Адам Гарфинкъл: Обама не може да бъде всичко за всички
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Адам Гарфинкъл: Обама не може да бъде всичко за всички

Адам Гарфинкъл: Обама не може да бъде всичко за всички

Светломира Гюрова
3199 прочитания

© Надежда Чипева


Барак Обама беше избран като "президент на промяната". Каква е промяната в американската външна политика?

Все още е рано да се дават оценки, но това, което видяхме дотук, означава същата песен с нов глас. С други думи, не изглежда, че целите са се променили. И това е нормално, целите във външната политика не се променят драматично и има приемственост. Разликите по-често са въпрос на стил и по-рядко въпрос на съдържание. Както винаги когато в САЩ управлението минава от едната партия в другата, първият инстинкт на новата администрация е да бъде обратното на това, което е бил предшественикът й. Но не е толкова просто. Човек може да каже всичко, което хората искат да чуят, докато е кандидат за Белия дом. След това става президент, проучва проблемите и разбира, че всъщност са по-сложни, отколкото си е мислил. Например Обама беше обещал да затвори лагера "Гуантанамо" и все още иска да го направи, но откри, че не е толкова лесно и има куп проблеми, като например къде ще изпрати всички тези хора, които никой не иска. Получава се нещо като фуния - когато си извън управлението, нямаш отговорност, не вземаш решения и изглежда сякаш имаш широк набор от възможности. Реалността обаче стеснява тези опции и това, което излиза от края на фунията, е доста ограничено. И това е една от причините за приемствеността, тъй като светът не е толкова гъвкав, колкото нечие въображение.

Във външната политика обикновено спешното изтласква важното, а сега спешното е Ирак - как САЩ да излязат успешно оттам. Това е грижа №1. След това има четири проблемни държави, които са такива от много време - Северна Корея, Иран, Русия и афганистанско-пакистанската главоблъсканица. Доколкото знам, досега е имало три официални заседания на Съвета за национална сигурност към Белия дом - първото за Ирак, второто за Афганистан и Пакистан, и третото за Северна Корея.

Не е имало за Русия?

Не още. Русия е проблем, но не е криза.

Каква беше дипломацията с марка "Обама" през първите 100 дни?

Той показа желание да промени лицето на американската външна политика - това е една по-мила, любезна и деликатна външна политика. Американската дипломация сега не е толкова базирана на вярата. Г. К. Честъртън беше казал, че Америка е нация с душа на църква. Външната политика на предишната администрация също беше такава - бившият вицепрезидент Чейни например казваше: "Ние не преговаряме със злото, ние го побеждаваме." Ако имаш религиозно отношение към политиката, сделките и компромисите са на практика невъзможни. Това отношение вече го няма, сега има прагматизъм. Обама протегна морков към Куба и предложи да преговаря пряко с Иран.

Един любопитен детайл - американски вестник наскоро разкри, че администрацията на Буш няколко пъти тайно е предложила да разговаря с Техеран. Последният случай е бил през 2008 г. - Белият дом е предложил да прекрати санкциите срещу Техеран в замяна на шестседмично спиране на програмата за обогатяване на уран и иранците са казали "Гледайте си работата!". Така че администрацията на Буш имаше желание да говори с Техеран и го е правила за Афганистан, а преди войната в Ирак имаше разговори на военно ниво. Има разлика обаче между разговори и преговори - когато преговаряш, признаваш легитимността на отсрещната страна и сядаш с нея като с равен. На практика правиш признание, че очакваш нещо в замяна. Администрацията на Буш нямаше усещането, че получава нещо в замяна; по-скоро мислеха, че иранците ще си приберат в джоба признанието и ще си тръгнат, без да кажат нищо повече. Това би поставило Вашингтон в неудобно положение и щеше да го накара да изглежда слаб.

В началото Обама искаше да изглежда по-открит и отстъпчив, но това не продължи дълго - наскоро държавният секретар Хилъри Клинтън говори за строги санкции срещу Иран и каза, че военната опция остава на масата.

След големите надежди в началото как изглеждат в момента отношенията между САЩ и Европа?

Има много хора в Европа, които са се впуснали в оргия от пожелателно мислене. Те мислят, че Обама е социалдемократ и е един от тях заради нещата, които говори за здравната система, за енергийната политика и т.н. Има и луди хора в САЩ, които си мислят, че той е социалист заради това, което прави в икономиката. Обама не е нито социалист, нито социалдемократ. А дори и да беше, той е просто един президент, има Конгрес, има Върховен съд, Обама не може просто да размаха ръка, да промени конституцията и да прави всичко, каквото си поиска. Европейците не разбират това, точно както американците не разбират много добре европейските парламентарни системи.

Ако направите списък с нещата, които най-вероятно могат да навредят на САЩ, въпросите за националната сигурност са първостепенни. Всички те са свързани по някакъв начин с Европа, но не се отнасят непременно за Европа. Иран и ядрената му програма - това е сериозен проблем и засяга Европа, но за момента тя не е важен играч за решаването му. Друг пример - Близкият изток и Израел - Европа наистина е загрижена за това, но има много малко лостове за влияние и не ги използват правилно. Единственият въпрос, където интересите на Европа и САЩ наистина се преплитат, е политиката към Русия. В триъгълника САЩ - Русия - Европа обаче има фундаментален проблем. САЩ имат нужда от силен европейски партньор, за да действат ефективно спрямо Русия, а нямат такъв.

Вероятно в Европа биха казали, че и обратното е вярно. При газовата криза през януари например САЩ като че ли отсъстваха.

Да, така е. Но от гледна точка на американската външна политика тази администрация би искала да има ефективен европейски партньор за Русия. Преди време Хенри Кисинджър питаше кой е телефонният номер на Европа. Сега вече има такъв номер, аз съм виждал как Колин Пауъл и Кондолиза Райс го набират и на отсрещната страна вдига върховният представител на ЕС за външната политика Хавиер Солана. И след това какво се случва? Нищо - Солана се обръща и няма на кого да заповяда какво да бъде направено.

САЩ не могат да постигнат нищо значимо без Европа, а Европа е разделена - няма обща политика по сигурността, няма общо отношение към Русия, нито към енергийния компонент на това отношение. И това се видя много ясно по време на войната в Грузия. Премиерите на някои от новите членки на ЕС отидоха в Тбилиси и подкрепиха президента Михаил Саакашвили, а междувременно в Германия, Франция и Италия бяха ужасени, защото се опасяваха от евентуален военен конфликт между САЩ и Русия. Мнението на политиците в тези държави за Русия е, че това е страна, с която трябва да се справяш, но не и да се конфронтираш. И тук е проблемът за САЩ - ако сме по-миролюбиви с Русия, предизвикваме тревоги в Полша, Естония, Румъния и т.н. Ако сме по-конфронтационни, Франция, Германия и Италия не са щастливи и мислят, че сме се побъркали и ще предизвикаме война.

Това се е случвало и преди - в средата на 80-те години, когато Роналд Рейгън разположи американски ракети "Круз" и "Пършинг-2" в Западна Европа. Той искаше да бъде твърд, за да разговаря от позицията на силата, а германското правителство беше против, имаше демонстрации и коментари, че Рейгън ще предизвика трета световна война. Вместо това той постигна споразумение за контрол на въоръжаването, договорено от позицията на силата, което елиминира цял клас оръжия. Това е важен урок, но за съжаление много хора още не са го научили - можете да бъдете много по-твърди с Русия. Какво ще направи тя, след като не може дори да придвижи войските си в собствената си страна, какво остава пък да ги изпрати тук или в Полша примерно.

Може да спре газа.

Да, може да направи и други неприятни неща като кибератаките срещу Естония. Но не е това въпросът. Имаме нужда от сътрудничество с Русия за Иран, за Афганистан, за енергийните въпроси и т.н. Отношенията с Русия са смесени, не са само сътрудничество и конфронтация, а по малко и от двете. Трябва да се балансира на много нива и да се разделят проблемите, които могат да се разрешат, от тези, които не могат, за да не се спъва всичко. По времето на Буш това го нямаше, всичко беше черно или бяло.

Казват, че Обама владее меката сила. Какви обаче са ограниченията й и достатъчен ли е само чарът?

Външната политика не е състезание за популярност, или поне е само до известна степен. Сега Обама има международен меден месец. Независимо в коя държава е, той успява да натисне правилните бутони. Той е млад, привлекателен и може да се изказва с пълни изречения, което е освежаваща промяна след Буш. Обама е все още незавършена картина във външната политика - всеки може да проектира върху него желанията, надеждите и мечтите си. Това е колкото атрактивно, толкова и опасно, но няма да продължи дълго. Например по време на кампанията Обама се показа като един от най-протекционистично настроените кандидати. Логично е на политиците в другите държави това да не им хареса, защото една протекционистична Америка е лоша за тях. Но те си мислеха за емоции, за символизма на това САЩ да изберат черен президент и не казваха нищо. Нещата ще се променят, защото Обама не може да бъде всичко за всички и с времето ще трябва да вземе някои решения, които ще събудят доста хора от унеса.

Профил

Адам Гарфинкъл е редактор на The American Interest, тримесечно списание за американска политика и култура. Бил автор на речите на бившите държавни секретари на САЩ Колин Пауъл и Кондолиза Райс и издател на списанието The National Interest. Преподава курс "Американската външна политика и Близкия изток" в University of Pennsylvania и в School of Advanced International Studies на Johns Hopkins University.

Барак Обама беше избран като "президент на промяната". Каква е промяната в американската външна политика?

Все още е рано да се дават оценки, но това, което видяхме дотук, означава същата песен с нов глас. С други думи, не изглежда, че целите са се променили. И това е нормално, целите във външната политика не се променят драматично и има приемственост. Разликите по-често са въпрос на стил и по-рядко въпрос на съдържание. Както винаги когато в САЩ управлението минава от едната партия в другата, първият инстинкт на новата администрация е да бъде обратното на това, което е бил предшественикът й. Но не е толкова просто. Човек може да каже всичко, което хората искат да чуят, докато е кандидат за Белия дом. След това става президент, проучва проблемите и разбира, че всъщност са по-сложни, отколкото си е мислил. Например Обама беше обещал да затвори лагера "Гуантанамо" и все още иска да го направи, но откри, че не е толкова лесно и има куп проблеми, като например къде ще изпрати всички тези хора, които никой не иска. Получава се нещо като фуния - когато си извън управлението, нямаш отговорност, не вземаш решения и изглежда сякаш имаш широк набор от възможности. Реалността обаче стеснява тези опции и това, което излиза от края на фунията, е доста ограничено. И това е една от причините за приемствеността, тъй като светът не е толкова гъвкав, колкото нечие въображение.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

18 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Steve

    www.russia.ru прочетете и спрете да пишете глупости.В скоро време ще стане някое киутече с тази пропаганда.

  • 2
    Avatar :-|
    Steve

    Кликвате на прозорчето WAR и гледате филма за истинската страна на САЩ и отношенията им с Грузия.

  • 3
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Да....... добре ще е да преведете интервюто на портукалски и да го пратите на Барозу и на останалите пишман политици брюкселски зелки а и за нашите демосрати няма да е зле да заделите по едно копиице!!!
    ---------
    Разбира се ако не ви дразни факта че Гарфинкъл вероятно е евреин! Предварително се извинявам в този случай!

  • 4
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Е какво да прочетем Steve [Анонимен | неутрално№ 1 това ли "Билан боится свиного гриппа" и я боюся свинного грип, а и от Билан боюся, не бих се радвал да го срещна на тъмно, ама каква връзка има с интервюто на Гарфинкъл !
    Може би считаш че и двамата са евреи???

  • 5
    ispor avatar :-|
    ispor

    Този,които смята,че в С.А.Щ.от президента зависи повече,отколкото от олигархията,нека провери дали не е нахлузил два чифта розови очила един върху друг!За съжаление,същото се отнася вече и за БГ. И като знам коя ни е олигархията,май ние имаме по-голям проблем с това

  • 6
    Avatar :-|
    Steve

    Аз говорех за Войната в Грузия, ане за разни еврей,въпреки че точно те оркестрират войните.Има си филм за войната в Грузия-Осетия.Ето ви точния адрес: http://www.russia.ru/war080808/

  • 7
    Avatar :-|
    Steve

    Има и Немска,Испанска,Руска,Англйска и една камара версии.Потарсете из сайта..Тази е руската мисля.

  • 8
    Avatar :-|
    Summit
  • 9
    Avatar :-|
    Petrov

    Ето ви още едно интересно линкче: http://www.youtube.com/watch?v=eAaQNACwaLw

  • 10
    Avatar :-|
    Ivona

    Ха да ни е честит новият-стар световен ред и новият военно-робовладелчески режим! :(


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK