Когато Европа срещна Обама
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Когато Европа срещна Обама

Градски вестник

Когато Европа срещна Обама

Срещата на Г-20 в Лондон приключи по-добре от очакваното и постави успешен старт на турнето на американския президент на Стария континент

Ирина Новакова, Брюксел, Светломира Гюрова
3785 прочитания

Градски вестник

© reuters


Euronews го каза най-красноречиво - сутрешните им новини във вторник започнаха със съобщението: "Президентът Обама пристига в Европа." Телевизията не счете за нужно да спомене, че президентът е на САЩ, а целият репортаж изглеждаше все едно става въпрос за лидера на света, който пристига в една от своите губернии.

Това едва ли учудва някого - от Лондон до София и от Талин до Рим Европа харесва Барак Обама заради духа на ново начало, обещанията му за по-отговорно международно поведение и умората от Джордж У. Буш. Той пък опроверга френския интелектуалец Ален Минк, който наскоро написа във "Фигаро", че САЩ гледат на Стария континент така, както Европа гледа на Швейцария - "като периферия, която е богата, изтънчена, но не особено важна". В разрез с това Обама избра Европа за първото си голямо международно посещение - от началото на мандата си той е бил само в Канада, и то за ден.

Г-20 и ефектът "Обама"

В първите дни на европейското си турне Обама не само говори, но и слуша - особено на срещата на Г-20 в Лондон, където отново проличаха дълбоките различия между американския и европейския подход в борбата с глобалната криза. САЩ от месеци се опитват да склонят партньорите си за ново, спешно и координирано наливане на средства в икономиката. Германия и Франция пък убедиха повечето европейски държави, че е по-добре първо да се изгради нова глобална финансова архитектура, за да се избегнат подобни кризи в бъдеще. С изключение на британския премиер Гордън Браун европейците бяха непоклатими в позицията си, че реформата и регулацията на финансовите пазари трябва да е водещата тема на Г-20. В сряда президентът на Франция Никола Саркози дори загатна, че може да напусне срещата в Лондон, ако фокусът се измести. Това предизвика френския в. Libеration да коментира, че с усилията си да се пребори с кризата Барак Обама е далеч пред своите партньори на Стария континент. А изгледите за избягването на пълен провал на форума на Г-20 ставаха все по-бледи.

Още с пристигането си в Лондон ден преди срещата на 2 април Обама се опита да успокои напрежението, даде знак, че е готов на компромиси, и призова лидерите на 20-те най-големи икономики да действат заедно за намиране на изход от глобалната рецесия. Контрастът със заплахата за напускане на Саркози и упоритата твърдост на германския канцлер Ангела Меркел, която до последно предупреждаваше, че няма да приеме "слаби компримиси", беше ярък.

Въпреки предварителните разногласия форумът опроверга песимистите и лидерите от Г-20 направиха може би най-важното, което се очакваше от тях - съумяха да демонстрират единство. Ако реакцията на финансовите пазари е показателна за успеха на срещата, то тя беше силно положителна и оптимистична - лондонският индекс FTSE 100 скочи с 4%, германският Dax с 6%, японският Nikkei с 4.4%, а американските Nasdaq и Dow Jones със съответно 4% и 3.6%.

Макар и да не изпълниха желанието на Обама за нови финансови стимули, лидерите на Г-20 се договориха за мерки на стойност 1.1 трлн. долара срещу световната икономическа криза (виж допълнителния текст). Основният въпрос сега остава прехвърлянето на мерките от хартията на финалното комюнике на срещата в реалността и скоростта, с която обещаните средства ще се влеят в световната икономика и търговия.

"Това е денят, когато светът се обедини, за се изправи срещу глобалната рецесия. Не с думи, а с план за глобално възстановяване и реформи с ясно разписан график", каза видимо доволният домакин на срещата - британският премиер Гордън Браун, на заключителната пресконференция. Липсата на съгласие за допълнителни мащабни фискални програми и по-радикална регулация на финансовата система вероятно ще разочарова мнозина. За да тушира подобни реакции, Гордън Браун подчерта, че в момента държавите по света са обещали общо 5 трлн. долара за борба с икономическата криза през следващите две години, и определи това като най-голямата подобна програма, предприемана някога.

Есуар Прасад, анализатор от Brookings Institution, коментира пред Reuters, че Обама се е показал доста отстъпчив на много фронтове и не е настоявал прекалено много за допълнителни фискални стимули, а вместо това, изглежда, е бил склонен да се задоволи с впечатляващото и грабващо вниманието число от 5 млрд. долара. Изпълнителният директор на German Marshall Fund в Брюксел Роналд Асмус коментира пред "Капитал", че Вашингтон е разбрал, че няма да убеди Европа в необходимостта от глобални финансови инжекции, и ако Обама беше продължил да настоява, щеше претърпи поражение. А това щеше да е лош старт на големия му международен дебют.

След Лондон и напред

След Г-20 в петък и събота американският президент ще се отдаде на НАТО. На юбилейната среща на алианса основната му цел отново е да поправи част от "приноса" на Буш за разединение и обезсърчаване на европейските партньори. Взаимното опознаване с Европа ще продължи и след тържествата за 60-ата годишнина на НАТО, в края на които "Еър Форс 1" ще откара Обама в Прага - столицата на председателството на ЕС. Там американският президент ще има неформална среща с лидерите на страните от ЕС, с които ще обсъди резултатите от Г-20.

Европейското турне на Обама ще завърши на границата с Азия - с посещение в Истанбул и Анкара на 6 и 7 април, изненадващо планирано само две седмици преди пристигането на американската делегация. "Тази визита е позитивен сигнал към ислямския свят, на който Обама обеща тясно сътрудничество още в първите 100 дни от управлението си", обясни Роналд Асмус. "Още повече - това е и проява на уважение към ролята на Турция като регионален лидер", добави той. В Брюксел също приветстваха американската инициатива за по-засилен диалог с Турция.

Така, след като дълго време Европа обожаваше Обама отдалеч, тази седмица те се срещнаха истински за пръв път. Дали романсът им ще продължи и занапред? Роналд Асмус и други опитни наблюдатели все още не се наемат да прогнозират. По всичко личи обаче, че меденият месец на американския президент и партньорите му отвъд океана вече приключи. И сега започва сериозната работа по опознаване, откриване на слабостите и на силните страни. Както и откровения, невинаги лек и със сигурност не перфектен, но пък необходим диалог.

Звездата на МВФ изгря в Лондон

Най-големият печеливш от срещата на Г-20 в Лондон се оказа МВФ. Както и страните, на които се налага да прибегнат до помощта на фонда.

Споразумението за утрояване на ресурсите на МВФ до 750 млрд. долара беше определено като най-важното решение на форума. Същевременно регулаторната и контролна роля на фонда ще бъде значително увеличена.

Всъщност според анализатори МВФ вероятно няма нужда от чак толкова средства, но основната идея е фрапиращата сума да успокои финансовите пазари, че никоя държава няма да фалира, защото фондът не може да си позволи да я спаси. "Финансирането за МВФ е по-голямо от очакваното и доколкото означава, че има повече пари на разположение за помагане на закъсали икономики, това е добра новина", коментира Найджъл Рендъл, анализатор в Royal Bank of Canada, пред агенция Reuters. Ларс Кристенсен от Danske Bank смята, че голяма част от средствата ще отидат за страни от Източна Европа и в този смисъл може да се каже, че и те са спечелили от форума в Лондон.

Споразумението на Г-20 в числа и обещания

Във финалното комюнике лидерите на Г-20 обещаха общо 1.1 трлн долара в битката срещу икономическата криза и реформиране на световната финансова система.

- 500 млрд. долара допълнително финансиране за МВФ ще предоставят страните - членки на фонда. С тях общият обем на средствата, които МВФ може да отпуска за спешни заеми на най-ударените от световната икономическа криза страни, се увеличава на 750 млрд. долара

- 250 млрд. долара от своята изкуствена валута (т.нар. специални права за тираж) ще може да "напечата" МВФ. Фондът може да получи допълнителни кешови активи и от продажби на златния си резерв

- 250 млрд. долара за стимулиране на глобалната търговия през следващите две години, като 50 млрд. ще дойдат от Световната банка. Средствата ще подпомагат търговските потоци чрез експортни кредити

- създава се Борд за финансова стабилност, който ще наблюдава и контролира финансовите пазари. Той ще замести съществуващия към Г-20 Форум за финансова стабилност и ще отговаря за ранно предупреждение за бъдещи кризи

- надзор и регулация на хедж фондовете и кредитните агенции

- санкции срещу офшорните центрове, които не се подчиняват на международните правила

- потвърждаване на ангажимента за въздържане от протекционистични мерки

- възстановяване на преговорите от Доха за либерализиране на световната търговия.

Euronews го каза най-красноречиво - сутрешните им новини във вторник започнаха със съобщението: "Президентът Обама пристига в Европа." Телевизията не счете за нужно да спомене, че президентът е на САЩ, а целият репортаж изглеждаше все едно става въпрос за лидера на света, който пристига в една от своите губернии.

Това едва ли учудва някого - от Лондон до София и от Талин до Рим Европа харесва Барак Обама заради духа на ново начало, обещанията му за по-отговорно международно поведение и умората от Джордж У. Буш. Той пък опроверга френския интелектуалец Ален Минк, който наскоро написа във "Фигаро", че САЩ гледат на Стария континент така, както Европа гледа на Швейцария - "като периферия, която е богата, изтънчена, но не особено важна". В разрез с това Обама избра Европа за първото си голямо международно посещение - от началото на мандата си той е бил само в Канада, и то за ден.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK