В търсене на икономическата виагра
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

В търсене на икономическата виагра

В Лондон лидерите на 20-те най-големи икономики ще търсят посоката за изход от кризата<br />

В търсене на икономическата виагра

На срещата на Г-20 се възлагат големи очаквания, които трудно ще се оправдаят

3171 прочитания

В Лондон лидерите на 20-те най-големи икономики ще търсят посоката за изход от кризата<br />

© Reuters


САЩ се опитват да залеят бушуващия пожар на финансовата криза с каквото им попадне под ръка. А ЕС, воден от Германия, изглежда, сякаш повече се притеснява да не се удави в пороя от спасителни мерки. Азиатските икономики, които държат най-големия резерв от долари, пък се страхуват дали инфлационното му разводняване от страна на Вашингтон няма да го стопи. Така стоят нещата няколко дни преди срещата на 20-те най-големи световни икономики в Лондон.

Различията за това как да се спаси световната финансова система изглеждат не само диаметрално противоположни, но направо парадоксални. В редакционен коментар тази седмица Wall Street Journal беше на крачка да се извини на Франция за предишните си подмятания към Париж, след като "в нашия обърнал се с главата надолу свят французите са тези, които предупреждават американците за опасностите от безконтролни харчове и фалшивите кенсиански надежди".

На предстоящия на 2 април форум се възлагат големи очаквания - да се намери решение за излизане от глобалната криза, да изгради основата на нова финансова архитектура, да се помогне на най-пострадалите развиващи се страни и да се координират мерките на най-големите икономики. За разлика от първото му издание миналата година във Вашингтон сега на кормилото на американската политика вече не стои отиващият си Джордж У. Буш, а Барак Обама. Това

Вдига очакванията

може би малко повече, отколкото е нужно. На конференция по темата в Брюксел в понеделник главният икономист на ING Bank Роб Карнъл упрекна британския премиер Гордън Браун, че обещава невъзможното, вместо да постави на Г-20 постижими цели. "Все отнякъде трябва да се започне, преди да се реши проблемът", каза Карнъл.

В дните преди срещата обаче нищо не подсказва, че надеждите ще се материализират. "Диригентите" на Г20 - САЩ и ЕС, до последно имаха различия коя да е водещата тема на форума. В статия за няколко европейски вестника Барак Обама призова светът да последва действията на Вашингтон, тъй като, "ако хората в другите страни не могат да харчат, пазарите пресъхват, което води директно до загуба на работни места в Америка". Настоящият председател на ЕС, чешкият премиер (вече в оставка) Мирек Тополанек, му отговори, че американските действия са "пътят към ада". Дори канадците в лицето на финансовия си министър Джеймс Флахърти препоръчаха на САЩ, вместо да предлагат глобални стимули, да си оправят банковата система. Така че надеждите на домакина на срещата Гордън Браун страните в Г-20 да подпишат договор за международна финансова регулация и сътрудничество подобен на пакта "Бретън Уудс" са вероятно пресилени.

Страните са фундаментално разделени както в оценката си за случващото се, така и за мерките за преодоляване на кризата. Докато САЩ са преследвани от спомена за Голямата депресия, Германия и повечето европейски страни не могат да избягат от спомените за Голямата хиперинфлация. Азиатските страни пък още не са преодолели кошмарната за тях криза от края на 90-те години. Така призивите на САЩ за развързване на европейските дефицити и за освобождаване на курса на китайската валута трудно могат да срещнат подкрепа на Стария континент, колкото и Вашингтон да обяснява, че няма намерение сам да спасява света. В същото време Вашингтон едва ли ще посрещне с отворени обятия идеите за свръхконтрол над финансовата система. Новият вашингтонски консенсус е, че слабите регулаторни режими са допринесли за срутването на финансовата система, но без да се преодолеят глобалните дисбаланси, световната икономика трудно би се върнала на правилния курс. Докато Китай продължава да спестява и да подпомага икономиката си с изкуствено подържана евтина валута, не може да се очаква американците да харчат и да взимат ипотеки до безкрай.

Отказът от

Наливане на още милиарди

в икономиката не е проява на европейска стиснатост (вече дори Германия е наясно, че ще трябва да направи огромни разходи за "лечение" на европейската икономика). Причината е, че европейските страни, особено тези в еврозоната, не могат да си позволят да задлъжняват повече и да повишават и без това високите си бюджетни дефицити - което е неизбежно при нов финансов стимул и може да застраши стабилността на еврото. През 2008 г. четирите най-големи страни в еврозоната - Германия, Франция, Италия и Испания, имат бюджетен дефицит от средно 2%; в момента той е 5.8%, а според прогнозата на Европейската комисия, след година ще нарасне с още 1%. По-малките им партньори като Ирландия, Гърция и Португалия са в още по-лоша позиция. Страни като Германия и Франция предпочитат да си оставят пари за черни дни, например ако им се наложи да спасяват закъсала страна от еврозоната. Показателно е, че тази позиция се споделя и от Европейската централна банка и от Световната банка, чийто президент Робърт Зелик наскоро предупреди, че още стимули ще предизвикат "диабетична криза" и икономически катастрофи. Съществена разлика между САЩ и Европа е, че нито една европейска страна няма възможност толкова лесно да финансира дефицита си. В същото време ЕЦБ има много ограничени права, за разлика от Федералния резерв, да купува ценни книжа на членките на еврозоната.

Общата рамка на това, което ще бъде договорено от лидерите на Г-20 е вече малко или много ясна (вижте допълнителния текст). Предложенията са, меко казано, нереволюционни и ще бъдат приети лесно, още повече че не изискват нищо конкретно. В тях няма нищо от закона Глас-Стийгъл, с който през 1933 г. например банките са принудени да се съсредоточат само в една сфера - инвестиционна или търговска, практика, която беше изоставена в края на 90-те години, но към която страни като Китай все още се придържат. А идеята за нов паричен инструмент (който да замени долара като световна резервна валута), пусната в обращение от Пекин, може да предизвика внимание само по погрешка. През седмицата американският финансов министър Тимъти Гайтнър в поредния си гаф каза, че това било "интересно предложение" - нещо, което по-късно разпалено трябваше да опровергава.

Но макар и бавно, глобалният консенсус за необходимостта от по-строги правила за финансовата система ще доведат до

Значителни промени

И те няма да се ограничат до резкия спад на заплащането във финансовата сфера. На първо място, изискването за поддържане на повече капитал от банковите институции със сигурност ще намали тяхната печалба. По-голямата прозрачност ще намали възможностите за арбитраж, а по-високите стандарти за поемане на риск ще ограничат избора на проекти. В каква степен обаче засега е много рано да се каже.

По-неприятното за страни като България е, че новите условия ще се отразят негативно на наличието на свободните средства за инвестиции в нововъзникващите пазари, които естествено крият повече риск. Досега бурният растеж на икономиките в голяма част от Източна Европа (не само българската, но и в доста по-мащабни пазари като руския) зависеше от достъпа до евтин кредит. При затягането му доскорошната надежда, че лихвите в България относително бързо ще стигнат тези в еврозоната, вече може да се причисли към романтичното минало.

Все пак Г-20 може да реши каквото си иска - и от това да не последва нищо конкретно. През миналата година по време на срещата във Вашингтон през ноември страните си обещаха да работят за изграждането на нови правила на финансовите пазари, да координират фискалните си стимули и да не въвеждат нови протектионистични мерки. Резултатите от първото ще станат ясни много скоро, доказателства за второто могат да бъдат намерени само от безкрайните оптимисти, а последното обещание беше нарушено едва ли не на следващия ден. Доклад на Световната банка от този месец показва, че само за няколко месеца след ноември са въведени 66 протекционистични мерки от страните от Г-20 - Русия увеличи митата върху вносните коли втора ръка, Индия ограничи вноса на китайските играчки, а Китай - на ирландското свинско, италианското бренди и кой знае защо и на белгийския шоколад. Толкова за думите и делата.

Какво ще се договорят в Лондон

В края на миналата седмица изтече вътрешният документ на работната група на Г-20, която трябва да подготви срещата в Лондон. Водените от зам.-гуверньора на централната банка на Индия Ракеш Мохан и канадския зам.-финансов министър Тиф Маклъм икономисти виждат основните причини за сегашната криза в липсата на достатъчен надзор върху големите финансови институции, които имат сериозен системен риск, както и върху нерегулираните капиталови потоци. Другите причини за сегашните проблеми според работната група са неадекватната работа на агенциите за кредитни рейтинги, процикличните тенденции в икономиките, подхранвани от регулационните и счетоводните режими, недостатъчната прозрачност на финансовите институции и особено на нерегулираните пазари.

Заключенията са, че на първо място трябва да се създаде система за наблюдение върху зараждащите се финансови балони и набор от мерки, които да изпуска въздуха, преди той да е спукал балона. За подобни права отдавна се бори Международният валутен фонд, но опитът му до момента не е много положителен. Съветите му до известна степен имат въздействие върху страни като България, в по-малка степен върху страни като Латвия и никакво върху САЩ. От доклада става ясно, че е почти сигурно, че лидерите на Г-20 ще подкрепят призива за повишаване на капиталовата адекватност на банките, така че да се намали възможността за внезапни фалити. Работната група към Г-20 освен това препоръчва банките да управляват риска по-добре и да премахнат инициативите, които карат техните служители да поемат високи и необмислени рискове. Докладът също призовава за постепенно сливане на различните счетоводни стандарти.

Кои са Г-20

Г-20 е форум на 19-те най-големи икономики плюс ЕС (представен от ротационния председател Чехия и Европейската комисия). Форумът е сформиран след Азиатската криза през 90-те, когато световните лидери разшириха формата на Г-7. Членове на групата са Австралия, Аржентина, Бразилия, Великобритания, Германия, Индия, Индонезия, Италия, Канада, Китай, Мексико, Русия, САЩ, Саудитска Арабия, Турция, Франция, Южна Африка, Южна Корея и Япония. Холандия, Испания, Тайланд и Етиопия също са поканени на срещата на 2 април, както и МВФ, Световната банка и генералният секретар на ООН. Обичайно Г-20 се събира във формат финансови министри и представители на централните банки. На предстоящата среща в Лондон са поканени и лидерите на участващите страни. Досега в тази конфигурация беше единствено срещата във Вашингтон през ноември.

Автор: Ася Колева
Преглед на оригинала

САЩ се опитват да залеят бушуващия пожар на финансовата криза с каквото им попадне под ръка. А ЕС, воден от Германия, изглежда, сякаш повече се притеснява да не се удави в пороя от спасителни мерки. Азиатските икономики, които държат най-големия резерв от долари, пък се страхуват дали инфлационното му разводняване от страна на Вашингтон няма да го стопи. Така стоят нещата няколко дни преди срещата на 20-те най-големи световни икономики в Лондон.

Различията за това как да се спаси световната финансова система изглеждат не само диаметрално противоположни, но направо парадоксални. В редакционен коментар тази седмица Wall Street Journal беше на крачка да се извини на Франция за предишните си подмятания към Париж, след като "в нашия обърнал се с главата надолу свят французите са тези, които предупреждават американците за опасностите от безконтролни харчове и фалшивите кенсиански надежди".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Г20+

    Това, което е необходимо да получи отговор е по какъв начин ще бъдат оценявани останалата част от "токсичните" финансови активи, за да се "доизразходи" другата половина от парите за стимулиране икономиката на Америка. Освен промяната в НАЧИНА на ОЦЕНКА на самите финансови от активи от страна на рейтинговите агенции - за да няма КОНФЛИКТ на интереси. И по-нататък да се вземат мерки да не се получава възможност за такава лекомислена ОЦЕНКА на РИСКА при раздаването кредити в големите икономики, тъй като това повлича след себе си проблеми и в останалата част на света.

  • 2
    Avatar :-|
    клошарката

    Токсичните активи трябва по най-бързия начин да се изкупят от тези, които са ги генерирали, а не да си раздават бонуси от парите на данъкоплатеца, който сега ще трябва да рови в кофите с боклука...

  • 3
    Avatar :-|
    някой си

    уважаема клошарке, много обичам такива като теб които само обясняват как с парите на данъкоплатците се плащали бонуси и се спасявали банки. нека да ти дам малко материал за размисъл. (сметките са груби но ще ти дадат идея за какво става дума)

    да приемем че си нормален учител или чиновник или въобще средностатистически англичанин
    годишна заплата 35к лири, плащаш средното ниво данъци от 22% = 7700 лири данъци

    да приемем че си нормален банкер, 4-5 години стаж, годишна заплата 80к лири + 150к лири бонус = 230к лири общо, плащаш високо ниво данъци 40% = 92000 лири данъци което са почти 12 пъти повече от платеното от учителя.

    хмм сега според теб кой наистина плаща в случая? а замисляла ли си се колко данъци са платили досега банките и финансовата система като цяло?

    така че голяма част от това как честния данъкоплатец спасява банките е леко евтин популизъм

  • 4
    Avatar :-|
    някой си

    забравих да добавя, че аз също не съм съгласен с безразборното печатане на пари и наливането им в черни дупки но пробелмът с кризата не трябва да се търси само в банките а и в самите хора. когато имаше кредити на вересия и хората в бг взимаха по 20к лева само с лична карта никой не се оплакваше и никой не казваше колко са лоши банките. ама като затвориха кранчето и секнаха колите и плазмите на кредит и изведнъж финансовата система е чудовище...

  • 5
    Avatar :-|
    Камен

    @3 - хайде стига стъкмистика. Колко са банкерите и колко са небанкерите? Да, на глава банкерите плащат повече данъци, но те са няколкостотин хиляди души, а милионите други общо плащат много повече данъци (макар и не на глава).
    Освен това да си плащат заплати от печалбите; сега като имат загуби нека заплатата им да стане отрицателна, та да наваксат малко? не е ли справедливо - е, разбира се, това никога няма да се стане реално. както и много други справедливи неща.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK