. А от предстоящата среща на Г-20 в Лондон се очаква да даде отговора. Като една от водещите икономики в света Европейският съюз има амбицията да изработи съществена част от този отговор. Изглежда логично - в групата на 20-те най-развити световни икономики участва "тежката артилерия" на съюза. Това са председателството му (в случая - чешкият премиер), президентът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и четири страни членки (Германия, Франция, Великобритания и Италия). За подкрепление на форума на Г-20 на 2 април са поканени Холандия и Испания.

При такова мнозинство ЕС би трябвало да има решаващата дума и да може да наложи своите позиции на партньорите си в Г-20. Какви обаче да са те? Лидерите на ЕС търсиха общия си отговор на пролетния Европейски съвет в Брюксел миналия четвъртък. И не им беше лесно - с различни икономически философии и неравно уязвени от кризата, "големите" в ЕС от месеци спорят да налеят ли още пари в икономиката, доколко да ремонтират финансовата система и дали просто да изчакат действието на вече взетите антикризисни мерки.

Финансова операция, а не нови инжекции в икономиката

Според проектозаключенията от срещата ЕС иска от Г-20 да сложи акцент върху нови правила на глобалната финансова система - чрез по-затегнат контрол, особено на високорисковите операции, и повече прозрачност на кредитните агенции и деривативните продукти. Страните членки решиха също така (в разрез с американската позиция и точно след като Федералният резерв на САЩ извади тежката артилерия и реши да вкара в икономиката над 1 трлн. долара), че сега не е време за инжектиране на още финансови стимули. Това беше рядък пример за единомислие между френския президент Никола Саркози и германския канцлер Ангела Меркел, които прокараха мнението, че трябва да се изчака да подействат вече взетите антикризисни мерки, преди да се наливат нови средства. "Това, което трябва да направим (на срещата на Г-20 - бел. ред.), е да изпратим силен психологически сигнал. Не трябва да се състезаваме кой ще извади най-нереалистичния финансов стимул", каза Меркел пред германския парламент точно преди да замине за Брюксел. В този дух бе и общата позиция, формулирана в четвъртък от чешкия премиер и председател на ЕС Мирек Тополанек: "На дневен ред е реформа на финансовата система - това е водещият приоритет."

Освен това европейските лидери се разбраха да предложат на Г-20 действия в още три направления - връщане към устойчив икономически растеж, по-добро управление и предотвратяване на глобални кризи и подкрепа за затруднените развиващи се страни.

Дяволът обаче е в детайлите - например в идеята на ЕС за международна координация на финансовите стимули. От колко такива инжекции се нуждае боледуващата глобална икономика и достатъчни ли са те за момента? Във вторник Нобеловият лауреат по икономика за 2008 г. Пол Кругман каза в Брюксел, че досега финансовото лекарство е твърде недостатъчно в САЩ и още по-недостатъчно в Европа. В ЕС няма единомислие по темата - за разлика от Франция и Германия Гордън Браун подкрепя искането на американския президент Барак Обама за допълнителни финансови инжекции. За това се борят и закъсали страни от еврозоната като Испания и Гърция. Ангела Меркел обаче не е склонна да отдели още германски милиарди, за да помага на другите. Причината едва ли са само предстоящите в Германия парламентарни избори през есента; в последните месеци Берлин упорито настоява, че не може винаги да спасява тези, които не са си написали домашното преди кризата, изпуснали са от контрол държавните си финанси и са живели опасно на кредит.

ЕС - да реформираме системата, САЩ - първо да я спасим

Колкото и да са разединени европейците, разминаванията са още по-големи между ЕС и САЩ. Докато в Брюксел рефренът е "Реформирай!", във Вашингтон е "Стимулирай!". Отвъд океана, изглежда, изобщо не отдават толкова голяма важност на промените в регулацията на финансовите пазари и мнението е, че преди да се мисли как да се избегнат следващите финансови бедствия, трябва да се преодолее настоящото.

Общо пакетите със стимули на американския президент Барак Обама са в размер на 5.5% от БВП на страната. САЩ настоява европейските страни също да налеят средства, възлизащи от поне 2% от БВП на ЕС. До момента европейските стимули са 1.5% от БВП на ЕС, или 200 милиарда евро. Тази сметка обаче не включва социалните разходи за безработица и други помощи (т.нар. автоматични стабилизатори, които се задействат при кризата). Заедно с тях стимулите в ЕС нарастват до близо 3.3% от БВП на съюза (или над 400 млрд. евро). Според неговите лидери засега не е нужно повече - "вместо да мислим за нови планове, нека се концентрираме върху прилагането на настоящите", каза в четвъртък президентът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. Вашингтон обаче предпочита наред с вече взетите национални и регионални мерки да се договорят и нови, глобални стимули. Седмица преди срещата в Лондон изглежда, че единствените теми в богатия дневен ред на Г-20, по които САЩ и Европа са единодушни, са отпускането на допълнително финансиране за Международния валутен фонд и въвеждането на нови правила за надзор на кредитните агенции.

Според наблюдатели на срещата в Лондон залогът е най-голям за самия ЕС - през седмицата Барозу неколкократно изрази тревога, че ако страните от Г-20 си тръгнат от срещата в британската столица без конкретни решения за действие, Европа ще изпадне в още по-дълбока икономическа депресия. В статия за британския вестник "Обзървър" тази седмица бившият главен икономист на МВФ Саймън Джонсън пък предупреди, че "най-тежките проблеми през 2009 г. ще бъдат не толкова глобални, колкото европейски - и истинската тема на Г-20 трябва да е как да се помогне на Европа да се спаси сама от себе си". Причината? В Европа кризата тепърва се развихря. За разлика от Америка тук се разчита на т.нар. автоматични стабилизатори, като социалната политика например, които според Пол Кругман ще осигурят по-меко падане за европейските граждани, отколкото за американците. Но проблемът на Европа е, че няма мощни институции, които да вземат решения за всички в кризата, смята Кругман. Това създава рискове, които тревожат мнозина в последните седмици и които тепърва ще се задълбочават - протекционизма, напрежението за ограниченията на общия пазар и еврозоната и противоречивите икономически мерки в отделните страни членки. За да е наистина лидер в Г-20 към изхода от кризата, Европа трябва тепърва да покаже, че може да отговори и на тези въпроси.

Първи стъпки и нови искания в енергетиката

ЕС ще подпомогне със 120 милиона евро реализирането на енергийни проекти в България, реши Европейския съвет. Парите ще дойдат от плана на Европейската комисия в размер на 3.75 милиарда евро, приет след газовата криза през януари. Премиерът Сергей Станишев нарече "само първата стъпка" това европейско съфинансиране за газови интерконектори с Гърция и Румъния и за осигуряване на механизми за двупосочен газов поток между 8 страни в региона. Той каза, че има позитивен сигнал от Европейската инвестиционна банка за заем за модернизация на газохранилището в Чирен. На Европейския съвет премиерът внесе декларация с искането си за нови компенсации за АЕЦ "Козлодуй" - в размер от 250 до 800 милиона евро до 2013 г.

Как да извадим света от глобалната криза е въпросът за 1 млн. долара. А от предстоящата среща на Г-20 в Лондон се очаква да даде отговора. Като една от водещите икономики в света Европейският съюз има амбицията да изработи съществена част от този отговор. Изглежда логично - в групата на 20-те най-развити световни икономики участва "тежката артилерия" на съюза. Това са председателството му (в случая - чешкият премиер), президентът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и четири страни членки (Германия, Франция, Великобритания и Италия). За подкрепление на форума на Г-20 на 2 април са поканени Холандия и Испания.

При такова мнозинство ЕС би трябвало да има решаващата дума и да може да наложи своите позиции на партньорите си в Г-20. Какви обаче да са те? Лидерите на ЕС търсиха общия си отговор на пролетния Европейски съвет в Брюксел миналия четвъртък. И не им беше лесно - с различни икономически философии и неравно уязвени от кризата, "големите" в ЕС от месеци спорят да налеят ли още пари в икономиката, доколко да ремонтират финансовата система и дали просто да изчакат действието на вече взетите антикризисни мерки.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Нобел

    Най-доброто, което Европейският съюз трябва да прави, е да следва досегашната си политика и да не се поддава на натиска на САЩ и клакьорите му, които в действителност не са толкова безкористни в привидната си загриженост за Европа. Например големите шефове в МВФ съвсем нямат благородни помисли. Точно Строс-Кан е един от настоящите световни "герои", които пламенно дерзаят от половин година насам за краха на доверието в европейските икономики.

    Самият МВФ беше доскоро в дълбока криза - клиентите - кандидати за услугите му, бяха намалели драстично през последните години. А в момента МВФ не може и да заема от застиналите капиталовите пазари. Затова от есента на 2008 г. шефът му Строс-Кан и разни негови емисари започнаха систематично да предизвикват и задълбочават световната психоза - с цел МВФ да получи от паникьосаните държави поръчки и недостигащите му капитали съответно. Което и става. Абсолютни манипулации на света, скрити зад привидна загриженост и жертвоготовност.

    Всъщност ето по-долу какво мисли за "експертите" на МВФ един нобелов лауреат за икономика, бил Главен икономист на Световна банка за 3 години (подал си демонстративно оставката през 2000 г. заради несъгласие с политиките на Световна банка и МВФ). Коментарът е излишен

    What I Learned At The World Economic Crisis
    Joseph Stiglitz / The New Republic, 17 Аpril 2000

    ...When the IMF decides to assist a country, it dispatches a "mission" of economists. These economists frequently lack extensive experience in the country; they are more likely to have firsthand knowledge of its five-star hotels than of the villages that dot its countryside...Country teams have been known to compose draft reports before visiting. I heard stories of one unfortunate incident when team members copied large parts of the text for one country's report and transferred them wholesale to another. They might have gotten away with it, except the "search and replace" function on the word processor didn't work properly, leaving the original country's name in a few places. Oops.

    IMF experts believe they are brighter, more educated, and less politically motivated than the economists in the countries they visit. In fact, the economic leaders from those countries are pretty good--in many cases brighter or better-educated than the IMF staff, which frequently consists of third-rank students from first-rate universities.

    …I was often asked how smart--even brilliant--people could have created such bad policies. One reason is that these smart people were not using smart economics. Time and again, I was dismayed at how out-of-date--and how out-of-tune with reality--the models Washington economists employed were....



  • 2
    Avatar :-|
    Summit

    Ама много ги е шубе някои хора в БГ от емиграция на работната сила май и леко прекаляват със плашилата.

  • 3
    Avatar :-|
    007

    "Как да извадим света от глобалната криза е въпросът за 1 млн. долара."

    По-скоро, тожа е въпросът за ниаколко трилиона долара :-)

  • 4
    Avatar :-P
    Aavraam

    Хайде на бас.че евреите ще натискат за печатане на пари до последно!

  • 5
    Avatar :-|
    Аналитик

    Не само Щиглиц има специално мнение за МВФ (от собствен опит отвътре). Специалният репортер на ООН по глобалните политики за прехраната Жан Циглер нарича в текстовете си представителите на МВФ "пожарникари-пиромани";.
    МВФ наистина заслужава специален анализ за ролята си в разгарянето на тази криза (за предишната криза от 1998 отнесе доста критики, но какво от това - гледаме го, че пак се натиска да направлява световните дела).

  • 6
    Avatar :-|
    До 5

    Светът въобще не си е взел поука от азиатската криза в края на миналия век. Настоящата прилича много на предишната и се използва и манипулира от същите институции, които, противоположно на официално прокламираната си мисия, имат свои икономически и политически интереси.

  • 7
    Avatar :-|
    Google

    Вижте едно ново интервю с Щиглиц от февруари 2009 за сегашната криза

    http://www.democracynow.org/2009/2/25/stieglitz

    Nobel Prize-Winning Economist Joseph Stiglitz: Obama Has Confused Saving the Banks with Saving the Bankers

    JOSEPH STIGLITZ: ...So we got cheated, to put it bluntly. What we don’t know is that—whether we will continue to get cheated. And that’s really at the core of much of what we’re talking about. Are we going to continue to get cheated?...
    ...The question is, why did we bail out AIG? What they said is, the reason we bailed it out is if we didn’t bail it out, there would be consequences somewhere else. They didn’t tell us where. It would make much more sense if we looked at where the consequences were and deal with the problems as they turn out.... let’s get the money going to where we think it ought to go, rather than this trickle-down approach that we’ve been using with AIG.
    AMY GOODMAN: Why is Obama saving these bankers?
    JOSEPH STIGLITZ: Well, we could all guess about the politics. We know one of the problems about American politics is the role of campaign contributions, and that’s plagued every one of our major problems. .. The fact that there was so much campaign contributions from the financial sector at least raises the concern.

    ...Now, there is one other legitimate concern, that Wall Street has done a very good job of fear mongering. They say, “If you don’t save us, the whole system will go down.” But, you know, when these banks that I talked about before, when they go down, there’s not even a ripple. The fact is, you change ownership. It happens on airlines all the time. An airline goes bankrupt, a new ownership, financial reorganization—not a big deal. What they’ve succeeded in doing is instilling a sense of fear, so that it’s a kind of paralysis that hangs over what we’re doing. And you could understand a politician. He’s been told if you do one thing, the whole system—the sky is falling, it’s going to fall. That induces political leaders to try to do the smallest incremental step, and that’s what got Japan in trouble.

  • 8
    Avatar :-|
    Google

    А ето още мнения на Щиглиц за сегашната криза:

    Stiglitz on the Current Financial Crisis and the State of the Economy

    http://www2.gsb.columbia.edu/faculty/jstiglitz/Crisis.cfm

    Напр. пред Гардиан:
    http://www.guardian.co.uk/commentisfree/2008/sep/16/economics.wallstreet

    How seriously, then, should we take comparisons with the crash of 1929? Most economists believe we have the monetary and fiscal instruments and understanding to avoid collapse on that scale. And yet the IMF and the US treasury, together with central banks and finance ministers from many other countries, are capable of supporting the sort of "rescue" policies that led Indonesia to economic disaster in 1998. Moreover, it is difficult to have faith in the policy wherewithal of a government that oversaw the utter mismanagement of the war in Iraq and the response to Hurricane Katrina. If any administration can turn this crisis into another depression, it is the Bush administration.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK