Когато Европа срещна Обама
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

Когато Европа срещна Обама

Градски вестник

Когато Европа срещна Обама

Срещата на Г-20 в Лондон приключи по-добре от очакваното и постави успешен старт на турнето на американския президент на Стария континент

Ирина Новакова, Брюксел, Светломира Гюрова
3758 прочитания

Градски вестник

© reuters


Euronews го каза най-красноречиво - сутрешните им новини във вторник започнаха със съобщението: "Президентът Обама пристига в Европа." Телевизията не счете за нужно да спомене, че президентът е на САЩ, а целият репортаж изглеждаше все едно става въпрос за лидера на света, който пристига в една от своите губернии.

Това едва ли учудва някого - от Лондон до София и от Талин до Рим Европа харесва Барак Обама заради духа на ново начало, обещанията му за по-отговорно международно поведение и умората от Джордж У. Буш. Той пък опроверга френския интелектуалец Ален Минк, който наскоро написа във "Фигаро", че САЩ гледат на Стария континент така, както Европа гледа на Швейцария - "като периферия, която е богата, изтънчена, но не особено важна". В разрез с това Обама избра Европа за първото си голямо международно посещение - от началото на мандата си той е бил само в Канада, и то за ден.

Г-20 и ефектът "Обама"

В първите дни на европейското си турне Обама не само говори, но и слуша - особено на срещата на Г-20 в Лондон, където отново проличаха дълбоките различия между американския и европейския подход в борбата с глобалната криза. САЩ от месеци се опитват да склонят партньорите си за ново, спешно и координирано наливане на средства в икономиката. Германия и Франция пък убедиха повечето европейски държави, че е по-добре първо да се изгради нова глобална финансова архитектура, за да се избегнат подобни кризи в бъдеще. С изключение на британския премиер Гордън Браун европейците бяха непоклатими в позицията си, че реформата и регулацията на финансовите пазари трябва да е водещата тема на Г-20. В сряда президентът на Франция Никола Саркози дори загатна, че може да напусне срещата в Лондон, ако фокусът се измести. Това предизвика френския в. Libеration да коментира, че с усилията си да се пребори с кризата Барак Обама е далеч пред своите партньори на Стария континент. А изгледите за избягването на пълен провал на форума на Г-20 ставаха все по-бледи.

Още с пристигането си в Лондон ден преди срещата на 2 април Обама се опита да успокои напрежението, даде знак, че е готов на компромиси, и призова лидерите на 20-те най-големи икономики да действат заедно за намиране на изход от глобалната рецесия. Контрастът със заплахата за напускане на Саркози и упоритата твърдост на германския канцлер Ангела Меркел, която до последно предупреждаваше, че няма да приеме "слаби компримиси", беше ярък.

Въпреки предварителните разногласия форумът опроверга песимистите и лидерите от Г-20 направиха може би най-важното, което се очакваше от тях - съумяха да демонстрират единство. Ако реакцията на финансовите пазари е показателна за успеха на срещата, то тя беше силно положителна и оптимистична - лондонският индекс FTSE 100 скочи с 4%, германският Dax с 6%, японският Nikkei с 4.4%, а американските Nasdaq и Dow Jones със съответно 4% и 3.6%.

Макар и да не изпълниха желанието на Обама за нови финансови стимули, лидерите на Г-20 се договориха за мерки на стойност 1.1 трлн. долара срещу световната икономическа криза (виж допълнителния текст). Основният въпрос сега остава прехвърлянето на мерките от хартията на финалното комюнике на срещата в реалността и скоростта, с която обещаните средства ще се влеят в световната икономика и търговия.

"Това е денят, когато светът се обедини, за се изправи срещу глобалната рецесия. Не с думи, а с план за глобално възстановяване и реформи с ясно разписан график", каза видимо доволният домакин на срещата - британският премиер Гордън Браун, на заключителната пресконференция. Липсата на съгласие за допълнителни мащабни фискални програми и по-радикална регулация на финансовата система вероятно ще разочарова мнозина. За да тушира подобни реакции, Гордън Браун подчерта, че в момента държавите по света са обещали общо 5 трлн. долара за борба с икономическата криза през следващите две години, и определи това като най-голямата подобна програма, предприемана някога.

Есуар Прасад, анализатор от Brookings Institution, коментира пред Reuters, че Обама се е показал доста отстъпчив на много фронтове и не е настоявал прекалено много за допълнителни фискални стимули, а вместо това, изглежда, е бил склонен да се задоволи с впечатляващото и грабващо вниманието число от 5 млрд. долара. Изпълнителният директор на German Marshall Fund в Брюксел Роналд Асмус коментира пред "Капитал", че Вашингтон е разбрал, че няма да убеди Европа в необходимостта от глобални финансови инжекции, и ако Обама беше продължил да настоява, щеше претърпи поражение. А това щеше да е лош старт на големия му международен дебют.

След Лондон и напред

След Г-20 в петък и събота американският президент ще се отдаде на НАТО. На юбилейната среща на алианса основната му цел отново е да поправи част от "приноса" на Буш за разединение и обезсърчаване на европейските партньори. Взаимното опознаване с Европа ще продължи и след тържествата за 60-ата годишнина на НАТО, в края на които "Еър Форс 1" ще откара Обама в Прага - столицата на председателството на ЕС. Там американският президент ще има неформална среща с лидерите на страните от ЕС, с които ще обсъди резултатите от Г-20.

Европейското турне на Обама ще завърши на границата с Азия - с посещение в Истанбул и Анкара на 6 и 7 април, изненадващо планирано само две седмици преди пристигането на американската делегация. "Тази визита е позитивен сигнал към ислямския свят, на който Обама обеща тясно сътрудничество още в първите 100 дни от управлението си", обясни Роналд Асмус. "Още повече - това е и проява на уважение към ролята на Турция като регионален лидер", добави той. В Брюксел също приветстваха американската инициатива за по-засилен диалог с Турция.

Така, след като дълго време Европа обожаваше Обама отдалеч, тази седмица те се срещнаха истински за пръв път. Дали романсът им ще продължи и занапред? Роналд Асмус и други опитни наблюдатели все още не се наемат да прогнозират. По всичко личи обаче, че меденият месец на американския президент и партньорите му отвъд океана вече приключи. И сега започва сериозната работа по опознаване, откриване на слабостите и на силните страни. Както и откровения, невинаги лек и със сигурност не перфектен, но пък необходим диалог.

Звездата на МВФ изгря в Лондон

Най-големият печеливш от срещата на Г-20 в Лондон се оказа МВФ. Както и страните, на които се налага да прибегнат до помощта на фонда.

Споразумението за утрояване на ресурсите на МВФ до 750 млрд. долара беше определено като най-важното решение на форума. Същевременно регулаторната и контролна роля на фонда ще бъде значително увеличена.

Всъщност според анализатори МВФ вероятно няма нужда от чак толкова средства, но основната идея е фрапиращата сума да успокои финансовите пазари, че никоя държава няма да фалира, защото фондът не може да си позволи да я спаси. "Финансирането за МВФ е по-голямо от очакваното и доколкото означава, че има повече пари на разположение за помагане на закъсали икономики, това е добра новина", коментира Найджъл Рендъл, анализатор в Royal Bank of Canada, пред агенция Reuters. Ларс Кристенсен от Danske Bank смята, че голяма част от средствата ще отидат за страни от Източна Европа и в този смисъл може да се каже, че и те са спечелили от форума в Лондон.

Споразумението на Г-20 в числа и обещания

Във финалното комюнике лидерите на Г-20 обещаха общо 1.1 трлн долара в битката срещу икономическата криза и реформиране на световната финансова система.

- 500 млрд. долара допълнително финансиране за МВФ ще предоставят страните - членки на фонда. С тях общият обем на средствата, които МВФ може да отпуска за спешни заеми на най-ударените от световната икономическа криза страни, се увеличава на 750 млрд. долара

- 250 млрд. долара от своята изкуствена валута (т.нар. специални права за тираж) ще може да "напечата" МВФ. Фондът може да получи допълнителни кешови активи и от продажби на златния си резерв

- 250 млрд. долара за стимулиране на глобалната търговия през следващите две години, като 50 млрд. ще дойдат от Световната банка. Средствата ще подпомагат търговските потоци чрез експортни кредити

- създава се Борд за финансова стабилност, който ще наблюдава и контролира финансовите пазари. Той ще замести съществуващия към Г-20 Форум за финансова стабилност и ще отговаря за ранно предупреждение за бъдещи кризи

- надзор и регулация на хедж фондовете и кредитните агенции

- санкции срещу офшорните центрове, които не се подчиняват на международните правила

- потвърждаване на ангажимента за въздържане от протекционистични мерки

- възстановяване на преговорите от Доха за либерализиране на световната търговия.

Euronews го каза най-красноречиво - сутрешните им новини във вторник започнаха със съобщението: "Президентът Обама пристига в Европа." Телевизията не счете за нужно да спомене, че президентът е на САЩ, а целият репортаж изглеждаше все едно става въпрос за лидера на света, който пристига в една от своите губернии.

Това едва ли учудва някого - от Лондон до София и от Талин до Рим Европа харесва Барак Обама заради духа на ново начало, обещанията му за по-отговорно международно поведение и умората от Джордж У. Буш. Той пък опроверга френския интелектуалец Ален Минк, който наскоро написа във "Фигаро", че САЩ гледат на Стария континент така, както Европа гледа на Швейцария - "като периферия, която е богата, изтънчена, но не особено важна". В разрез с това Обама избра Европа за първото си голямо международно посещение - от началото на мандата си той е бил само в Канада, и то за ден.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK