НАТО, година нулева
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

НАТО, година нулева

НАТО, година нулева

60 години след създаването си алиансът се сблъска с проблеми, които изискват да дефинира нови цели за бъдещето

Огнян Георгиев
6567 прочитания

© Ася Колева


Едно добре охранявано частно парти се вихри на границата между Франция и Германия. Десетки хиляди полицаи и войници буквално са отцепили френския Страсбург и германския Кел, превръщайки ги в затворени градове, за да могат 28-те държави-членки на най-мощния военен съюз да отбележат подобаващо 60-годишнината му.

Една от страните-домакини - Франция, е в роля, която обожава - център на внимание заради връщането си във военното командване, откъдето я изтегля още Де Гол. Париж обаче поделя сцената с другата световна звезда, която за първи път е на Стария континент - американският президент Барак Обама, следван по петите от тълпи репортери и европейски политици, за които снимката с него е като панацея. Партито има и други две, далеч по-скромни кандидатки за миг световна слава - новите членки на НАТО Хърватия и Албания.

Негласният протокол се стреми да запази празничното настроение на лидерите на НАТО. Това парти обаче е прощално за онзи съюз, който бе създаден толкова отдавна в разрушената от Втората световна война Европа. Двайсет години след падането на Берлинската стена и десетилетие след първата си мащабна военна операция - бомбардировките на Сърбия, НАТО се сблъска с два големи проблема, които в настоящия си вид просто не е подготвено да реши.

Първият се нарича Афганистан. Сухопътната операция на алианса извън границите на Европа се намира в задънена улица (виж "Смирени в амбициите си") най-вече заради различните виждания на САЩ и европейските им партньори. Войната в Грузия в края на 2008 г. извади втория проблем - Русия, със силата на димящо оръжие на масата за преговори и показа колко различни са гледните точки на съюзниците. Тези проблеми не са внезапни, нито неочаквани. Те набираха сила в последните години и алиансът се опитваше да ги преодолее в движение, докато най-накрая не стана ясно, че не са нито малки, нито могат просто да бъдат прескочени. За да се справи с тях и да продължи да е силен и адекватен фактор в Европа и света, НАТО трябва най-накрая да предефинира основните си цели и посока на развитие. Този процес вече тече - мненията на членките се събират от почти година (как България не се възползва - виж "С гриф "Изоставане") и се очаква форумът да обяви с декларация, че през 2010 г. в Лисабон ще бъде представена новата стратегическа концепция за бъдещето на НАТО. Така срещата в Страсбург-Кел е едновременно годишнината на един стар съюз и рожденият ден на един нов.

На различни брегове

Идеите за реформа на алианса, създаден през 1949 г. като отговор на съветската заплаха от Изток, не са нови. След края на студената война организацията започна да формулира причини за продължаващото си съществуване почти на всеки четири-пет години, скачайки от криза на криза.

"Вместо да се разширява, НАТО трябва да се измисли нещо ново, което да включва Русия, а не да я третира като враг." Това е мнението на 62% от американците в представително проучване на общественото мнение, направено през... 1997 г. Две години по-късно бяха приети първите централноевропейски държави и дойде косовската криза. После атентатите от 11 септември 2001 г. принудиха НАТО за пръв път да вкара в действие прословутия член 5 за колективната отбрана. През 2004 г. съюзът се разшири с България и още 6 от държавите от бившия съветски блок.

Залисано в проблемите си на Балканите и Централна Азия и фокусирано върху продължаващото разширение, НАТО отбеляза мимоходом раздалечаването на атлантическите брегове (фразата за "старата Европа" на бившия американски военен министър Доналд Ръмсфелд беше само един от пиковете) и растящото недоволство на бившия си основен враг. Президентството на Джордж Буш беше силен катализатор за това, но не беше единствената причина. "От края на студената война насам САЩ обръщаха все по-голямо внимание на други части на света, особено на Азия и Близкия изток, докато Европа се фокусира върху вътрешните си проекти като единна валута и разширението на ЕС", писа Джеймс Голдгайър, професор по международни отношения от университета "Джордж Вашингтон" и бивш дипломат. "Сега, докато икономическата криза разкъсва самата същност на създаденото от европейците, а ситуацията в Афганистан иска все по-голямо американско присъствие, различните подходи и интереси от двете страни на Атлантика са ясно видими."

Европейските съюзници поставиха над 70 национални ограничения за използването на войските им. Франция има само двама души в полицейската мисия в Афганистан, въпреки че е изпратила десетки в Косово, Грузия и Босна. Португалия има близо 500 полицаи, готови за европейски мисии, но нито един за афганистанската. В проучване за "Файненшъл таймс" от януари мнозинството от хората във водещи европейски държави - Великобритания, Германия, Франция, Италия, са категорични, че не искат правителствата им да изпращат още войски в Афганистан независимо от настояването на американския президент Барак Обама, който се радва на изключително висок рейтинг на Стария континент. Причината е проста: европейците нито желаят тази война, нито я разглеждат като своя. "За американците тази мисия е въпрос на национална сигурност. За европейците тя е начин да поддържат добри отношения със САЩ", коментира пред "Капитал" Даниел Корски от Европейския съвет за външна политика, който миналия месец състави доклад за ситуацията в Афганистан. Това, признава той, не е нещо, което ще бъде лесно или бързо решено.

Нов проблем със старо име

Вниманието на европейците е насочено другаде. Континентът, който беше сцена на студената война в продължение на десетилетия, проследи с открито притеснение войната в Грузия и газовия конфликт между Русия и Украйна и призна, че има за решаване проблем, който няма как да остави на заден план. Някои от новите страни членки като балтийските републики и Полша не крият, че още виждат НАТО като щит срещу големия съсед от Изток. В интервю за "Капитал" френският външен министър Бернар Кушнер (виж интервюто с него) обаче каза в прав текст, че диалогът с Русия за бъдещето на европейската сигурност е неизбежен. Франция, която се връща във военното командване точно преди обсъждането на новата стратегическа концепция, бе подкрепена от Германия. "НАТО вижда Русия като добър партньор. За 20 години ние не бяхме противници", каза германският канцлер Ангела Меркел в реч пред Бундестага, а той в замяна я подкрепи напълно за "фундаментална промяна в НАТО". Както обобщава аналитичната агенция "Стратфор", Германия прекара 45 години, в които беше потенциално бойно поле, и 20, в които не беше. Берлин явно предпочита второто и това със сигурност ще стане ясно в обсъждането на новата стратегия.

Още първите жестове на Обама към Русия като замразяването на проекта за ракетен щит подсказват, че САЩ няма да отхвърлят с лека ръка подобно виждане. "Новите членки се присъединиха, когато беше ясно, че възпирането на Русия не е единственият фокус на НАТО", припомня за "Капитал" Оливър Майер от американската Arms Control Association. "Те трябва да видят опитите на Вашингтон да изгради по-добри отношения с Москва като възможност, а не заплаха, защото ще са първите, които ще спечелят от по-добро сътрудничество с Русия." Кремъл няма ясна концепция какво точно иска, но е готов за преговори (виж "Все още заплаха"), което дава място за всякакви идеи, включително Русия да стане член на алианса, както призова Международната кризисна група. Кандидатурата на полския външен министър Радослав Шикорски за генерален секретар на НАТО вероятно изостана именно заради предположенията, че избирането му ще повлияе на бъдещите отношения с Москва.

Бъдеще неясно

Подобряването на климата с Русия ще има ефект най-малко върху две области. Първата е присъединяването на Украйна и Грузия. Твърдата позиция на Германия и Франция почти сигурно значи край на надеждите за членство на двете страни в близко бъдеще. И проблемът не е просто дали Русия има вето над решенията на алианса, а в практическия кошмар за НАТО, което е основано на идеята за колективна отбрана. Анализатори посочват, че съюзът ще е неспособен да защити ефективно двете нови членки, а както каза в дискусия във Вашингтон американският експерт Чарлз Купчан, "безразсъдното поведение на Саакашвили и газовия диспут на Украйна показаха, че страните още не са готови". Да се рискува реномето и бъдещето на алианса без Киев или Тбилиси да могат изпълнят всички критерии за членство не е нещо, което Берлин и Париж са готови да приемат.

Другата сфера, която е пряко свързана с руската, е идеята за "енергийна сигурност". Поставянето на енергийните потоци под защитата на НАТО ще бъде проблем в отношенията с най-големия доставчик на Европа - как например силите за бързо реагиране ще отговорят на руско спиране на газа. "НАТО е започнало да дефинира нови опасности като енергийната сигурност, но има много неразбиране как един основно политически-военен алианс може да отговори на това", коментира за "Капитал" вицепрезидентът на Атлантическия клуб във Вашингтон Франсис Бъруел. Едно от решенията (макар и засега предимно теоретично) е евентуалното засилване на оста Франция-Германия в НАТО да доведе до нов тласък на общата европейска политика по сигурност и отбрана - т.нар. европейски стълб и също така и да сближи НАТО с ЕС, което ще помогне за операции като тази в Афганистан и за отношенията с Русия.

Несъгласни, но заедно

НАТО има и цяла серия от други точки за решаване, като например правилото за консенсус по всички въпроси. То е незаменимо при големите решения, но за по-малки оперативни такива видимо спъва аалианса. Франция например единствена спира дислоцирането на самолетите за ранно предупреждение АУАКС в Афганистан въпреки настояванията на военните. "Живеем в свят, в който е нереалистично да очакваме пълно единство в НАТО, защото заплахата, която водеше до такова, е изчезнала", коментира Купчан. "Бъдещето според мен не е как да търсим консенсуса в НАТО, а как то да функционира в свят, в който повече няма да има подобно единство." Това звучи като урок, който всички - от Обама, Саркози и Меркел до хървати и албанци, ще трябва да учат заедно. Когато партито в Страсбург и Кел приключи, НАТО ще има повече от достатъчно неща за подреждане.

Едно добре охранявано частно парти се вихри на границата между Франция и Германия. Десетки хиляди полицаи и войници буквално са отцепили френския Страсбург и германския Кел, превръщайки ги в затворени градове, за да могат 28-те държави-членки на най-мощния военен съюз да отбележат подобаващо 60-годишнината му.

Една от страните-домакини - Франция, е в роля, която обожава - център на внимание заради връщането си във военното командване, откъдето я изтегля още Де Гол. Париж обаче поделя сцената с другата световна звезда, която за първи път е на Стария континент - американският президент Барак Обама, следван по петите от тълпи репортери и европейски политици, за които снимката с него е като панацея. Партито има и други две, далеч по-скромни кандидатки за миг световна слава - новите членки на НАТО Хърватия и Албания.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

18 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Petrov

    Дали ще е НАТО или Варшавския договор все тая
    А Соломончо дали ще стане ген секретар на НАТО
    Нееееееееееееееееее
    http://credits-finance.blogspot.com

  • 2
    Avatar :-|
    Kopi-Stefan d-r D Tcholako/SV

    УВАЖАЕМИ ПОЧИТАТЕЛЮ,
    БЛАГОДАРЯ ЗА МНЕНИЕТО КОЕТО СИ МИ ОСТАВИЛ ОТНОСНО ПУБИКУВАНЕ НА НАСТОЯЩАТА КНИГА -
    AНАТОМИЯ - НА ПОЛИТИЧЕСКОТО УБИИСТВО НА Стефанъ Д-ръ Димитровъ Чолаковъ - 1981

    Целият разказ е изплетен от лични преживявания вплетени в обществените взаимоотношения в различията, който имахме в миналото между "думи и дела". Така бяхме учени ние това поколение да се борим или се изграждахме в борба.

    Сблъсъкът е неизбежен с някогашното минало, ако следваш разумът си освен, ако не се предадеш и течението да те повлече !

    Тази нощ съм внесъл тридесет и седми / 37 / раздел от разказа и в него има едни трогателен разказ от преди 20 години в срещата ми с затворническия колега Нено Ненов. Аз поставям оргинала от тези пет страници, който съм ги написал в Париж и съм ги оставил на тогавашната фондация със списание "Бъдеще" ръководена от Ценко Барев. Това е документ, който не мога да го преправя в него съм казал всичко от една човешка съдба ...

    http://www.stefan-tcholakov.com/index.php?year=AНАТОМИЯ%20НА%20ПОЛИТИЧЕСКОТО%20УБИИСТВО&id=7183&p=bg_roman&title=A%CD%C0%D2%CE%CC%C8%DF+-37-+%CD%C0+%CF%CE%CB%C8%D2%C8%D7%C5%D1%CA%CE%D2%CE+

    Там нещо казвам, а и преди имам един израз отравен към обществото, което нама да може да разбере, че тогавашната система влизаше в семейството и го разбиваше по един брутален начин. Трагедията за Нено Ненов е пълна, но в този човек имаше нещо много благородно.

    За да те уверя, че мотодите на съвременото общество наричащо се "демокрация" в настоящият момент са точно копие на миналото ! Аз ще илюстринам това продължение с едно стихотворение !

    ТОЙ, МАЛКИЯ ПРИНЦ Е ВЪВ МЕН

    http://malkiqtprinc.atspace.com/index.htm

    Аз не се ожених със фанфари
    А вече се развеждам съкрушен
    Бавно и мъчително във мене
    нещо се откъсва, ден след ден !

    Така записано е в хороскопа
    Да строя и да си играя във душата
    Нощем и в съня си да бленувам
    Сякаш съм по пътя звезден друм !

    Започнах малко да се радвам
    На принца малък от народа сътворен
    С неговата радост и надежда
    Ще започвам да живея ден след ден !

    С други във живота ще се радвам
    В самота на нощта ще си прегръщам самотата
    Игра някаква ще си създавам за утеха
    И да обичам този свят край мен !

    Тази обич няма да ми вземат
    Юдейския оракул Луцифер
    Той с религиозната си злоба
    Ще се влачи по път след мен !

    Стефан д-р Д Чолаков

    [email protected]

    12 март 2009
    Швеция

    ----
    ----

    "Малкият принц" от Антоан Санкт Екзюпери е един шедьовър от човешкото общуване. Може да отовриш тази малката детска книжка ...... за възрастни и да се убедиш в ноговото съвършенство. Аз не съм използвал този мотив, защото Аз съм в мотива на "Малкият принц", който се създаде в Кралство Швеция, където един младеж стана принц, защото Шведската престолонаследничка Виктория пожела да свърже свойте човешки съдбини с този шведски гражданин израстнал от обикновен човек в "Малкия принц" и да създадът семейство.

    Ето едно стихотворение ... То е вече изтрадано от мен с една друга радост ! Това е моето продължение на преживяното от Нено Ненов.

    Уверен съм, че ще може да откриеш и други различия в човешките взаймоотношения от миналото и да ги съпоставиш с настоящето. Някой се опитват да лъжат обществото. Ето това желая да кажа на Българският читател, както в един израз - ВИЕ МОЖЕ ДА ИЗЛЪЖЕТЕ ЕДИН, ДВА, ПЕТ СТО,... НО ВИЕ НЕ СТЕ В СЪСТОЯНИЕ ДА ИЗЛЪЖЕТЕ ЦЯЛ НАРОД !

    Благодаря и всичко добро пожелавам в четенето с изграждане на собствено мислене - ПОСТАВЯЙ ВСИЧКО НА СЪМНЕНИЕ - този израз е от Ленин, но това не означава, че не трябва да го следваме. Познанието е точно това - СРАВНЕНИЕТО на фактите !

    С уважение - Свой !

    Стефан д-р Д Чолаков
    3 април 2009

    Кралство Швеция


    ----
    ----
    Автор: ПОчитаtел Добавен на: 2009-04-03

    Господин ЧОЛАКОВ,

    Много е интересна Вашата книга, изпълнена с много драматизъм ,лични преживявания и много истински отразяваща едно сурово и безпощадно време, в което сте били принуден да се борите и побеждавате,благодарение на спортния си дух и високите морално-етически особености на волевия Ви характер.

    С интерес очакваме продължение.

    Ваши читатели от Дупница.

  • 3
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Почват да мислят "цветно", не само да приказват "черно бало" европейците, това е окуражително!!
    А Афганистан наистинае голяма каша, ще трябва да се излиза някак си!!!

  • 4
    Avatar :-|
    Обама е измамник
  • 5
    borko avatar :-|
    борко

    НАТО може би изигра някаква положителна роля на Балканите, но в останалите части на света не прави почти нищо, а както изглежда не иска да направи... Може ли някой да ми каже за какво служат напр. 50 танка и 30 хеликоптера в Афганистан, когато някой полуграмотен ислямски фундаменталист реши да се взриви на някой пазар или край пропускателен пункт? На европейските държави и граждани им омръзна и не искат да се занимават с подобни неща и да дават хора и средства напразно... А и къде е НАТО в конфликти като този в Дарфур или други в Африка?
    Тази организация е изиграла своята роля по времето на Студената война като противотежест на Варшавския договор, но днес не виждам много каква е ползата от нея. Само заседания на разни комитети, конференции, съвещания, форуми, семинари, а полза почти никаква.

  • 6
    Avatar :-|
    DarkFallout

    Държавите членки на НАТО, вкл. и БГ имат достатъчно вътрешни икономически проблеми и вече не могат да си позволят да пренасочват огромни количества ресурс към ВПК и а армиите и да си врът носа навсякъде.

  • 7
    Avatar :-|
    мислещ

    Всички обвинявате НАТО.
    Какво да направи Нато сега, когато сомалийските пирати стъжняват живота на търговските ( да не говорим за туристическите..) кораби, които вместо да ползуват Суецки канал заобикалят през н. Добра Надежда,(Ю. Африка) за да влязат в Средиземно море или за да влязат в Червено море.Изпратени са военни кораби от цял свят( френски, италиански, руски, на САЩ, китайски, японски.) НО африканските пирати са нагли и не им пука, защото знаят, че няма да ги убият... в противен случай веднага ще се чуят гласове" защо убивате бедните африкански рибари"...( по този начин някои хора злоупотребяват че са "от малцинствата"... а може би се превръща в "предимство"... докато демокрацията не каже, че "сиренето е с пари".)
    И това го правят бедните неуки африканци( също като онези бедни неуки афганистанци, които се взривяват..)
    Може и да ви се струва "далечен" и "некасаещ " ви въпросът със сомалийските пирати, но станаха много :
    ислямски терористи, които постоянно се взривяват по въздух и земя
    афганистански терористи/ по въздух и земя
    сомалийски пирати във водните пространства

    Не е ли прекалено за неуки хора чакащи помощ и получаващи такива.

  • 8
    Avatar :-|
    Турция се застреля в крака

    Днес стана ясно кой е врага - страната дето се обяви срещу кандидата от ЕВропа; въпреки кресливите драскачи из европейските медии, че Турция има стратегическо за САЩ значение, едва ли остана европеец дето да е под съмнение какво искат ердогановци
    - цензура
    - ограничения на гражданските свободи
    - власт на религиозните лидери
    - шария в НАТО

    Ама че автогол за ЕС членство.
    И човек се пита, има ли място мюсюлманска страна в НАТО ?
    Кой е истинския враг ?
    Защо турския президент вечно липсва на дискусионните маси ?

    Без съмнение, днес е голям ден за НАТО. Не защото мюсюлманска страна упражнява вето над ценностите на цивилизациите от алианса.
    ЗАщото има реална възможност новата НАТО стратегия за Афганистан да влезе в сила под профила на един европеец, дето живее и диша идеята за един по добър свят. Както ония мъже дето направиха НАТО преди 60 години. Както другите мъже и жени, които бяха почетени с минута мълчание, паднали на олтара на тия ценности.

  • 9
    sir_humphrey avatar :-|
    Sir Humphrey

    НАТО, година нулева,
    все едно съм бил с Албена Вулева.

  • 10
    Avatar :-|
    Nikolay UK

    Само по себе си да се дават пари за високи технологии, а не за "чешмички" (или корвети, ядрени електроцентрали и голф-игрища - замести тук каквото пожелаеш от многото "блестящи" идеи с които ни дари това правителство) е много добро решение. Друг е въпросът, че е налице нещо като субсидия съпроводена от типичната за България непрозрачност. Не ясно защо Ай Би Ем е избран, а не някоя друга компания. И дали, примерно, ако Интел се позаитересува ще получи и той тези пари? И всъщност за какво точно се дават тези пари? Не става ясно.

    Много по-добре щеше да е да се подходи принципно и прозрачно и да се каже със Закон - всяка компания, която реши да назначи поне 100 души с докторати по физика, химия, биология, математика, информатика или инженерни науки получава еди каква си субсидия, която може да се изполва, примерно, да се покриват част от социалните отчисления на въпросните научни кадри. И така правилата на играта стават ясни и важат за всички. Иначе веднага възникват въпроси "Защо тази фирма?", "За какво ще се ползват парите?" и т.н.

    Ако се подходи умно (в което се съмнявам) България може да стане една от 30-те или 40-те страни, където се осъществява научно-развойна дейност и така да се спре и обърне изтичането на мозъци. Но за това са необходими стратегия и принципен подход. Като нямат интелектуален капацитет нашите управляващи поне да наемат някоя добра консултантска къща като Макинзи, Мърсър или БиСиДжи - те ще им направят стратегия. Иначе ще гледаме подобни импровизации със съмнителна полза за страната.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK