Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 10 апр 2009, 13:56, 2974 прочитания

Северно от Тропика на Рака

Нова стратегическа концепция има амбицията да вкара НАТО в крачка с XXI век

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Освежаване беше мотото на срещата на високо равнище на НАТО в Страсбург и Кел в началото на април. И докато момичета, облечени в ярко червени тениски с надписи Cleaning OTAN* се грижеха за чистотата на форума, делегатите мислеха как да вдъхнат нов живот и смисъл на 60-годишния алианс.

Виртуалното пространство, енергийната сигурност, борбата с морските пирати край бреговете на Сомалия и тероризмът са сред областите, в които НАТО смята да засили ролята си, за да може адекватно да защитава своите вече 28 членки от "съществуващи и новопоявяващи се заплахи срещу сигурността". Този процес вече започна и резултатът от него може да се очаква още догодина на следващата среща на високо равнище в Португалия, където лидерите на НАТО ще одобрят новата концепция. "Новата стратегическа концепция няма да донесе радикална промяна на алианса, но този документ ще е важен, защото страните членки ще трябва да намерят нов консенсус за мисията на НАТО, за да могат да модернизират организацията и да вкарат политиката й в крачка със съвременните предизвикателствата", каза за "Капитал" Оливър Майер, анализатор от американската Arms Control Association. Посоката, в която съюзниците искат да обърнат развитието на алианса оттук нататък, вече се вижда, и 62-те точки в декларацията от срещата в Страсбург-Кел служи като компас за пътя напред.


След падането на Берлинската стена НАТО трябваше да предефинира смисъла на политическото и военното си битие, включително географските граници на дейността си. "Северно от Тропика на Рака" - така чл.6 от Северноатлантическия договор определя зоната на отговорност на съюзниците в алианса.  Двайсет години след отварянето на Източния блок много от бившите врагове на НАТО там вече са членки на организацията, като последните две – Албания и Хърватия, току-що се присъединиха. В същото време съюзниците пращат свои мисии не само в Афганистан, но и в Африка. За да успее да запази значението си  в бъдеще, алиансът ще трябва да се адаптира към съвременните реалности - метаморфоза, която вече е започнала.

Една от най-сериозните заплахи е тероризмът. "Сигурно е много по-вероятно "Ал Каида" да може да организира сериозна терористична атака в Европа, отколкото в САЩ, заради близостта", предупреди американският президент Барак Обама в Страсбург. Дори след края на срещата на НАТО обаче подходът към разрешаването на този проблем, изглежда, продължава да разделя САЩ и европейските им партньори. Докато последните признават – поне на думи, колко важна е победата на алианса в Афганистан за справяне с терористичната организация "Ал Каида", чарът на американския президент не му помогна да изкопчи от Европа всичко, което той се надяваше да получи. Повлияни от негативното обществено мнение в своите страни, европейските лидери склониха допълнително едва на 5000 войници и обучители за афганската армия и полиция, но 3000 от тях ще заминат временно като охрана за изборите в Афганистан през август. За сравнение, САЩ ще изпратят допълнително 21 000 войници. Анализатори припомнят и недоволството на някои нови членки на НАТО в Източна Европа от бремето на военните действия на афганска територия. Присъединили се към алианса, за да търсят защита срещу Русия, те изведнъж се оказаха в ситуация да пращат войници на друг континент за борба с конфликт, от който поне засега те не се чувстват пряко засегнати. Аргументът, че намесата в Афганистан не е нищо друго освен прилагане на чл.5 от Североатлантическия договор за съвместна защита на атакувана страна членка, изглежда, не звучи убедително за всички съюзници. Затова в Страсбург и Кел Обама няколко пъти подчерта нуждата от поемането на равна част от бремето.

Тепърва ще се види как точно 28 страни в алианса ще се споразумеят и по видимо



Променения подход към Русия

който все още разделя новите и старите съюзници. "Въпреки нашето текущо несъгласие (по някои въпроси – бел. ред.) Русия е от особена важност за нас като партньор и съсед. НАТО и Русия споделят общи интереси, свързани със сигурността, като стабилизирането на Афганистан, контрола над въоръженията, обезоръжаването и неразпространението на оръжия за масово унищожение", пише в страсбургската декларация. Мнозина смятат за целенасочено избягване на конфронтация с Москва факта, че НАТО пропусна символичната възможност да избере източноевропеец от бившата "руска зона на влияние" за нов генерален секретар на организацията. Все по-натрапчиво става и усещането за дистанциране от идеята на администрацията на предишния американски президент Джордж Буш за изграждане на система за противоракетна отбрана в Източна Европа.

В същото време НАТО открива нови области за своята дейност, които съвсем доскоро не изобщо не влизаха в компетенциите му. "Продължаваме да сме ангажирани с подобряването на комуникационната и информационната система, които са от решаващо значение за алианса срещу атаки във виртуалното пространство, защото правителствени и неправителствени играчи могат да се опитат да експлоатират нарастващата зависимост на алианса и съюзниците от тези системи", пише в страсбургската декларация. Този текст, от една страна, трябва да създаде усещане за по-голяма сигурност, особено на източноевропейските членки на НАТО, изнервени от руските интернет атаки срещу Естония преди няколко години. От друга, това е и резултат от желанието на организацията да преоткрие мисията си и да намери.

Нови сфери на действие

за да продължи да е полезна за членките си в свят, в който студената война не е нищо повече от глава в учебниците по история. Енергийната сигурност е друга област, към която алиансът проявява интерес. Още този декември организацията ще представи специален междинен доклад по темата на срещата на външните си министри. Все още обаче не е ясно как точно НАТО иска да се грижи за енергийната сигурност на членките си.

Нова сфера на действие на алианса е и участието на негови войници в борбата срещу пиратите във водите около Африканския рог. НАТО вече присъства в Африка и с помощта, която оказва на Африканския съюз в Сомалия. Черноморският регион, Средиземноморието и Персийският залив също се споменават в страсбургската декларация като точки на света от стратегически интерес за алианса. "Не мога да кажа къде се границите на НАТО", отсече германската канцлерка Ангела Меркел и обясни, че компетенциите му зависят от това дали някоя точка на света излъчва заплаха за страна членка. "Член 5 е и остава сърцевината" на алианса, заяви Меркел. Съюзниците обаче са далеч от мисълта да прекроят НАТО в глобален полицай. "Ако НАТО се превърне във всичко, тогава той е нищо", предупреди президентът Обама и добави, че организацията има нужда от ясно определяне на своите цели и задачи. Именно това трябва да направи новата стратегическа концепция на алианса, която ще се избистри до новата среща на високо равнище догодина.

* (от английски и френски: "почистване на НАТО" - бел. ред.)
Обама подава ръка на Турция

Въпреки оптимизма на германския канцлер Ангела Меркел, че НАТО ще се сдобие с нов генерален секретар още след края на официалната вечеря в Баден-Баден в началото на форума, решението дойде едва на следващия ден. Изходът от задънената улица намери американският президент Барак Обама, който успя да убеди Турция да даде своя глас за фаворита за поста – бившия датски премиер Андерс Фог Расмусен. И докато успешната интервенция на Обама в Страсбург изглеждаше като проява на лидерство и стремеж към консенсус, това, което се случи през следващите няколко дни, навежда на мисълта, че зад действията на американския президент прозира и желанието на Вашингтон да подаде ръка на Анкара.

Турция дълго се противопоставяше на кандидатурата на Расмусен заради противоречията около карикатурите на пророка Мохамед в датски вестник, които през 2006 г. скандализираха мюсюлманския свят. В още един препъникамък се превърна и кюрдски телевизионен канал, излъчван в Дания, въпреки твърдения на Турция, че зад него стои Кюрдската работническа партия (ПКК).

Пред журналисти след края на срещата на НАТО в Страсбург турският президент Абдула Гюл отказа да коментира причините за опозицията на Анкара. "Не мисля, че трябва да говорим за проблеми сега. Да се надяваме, че те ще бъдат преодолени", каза Гюл. Той обясни, че е склонил да подкрепи кандидатурата на Расмусен едва след едночасови преговори с Обама, към които по-късно се присъединил и датският кандидат за генерален секретар. Расмусен обещал да положи "изключителни усилия" да отговори на притесненията на Турция. Действително само няколко дни по-късно  в Анкара, вече в качеството си на генерален секретар на НАТО, той почти се извини за карикатурите на пророка Мохамед и още веднъж обеща да датските власти внимателно да разгледат работата на противоречивата кюрдска телевизия и ако имат основание за това – да я забранят. Това обаче едва ли е било единственият решаващ мотив за съгласието на Анкара, на която според редица информации е бил обещан един от постовете на заместник на Расмусен, както и други ключови позиции в алианса.

Само ден след края на срещата на НАТО Обама направи още един жест към Анкара. На разговори с лидерите на ЕС в Прага американският президент призова ЕС да приеме Турция. Според политолози призивът на американския президент е отговорил на още един проблем на Анкара, довел възраженията срещу Расмусен. Говори се, че не противопоставянето на мюсюлманската и християнската религия, а растящото раздразнение на Турция от липсата на перспектива в стремежа й за членство в ЕС е била една от основните причини за упорството срещу избора на бившия датски премиер. Не беше изненада, че изказването на Обама отключи негативни реакции в ЕС. Френският президент Никола Саркози отсече, че съюзът сам ще решава кого ще приема. Помолена да коментира призива на Обама за членството на Турция, германската канцлерка Ангела Меркел пък лаконично заяви: "Ясно е, че има различни мнения."
Администрацията на Обама явно гледа на Турция като на важен международен партньор и я избра за първото посещение в мюсюлманска държава на новия американски президент. Отношенията между Анкара и Вашингтон се изопнаха около войната в Ирак, но новото американско правителство изглежда отдава важно значение на ролята на Турция като партньор на САЩ в региона.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Икономиките могат бързо да се изправят след сривове на БВП – но невинаги Икономиките могат бързо да се изправят след сривове на БВП – но невинаги

Историята сочи, че пълното възстановяване взима средно по пет години

28 мар 2020, 1012 прочитания

Коронавирусът - най-важните въпроси и отговори 18 Коронавирусът - най-важните въпроси и отговори

Основните факти, които трябва да се знаят за глобалната пандемия

27 мар 2020, 40459 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Една седмица през април

Молдова изживя бурна полу-революция, от която никой не спечели

Още от Капитал
Корпоративни карти за 3.5 млн. евро

Българската стартираща компания Payhawk привлече нова инвестиция за 3 млн. евро и общо досега е получила 3.5 млн. евро.

Спокойно, имам авариен фонд

Поддържането на портфейл с ликвидни активи е важно при възникване на непредвидени ситуации

Непреодолимата сила на короната

Как извънредното положение ще се отрази на облигационните отношения

За маската на един лекар

Българската здравна система посреща най-сериозното си изпитание през последните десетилетия в недобра форма

Моне за всеки ден

Изложба преживяване в ново пространство за дигитални арт събития в Барселона ни потапя във вселената на Клод Моне

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10