Поколението "Тянанмън"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Поколението "Тянанмън"

Поколението "Тянанмън"

Поглед върху новите китайски лидери, които ще водят изгряващата световна сила

Огнян Георгиев
3179 прочитания

© Ася Колева


Тази седмица изминаха 20 години от може би най-важния инфаркт в съвременен Китай. На 15 април 1989 г. бившият генерален секретар на китайската комунистическа партия Ху Яобан получава сърдечен удар, който се оказва фатален.

Яобан е важна личност. Последовател на Дън Сяопин, той едновременно реабилитира пострадалите от "културната революция", засилва пазарните реформи, проявява либерално отношение към инакомислещите и въвежда прагматична политика спрямо Тибет, където се увеличава квотата на етническите тибетци в управлението и се въвежда изискването управниците да говорят местния език. Революционно-либералният му подход обаче го прави непопулярен сред комунистическото ръководство, което го заклеймява публично и го принуждава да подаде оставка през 1987 г. Когато две години по-късно Яобан умира, десетки хиляди студенти излизат на протест на централния площад в Пекин с искания за повече свободи. Протестите се разрастват с всеки ден и на 4 юни площад "Тянанмън" е прочистен с кръв - танковете и войниците убиват стотици (а според Червения кръст хиляди) протестиращи, за да прекратят демонстрацията.

Две десетилетия по-късно, Яобан е реабилитиран, а днешните лидери на Китай движат страната убедително в същата посока, в която той я тласка още тогава (с видимото изключение на Тибет, който е болната тема на китайските политици). Китай беше сред "звездите" на срещата на Г-20 в Лондон в началото на месеца - единствената голяма икономика, която расте със солидни темпове дори в кризата, и една от големите надежди за излизане от черната дупка, в която падна светът. Само за последните две седмици Пекин прие национални планове в

- здравеопазването, където ще се построят 2 хил. обществени болници до 2020 г.

- човешките права, където всички държавни органи ще подлежат на проверка за спазването им

- околната среда, като всички обществени разходи ще взимат предвид енергийната ефективност

- икономиката, където се планират нови стимули за засилване на потреблението и запазване работните места

- регионалните отношения, където Китай ще създаде инвестиционен фонд за подпомагане на Югоизточна Азия.

Това не са просто пожелания. Това са точки от дневния ред на една страна, която очевидно се подготвя за водач. И тъй като примерът с Ху Яобан показва, че една страна върви натам, накъдето я водят хората на върха, ви предлагаме поглед върху втория ешелон от съвременни лидери в Китай. Те са обобщени от експерта на института Brookings Ченг Ли в новия брой на сп. Foreign policy и са наистина скритите лица на комунистическата партия - публичните им фотографии и изказвания се броят на пръсти. Както казва самият Ли, те са формирани до голяма степен от културната революция и от наследството на "Тянанмън" и затова ще избягват социалните кризи на всяка цена. В настоящата ситуация това значи, че им предстоят няколко доста тежки години. Запознайте се с хората, които ще насочват изгряващата световна сила в годините напред.

Тази седмица изминаха 20 години от може би най-важния инфаркт в съвременен Китай. На 15 април 1989 г. бившият генерален секретар на китайската комунистическа партия Ху Яобан получава сърдечен удар, който се оказва фатален.

Яобан е важна личност. Последовател на Дън Сяопин, той едновременно реабилитира пострадалите от "културната революция", засилва пазарните реформи, проявява либерално отношение към инакомислещите и въвежда прагматична политика спрямо Тибет, където се увеличава квотата на етническите тибетци в управлението и се въвежда изискването управниците да говорят местния език. Революционно-либералният му подход обаче го прави непопулярен сред комунистическото ръководство, което го заклеймява публично и го принуждава да подаде оставка през 1987 г. Когато две години по-късно Яобан умира, десетки хиляди студенти излизат на протест на централния площад в Пекин с искания за повече свободи. Протестите се разрастват с всеки ден и на 4 юни площад "Тянанмън" е прочистен с кръв - танковете и войниците убиват стотици (а според Червения кръст хиляди) протестиращи, за да прекратят демонстрацията.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    Avatar :-?
    bravo

    Ako statijata beshe za "tapite hAmerikanci" shteshe da ima 100 komentara...No za Kitaj I Mama Rashka samo dobro ili nishto ... Kato za umrjal.

  • 2
    Avatar :-|
    111

    Добър коментар и навярно е така но има и продължение. Хиляди китайчета учат в Университетите на Западна Европа и Америка , НО ЗАБЕЛЕЖЕТЕ-- ДЪРЖАВАТА ИМ ПЛАЩА УБОЧЕНИЕТО!!!!!!!!!! И ЩЕ ДРЪПНАТ РАЗБИРА СЕ !!!

  • 3
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Не го мислете Китай той е държава на повече от 3000 години! Имат си история, имат си традиции имат си разбирания кое как да направят!
    От нашата кочинка е прекалено сложно и далече да се взираме!
    -------
    Известна приказка по света говори, че където има китайски общности работитие обикновено вървят добре, пак традиция!!!!

  • 4
    Avatar :-|
    :)

    @111, дано държавата не ти е плащала и на тебе 'убочението', че ...

  • 5
    Avatar :-|
    von dzerzhinsky

    оги, след няколкостотин броя на капитал с твое участие, най-сетне написа смислена статия. наистина интересна.

  • 6
    nick11 avatar :-|
    Николай_1

    Китай е работилница за "ишлеме за външни фирми ,на безценица ".
    Китайските стоки по целия свят , отдавна са станали синоним на ниско КАЧЕСТВО? И то там , където най-малко би трябвало да бъдат - страните от Юго-източна Азия. Жителите от тези страни крият факта , ако могат , че притежават стоки - китайско производство.
    Там стоките от китайски произход трайно са си завоювали прозвището -"стоки менте".
    Цялото китайско икономическо чудо , е менте чудо.
    Китай краде и купува на поразия , всякакви технологии , като управляващите днес китайската страна , съвсем съзнателно я поставят в позицията на страна , "вечно догонваща" развитите страни.
    Китай не е развита страна /справка -годишниците на ООН/.
    Китай е страна с развиващи се пазари.

  • 7
    temperamentnata avatar :-?
    temperamentnata

    Китай има ресурса и може да си позволи да работи "на безценица", но се пропуска и по-важното....знае как да управлява парите си, затова в момента в Китай няма е малки наченки за криза, а финансира десетки европейски, азиатски и африкански страни и ги прави зависими за десетилетия напред. На срещата на Г-20 още веднъж показа колко е важна за световната икономика и най-вече за САЩ, затова "Големите" не позволяват на Китай и Русия да си пуснат валута защото знаят, че Америка ще потъне безвъзвратно. Можем само да се учим как се прави..........


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.