От трус на трус
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

От трус на трус

Свалянето на правителството на Мирек Тополанек оставя Чехия и ЕС на автопилот в труден момент <br /> <br />

От трус на трус

В разгара на кризата Чехия и Унгария останаха без правителства, а ЕС - без председател

3483 прочитания

Свалянето на правителството на Мирек Тополанек оставя Чехия и ЕС на автопилот в труден момент <br /> <br />

© Reuters


Нищо чудно букмейкърите скоро да започнат да събират залози кое ще е следващото европейско правителство, паднало в разгара на кризата. Дотук жертвите са пет, като последните две се сринаха в разстояние на броени дни. Миналата събота унгарският премиер Ференц Дюрчани обяви, че ще подаде оставка, за да отвори път на ново правителство, което да изведе страната от тежката икономическата ситуация. Само три дни по-късно и няколкостотин километра по на север - в Прага, падна и кабинетът на премиера Мирек Тополанек след вот на недоверие в чешкия парламент. Така клубът на държавите, в които икономическото торнадо се съчета с политическо, вече включва Исландия, Белгия, Латвия, Унгария и Чехия.

Колкото и да са изкушаващи аналогиите между последните три държави, има важни разлики. Докато Унгария и Латвия наистина имат сериозни проблеми и са "клиенти" на Международния валутен фонд (МВФ), ротационният председател на ЕС Чехия е сред сравнително леко засегнатите от икономическата криза страни - със здрави банки, стабилна валута, ниска задлъжнялост и солидни публични финанси. Въпреки че справянето с кризата бе един от мотивите за фаталния вот, довел до краха на Тополанек и неговия кабинет, политическите трусове в Прага са резултат основно на вътрешнопартийни боричкания и опозиционни маневри, които обаче отекнаха чак в Брюксел и оставиха ЕС на автопилот в труден момент.

Унгария си търси лидер

В Унгария икономическите турбуленции започнаха още преди избухването на глобалната буря. Пред "Капитал" Шандор Рихтер от Виенския институт за международни икономически изследвания припомни, че причината са редица популистки мерки на управляващите социалисти между 2001 г. и 2006 г., като удвояването на минималната работна заплата и заплатите на държавните служители (при положение че инфлацията в страната тогава бе 0.5 %). В същото време високият лихвен процент за кредити във форинти подтикна много унгарци да теглят заеми за жилища или автомобили в чужда валута - основно в швейцарски франкове, но също в евро и дори в японски йени. Само през миналата година около 85% от потребителските кредити в страната са били деноминирани в чужда валута, констатира в. Financial Times. Крахът на форинта сега изправя много хора пред трудната задача да изплащат кредити с около 80% по-високи от онези, които са теглили. Сборният резултат от всичко това за унгарската икономика е държавни и частни задължения в размер от 100% от БВП и бюджетен дефицит от около 3.3 %, което принуди Унгария да потърси финансова помощ от МВФ и ЕС в размер на 25.1 млрд. долара.

Много от унгарците обвиняват именно премиера Дюрчани за тежката ситуация. "Виновен е заради липсата на истинско управление и невземането на необходимите решения за реформи, което отслаби Унгария", каза за "Капитал" 53-годишният Ендре от Будапеща. "Мисля, че той беше ужасен премиер, много неподходящ за този пост и затова е хубаво, че ще си подаде оставката", допълни Ендре.

И докато някои анализатори се опитват да видят в решението на Дюрчани признак на настъпваща зрялост на политическия елит и съзнаване на отговорността от собствените действия, много унгарски политолози гледат на него просто като на хитър политически ход, който ще осигури на унгарския премиер оставането му на власт. "Подозренията ни се подсилват от метода, който той избра - вместо да изпрати оставката си на президента, той инициира конструктивен вот на недоверие, защото, ако мнозинството в парламента не успее да назначи негов наследник, той няма да се окаже под натиска на конституцията да напусне поста", написа унгарският вестник Magyar Nemzet. Мнозина са на мнение, че Дюрчани внимателно е избрал момента, в който да обяви оставката си. Оглавяваната от него Социалистическа партия няма никакъв шанс да събере мнозинство в парламента, което ще й е необходимо, за да предприеме мерки срещу кризата. В същото време Дюрчани, който точно преди да обяви оттеглянето си, беше преизбран за лидер на социалистите, вече няма да трепери за стола си и спокойно ще посрещне вота през юни за Европейския парламент, както и парламентарните и местните избори в Унгария, които нормално трябва да се проведат догодина. Не на последно място, сега той ще има думата в решението кой да го замести на премиерския пост. "Дюрчани е добър тактик", каза за "Капитал" политологът Золтан Кисели. Кисели не вижда опасност от експлозивни реакции и от избухване на улични протести, подобни на тези през 2006 г. (подпалени от признанието на Дюрчани, че е лъгал "сутрин, на обед и вечер", за да спечели изборите). Поне засега. "Повечето хора изчакват да видят първо какво ще е политическото решение на настоящата ситуация," обясни Кисели.

А решението до голяма степен ще зависи от това дали Дюрчани ще успее да събере необходимите гласове за т.нар. конструктивен вот на недоверие, който той планира за средата на април. Идеята е парламентът да гласува неговото сваляне от поста и да даде вота си за неговия наследник, без да се стига до предсрочни избори. Социалистите вече предложиха трима кандидати и точно когато разрешението на проблема изглеждаше само на една ръка разстояние, фаворитът за заместник на Дюрчани - 55-годишният бивш шеф на Унгарската национална банка Дьорд Шурани, обяви, че не желае да се кандидатира за поста. След отказа му трескавото търсене на наследник на Дюрчани продължава.

Който и да оглави следващото унгарско правителство, ще наследи повалена икономика (Нийл Шиъринг от Capital Economics очаква тя да се свие със 7.5% тази година), недоволни граждани и нарастващ натиск за бързо въвеждане на непопулярни мерки. Унгарската икономика се нуждае спешно от внимателно балансиране между намаляване на държавните разходи и избягване на другата крайност - на прекаленото им съкращаване. "Много е важно да се постигне доверие в правителството", обобщава Рихтер.

Чехия и ЕС - също

Доверието е нещо, което силно липсва и на чешкото правителство в оставка, което бе съборено с гласовете на двама депутати от партията на премиера Тополанек и двама от коалиционния му партньор (зелените). Провалът на правителството идва в съвсем неподходящ момент - не само че Чехия е председател на ЕС, но и следващата седмица в Прага пристига американският президент Барак Обама за среща с лидерите на страните от евросъюза. Освен това глобалната икономическа криза продължава да бушува и макар Чехия да е в далеч по-добра ситуация от много от останалите страни в региона, бурята оставя своя отпечатък и върху нейната икономика. Но не това е основната причина за падането на правителството на Тополанек, смятат повечето наблюдатели. "Икономическата криза помогна, разбира се, но истинската причина са лични вражди", каза за "Капитал" политологът Иржи Пехе.

Според чешката опозиция кабинетът не е предприел всички необходими мерки и не е действал достатъчно бързо, за да предотврати ефектите от кризата върху чешката икономика, одобрявайки пакет със стимули за около 70 млрд. чешки крони (близо 2.6 млрд. евро) едва миналия месец. "Правителството получи онова, което заслужаваше", заяви Иржи Парубек, бивш чешки премиер и лидер на основната опозиционна партия в страната - социалдемократическата. "То не беше в състояние да се справи с ефекта от икономическата криза." Основната ябълка на раздора между правителството на Тополанек и опозицията обаче беше противоракетната отбранителна система, която САЩ планира да разположи на територията на Чехия. Въпреки че новият американски президент Обама още не е дал ясен знак дали смята да продължи с плана на предшественика си Буш, чешките социалдемократи са категорични противници на идеята, защото не искат страната им излишно да дразни Русия. Всъщност руските реакции също прокараха любопитна разделителна линия между Чехия и Унгария - докато за падането на чешкия кабинет посланикът на Русия в НАТО Дмитрий Рогозин заяви, че това е добре за Москва, за Дюрчани московският всекидневник "Комерсант" коментира, че оставката му е неприятна новина за Кремъл.

Тополанек има и друг проблем - той не може да разчита на пълна подкрепа дори в редиците на собствената си Гражданска демократическа партия, основана от превърналия се в негов политически съперник президент Вацлав Клаус. Именно евроскептикът Клаус ще посочи наследника на вече подалия оставка чешки премиер. "Решението трябва да дойде бързо... заради икономическата криза и председателството на ЕС, което трябва да се ръководи от напълно функциониращо правителство", заяви Клаус, след като прие оставката на Тополанек. Това изказване дойде изненадващо и за правителството, и за опозицията, които очакваха екипът на сегашния чешки премиер да продължи да изпълнява функциите си до края на чешкото председателство на 30 юни. "Ако човек иска да е циничен, може да каже, че чешкото председателство на ЕС приключи в деня, в който парламентът гласува вота на недоверие срещу правителството на Тополанек", каза Пехе. Независимо дали екипът на Тополанек остане до юни, авторитетът му не само в Прага, но и в Брюксел вече е силно разклатен и политическото лидерство в Европа вероятно ще се премести към Франция и Германия, прогнозира Пехе. Според него Лисабонският договор на ЕС, който Чехия още не е ратифицирала, може да се окаже

най-голямата жертва на сегашната ситуация.

От гледна точка на икономиката обаче няма голямо значение кой ще управлява в Прага, смята Пехе. "До голяма степен чешката икономика се движи на автопилот. Около 70-80% от нея е ориентирана към износа и се ръководи от това какво става в Западна Европа. Едно правителство може да направи малко, за да стимулира икономиката", каза чешкият политолог. Но пък може да направи много да я разруши. Както писа тази седмица един чешки вестник, четиримата депутати отцепници, които гласуваха срещу Тополанек, вероятно направиха повече за вкарването на Чехия в същата лига като Унгария от всички икономически данни накуп.

Нищо чудно букмейкърите скоро да започнат да събират залози кое ще е следващото европейско правителство, паднало в разгара на кризата. Дотук жертвите са пет, като последните две се сринаха в разстояние на броени дни. Миналата събота унгарският премиер Ференц Дюрчани обяви, че ще подаде оставка, за да отвори път на ново правителство, което да изведе страната от тежката икономическата ситуация. Само три дни по-късно и няколкостотин километра по на север - в Прага, падна и кабинетът на премиера Мирек Тополанек след вот на недоверие в чешкия парламент. Така клубът на държавите, в които икономическото торнадо се съчета с политическо, вече включва Исландия, Белгия, Латвия, Унгария и Чехия.

Колкото и да са изкушаващи аналогиите между последните три държави, има важни разлики. Докато Унгария и Латвия наистина имат сериозни проблеми и са "клиенти" на Международния валутен фонд (МВФ), ротационният председател на ЕС Чехия е сред сравнително леко засегнатите от икономическата криза страни - със здрави банки, стабилна валута, ниска задлъжнялост и солидни публични финанси. Въпреки че справянето с кризата бе един от мотивите за фаталния вот, довел до краха на Тополанек и неговия кабинет, политическите трусове в Прага са резултат основно на вътрешнопартийни боричкания и опозиционни маневри, които обаче отекнаха чак в Брюксел и оставиха ЕС на автопилот в труден момент.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Блондин

    Чехия и Унгария и в соцвремената си имаха граждански общества. Справка 1956 г. и 1968г. Ние и тогава си нямахме гражданско общество, и сега си нямаме и скоро няма да имаме. Затова на власт е пяната.

  • 2
    Avatar :-|
    arieL

    Унгарските социалисти катастрофираха. Лошото е, че идва времето на нашите.

  • 3
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Катастрофираха умньовците дето прекалено се увлякоха по европските ценности! На изток протестантската демокрация не вървой!
    Нещо ново требе, ама ЕК тъпа САЩ далеко и всичко остава на самотек!

  • 4
    Avatar :-|
    citizen123

    "...Нещо ново требе.."
    задължително гласуване (с право на празен вот);
    засилен мажоритарен елемент; задължително публикуване и проверка на автобиографиите на всички кандидати - да се публикуват минимум 30 дни преди изборите и кандидата да има минимум 5 години доказан трудов стаж;
    тест за интелигентност (по желание) - без праг, но резултатите да са публично достояние;

  • 5
    Avatar :-|
    R.L.

    Боби, интересно ми ще е да те срещна. Любопитно ми е как изглежда физиономията ти.

  • 6
    Avatar :-|
    Страхил

    Прав си, №4, но как да ги накараме тия навлеци, дето им е дадена властта, да направят необходимите законови промени? Толкова години минаха, а те един Избирателен кодекс не направиха.

  • 7
    Avatar :-|
    осман

    Айде да не ги оплакваме? Чехо-Словакия преди немската окупация е 6-та индустриална държава в света. Заедно с унгарците беха в просветената Австрийска монархия...........

  • 8
    Avatar :-|
    Марио

    Чехия на Хавел и Клаус беше и Чехия на К. Шварценберг-последният външен министър на токущо загубилото вота домакин-правителство.Чехия стана и остана крупен военен експортьор след 1989,независимо от "демократично-либерални" В.Клаус /чети в превод М.Кундера от Париж!/.Сега е интересно последното становище на К.Шварценберг по отношение на "банковите тайни" на Швеицария,може би и Лихтенщайн.Разбира наследникът на чехския Рудолф не стана премиер като Симеон,но оглави правителството на В.Клаус. До колко сега военно-практическата страна на въпроса може да се промени - е много интересно.Колкото до Унгария - тя не е част от Паневропейски опашки в историята.Но е интересно какво мисли Сорос по въпроса.

    Може да има предимства за България,че не е имала просветни чужди господари.Значи все още е останала малко свобода.Слънце.Не чак толкова срамна икономика в сравнение с големите,ама наистина големи корупционни схеми в света.Могат ли бедните да бъдат умни и да се възползуват от тази свобода? Не става дума за прагматични балкански грабещи селяни...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK