С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
42 22 май 2009, 15:06, 3928 прочитания

Вашингтон отново поглежда към Балканите

Посещението на вицепрезидента на САЩ Джо Байдън в региона по-скоро цели да подтикне Европа към действие

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Докато американският президент Барак Обама се опитва да намери начин да задвижи близкоизточния мирен процес, неговият вице – Джо Байдън, пристигна на Балканите. Макар на фона на израелско-палестинския конфликт ситуацията на Западните Балкани да изглежда направо спокойна, рангът на Байдън не означава, че регионът е на втори план.

След като дълго време Балканите изглеждаха оставени в ръцете на Европа (САЩ дава формулата за Босна и Херцеговина и независимо Косово, европейците оправят подробностите), сега ситуацията отново е напрегната и е в полезрението на Вашингтон. Независимостта на Косово, което се отцепи от Сърбия през февруари 2008 г., все още не е получила масова подкрепа, макар че бе призната от повечето авторитетни международни играчи. Създадената с Дейтънското споразумение през 1995 г. като федерация на мюсюлмани, сърби и хървати, Босна и Херцеговина пък е пред разпадане заради непрекъснато изострящата се националистическа реторика. В първата за последните 30 години високопоставена американска визита в региона сърби, босненци и косовари видяха "важен знак", начало на нова американска политика и ясно послание. Редовите американци пък не показаха особен интерес към обиколката, която включваше като спирки Сараево, Белград и Прищина - все имена, които бяха задължителна част от новините през 90-те години, но са извън прожекторите през последните седем-осем години.


Посещението на Байдън, който в САЩ минава за експерт по Балканите (в мемоарите си той пише как в лицето на Слободан Милошевич го е нарекъл проклет военнопрестъпник още през 1993 г.), започна с типичната за новата администрация нотка – да подадем ръка, преди да показваме юмрук. Миналата седмица служител на неговия екип каза пред репортери, че Вашингтон се надява да рестартира отношенията със Сърбия (същата фраза бе използвана за отношенията с Русия). Причината за централното място на Сърбия е ясно – Белград държи ключа към решаване на проблемите с Косово и Босна.

Желани, нежелани

Появата на Байдън на Балканите ще бъде запомнена с невижданите мерки за сигурност, които блокираха за няколко часа въздушното пространство над Сърбия, и противоречивите граждански реакции. Докато в Прищина го посрещна шпалир от ученици, развяващи плакати Welcome and thank you*, в Белград националистите протестираха с типично цветисти сръбски изрази, напомняйки за ролята, която САЩ имаха при бомбардирането на Югославия през 1999 г. Желанието на Байдън да посети православния манастир "Вискои Дечани" в Косово пък буквално предизвика разкол в сръбската църква. Рашко-Призренският епископ Артемий с доста остър тон обяви, че появата на американския вицепрезидент в манастира е нежелана, а по-късно синодът на Сръбската православна църква "поправи" впечатлението с тъкмо обратното послание.



По време на обиколката самият Байдън се отличи с няколко ключови реплики: "не очакваме Сърбия да признае Косово", "независимостта на Косово е необратима", "пътят към просперитета на Босна минава през присъединяване към ЕС като единна държава". Освен това американският вицепрезидент нееднократно наблегна на подкрепата на Вашингтон за "европейската перспектива" на целия регион като единствен шанс за дълготраен мир и стабилност. В прочувствена реч пред босненския парламент Байдън показа, че макар и Балканите да не са сред приоритетите на новата администрация в Белия дом, Вашингтон продължава да приема Босна и Херцеговина като едно от своите постижения и следи с притеснение случващото се там. Вместо да се стабилизира с течение на времето, Босна отново е поставена на ръба на разпада. През последните три години сръбската общност във федерацията (Република Сръбска) определено минира усилията за обединение и постигане на по-ефективно управление на страната, както и шансовете й за просперитет. "Ситуацията в Босна е доста уязвима и трябва да направим нещо по въпроса. Трябва да преминем отвъд Дейтън, към промени в босненската конституция  и политическата система на страната, която поддържа на власт етническите националисти", коментира пред "Капитал" Даниел Сиъруър, бившият американски специален пратеник за Босна и автор на детайлите на първото споразумение от Дейтън. Република Сръбска изтегли своя контингент от общата армия настрана, за да предотврати участието на Босна и Херцеговина в ученията на НАТО в Грузия, които стартираха тази седмица. А участието беше важна стъпка в програмата Партньорство за мир, преддверието на членството в Северноатлантическия пакт. Точно перспективата за членство в НАТО и ЕС е една от външнополитическите стъпки, които могат да стабилизират държавата, или поне така се надяват оптимистите.

Ключът към Сърбия

"Нямам представа какво може да означава това", казва Сиъруър по повод фразата за рестарт на отношенията със Сърбия. Според него, ако тази политика означава на Сърбия да бъде простено за това, че все още не е екстрадирала ген. Ратко Младич (командващ сръбските части при клането на 10 000 мюсюлмани в Сребреница през 1995 г.) в трибунала в Хага, или пък отказа на Белград да следва плана "Ахтисаари" за постепенно даване на независимост на Косово, то той би бил против. "Ако обаче се има предвид на Сърбия да бъде казано отново очевидното – без признаване на Косово Белград никога няма да влезе в ЕС, то тогава бих бил "за", твърди Сиъруър.

Всъщност твърдението на Байдън, че САЩ няма да настояват Сърбия да признае Косово, беше тъкмо онова, което управляващите в Белград се надяваха да чуят. И в което видяха отворена вратичка за връщането на Сърбия в списъка на важните за Вашингтон партньори. Според сръбския анализатор Деян Вук Станкович с това послание "като опитен дипломат Байдън просто се опитва да извлече максимума от визитата си и да създаде каквито и да е отношения с властите в Белград". Някои обаче не скриха критиката си към подобна позиция, която може и да помага на дипломатическите отношения, но не принуждава Сърбия да върви по правилния път - решаването на проблемите с трибунала в Хага и влизането в ЕС. Политическият коментатор Йелена Милич е на мнение, че поддържането на илюзията, че Белград може да влезе в ЕС и да запази Косово под някаква форма, е заблуждаващо и определено не е в интерес на Сърбия. "Заради ситуацията в Афганистан американците се опитват да засилят военното сътрудничество със Сърбия независимо от това каква е ситуацията в разузнавателните ни служби и къде се намира Младич, а това е контрапродуктивно за Сърбия", коментира тя пред "Капитал". Милич посочва, че страната трябва да реформира съдебната си система, да постави специалните служби под контрола на демократичните институции и да приключи задълженията си към трибунала, като арестува Младич и другия издирван от Хага беглец - Горан Хаджич, а това може и да не е толкова лесно, ако няма целенасочен натиск от страна на Брюксел и Вашингтон. В последния доклад на главния прокурор на трибунала в Хага Серж Брамерц отново се казва, че сръбските специални служби знаят къде е Младич.

Новата политика


Засега остава неясно дали ще има нова американска политика за Западните Балкани. Администрацията във Вашингтон има далеч по-сериозни проблеми и доколкото се интересува от Югоизточна Европа, това е в контекста на подобряване на отношенията с Турция. Според Даниел Сиъруър все още не се забелязват нови моменти в подхода на администрацията към Балканите, но посещението на Байдън показва, че на положението в региона се отдава необходимото значение. По думите на Януш Бугайски, директор на проекта "Новите европейски демокрации" в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон, целта на посещението на Байдън е по-скоро да подтикне европейските страни да заемат по-активна позиция. По време на посещението си в Босна Байдън беше придружен от върховния представител на ЕС в областта на външната политика Хавиер Солана, което бе прието като знак в тази посока.

Във Вашингтон цари мнението, че Европа отново е изтървала положението на Балканите, поради което САЩ трябва пак да се намесят. Засега намесата изглежда ефективна. След срещата си с Байдън например лидерът на босненските сърби Мирослав Додик поохлади отцепническата реторика. Проблемът е, че САЩ просто нямат достатъчно ресурси да се върнат отново в балканската игра. Остава да се види доколко Байдън е успял да събуди европейската дипломация.
*Welcome and thank you - Добре дошли и благодаря
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Европейската инвестиционна банка спира финансирането на въглища и газ Европейската инвестиционна банка спира финансирането на въглища и газ

Решението на ЕИБ рязко ще повиши цената на енергийните проекти, които разчитат на изкопаеми горива

15 ное 2019, 806 прочитания

Майкъл Карпентър: Подкопаването на демокрацията е най-сериозният проблем за НАТО Майкъл Карпентър: Подкопаването на демокрацията е най-сериозният проблем за НАТО

Старши директорът на тинк-танка Penn Biden пред "Капитал"

15 ное 2019, 773 прочитания

24 часа 7 дни

15 ное 2019, 1916 прочитания

15 ное 2019, 1536 прочитания

15 ное 2019, 1346 прочитания

15 ное 2019, 1075 прочитания

15 ное 2019, 997 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Една емисия революция

САЩ най-после се включват в битката срещу глобалното затопляне

Още от Капитал
Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Повече прозрачност в общинския съвет

Основните политически групи единодушно се ангажират с промени в досегашния начин на работа

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10