Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Първите сто

Обама получи много добри оценки и един неочакван подарък за трите си месеца в Белия дом

Ваня Ефтимова
3860 прочитания

© Капитал


Черешката върху празничната торта на Белия дом по случай стоте дни на новата администрация дойде изненадващо на деветдесет и деветия. Барак Обама дори не се опита да прикрие чувствата си, когато гръмна новината, че cенаторът от Републиканската партия Арлън Спектър преминава в неговия политически лагер. Дори напротив - президентът беше първият, който официално поздрави новоизлюпения демократ. Решението на умерения консерватор Спектър (един от тримата републикански конгресмени, към които Белият дом се обърна за подкрепа на пакета за стимулиране на икономиката през февруари) до голяма степен e хладнокръвна политическа сметка, че когато партията му завива все по-надясно, a електоратът в родния щат Пенсилвания клони в обратната посока, това е единственият ход за оставане във властта.

За Обама новият партиен член означава, че демократите в горната камара на американския Конгрес вече теоретично имат абсолютното мнозинство от 60 души (вотът в Минесота все още е обжалван от републиканците), така нужно за прокарването на политическата му програма. Победата има обаче и личен привкус - още по време на предизборната битка анализаторите предвиждаха, че с надпартийното си послание Обама би могъл като Роналд Рейгън да привлече по-умерените членове на противниковия лагер, т.нар. Рейгънови демократи, направили консервативната революция през 80-те години възможна. Обама-републиканците обаче все не се появяваха. Досега.

Първите сто дни на една администрация по израза на главния политически стратег на Белия дом Дейвид Акселрод са Hallmark holiday - измислено с комерсиална цел събитие по светлия пример на компанията за картички Hallmark, дала на света Свети Валентин, деня на майката, на бащата, на секретарката и т.н. Mедиите, опонентите, поддръжниците и дори членовете на самия кабинет обаче винаги се изкушават да дадат първите оценки дали новоизбраният президент се е оказал правилният човек на правилното място, кои са слабостите му и кои са неочакваните силни страни, да разгадаят дали управлението му ще остане в историята с положителна или с отрицателна оценка.

Колкото и малко да изглеждат трите месеца и десет дни, заради ентусиазма на избирателите за ново начало в тях могат да бъдат свършени много неща почти без опозиция или съпротива. На първите си сто дни Франклин Делано Рузвелт вече е прокарал закони, регулиращи Уолстрийт, националната програма за безработните, започнал е селскостопанската реформа, наложил е застраховането на банковите депозити и колективното трудово договаряне. В по-ново време Роналд Рейгън отчита малко приети закони, но пък изгражда обществения консенсус за последвалите големи промени в данъчното облагане и изобщо в разбирането за ролята на държавата.

В своите първи сто дни Обама бе свръхактивен президент с голяма инициатива почти всяка седмица, макар и с десетте си закона да не успя да бие рекорда на Рузвелт от петнайсет. Приетият пакет за стимулиране на икономиката в размер на 787 млрд. долара всъщност съдържа няколко нормативни акта в себе си: най-рязкото намаляване на данъци в американската история, най-мащабната инвестиция в инфраструктурата от 50-те години насам, най-голямата образователна инициатива от 60-те. Представеният проектобюджет, предвиждащ космическия дефицит от 523 млрд. долара за следващите пет години, залага така необходимата реформа на здравноосигурителната система и нова енергийна политика. Обама обяви също затварянето на затвора в Гуантанамо в рамките на една година, изтегляне от Ирак до 2011 г., инициатива за стабилизиране на Афганистан и Пакистан. Президентът смени курса спрямо Куба и Иран, pеши дръзко една международна криза - тази със сомалийските пирати и дори изненадващо стиснa ръката на Уго Чавес.

"Капитал" се обърна към няколко американски професори с молбата да оценят представянето на Обама досега по три ключови теми - вътрешна политика, икономика и външна политика. Оценките са положителни и това не е учудващо. Ричард Никсън и Джордж У. Буш също са се радвали на такива, колкото и днес да звучи невероятно. Ако перифразираме прословутия израз на Джон Ленън, президентството са проблемите, които ти се налага да разрешаваш, докато правиш политически програми. За Барак Обама са минали само 100 дни, цели 1360 обаче тепърва предстоят.

Вътрешна политика: Бързо учене в крачка

Големият парадокс в оценките за стоте дни на Обама е фактът, че президентът се радва на значително по-голямо одобрение (64%), отколкото политиката му (57%). Според проф. Тери Баймс, която преподава теория на президентската институция в Кaлифорнийския университет в Бъркли, това се дължи на нестандартния и силно комуникативен подход. "Управленският стил на Обама е много отворен и той търси консултации с широк кръг от институции. Наистина Обама вече се опари с републиканците в долната камара на Конгреса, които въпреки реверансите към тях отказаха да подкрепят плана му за стимулиране на икономиката. Но от по-широка гледна точка това не е непременно лош подход, дори напротив", категоричен е политологът.

Голяма част от грешките според проф. Баймс пък могат да попаднат в графата на типичните за новаци. Проблемът с още непопълнените правителствени постове се появи след драконовското затягане на критериите за влизане в администрацията в резултат на скандалите с данъчните проблеми на финансовия министър Тимъти Гайтнър и оттеглилия номинацията си за министър на здравеопазването Том Дашъл. По принцип правилното, но трудно за изпълнение решение, продължи да носи на Обама критики и през тази седмица - че по време на епидемията от свински грип страната няма здравен министър. Както и при избухвалото обществено недоволство след разкритията за суровите методи за разпити нa администрацията на Джордж У. Буш, Белият дом се задейства експедитивно. В единия случай Обама мигновено съзря възможността за създаване на разследваща комисия (с което свали поне малко политическото напрежение), а в другия още във вторник губернаторът на Канзас Кетлин Сибелиус бе потвърдена на поста министър на здравеопазването от Конгреса. "Интересно е, че новата администрация се научи да се поправя много бързо", констатира проф. Баймс.

С уговорката, че сто дни са много кратък период за истинска оценка (дори не са половин семестър), проф. Баймс казва, че би написала нeщо между 5+ и 6- на президента.

Икономика: Активно гасене на пожари

"Обама събра отличен икономически екип, който владее ситуацията. Още по-важното, дори изглежда, че президентът ги слуша", смята проф. Джим Грифин, ръководител на икономическата програма на тексаския Институт за държавно управление "Джордж Буш" (носещ името и приютяващ библиотеката на Буш-баща). Точно заради това устояване на популисткия натиск и следване на набелязаната политика проф. Грифин казва, че би писал на Обама на тестa по управление 6.

Заради същото нещо президентът обаче е атакуван от други икономисти начело с последния носител на Нобеловата награда за икономика и колумнист на New York Times Пол Кругман. Според него голямата грешка на Обама е, че е послушал мнението на финансовия министър Тим Гайтнър закъсалите банки да не бъдат национализирани. Стъпката e смятана от икономистите на Белия дом за дългосрочнo недалновидна, но според Кругман със сегашния план за държавно-частно пaртньорство за изкупуванетo на отровните активи на банките проблемите във финансовата система само ще бъдат задълбочени.

Повечето икономисти са прeдпазливи в оценките си за стоте дни на Обама, защото въпреки хиперактивността на новата администрация парите от стимулиращия пакет ощe не са стигнали до общините, за да бъдат анализирани ефектите от тях. "Грешка бе, че писането му бе оставено на Конгреса, в резултат на което той е много скъп и по-всяка вероятност бавен в постигането на желаните резултати", смята професор Грифин. После допълва, че ако оставим настрана невъзможните за предвиждане международни събития, от първите сто дни е станало ясно, че голяма опасност за успеха на това управление се крие в тенденцията държавни програми да никнат като гъби без ясна визия как ще се финансират.

Външна политика: Не е толкова лесно

"Обама обещаваше да говори с държавни глави, с които Джордж У. Буш отказваше, и поне засега тенденцията е обнадеждаваща", смята проф. Дейвид М. Едълстайн от Международния център "Удроу Уилсън" във Вашингтон. Но инициативите за разведряване хванаха неподготвени доста хора в Куба, Иран и Русия, а протегната ръка на Обама не бе приета с голямо желание и радост.

"Въпросът е какво следва оттук нататък, защото само с разговори не се постига кой знае колко", смята експертът по международни отношения и допълва, че европейските визити на Обама също до известна степен са били разочароващи. "Съществуваше идея, че е нужно само да се появи по-различен от Буш и нещата от двете страни на Атлантическия океан ще се оправят. Не се получи просто защото между европейците и американците има много по-сложни проблеми", категоричен е проф. Едълстайн. Toй би поставил на Обама 5+ досега, защото толкова пише на първия изпит на студентите, които са усвоили добре материала, но не сa се отличили с кой знае какво. В анкета на сп. Foreign Policy сред 35 специалисти по американска външна политика оценките пък са единайсет пъти 6, шестнайсет пъти 5, седем пъти 4 и един път 3.


15 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Jiggy

    "най-рязкото намаляване на данъци в американската история, най-мащабната инвестиция в инфраструктурата от 50-те години насам, най-голямата образователна инициатива от 60-те."
    Това е смехотворно. Авторите живеят на някаква друга планета, кьдето диктаторите на които се кланя и мазни Обама са "дьржавни глави", най голямата корупционна схема в историята е "инвестиция", а най-масивния даньчен удар срещу икономиката (кап анд трейд) е намаляване на даньците.
    Одобрението за Обама е по-ниско от това за Буш след неговите сто дни.

  • 2
    Avatar :-|
    l

    Абе, Jiggy, ти можеш ли да четеш? До статията има една графика и там показват кой какво одобрение е имал след стоте дни.

  • 3
    Avatar :-|
    Jiggy

    8 процента грешка. Защо не пробваш Размусен,

  • 4
    Avatar :-|
    Jiggy

    После, безочието на левичарите по света и в БГ не е случайно. Имаме си тьп демагог в Белият Дом. Едно трепетно почти сексуално удоволствие преминава през грьбнаците на всички боклуци на тази планета - Обама. Следващото правителство ГЕРБ + БСП ще си е чисто ваша вина и си го заслужавате.

  • 5
    Avatar :-|
    Jiggy

    Ако не виждате врьзката си го заслужавате имам предвид.

  • 6
    Avatar :-|
    Jiggy

    "В анкета на сп. Foreign Policy сред 35 специалисти по американска външна политика оценките пък са единайсет пъти 6, шестнайсет пъти 5, седем пъти 4 и един път 3."
    56 милиона от нас му даваме оценка 0. И ритник при това.
    Колко от вас ще гласуват за Станешев?

  • 7
    Avatar :-|
    l

    И защо да гледаме Размусен, защото те имат резултати, които са ти изгодни? :) Така републиканците се радваха на различни полстъри всеки ден преди президенстките избори, че МакКейн намалявал разликата. Накрая се видя кой позна. Май не беше Размусен, които имат републикански предпочитания.

    Много ми е забавно да гледам как малоумните републиканци квичат докато подкрепата за тях намалява все повече. :)

  • 9
    Avatar :-|
    CHANGE
  • 10
    Avatar :-|
    .....

    сащ са в криза и дълго ще бъдат.това не значи, че ние не сме в криза също


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK