Търговският поход на Турция
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Търговският поход на Турция

Лично премиерът Ердоган (в средата) приветства на форума новите потенциални партньори на Турция - от Латинска Америка, през Африка до Южна Азия. <br />

Търговският поход на Турция

Кризата принуди страната да търси нови партньори извън ЕС

Огнян Георгиев
3081 прочитания

Лично премиерът Ердоган (в средата) приветства на форума новите потенциални партньори на Турция - от Латинска Америка, през Африка до Южна Азия. <br />

© Снимка: Огнян Георгиев


"На мястото на Османската империя днес има 50 различни държави. Това са десетки страни, с които имаме близки отношения и връзки, което е добра основа за бизнес."

Тунчер Кайалар е едър, гологлав мъж на около 60 години и изглежда особено впечатляващо, когато говори за исторически уроци на фона на танкерите в Мраморно море, чакащи да минат през Босфора. Кайалар е заместник-министър на външната търговия на Турция и председател на центъра за насърчаване на турския износ, но обича повече другата си, неофициална титла - архитект на новата глобална търговска стратегия на Турция. Тази стратегия трябва да извади страната от орбитата на зависимост от ЕС и да я позиционира на глобалния пазар, разнообразявайки търговските партньори. "Допреди две години най-големият ни партньор беше традиционно Германия. Сега това е Русия, с която имаме търговски оборот около 60 млрд. долара. ЕС спадна от 60 до 41% от общия ни износ, за сметка на съседните региони и на Африка", констатира Кайалар, посочвайки

промяната в турските направления

Това е нарастваща тенденция още от 2003 г., но разработената от него стратегия е особено важна за Анкара в настоящата криза - Европейският съюз остава най-големият пазар за страната и с изпадането в рецесия на икономиките там, турският износ буквално се срина. Спадът от 40% бе официално оповестен ден преди срещата ни със заместник-министъра в Истанбул. Другите числа, които самият Кайалар допълва, са не по-малко тревожни - безработицата вече е около 16%, а сред младото поколение (16-26 г.) е дори 29%. Брутният вътрешен продукт на страната тази година ще се свие с между 3.5 и 5%. Както отбеляза министърът на външната търговия Зафер Чаглаян, когато ЕС хване простуда, Турция ляга с пневмония. При това сама.

Въпреки че от десетилетия има митнически съюз с ЕС и е дългогодишен кандидат за членство, Анкара продължава да чака пред вратата на Брюксел. Това засега не изглежда да подкопава безвъзвратно вярата на правителството на Реджеп Тайип Ердоган в пътя към ЕС, но има една все по-видима група в обществото и политиката, която смята, че подобно на Русия бъдещето на Турция е в нейната самостоятелност. "Никога няма да влезем, ЕС е християнски клуб", коментира пожелал анонимност турски политик.

Очевидно е, че да открие нови търговски ниши е жизненоважно за страна, която изнася много. Кайалар и колегите му са избрали една доста голяма ниша - Африка. "Ние сме в Африка от 2003 г. и стокооборотът ни се качи от 5 на 17 млрд. долара. В други региони износът ни пада, но в Африка расте." Срещата ни с турски политици (сред които и премиерът Ердоган) е в рамките на световен инвестиционен форум, който турската конфедерация на бизнесмените и индустриалците (ТУСКОН) организира за среща на местни и чуждестранни малки и средни компании. Форумът е видимо концентриран около африканския континент, който има и най-много представители - около 600 компании.

"Вярваме, че тези срещи са като водата - ако събереш бизнесмените заедно, те сами намират пътя си", казва представителят на организацията в Брюксел Сердар Йешилюрт. По думите му, над 1000 компании, членуващи в ТУСКОН, вече са намерили този път и са инвестирали на Черния континент в последните три години. Това е доста впечатляващо постижение, но натискът на кризата явно кара турците да бързат - тази година форумът не е разделен по региони, а е обединен. Тук са още 400 азиатски представители и близо 100 латиноамерикански - все пазари, на които турският бизнес се надява също да пробие бързо. Ентусиазмът сред турските бизнесмени е видим - на първия такъв форум преди шест години е имало 80 щанда, които едва са били напълнени. На тазгодишния са 400 и са предплатени половин година по-рано. "Когато хванеш риба някъде, се връщаш на същото място", обяснява с усмивка Йешилюрт. Но излизането на глобалната сцена носи своите предизвикателства - Турция трябва да се бори

за място под слънцето

с доминиращи сили като Китай и САЩ, чието отсъствие бе видимо от истанбулската среща. В тази битка архитектите на новата стратегия виждат няколко предимства. Първото е вече споменатото културно наследство, което прави Турция близка до Азия, Европа и Африка едновременно. Другото е качеството на продуктите, което според тях им дава конкурентно предимство над китайците - например в текстила, който е с най-голям дял в износа. Що се отнася до американците и европейците, турската стратегия залага на това, че е за разлика от тях развиващият се свят я смята за по-близка. "Когато западняците отиват в Африка, максимализират печалбите си", казва Тунчер Кайалар. "Ние искаме да инвестираме, за да може добавената стойност да остане в тези държави. В Етиопия имаме текстилни инвестиции от средни и малки компании на стойност 300 млн. долара. Ще имаме такива и в Буркина Фасо. В Конго и Танзания произвеждаме царевица. Инвестираме в пластмасовия сектор, в химическия, в органичния. Търговията не е толкова важна, правим нов капацитет в тези държави. Защото без него те не повишават дохода си - какво ще внасят?"

Този глобален поход за утвърждаване на марката "made in Turkey" трябва да даде дългосрочни резултати, според неговите режисьори. Европейските пазари ще са си пак там, когато кризата отшуми, но картите ще бъдат раздадени наново и тогава ще има нови жокери в нечии ръце. Те ще са при онези, които търсят активно нови партньори и пазари, казва шефът на турската инвестиционна агенция. "Европейците трябва да разберат, че или ще се променят, или ще загубят, казва Сердар Йешилюрт. Те ще трябва да преоткриват наново целия свят. Ние сме го правили вече веднъж. Когато Османската империя е най-голямата сила в Европа през XV век, те не забелязват как европейците пътуват по света и откриват Индия, Китай, Африка. И два века по-късно се изправят пред една нова, индустриализирана, революционна Европа. Ако се мислиш за твърде силен, не мърдаш."

"На мястото на Османската империя днес има 50 различни държави. Това са десетки страни, с които имаме близки отношения и връзки, което е добра основа за бизнес."

Тунчер Кайалар е едър, гологлав мъж на около 60 години и изглежда особено впечатляващо, когато говори за исторически уроци на фона на танкерите в Мраморно море, чакащи да минат през Босфора. Кайалар е заместник-министър на външната търговия на Турция и председател на центъра за насърчаване на турския износ, но обича повече другата си, неофициална титла - архитект на новата глобална търговска стратегия на Турция. Тази стратегия трябва да извади страната от орбитата на зависимост от ЕС и да я позиционира на глобалния пазар, разнообразявайки търговските партньори. "Допреди две години най-големият ни партньор беше традиционно Германия. Сега това е Русия, с която имаме търговски оборот около 60 млрд. долара. ЕС спадна от 60 до 41% от общия ни износ, за сметка на съседните региони и на Африка", констатира Кайалар, посочвайки


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

16 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Ганчо

    Няма какво да се навира Турция в Европа. 95% от територията й е в Азия. Съответстващата част от населението й е направо в тъмна Индия. НИКАКВА ЕВРОПА! Да си кютат в Анадола с мустаците и с фереджетата си.

  • 3
    Avatar :-|
    ха!

    Ние защо нямаме "център за насърчаване на българския износ".

  • 5
    Avatar :-|
    Караахбедделиибрахиммехмедоглу

    И Център за контрол на вноса на турски боклуци в България трябва да има.

  • 6
    Avatar :-|
    Йода

    Откакто Тургут Йозал взе властта в Турция през 80-те години, страната е във възход, а България: за съжаление в упадък, за който сме си виновни предимно ние, а не само "външните сили". Може населението на Турция като цяло да е по-ниско образовано от нащето, но за сметка на това имат политици от много по-висока класа (за мое съжаление).

  • 7
    Avatar :-|
    тото

    Да отиват в Македония/Скопие/ - там ги чакат, най добре били през турското робство.........

  • 8
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Турция си е Турция, голяма страна 72 млн. на стратегическо място с много работлив народ..
    А останалото са приказки, претакане от пусто в празно....

  • 10
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    бъркаш малко тото [Анонимен | неутрално] № 7, били са добре по турско в областта Македония като втора столица на империята Солун, пристанището дето, търговия, далавера, а покрай тях са били добре и по поречието на Струма до Неврокоп включая Мелник и по Вардара до Скопие и частично Загоре по Марица Фере, та чак до Дедеагач, една от първите ж.п. линии в империята - Карабунар - Дедеагач. Що мислиш? Да върви търговията само....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK