Смъртоносни избори
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Смъртоносни избори

Войнственият и авторитарен Ердоган получи жълт картон от избирателите

Смъртоносни избори

Местният вот в Турция свали управляващата партия на земята

2452 прочитания

Войнственият и авторитарен Ердоган получи жълт картон от избирателите

© Reuters


Високата избирателна активност, екзалтираните привърженици, масовите и шумни прояви на партиите са неразделна част от политическия пейзаж на Турция. На местните избори в неделя политическите вълнения достигнаха драматични измерения и отново показаха, че турците приемат много сериозно своите избори.

Общо осем души загинаха и повече от 100 бяха ранени при сблъсъци между привърженици на различни партии, а лидерът на националистическата партия "Велик съюз" Мухсин Язъджъоглу загина в катастрофа на път за среща с избиратели, което прави тези избори едни от най-смъртоносните в последните години. Управляващата дясноцентристка Партия на справедливостта и развитието (АКП) очаквано спечели с 39% от гласовете, но получи най-ниска подкрепа от идването си на власт през 2002 г. Водещата опозиционна Народнорепубликанска партия (НРП) скъси дистанцията с АКП, нереждайки се втора с 23.2%. Въпреки че местният вот има по-слабо значение в силно централизираната политическа система на страната, активното участие на лидерите на основните партии в предизборната борба затвърди мнението, че тези избори се възприемат като представителни за бъдещите парламентарни. На този фон загубата на 17% спрямо предишните избори подейства като студен душ за лидерите на управляващата партия. АКП претърпя тежки загуби в част от районите, в които беше съсредоточила значителни усилия, и трудно удържа ключовите Анкара и Истанбул, където до последно не можеше да се определи крайният победител.

Управляващите получиха "жълт картон" на тези избори според анализатора на в. "Радикал" Мурат Йеткин. Самият Ердоган, който трудно приема поражение, не скри разочарованието си от резултатите. По време на предизборната кампания той на няколко пъти посочи, че цел на партията са близо 50% от гласовете.

Икономическата криза, засегнала страната, е най-закономерното обяснение за

Загубата на популярност

на управляващите, но не съвсем. Изборните резултати от последните години са доказателство за тази закономерност, като партиите, управлявали страната от 70-те години на миналия век, са губели значителна част от гласовете на избори след период на криза. Най-фрапиращ е резултатът на трипартийната коалиция, управлявала страната по време на финансовата криза през 2001 г. На изборите през 1999 г. трите партии печелят 53.4% от гласовете, а през 2002 г. едва 14.7%. Въпреки ударите, които понася страната от световната икономическа криза, причините за неубедителното представяне на АКП трудно се изчерпват само с това. Районите, в които АКП удържа убедителна победа, са и сред най-тежко засегнатите от кризата. В Газиантеп, където АКП печели 53%, са затворени 22 текстилни фабрики и безработицата расте застрашително през последните месеци. Подобен е случаят и с Кахраманмараш, Денизли и един от най-индустриалните градове на страната - Бурса, където АКП запазва водещата си позиция. Същевременно партията загуби един от градовете, който е по-слабо засегнат от кризата - Анталия, въпреки успешното управление на нейния представител Мендерес Тюрел.

След внушителната победа на парламентарните избори преди две години лидерът на партията Ердоган обяви началото на нова епоха на консенсус в управлението на страната. Ще прегърнем целия народ независимо от политическите предпочитания, независимо дали са с нас или срещу нас, заяви Ердоган. Месеците след това агресивният и авторитарен стил на премиера угаси надеждата за промяна. Ердоган започна да напада по-ожесточено своите опоненти, все по-остро реагираше на критиките и трудно допускаше компромиси. Гневът му изпита и собственикът на водещата медийна група в страната Айдън Доган, чиито вестници разпространиха информация, че АКП и приближени до партията бизнесмени са били финансирани със средства на ислямска благотворителна фондация. В момента банковите сметки на медийната група "Доган Яайън" са запорирани заради съдебен спор около наложената рекордна глоба от 500 млн. долара по обвинения в данъчни измами.

Горчива изненада

Освен загубата на популярност за управляващите изборите в неделя показаха засилване на националистическите формации. Партията на националистическото движение привлече част от гласовете на управляващата АКП и увеличи подкрепата си до 16.2% от 14.3% на парламентарните избори през 2007. Прокюрдската Партия на демократичното общество спечели 5.56 на сто в сравнение с 4.9 на сто, постигнати от предшественика й на местните избори през 2004. Загубата на важни източни провинции като Диарбекир и Ван от прокюрдската партия беше определена като "горчива изненада" от премиера Реджеп Тайип Ердоган. Изборите за местна власт в слаборазвитите източни райони, обект на дългогодишен културен, политически и военен натиск, се възприемат като тест за успеха на управляващите в демократизацията и икономическото развитие на страната. Според местни анализатори стратегическата значимост за запазване контрола на АКП в източната част на страната е свързана и с опасността от регионализация на политиката и задълбочаване на изолацията на тези провинции.

В предизборната борба, която Ердоган възприе като своя

Лична битка

се прояви с още по-голяма сила тази страна на премиера. "С невиждана енергия, поел на плещите си цялата тежест на партията, [Ердоган] обиколи 66 провинции. Навсякъде, където отидеше, говореше толкова разпалено, толкова напрегнато, че накрая тази кампания се превърна в референдум за управлението на Ердоган." писа колумнистът Мехмет Али Биранд за в. "Миллиет". Светът видя този Ердоган по време на Световния икономически форум в Давос, когато там избухна в словесна схватка с израелския президент Шимон Перес. Предизборно прозвучаха думите на Ердоган и по повод кандидатурата на датския премиер Андерс Фог Расмусен за генерален секретар на НАТО - ще разгледаме кандидатурата според "принципите на партията" и "според желанията на ислямския свят". Наред с войнственото си поведение в последните месеци лидерът на АКП се опита да омаловажи мащабите на икономическата криза и нарасналата до 13.6% безработица, за която обвини некомпетентните бизнесмени.

Партията на Ердоган получи възможност да предприеме конституционни реформи и да придвижи напред процеса на присъединяване на страната към ЕС, след като получи пълно парламентарно мнозинство преди две години. Вместо върху преговорите с ЕС Ердоган съсредоточи енергията си върху засилване влиянието на страната в Близкия изток, а вместо реформи на конституцията предпочете като цяло да запази наследената система от военния преврат през 80-те. По този начин АКП загуби облика си на демократична, реформистка партия и заприлича повече на пазителка на политическото статукво, срещу което трябваше да се бори.

"…[Хората] се притесниха от превръщането на страната в еднолично владение на лидера, в една авторитарна система. Поискаха от Ердоган да остане Ердоган, да не се превръща в Путин", коментира анализаторката Назлъ Ълъджак за в. "Сабах".

Въпреки негативните изводи за АКП загубата на позиции на изборите може да се окаже по-добрата алтернатива за страната. Ако управляващата партия беше запазила значителната си преднина, изкушението за Ердоган да продължи по поетия път щеше да е твърде голямо и пагубно за еврочленството на страната. Според Дженгиз Актар, професор в истанбулския университет "Галатасарай", ако Ердоган излезе по-силен от изборите ще стане "по-арогантен и по-малко склонен да предприема реформи". Преобладаващо оптимистични са и настроенията сред финансовите анализатори, които очакват Ердоган да се съсредоточи върху икономическите проблеми. На дневен ред излиза подписването на жизненоважно споразумение с МВФ, което трябва да покрие валутните нужди на страната, в противен случай ще бъде трудно да се задържи икономическият спад до 3-4% през 2009 г. Очаква се преговорите с МВФ, които бяха забавени заради изборите, да се активизират, но пазарните анализатори са раздвоени относно изхода от тях. Според проучване на в. "Реферанс" част от финансистите смятат, че разочароващите резултати на изборите ще затруднят АКП да приеме непопулярните условия на МВФ, докато други считат за положителен факта, че АКП не получи желаната подкрепа, с което ще бъде притисната да изпълни исканията на фонда. Според местни медии Турция се нуждае от около 25 млрд. долара. Икономиката на страната се сви с 6.2% на годишна база през последното тримесечие на 2008 г., главно заради колапса на потреблението и инвестициите. Спадът в износа засегна индустриалното производство и доведе до срив от 21.3% през януари спрямо предходната година.

Изборното разочарование

може да струва няколко министерски глави на АКП и Ердоган вече даде сигнал за евентуални промени. Сред възможните жертви, които се споменават в кулоарите, сa министърът на правосъдието Мехмет Али Шахин и министърът на образованието Хюсеин Челик, в чиито избирателни райони партията претърпя сериозни загуби. Крайното решение за евентуални промени остава за Ердоган, "човекът, който води парада, шефът", както го наричат съпартийците му.

Войнственият и авторитарен Ердоган остава една от най-харизматичните фигури в турската политика и лидер на най-стабилното еднопартийно правителство от десетилетия. В първото си изявление след изборите той заяви, че приема решението на народа и е разбрал изпратеното му послание. Ако то не доведе до реална промяна, следващите избори може да се окажат наистина смъртоносни за партията.

Основните партии

Партия на справедливостта и развитието (АКП)

- Дясноцентристка

- Идва на власт през 2002

- Създадена от реформистка фракция в ислямистката Партия на добродетелта

- Определя се като консервативна, прозападна партия, която е за свободна пазарна икономика и присъединяване към ЕС

- Печели 47% на парламентарните избори през 2007

Народнорепубликанска партия (НРП)

- Лявоцентристка

- Водеща опозиционна партия и най-старата в страната, основана от Мустафа Кемал Ататюрк

- Подкрепя членството на страната в ЕС, но е против промени в конституцията

- Обвинява АКП в опити да ислямизира страната и не приема предоставянето на по-широки религиозни свободи

- По време на кампанията обвинява АКП за високата безработица и за опити на управляващите да купят гласовете на най-бедните с подаръци и помощи

- Печели 20.88% на парламентарните избори през 2007

Партия на националистическото движение (МХП)

- Крайнодясна

- Основана през 1969 и член на трипартийната коалиция, която губи изборите от АКП през 2002

- Съсредоточава се предимно върху критики срещу кюрдските сепаратисти

- Печели 14.27% на парламентарните избори през 2007

Партия на демократическото общество (ДТП)

- Определя се като социалдемократическа

- Основана през 2005 от създателите на поредица закрити кюрдски партии

- Предшественикът на партията Движение на демократичното общество печели 4.9% на местните избори през 2004

- Единствената законна кюрдска партия и първата прокюрдска група, чиито представители влизат в парламента като независими депутати

- Възможно е да бъде закрита заради обвинения във връзки със сепаратисткото движение ПКК

Високата избирателна активност, екзалтираните привърженици, масовите и шумни прояви на партиите са неразделна част от политическия пейзаж на Турция. На местните избори в неделя политическите вълнения достигнаха драматични измерения и отново показаха, че турците приемат много сериозно своите избори.

Общо осем души загинаха и повече от 100 бяха ранени при сблъсъци между привърженици на различни партии, а лидерът на националистическата партия "Велик съюз" Мухсин Язъджъоглу загина в катастрофа на път за среща с избиратели, което прави тези избори едни от най-смъртоносните в последните години. Управляващата дясноцентристка Партия на справедливостта и развитието (АКП) очаквано спечели с 39% от гласовете, но получи най-ниска подкрепа от идването си на власт през 2002 г. Водещата опозиционна Народнорепубликанска партия (НРП) скъси дистанцията с АКП, нереждайки се втора с 23.2%. Въпреки че местният вот има по-слабо значение в силно централизираната политическа система на страната, активното участие на лидерите на основните партии в предизборната борба затвърди мнението, че тези избори се възприемат като представителни за бъдещите парламентарни. На този фон загубата на 17% спрямо предишните избори подейства като студен душ за лидерите на управляващата партия. АКП претърпя тежки загуби в част от районите, в които беше съсредоточила значителни усилия, и трудно удържа ключовите Анкара и Истанбул, където до последно не можеше да се определи крайният победител.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK