Още с пристигането си в Лондон ден преди срещата на 2 април Обама се опита да успокои напрежението, даде знак, че е готов на компромиси, и призова лидерите на 20-те най-големи икономики да действат заедно за намиране на изход от глобалната рецесия. Контрастът със заплахата за напускане на Саркози и упоритата твърдост на германския канцлер Ангела Меркел, която до последно предупреждаваше, че няма да приеме "слаби компримиси", беше ярък.

Въпреки предварителните разногласия форумът опроверга песимистите и лидерите от Г-20 направиха може би най-важното, което се очакваше от тях - съумяха да демонстрират единство. Ако реакцията на финансовите пазари е показателна за успеха на срещата, то тя беше силно положителна и оптимистична - лондонският индекс FTSE 100 скочи с 4%, германският Dax с 6%, японският Nikkei с 4.4%, а американските Nasdaq и Dow Jones със съответно 4% и 3.6%.

Макар и да не изпълниха желанието на Обама за нови финансови стимули, лидерите на Г-20 се договориха за мерки на стойност 1.1 трлн. долара срещу световната икономическа криза (виж допълнителния текст). Основният въпрос сега остава прехвърлянето на мерките от хартията на финалното комюнике на срещата в реалността и скоростта, с която обещаните средства ще се влеят в световната икономика и търговия.

"Това е денят, когато светът се обедини, за се изправи срещу глобалната рецесия. Не с думи, а с план за глобално възстановяване и реформи с ясно разписан график", каза видимо доволният домакин на срещата - британският премиер Гордън Браун, на заключителната пресконференция. Липсата на съгласие за допълнителни мащабни фискални програми и по-радикална регулация на финансовата система вероятно ще разочарова мнозина. За да тушира подобни реакции, Гордън Браун подчерта, че в момента държавите по света са обещали общо 5 трлн. долара за борба с икономическата криза през следващите две години, и определи това като най-голямата подобна програма, предприемана някога.

Есуар Прасад, анализатор от Brookings Institution, коментира пред Reuters, че Обама се е показал доста отстъпчив на много фронтове и не е настоявал прекалено много за допълнителни фискални стимули, а вместо това, изглежда, е бил склонен да се задоволи с впечатляващото и грабващо вниманието число от 5 млрд. долара. Изпълнителният директор на German Marshall Fund в Брюксел Роналд Асмус коментира пред "Капитал", че Вашингтон е разбрал, че няма да убеди Европа в необходимостта от глобални финансови инжекции, и ако Обама беше продължил да настоява, щеше претърпи поражение. А това щеше да е лош старт на големия му международен дебют.

След Лондон и напред

След Г-20 в петък и събота американският президент ще се отдаде на НАТО. На юбилейната среща на алианса основната му цел отново е да поправи част от "приноса" на Буш за разединение и обезсърчаване на европейските партньори. Взаимното опознаване с Европа ще продължи и след тържествата за 60-ата годишнина на НАТО, в края на които "Еър Форс 1" ще откара Обама в Прага - столицата на председателството на ЕС. Там американският президент ще има неформална среща с лидерите на страните от ЕС, с които ще обсъди резултатите от Г-20.

Европейското турне на Обама ще завърши на границата с Азия - с посещение в Истанбул и Анкара на 6 и 7 април, изненадващо планирано само две седмици преди пристигането на американската делегация. "Тази визита е позитивен сигнал към ислямския свят, на който Обама обеща тясно сътрудничество още в първите 100 дни от управлението си", обясни Роналд Асмус. "Още повече - това е и проява на уважение към ролята на Турция като регионален лидер", добави той. В Брюксел също приветстваха американската инициатива за по-засилен диалог с Турция.

Така, след като дълго време Европа обожаваше Обама отдалеч, тази седмица те се срещнаха истински за пръв път. Дали романсът им ще продължи и занапред? Роналд Асмус и други опитни наблюдатели все още не се наемат да прогнозират. По всичко личи обаче, че меденият месец на американския президент и партньорите му отвъд океана вече приключи. И сега започва сериозната работа по опознаване, откриване на слабостите и на силните страни. Както и откровения, невинаги лек и със сигурност не перфектен, но пък необходим диалог.