Ръсел Швайкарт: Да започнем да пренареждаме Слънчевата система
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ръсел Швайкарт: Да започнем да пренареждаме Слънчевата система

Ръсел Швайкарт: Да започнем да пренареждаме Слънчевата система

3455 прочитания

© Капитал


Кое беше най-впечатляващото при полета ви в Космоса?

Двете неща, които остават в съзнанието, са безтегловността и гледката. Безтегловността е понякога приятна, друг път неприятна, но е уникално преживяване. В безтегловност получаваш свободата да се движиш и да местиш много тежки предмети. Така построихме космическата станция със собствени ръце – мъже и жени, които движат наоколо огромни неща.

Другото нещо е просто гледката на Земята от Космоса. Тя е една много красива планета. Да летиш в космоса и всеки час и половина да правиш пълна обиколка около Земята променя цялото отношение към живота и към това колко ценна е тази планета.

"Аполо 9" само тества уреди за мисията до Луната, не летя до нея. Съжалявате ли за това?

Да, донякъде. Всеки астронавт искаше да кацне на Луната, но не всеки астронавт можеше да го направи. Аз участвах в много важна мисия, която тества лунния модул. Имах възможността да съм първият пилот на модула и бях 10 дни в орбита около Земята, която е толкова красива. Много от моите приятели, които отидоха до Луната, не прекараха никакво време в орбита около Земята и се почустваха почти измамени, защото видяха Луната, но не видяха Земята.

Във времето на онези първи полети какво беше значението за човечеството да стигне до Луната?

Помислете си за момент за развиването на способността да се лети в Космоса. Много е очевидно – Луната е там. Ако ще демонстрирате способностите си в областта на космическите технологии, много е логично, че ще кацате на Луната. Именно затова и индийците, и японците, и китайците сега отиват до Луната. Тя се превърна в логична цел от първия етап на изследването на Космоса. Освен това има и голям научен интерес. Системата на Земята и Луната се е формирала преди милиарди години. Това е нещо, което все още не разбираме напълно и Луната има много информация за ранното формиране на системата на Земята и Луната и на Слънчевата система като цяло.

А кога ще видим първите пилотирани полети до Марс? Има информации, това технически вече е възможно.

Всички приемат Марс като цел. Въпросът е кога. Казвате, че технически е възможно. Не е съвсем така. Не знаем как да предпазим астронавтите от радиацията в Космоса. Има начини да се направи това, но те са много тежки. А ако опиташ да пратиш нещо много тежко до Марс, това означава огромни финансови разходи. Има нужда от още много изследвания, преди да можем уверено да проектираме и да се ангажираме с мисия до Марс. Но няма съмнение, че по същия начин, по който Луната е първата стъпка, Марс е втората стъпка. Всъщност според мен Марс е по-скоро третата стъпка. Втората стъпка би била да се отиде до обект, например астероид, намиращ се близо до Земята. Това според мен е по-логично, но някои не са съгласни. Според тях трябва да се върнем на Луната и после да отидем до Марс. Това е и начинът, по който е организирана американската космическа програма. Сега тя се преразглежда от президента Барак Обама, така че може да има промени.

Каква е практическата полза от бъдещи полети до астероиди или до Марс?

Астероидите са много богати на руди. Те са изградени от първичните материали, от които се е формирала Слънчевата система. За разлика от повърхността на Земята, която е изградена предимно от леки материали (защото всички тежки метали са улегнали в ядрото), астероидите са много по-богати на метали и други тежки материали. Те могат да осигурят материали за консумация в Космоса, така че да престанем да носим кислород от Земята, както и вода. След време, не веднага, но дългосрочно, буквално може да се организира добиване и преработване на материали от астероидите за ползване в Космоса. Тогава няма да трябва да ги транспортираме нагоре, срещу гравитацията на Земята. Няма да е рентабилно да се отиде до някой астероид, за да се добиват ресурси, които да се отнесат обратно на Земята. Но ако вземаш ресурси от някой астероид и ги съхраняваш в Космоса, тогава, ако така или иначе си там, можеш и да вземеш със себе си нещо обратно на Земята, защото надолу това е много, много евтино. Но няма да е оправдано да се ходи догоре да се търсят диаманти, злато или платина.

Звучи като научна фантастика...

Много от нещата, които сме правили, са звучали като научна фантастика, преди да ги направим.

Кога хората ще полетят към астероидите?

Първата мисия до астероид може да бъде организирана между 2015 г. и 2020 г. Хардуерът, който развиваме в момента, с някои минимални модификации, ще ни позволи да отидем до астероид. Има астероиди, които много се доближават до Земята и да се лети до тях е много по-евтино, отколкото да се отиде до Луната и обратно. А тук става въпрос за навлизане в дълбокия Космос, не просто около земната орбита. От една страна, това би било тест на хардуера, а от друга, има потенциал за инвестиции в смисъл на начало на развиването на дългосрочни ресурси. Разбира се, много е интересно и от научна гледна точка. Освен това имаме нужда да научим повече за астероидите, защото те са и заплаха.

Колко реалистична е тази заплаха?

Много е реална. Попитайте динозаврите – те вече не са наоколо. Астероиди се удрят в Земята през цялото време - всяка нощ близо милион. Те са много малки – с размерите на зрънца пясък. Наричаме ги падащи звезди. Големите са по-малко, но и те удрят Земята от време на време. Например преди 65 млн. години астероид с диаметър 10 км е ударил Земята и е заличил динозаврите и 70% от живота на планетата тогава. Вероятно е имало няколко подобни случая. Имало е пет масови измирания на живота. Поне едно от тях е било причинено от астероид, но може би и повече. Това все още не е доказано научно, но от статистиката знаем, че Земята е била удряна милиони пъти от много големи обекти. Всъщност ние нямаше да сме тук, ако астероиди и комети не се сблъскваха със Земята. Много рано в своята история Земята е била на практика стерилна. Астероидите и кометите са донесли вода, въглеводород и други основни материали, които постепенно са еволюирали в живот. След като обаче животът се е утвърдил, астероидите се превърнаха и в заплаха, защото те продължават да падат, животът се развива, а те го заличават. Ставало е милиони пъти и ще се случи пак. На всеки няколкостотин години ще ни удря нещо, което ще е много опасно.

С какъв размер са метеоритите, които представляват заплаха?

Най-малките, които ни притесняват, са с диаметър от около 40 метра. По-малките изгарят в атмосферата или експлодират там. 40-метровите също невинаги стигат до повърхността, но когато избухнат в атмосферата, изпращат шокова вълна и огромно количество енергия удря повърхността.

Какви щети може да нанесе един 40-метров метеорит?

Общоприето е, че най-скорошният удар е на Тунгуският метеорит от юни 1908 г. Той падна над Сибир, така че не удари никого, но отключи енергия между 250 и 400 пъти по-мощна от бомбата над Хирошима. И той е сред най-малките метеорити, за които се притесняваме. Те удрят Земята веднъж на всеки 300-500 години.

Как можем да се предпазим от това? Да стреляме по тях от Луната ли?

Нищо подобно. Астероидите обикалят в стабилни орбити около Слънцето. След като открием орбитата им, можем предварително да предскажем къде орбитата на Земята ще се пресече с тази на астероида. Представете си ситуацията с две коли. Ако карате към пресечка и видите друг автомобил, идваща от пресечната улица и, изглежда, може да се окажете на кръстовището по едно и също време, вие не стреляте по другата кола и не я унищожавате. Просто си вдигате крака от педала на газта или забързвате малко, така че да пресечете след или преди тях. Точно това се прави и с астероидите. Ако можете да предскажете, че един астероид ще пресече пътя на Земята, отивате горе и го бутате леко, за да го ускорите, или го дръпвате малко, за да го забавите. Така след 10 години, когато отново минавате през това кръстовище заедно, Земята минава първа, а после – астероидът. Или обратното. Няма нужда да го взривявате или да го унищожавате. Не вярвайте на Холивуд. Това не е филмът "Армагедон" или "Смъртоносно влияние", това е действителността.

Значи става въпрос за пренареждане на Космоса?

Точно така. Това, за което говорим, е за способността ние, като човешки същества, с всички машини, които сме измислили, да започнем леко да пренареждаме Слънчевата система, за да увеличим шанса си за оцеляване. Това е вид естествен подбор и ние имаме тази възможност. Въпросът е дали ще сме достатъчно разумни да я използваме. Това е и за което работим ние във "Фондация В 612". Тя се занимава с технологията на отклоняването - как става това физически, кои системи са добри. Асоциацията на изследователите на Космоса пък разглежда геополитическите аспекти - кой взема решенията, кои са критериите, по които се вземат те, кой плаща и кого подлагаш на риск в процеса на елиминиране на риска за всички останали.

Каква е ролята на ООН във всичко това?

Това не е нещо, което би трябвало да правят САЩ или който и да било друг. Това е нещо, за което и САЩ, и Русия, и Япония, и Индия, и Европа трябва да се съберат и решат как да се справят с него. Кой ще плаща? Кой ще поеме щетите, ако нещо се обърка? Кой ще плати за всичкото унищожено имущество? Ако евакуираме хора, кой ще плати за това? Има множество големи, трудни политически въпроси, на които трябва да се отговори. Ние работихме върху това три години и сега представяме резултата в ООН. Това е ситуация, в която всички по целия свят са застрашени. Кой представлява всички? Почти всички страни са членки на ООН, така че тази организация институционално се приближава най-много до ролята на представител на интересите на всички. Не сме се обърнали към ООН, защото мислим, че тя взема бързи решения. Много е трудно да се работи с организация като ООН, но тя е единствената, която представлява всички. Ние не само внесохме своето предложение на ООН, но и предлагаме организацията да промени начина, по който работи, защото от време на време ще ни се налага да вземаме решения бързо. Трябва да започнем този процес сега, за да може, когато се появи заплаха, да сме в състояние да вземем навременно решение. Това е дълъг процес, но ако не започнем сега и чакаме да се появи опасността, тогава просто ще дебатираме въпроса, докато бъдем ударени.

Профил

В неделя, 13 април 2036 година, 390-метровият астероид Апофис (кръстен на египетския бог на хаоса, мрака и злото) може да удари Земята с енергията на около 100 000 бомби като тази над Хирошима. И докато учените все още спорят доколко катастрофата е неизбежна, Апофис далеч не е единствената опасност, която може да връхлети от Космоса. Именно затова бившият американски астронавт Ръсел Швайкарт представи наскоро пред ООН специален доклад с препоръки как да се справим със заплахата. Автор на документа, озаглавен "Заплахата от астероиди – призив за глобален отговор" са експерти от Международната асоциация на изследователите на Космоса, в която членуват астронавти и космонавти от цял свят. Нейн основател е Швайкарт. Той е участвал в мисията на НАСА Аполо 9 – първата пилотирана мисия от програмата Аполо на НАСА , като пилот на лунния модул. Той е бивш пилот на военни самолети, а по-късно работи в редица частни и държавни организации, включително в НАСА.

Кое беше най-впечатляващото при полета ви в Космоса?

Двете неща, които остават в съзнанието, са безтегловността и гледката. Безтегловността е понякога приятна, друг път неприятна, но е уникално преживяване. В безтегловност получаваш свободата да се движиш и да местиш много тежки предмети. Така построихме космическата станция със собствени ръце – мъже и жени, които движат наоколо огромни неща.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    язък

    Жалко, през 2036 няма да съм тъдява, да видя кво ще стане.

  • 2
    Avatar :-P
    Йода

    Наборе, ако има задгробен живот ще видим!

  • 3
    Avatar :-|
    Странджата

    Няма задгробен живот в смисъла, в който ни се внушава почти отвсякъде.
    За почти всички хора ще има следгробен съд завършващ с присъда, за едно нищожно малцинство ще има вечен живот, те ще са съдебните заседатели.

  • 4
    Avatar :-|
    Bugito

    Няма задгробен живот, има безброй прераждания. И каквото мислим, казваме и вършим, съответно следва да ни се случи нататък, в близко или далечно бъдеще. Понеже със сигурност, и е напълно логично, че ако посадим домати няма да поникнат ябълки. Същата закономерност е и в ума ни. Причина, и след това съответното следствие. Нека всички същества имат щастие и причините за него.

  • 5
    Avatar :-|
    възмутен

    Човекът им говори за космоса, за това колко е важно хората да продължат да се развиват, те го питат каква опасност има от астероиди, и дали ще оцелеем. Типичното селяндурско-холивудско мислене да не гледаме по-далеч от носа си.

  • 6
    Avatar :-|
    Донка Жечева

    Няма какво да се пренарежда.В Слънчевата система освен Земята,Слънцето и няколко Комети ,няма нищо друго.Кога САЩ и Франция ще спрат да лъжат света.Немогат да видят до там, немогат да отидат никъде, а говорят за Слънчевата система.Кой им го казва това?Ще видим през 2010г.какво ще говорят.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK