Лешек Балцерович: Няма по-добър избор от свободната икономика
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Лешек Балцерович: Няма по-добър избор от свободната икономика

Лешек Балцерович: Няма по-добър избор от свободната икономика

Цветелина Манолова
4416 прочитания

© Цветелина Манолова


През 2009 се навършват 20 години от падането на комунизма. Мислите ли, че източноевропейците вече научиха уроците, които им трябват, за да може да живеят по-добре?

Не бих могъл да говоря от името на всички източноевропейци. Различните хора имат различно мнение, това е нормално. Знам само, че предишният режим, социализъм и диктатура, беше много лош и не ни очакваше нищо добро при него. Така че реформите, които донесоха пазарна икономика, демокрация и върховенство на закона, бяха много по-добро решение, отколкото да бяхме продължили да живеем в социализма. Достатъчно е да погледнем Куба или Беларус, за да разберем това. Опитът и изследванията показват, че колкото повече от пазарната икономика и демокрацията бъдат приложени, толкова по-добри са резултатите в дългосрочен план. Отделните държави достигнаха различно ниво на реформи и това обяснява различните икономически и неикономически резултати, които постигнаха.

Преди 20 години в Източна Европа започна сериозен преход от централизирана към пазарна икономика. Сега целият свят преживява сериозна икономическа криза. Дали не сме на прага на нов преход?

Тази криза не е криза на капитализма - това е криза на лошата политика, особено в САЩ. Имам предвид прекалено хлабавата монетарна политика, която доведе до раздуването на балони, натиска да се отпускат кредити на ненадеждни клиенти, прекомерните фискални разходи в САЩ, Великобритания и Ирландия. Това е най-вече провал на политиката, не толкова на пазара. Сериозна грешка би било като отговор на настоящата криза да се върви към по-засилено присъствие на държавата в икономиката. Важно е обаче да говорим за кризата, да обсъдим диагнозата, така че обществото да не си вади погрешни заключения от случващото се.

Повече песимист или повече оптимист сте за сегашната ситуация?

Както вече казах това не е криза на капитализма, а преди всичко обществен провал. Грешна политика в някои големи западни икономики доведе до криза във фнансовия сектор и рецесия. Понеже САЩ, Западна Европа и Япония формират голямата част от световната икономика и тази част е в рецесия, нормално е всички да бъдат засегнати, но в различна степен, в зависимост от уязвимостта на отделните икономики. Ако растежът на кредитирането е бил прекалено голям преди кризата, забавянето след това е още по-сериозно.

Очаквате ли края на кризата скоро?

Според мен това не е най-важният въпрос. Ако имате предвид кога свиването на икономиките ще достигне дъното, мисля, че ако няма някакви катастрофални грешки в политиката на Запад, би трябвало да достигнем дъното съвсем скоро. По-важният въпрос обаче е колко продължително ще е възстановяването, а това ще зависи, дори и на Запад, от фискалните реформи. Резултат на кризата може да бъде и огромното покачване на публичния дълг, така че трябва да се реформира фискалната политика. Освен това важно е да се засили и производствената страна на икономиката. Мисля, че това в пълна степен важи за Централна и Източна Европа. Реформите бяха важни преди кризата, а в момента са още по-важни тъкмо заради кризата.

Чуват се гласове, че капитализмът вече не е ефективен и трябва да бъде заменен с друга система. Има ли нещо генерално погрешно в системата?

Пазарната икономика е една от основните предпоставки за растеж. Без нея растежът ще е много по-ограничен. Какво трябва да променим тогава? Да вървим към повече протекционизъм? Мисля, че това би бил много грешен отговор на кризата. Правилният е да се засили производствената страна на икономиката, за да е по-конкурентоспособна на свободния пазар. Отварянето е много важно за растежа. То донесе конкуренция, трансфер на технологии, много опит и информация. Нямаме по-добър избор от това да се придържаме към свободната икономика. Някои страни водеха доста неразумна фискална политика и сега страдат заради това. В някои страни скоростта, с която растеше кредитирането, беше много висока и сега страдат от голямо забавяне, тъй като хората, отговорни за контрола, не се опитаха да спрат ръста на заемите. Правилното заключение е - ускорете структурните реформи и водете много по-умерена макроикономическа политика.

Преди години вашият план за преход от централизирана към пазарна икономика предизвика както критики, така и комплименти. Ако можехте, какво бихте променили в работата си като финансов министър и гуверньор на централната банка на Полша?

Тъй като Полша беше първата страна в източния лагер, която започна прехода, нямаше как да използваме предишен опит. Но аз можех да използвам предишната си работа, която започнах още през 70-те години с група съмишленици и която продължихме и през 80-те, без дори да се надяваме, че един ден Полша ще е свободна страна. Ние разсъждавахме върху това какви реформи би трябвало да предприеме Полша, ако е свободна страна. Така че в известен смисъл бяхме подготвени интелектуално, макар че бяхме първите, които започнаха с реформите. Няма как дори и най-успешните реформи да не предизвикат известно обезкуражаване, така че не съм изненадан особено. Например когато преминавате от социализъм към капитализъм, променяте социалните позиции, скалата на престиж и заплащане. Някои социални групи, които при социализма имаха относително висок социален статус, като миньорите в Полша например, поизгубиха от положението си в сравнение да речем със счетоводителите, които при социализма бяха доста пренебрегвани и лошо платени. Така че има разместване в социалните позиции като резултат от успешните икономически реформи и някои хора възприемат себе си като губещи. Те трудно биха подкрепили подобни реформи. Но благодарение на реформите всички сме по-добре, отколкото бихме били, ако не бяхме започнали прехода.

Това означава ли, че не бихте променили нищо?

Не и основната стратегия. Има задълбочени проучвания, базирани върху различните икономики, и те показват, че колкото повече реформи направите, колкото повече неща приватизирате и либерализирате, толкова по-добре е за икономическия ви растеж. Това е недвусмислен извод. Друг извод е, че страните трябва да бъдат много внимателни с фискалната си политика. Проблемите, с които се сблъсква Унгария например, не са заради проведените реформи, а заради лошата популистка фискална политика. На базата на моя опит мога да дам следните съвети: реформирайте и бъдете умерени във фискалната политика; бъдете умерени и в кредитирането, за да не се раздува прекалено.

Вашият метод за икономически преход се оказа доста успешен в някои случаи и не толкова успешен в други. Как си обяснявате това?

Не съм съгласен с тази теза. Ако под мой метод разбирате радикални и последователни реформи, погледнете държавите, които следваха такава политика - те са по-добре от другите, където промените се провеждаха бавно, фрагментирано или този процес започна късно. Моят метод беше да проведа бързи реформи, да бъда последователен и да действам на широк фронт. Аз го наричам радикален подход, а неговата ефикасност бе доказана навсякъде, където бе използван. В някои страни той не беше приложен. В Украйна например проведоха много разпокъсани реформи, започнаха късно, тъй като политическата ситуация не бе така благоприятна като в Полша, после ускориха процеса, после пак се забавиха. С фрагментарни реформи не можете да постигнете толкова, колкото с последователни.

Напоследък не участвате активно в политическия живот в Полша. Какво ви държи настрана?

В продължение на 15 години заемах различни постове в Полша. Отговарях за икономическите реформи при три правителства, бях партиен лидер, шест години (2001-2007 г.) бях гуверньор на централната банка. Това е много и се случи в изпълнени с предизвикателства времена. Не съжалявам за това, но и никога не съм планирал да бъда политик за цял живот. Така че, когато мандатът ми в централната банка изтече, започнах да се занимавам с други неща - изследвания, Училището по икономика, работя и с неправителствени организации, опитвам се да образовам обществото. Продължавам да съм в обществения живот, но не участвам в политиката.

Ако сега ви поканят да се присъедините към правителството, какъв ще бъде вашият отговор?

Не. Мисля, че свърших своята работа за тези 15 години. Нека други хора да продължат, трябва да има промяна. В момента се опитвам да правя това, което е важно за демокрацията - да оформям общественото мнение. В крайна сметка разпространението на различни мнения сред обществото е това, което има значение за политиката. Ако искате да имате общество, което избира подходящи кандидати за парламента и подходяща политика, тогава трябва да се опитате да формирате обществената нагласа.

Много българи са били ваши студенти, предадохте ли им тайната как се излиза бързо от икономическа криза? Смятате ли, че България се справя добре в тези времена?

Не знам достатъчно за България, за да дам по-подробен отговор. Мисля, че има няколко общи урока, които могат да се приложат и във вашия случай. Вече ги споменах - ускоряване на структурните реформи, увеличаване на конкурентността на икономиката и умерена фискална политика. Най-общо казано, необходим е много по-здрав контрол над банковия сектор, за да може да бъде забавен растежът на кредитирането, в случай че се засили много.

Профил

Лешек Балцерович е една от легендарните фигури на прехода в Централна и Източна Европа. Обичан и мразен, бившият финансов министър и гуверньор на централната банка на Полша е архитект на т. нар. шокова терапия. Той е председател и основател на неправителствената организация "Форум за гражданско развитие", а от миналата година оглавява икономическия институт Bruegel в Брюксел. На 29 юни ще бъде премиерата в България на книгата "Лешек Балцерович", написана от икономическия журналист Витолд Гадомски. Книгата описва трагикомичната битка на "самотния шериф" Балцерович за реформи в Полша, пътя на страната към капитализма и дава неговия отговор на въпроса защо едни страни са бедни, а други богати.

През 2009 се навършват 20 години от падането на комунизма. Мислите ли, че източноевропейците вече научиха уроците, които им трябват, за да може да живеят по-добре?

Не бих могъл да говоря от името на всички източноевропейци. Различните хора имат различно мнение, това е нормално. Знам само, че предишният режим, социализъм и диктатура, беше много лош и не ни очакваше нищо добро при него. Така че реформите, които донесоха пазарна икономика, демокрация и върховенство на закона, бяха много по-добро решение, отколкото да бяхме продължили да живеем в социализма. Достатъчно е да погледнем Куба или Беларус, за да разберем това. Опитът и изследванията показват, че колкото повече от пазарната икономика и демокрацията бъдат приложени, толкова по-добри са резултатите в дългосрочен план. Отделните държави достигнаха различно ниво на реформи и това обяснява различните икономически и неикономически резултати, които постигнаха.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

14 коментара
  • 1
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    "Върховенстовото на закона" много точно казано, именно върховенство на закона имаме он 1989 г. насам в цяла Европа и източна тоже.
    Закона тополанек преди време даже по зарзават ни го продемонстрира....
    (не намеквам нищо пане)
    --------------
    А то при Тато кво беше, върховенство на Тато, не на Закона....
    А сега всичко си е по върховният закон....
    --------------
    Браво пан Балцерович... що не се кандидатираш за дупетат в България? Ще гласувам за тебе, два три пъти, колкото позволява закона, разбира се и няма да те замервам с яйца, не че не заслужаваш, но аз съм скрънза, с черупки иди доди ама с яйца (пресни !?!?) йок!!

  • 2
    Avatar :-|
    watmark

    Пан Балцерович доста бодряшки ни обяснява как пазара не е виновен за кризата а политиката. Интересно. До сега ни обясняваха как правилната политика е правителствата да не се намесват на пазара т.е. да няма политика. И друго нещо. Кава е цената в човешки животи при реализацията на всичките шокови терапии в източна Европа? Какво всички ние заплатихме за да преминем от едната страна на буферната зона, между Русия и запада на другата? Кава е цената на идеологиите? Никога вече не трябва да се дава право на икономистите да диктуват какво е правилно или не. Както отнеха тази възможност на военните... Никоя идеология не струва дори и един човешки живот. Противното е болшевизъм.

  • 3
    Avatar :-?
    Leshek e velik

    Лешек Балцерович е велик човек, но си няма идея с какви примати говори у нас.

  • 4
    Avatar :-|
    .

    Пан Балцерович нещо е пообъркал посоките на света, ама тотално.
    Това, което е отлично за Уол Стриит, се оказа пагубно за Мейн Стриит!

  • 5
    Avatar :-|
    Владо

    Каква свободна икономика, алоу! Да не би всеки да може да произвежда електричество, да добива газ или петрол?! Да не би да може иликтроразпрелителните дружества да, които могат да доставят електричество до моята къща да са безкраен брой? И възможни ли са безброй водоснябдаващи дружества! Единствено совободна икономика може да има при услугите и в дребния бизнес. Ето там има борба на живот и смърт.

  • 6
    Avatar :-|
    !

    Taka e # 5

  • 7
    Avatar :-|
    Пан Володьовски

    Пан Балцелович казва верни неща, ама булгарскки ниц ньеве, холера комуницка !

  • 8
    Avatar :-|
    Ну, Погоди

    На мен не ми харесва кви ги мъдри тоя поляк. Не, че не е прав. Напротив, много прав си е човека. Но нещо, не отчита човешкия фактор. И най-вече алчността. Пазарния модел, даде грешка именно заради нея. Значи има граници, зад които, пазара не бива да преминава. Това го казва за фискалния елемент, но всъщост важи и за икономиката, като цяло.

  • 9
    Avatar :-?
    бай Юсуф

    А, каква е била цената на човешкия живот в централно планираната съветска икономика?

  • 10
    Avatar :-|
    един

    Този е наговорил само глупости. Няма си понятие нито от икономика нито от политика. Всичко което е казал е грешно. "Върховенството на закона" го виждаме навсякъде в бившия соц лагер, от Полша до Камчатка. Същия закон работи в целия капиталистически свят - закона на силния. Кризата е изцяло резултат от вградената неустойчививост на капитализма. http://antipropaganda.comxa.com/tajnaiko.html Единствения начин да се получи устойчивост е да се премахне печалбата. Системата е не само генерално погрешна, тя абсолютно безумна и хазартна. И това не е чудно, тъй като тя няма смислен дизайн а е възникнала в процес на надлъгване между хора със съмнителни етични ценности. http://antipropaganda.comxa.com/Redihaos.html

    Освен това лъже и за Полша. Полската "шокова терапия" е съчинена от Джефри Сакс за 15 дни и не е нищо различно от мантрата на МВФ и Световната Банка. Няма "метод на Балцерович", а за успеха на Чехия и Полша има две прости обяснения - подмазвачество на САЩ и Запада и географска близост със Западна Европа. Навсякъде другаде където е приложена същата мантра (а това е целия останал свят) резултата е тотален, тотален! провал. И това не е нещо неизвестно. Още през 19век немския икономист Фридрих фон Лист е показал, че отварянето на слаба икономика към по-разжите води до обедняване на слабата и обогатяване на развитата. Повече от 150 години практика на "свободен пазар" доказва това твърдение многократно и без изключеня. Но това е пренебрегнато от модерната икономика, защото запада има за цел точно собственото си обогатяване за сметка на всички останали. От 20 години и за наша сметка.

    Освен това, исторически няма страна, която да е станала развита без протекционизъм. Няма такава! От Великобритания, през Германия, до Южна Корея, а сега Китай прави същото. Западната икономика не е наука. Тя е по скоро религия или идеологическо оръжие, но не и наука. http://antipropaganda.comxa.com/Religiailinauka.html Тоя човек, Балцерович, е един от ония нещастници, които се хванаха, прокараха лъжата в соц лагера и докараха хората до просешка тояга, икономическа зависимост и духовен упадък. Разбира се сега му е лесно в Брюксел да продължава да разпространява лъжите и никога няма да признае, че е вкарал страната си в грешна система. Никога няма да признае злото което е сторил на сънародниците си и на света. Какво сочи насилствено изолираната Куба и какъв социализъм има в Беларус? Демагог на ента степен. Но един ден всевишния ще му поиска сметка и на него. Човек може само да съжалява, че ограничени хора като този ще "обучават" обществеността! Балцерович е заблужденец и идеологически пропагандатор. Подлога от рода на Горбачов и Елцин.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK