Няколко килотона проблеми
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Няколко килотона проблеми

Освен на ядрените амбиции, режимът на Ким разчита на 1,1 млн. войници редовна армия, които да защитават целите му, каквито и да са те.<br />

Няколко килотона проблеми

Поредното предизвикателство на Пхенян към света е първият тест за Барак Обама

Огнян Георгиев
3937 прочитания

Освен на ядрените амбиции, режимът на Ким разчита на 1,1 млн. войници редовна армия, които да защитават целите му, каквито и да са те.<br />

© reuters


Когато през 2006 г. Северна Корея за пръв път проведе контролиран ядрен взрив, лидерът й Ким Чен Ир имаше спешна среща на четири очи с китайския посланик. Тогава официалните севернокорейски източници твърдяха, че атмосферата е била "приятелска", докато китайските вестници недвусмислено намекнаха, че Пекин е показал раздразнението си от действията на своя малък съсед. Общото и в двете информации беше обещанието на Чен Ир към китайците, че втори подобен тест няма да има.

Две и половина години и още един ядрен взрив по-късно дори и най-твърдите привърженици на КНДР в Пекин би трябвало да са наясно, че на обещанията на дребния диктатор с черни очила не може да се вярва. Пхенян погази не само диалога си с китайците, но също така наруши две резолюции на Съвета за сигурност на ООН, изтри всички постижения на няколко години преговори с пет държави и се изтегли от примирието с Южна Корея, с което на практика върна Корейския полуостров към ситуация на война. Причините за всичко това остават традиционно неясни - вакумираното и скрито от външни очи владение на Ким Чен Ир е все по-ирационален играч, чиято логика явно трудно се предугажда дори от най-близките до него държави, както показва раздразнената реакция на Китай. Възможните обяснения обаче показват, че случилото се на Корейския полуостров е най-голямото външно предизвикателство към президента на САЩ Барак Обама досега и от действията на Вашингтон ще зависи бъдещето на този и на други региони.

Послания с ядрен заряд

Настоящият ядрен опит беше очевиден напредък в сравнение с неуспеха през 2006 г. Руски сеизмолози и американски безпилотни самолети продължават да ровят за доказателства за мощността и състава на заряда, но дори и без сведения колко точно килотона е бил подземният взрив в северната област Килджу е ясно, че учените на Ким са успели да произведат атомна бомба. Този факт потвърждава подозренията, че севернокорейската армия е продължавала ядрената си програма, докато шестстранните преговори (в които участват САЩ, Китай, Русия, Япония и Южна и Северна Корея) са били в разгара си, а водачите й са били готови да възстановят работата дори докато телевизионните канали даваха през 2008 г. как охладителната кула на реактора в Йонгбьон се срива.

Така погледнато, действията на Пхенян от последните месеци следват собствена логика. През април КНДР изстреля ракета, за която твърдеше, че носи сателит. Съветът за сигурност порица страната заради опита й да наруши забраната за тестове на балистични ракети. Часове след това Пхенян изхвърли международните инспектори от своите обекти, прекрати многостранните преговори и обяви, че възобновява работата на реакторите. Едно от предположенията е, че тези действия са провокирани от вътрешни боричкания сред елита заради сериозно разклатеното здраве на върховния вожд.

Другото обяснение е свързано с външните амбиции на режима. "Северна Корея иска новата американска администрация да приеме, че страната има ядрени оръжия и всички разговори да бъдат основани на приемането на този статут, както например са разговорите с Индия и Пакистан", твърди бившият директор на сектор "Азия" към Съвета по национална сигурност на САЩ д-р Виктор Ча. В материал за Института за стратегически изследвания във Вашингтон Ча казва, че неколкократният отказ на Ким Чен Ир да влезе в преговори с хората на Обама сочи именно в тази посока. "Не мисля, че САЩ са готови да приемат ядрена Северна Корея", смята обаче д-р Джон Свенсон-Райт от Института за Източна Азия към университета в Кембридж. Райт, който в момента е на експертно посещение в Южна Корея, коментира пред "Капитал", че засега най-вероятният краткосрочен отговор на действията на Пхенян ще бъдат още по-засилени санкции.

Китайският ключ

За това има достатъчно потенциал - с наглото погазване на резолюция 1718, която забранява ядрените опити на КНДР, страната настрои срещу себе си и Русия, която по думите на посланика й в ООН Виталий Чуркин вече е готова да подкрепи още по-строги мерки срещу и без това изолирания режим. Страните от съвета се намират в процес на преговори, но е ясно, че какъвто и текст да бъде приет, той ще има ефект само ако покровителят на Ким - Китай, се присъедини активно. През 2006 г. Пекин намекна, че ако КНДР повтори опита си, това може да има ефект върху снабдяването й с петрол, 90% от което зависи от Китай. Виждайки как усилията, които вложиха в шестстранните преговори, заминават на вятъра, китайските дипломати вероятно не са особено благоразположени към режима в Пхенян. Китай едва ли ще рискува дългосрочните си цели само заради обида - Северна Корея е важен буфер и потенциален срив на режима ще означава вълни от бежанци и евентуално обединен полуостров под силно влияние на САЩ. "Пред тази възможност Китай предпочита ядрена Северна Корея", смята д-р Свенсон-Райт.

Освен раздразнението обаче, Пекин има още един мотив да дръпне юздите на съседната държава - страхът от покачване на военното напрежение в региона. Вашингтон убеди Южна Корея да влезе в глобалната инициатива, която позволява претърсване на кораби, за които се предполага, че пренасят оръжия за масово поразяване. Това вероятно ще доведе до спиране на севернокорейски кораби, тъй като основният риск е Пхенян да продава ядрени технологии на черния пазар. В отговор комунистическият режим прекрати примирието, което е в сила от края на корейската война с обещание за "невъобразимо безмилостно наказание" за всеки, който го провокира. Вдигането на напрежението по границите принуди държавния секретар Хилари Клинтън да напомни рязко, че "САЩ имат споразумение за защита със своите съюзници, което възнамеряват да спазват винаги".

Бившият японски военен министър Накатани предложи страната да се подготви за превантивни удари по ракетни площадки в Северна Корея, а самият факт, че в Токио има дебат дали да бъде променен конституционния статут на военен неутралитет, вече е повод за притеснение за Китай. "Ако китайците смятат, че неуспехът да бъде спряна корейската ядрена програма ще дестабилизира региона, те ще са по-съгласни да действат", казва Райт.

Тест по реализъм за Обама

Да убеди Китай в необходимостта от наказание за Пхенян е изключително важно за Барак Обама. Американският президент показа, че е готов да преговаря с всички, които искат. Северна Корея не само че не пожела да говори, но и демонстративно прекрачи поредната червена линия, поставена й от ООН. Освен предизвикателство за Съвета за сигурност това е най-големият тест за решимостта на Обама досега - редица държави, сред които естествено и Иран, ще наблюдават внимателно действията му и ще планират бъдещите си ходове съгласно изводите.

Евентуални военни действия остават твърде невероятна опция въпреки реториката и въпреки няколкото ракети, изстреляни тази седмица в морето от Пхенян. Северна Корея държи на прицел десетмилионния Сеул, но Ким Чен Ир и генералите му знаят, че всяко нападение ще доведе до помитането на режима независимо от Китай и високата цена за САЩ и Южна Корея. С ядрени оръжия или без пък, Вашингтон трудно ще тръгне със сила срещу комунистическата държава. В тази патова ситуация Вашингтон има твърде малко опции. В изминалите години никое действие на Северна Корея не й донесе по-тежко последствие, отколкото можеше да понесе, а за да се откаже от вече разработено ядрено оръжие, ще изисква много повече от досега предложеното.

В дългосрочен план решението е да се предложи цялостен пакет от икономически, политически и военни споразумения на режима, смята Свенсон-Райт. По думите на икономиста Нуриел Рубини, Северна Корея може да тръгне по пътя на Виетнам и Китай, стига да започне реформи. Виктор Ча е на подобно мнение: КНДР има нужда да се отвори към света, за да оцелее, но Пхенян иска уверения, че САЩ ще крепят стабилността на режима, докато той се реформира. Така администрацията на Обама има спешен ребус за разрешаване - как да комбинира наказание и обещание за един диктаторски режим, при това без да допусне война.

Колко напреднали?

По изчисления на ядрения физик Зигфрид Хекер, който е проверявал севернокорейските съоръжения от името на САЩ през последните години, Северна Корея има между 40 и 50 кг. плутоний, който е достатъчен за около осем атомни бомби. Хекер пресмята, че за да възстанови напълно работата на спрения реактор в Йонбьон, Пхенян ще има нужда от около 6 месеца и дори и тогава ще успее да прави най-много по една бомба годишно.

Твърденията на режима, че има намерение да обогатява уран, са безпочвени, тъй като развитието на този вид технологии ще му отнеме години. "Разбира се, съществува опасността Северна Корея да работи с Иран. Пхенян няма технологията и познанията на Техеран, но има уранова металургия, а и изследванията от собствените си ядрени опити", казва пред американския Конгрес Хекер.

Освен това, провеждането на ядрен взрив е едно, качването на компактен ядрен заряд върху балистична ракета - съвсем друго. Със санкциите, под които се намира, на Северна Корея може да й отнеме години да създаде ядрено оръжие, което да заплашва съседите й.

Когато през 2006 г. Северна Корея за пръв път проведе контролиран ядрен взрив, лидерът й Ким Чен Ир имаше спешна среща на четири очи с китайския посланик. Тогава официалните севернокорейски източници твърдяха, че атмосферата е била "приятелска", докато китайските вестници недвусмислено намекнаха, че Пекин е показал раздразнението си от действията на своя малък съсед. Общото и в двете информации беше обещанието на Чен Ир към китайците, че втори подобен тест няма да има.

Две и половина години и още един ядрен взрив по-късно дори и най-твърдите привърженици на КНДР в Пекин би трябвало да са наясно, че на обещанията на дребния диктатор с черни очила не може да се вярва. Пхенян погази не само диалога си с китайците, но също така наруши две резолюции на Съвета за сигурност на ООН, изтри всички постижения на няколко години преговори с пет държави и се изтегли от примирието с Южна Корея, с което на практика върна Корейския полуостров към ситуация на война. Причините за всичко това остават традиционно неясни - вакумираното и скрито от външни очи владение на Ким Чен Ир е все по-ирационален играч, чиято логика явно трудно се предугажда дори от най-близките до него държави, както показва раздразнената реакция на Китай. Възможните обяснения обаче показват, че случилото се на Корейския полуостров е най-голямото външно предизвикателство към президента на САЩ Барак Обама досега и от действията на Вашингтон ще зависи бъдещето на този и на други региони.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

14 коментара
  • 1
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Ядреният взрив в Сверна Корея не е свързан с мераци за война на Чен или както там се казва, и в този смисъл анализа колко бомби може да произведе Корея нямат никаква стойност. Че не може да ги прати до САЩ е ясно и на котките!
    ---------
    Взривът показа, че е време Обама и САЩ да се вземат в ръце и да предложат на другите силни по света Китай, Индия, Иран, Русия, Бразилия, Япония СТОЙНОСТНА оферта за бъдещето на човечеството, без мирис на колониализъм, износ на протестантска демосрация, вижте ни кои сме и т.н!
    Ако искат помощ за решаване на проблемите в Ирак, Израел, Афганистан, Пакистан и още -стан, милости просим - офертата на масата, а не дуене на бузи, ала Чейни и други имбицили!!
    А то колко му е да прехвърлим 100 кг плутоний през границата!!!
    ---------
    Ако до няколко месеца Обамата не се вземе в ръце още "подземни", а защо не и "надземни" ядрени взривое от 20 кт ни очакват, я в Корея, я в Китай я в Пакистан я в Индия я...

  • 2
    Avatar :-|
    lol

    Горките корейци, като се срути безумната система на тоя ненормалник, ги чака мъка 10 пъти по- тежка от нашата, докато се отърсят от безумието на комунизма... Късно е вече за нормална развръзка... :/

  • 3
    Avatar :-P
    Промит мозък

    Ако се вярва на американската пропаганда, севернокорейците още преди 10 години трябваше да са опасли последната тревица на полуострова и в момента да дояждат последните въглища. Междувременно хората си направиха атомна бомба, балистични ракети, ще изстрелват спътници и никакви кризи не ги ловят.
    Ние, следвайки правилната американска политика, стигнахме дотам, че вече и циганите масово напускат страната и забягват по Гърция и Испания, а още не е дошла "кризата", когато сме щели да видим кон боб яде ли.

  • 4
    Avatar :-|
    JeUSA

    Само мириканците могат да пускат атомни бомби.

    Само атомните бомби на великите сили са демократични.

    Само Бойко Борисов може да разцепи атома с голи ръце.

  • 5
    Avatar :-|
    мат

    Дали по този начин една бъдеща локална война за тестване на оръжията и готовноста за бъдеща световна не се пренася от Иран в точка най-близка до Русия, Китай, Япония?

  • 6
    charlyb avatar :-|
    charlyb

    Харесваният от пацифистите по света Обама, изхожда от тесните американски интереси.
    В случая те май, не са много засегнати...

  • 7
    s_a_s_h_o avatar :-|
    А.Бахчевански

    Само първия абзац прочетох и държа а направя поправка - фамилното име на "вожда" е Ким, а собственото Чен Ир (Джонг Ил). Така както на баща му малкото име е Ир Сен (Ил Сун).

  • 8
    Avatar :-|
    Jiggy

    Всичко това показва че не се нуждаем от безядрен свят. Нуждаем се от бездиктатурен, безсоциалистически, безрелигиозен и безекофанатичен свят.

  • 9
    Avatar :-|
    завзек

    без да се чете материала, от снимката може да се направят много изводи:
    -униформата е от стара материя, може би шаяк или нещо подобно, което е страшно дискомфортно;
    - левия крак на войника е обут или с партенка или къс чорап-което означава човешка мъка при преход на дърги разстояния;
    - носи якичка, която се зашива, в случай на несмяна на якичката явно ще дава непоряд-което пак е мъка;
    - оръжието май е калашник, ама не може да секива добре;
    -бинокъла е добро средство за визия надалеч, но на турист, в армията за това има радари, засичащи топлина и т.н.
    - та странното е, че тази карикатура на съвременен войник и заплаха за световния мир;
    -когатогоспод едавъл акълна хората, военните са били на учение "под мосто" и затова неса взели никакъв...
    -дано не стане некоя беля в тази корея, че ще страдат обикновенните хора

  • 10
    Avatar :-|
    лаик

    Снимката е супер - все едно, че не е правена от 5 километра, а от 5 метра.

    Това е разликата във възможностите - на северна корея и америка.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.