Момчето, което не порасна
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Момчето, което не порасна

Момчето, което не порасна

И се превърна в мъжа, който няма да остарее

4501 прочитания

Мъртъв, Краля на попа се оказа, че има дори повече почитатели, отколкото приживе. Изблиците на симпатия и скръб, съжалението в различни точки на света не са режисирани, но са предсказуеми. Едва ли е имало друг случай смъртта на популярна фигура да е предизвикала глобален резонанс с такива мащаби. За разлика от Елвис Пресли и Джон Ленън на Майкъл Джексън му "провървя" да си отиде в епохата на интернет и глобалната сателитна телевизия. Ако е бил суперзвезда, преди да умре, то чрез смъртта си Джексън се превръща в мит, който има малко допирни точки с Jackson 5 или с останалите членове на клана, макар че напъни да се утвърди приемственост бяха активно приложени от мига, в който стана известно, че Краля е мъртъв.

Може ли сега някой непредубедено да си спомни какво точно е било мнението/оценката му за Майкъл Джексън, преди да умре? Реките от сълзи, скръб и съпричастност притежават магическата сила да пречистват. Ореолът на Майкъл - смятан от милиони за най-велик и ненадминат - днес е по-ярък от всякога, дори от звездните години между албумите Thriller и Bad. Опитвам се обаче, доколкото е възможно безпристрастно да си спомня какво точно усещах, какво си си мислех за Майкъл Джексън преди 25 юни.

Последните ми осъзнати спомени датират отпреди няколко години, когато видях снимките от съдебния процес за блудство, с последствията от поредната намеса на пластичния хирург. Иначе емоционални/естетически усещания, свързани с музиката на Майкъл Джексън, не съм имал през последните 20 години.

Центробежната сила, генерирана от Thriller през 1982, се оказа толкова мощна, че дори и нищо повече да не бе правил, Майкъл щеше да бъде точно това, с което го асоциират сега стотици милиони от Найроби до Сидни. В артистични измерения Thriller се оказа връх на кариера, която няма с кого или с какво да се сравнява. Оказа се и капак на ковчег който се затваряше бавно и, съдейки по информациите - истински болезнено за Майкъл в продължение на 27 години.

Джо Джексън е биел децата редовно, Майкъл също е получил своя дял. По-късно той ще сподели пред репортер, че няма спомени, преди да е бил знаменит. Макар че Джо Джексън е бил суров баща, той също така се е оказал най-добрият семеен мениджър в историята. Без неговата настойчивост е напълно възможно Майкъл да си беше останал едно от стотиците надарени хлапета с нереализиран капацитет. За всичко обаче си има цена и в случая на Майкъл цената е била детството му. Неосъщественото детство, което впоследствие Майкъл се опитва да наваксва - чрез илюзорния свят на имението Neverland, чрез маниакалния стремеж да остане не само млад, но млад като дете, чрез толкова навредилите на репутацията му обвинения за блудство.

Когато през 2005 г. се водеше съдебният процес срещу него, бившият му ментор и приятел Куинси Джоунс каза в интервю, че трагедията на Майкъл е в това, че светът и законът го възприемат като отговорен за постъпките си 47-годишен мъж, докато всъщност Майкъл е бил дете, по принуда затворено в неизбежно остаряващо човешко тяло.

Ако се вярва на съобщения в иранската блогосфера, смъртта на Майкъл Джексън е добила и политически измерения: ако допреди оспорваните президентските избори в страната младежи в Техеран са били арестувани само заради това, че са носили фанелки с изображението на Майкъл, то след кончината му официалните ирански медии са посветили повече ефирно време и мастило на кариерата му, отколкото на всички протестни акции, взети заедно.

Часове след новината за смъртта му разговарях с минувачи в Харлем, където точно преди 40 години официално е започнал възходът на Майкъл Джексън. Черните американци убедено говореха за Майкъл като за "свой", макар че творчеството му отдавна беше прескочило ограниченията на расови, етнически или религиозни бариери. Музиката му беше и е възприемана с еднакъв ентусиазъм в бедно ромско село в Румъния или в лъскав нощен клуб в Лондон. Дали заради интернет и MTV или заради таланта му, но езикът на Майкъл Джексън се оказа много по-универсален и по-лесен за възприемане от езика на Джон Ленън или на Елвис Пресли примерно.

Опитът му да съживи мита, който някога е бил, завърши трагично за самия Майкъл, но целта всъщност бе постигната. Нали не случайно има поговорка "За мъртвите или добро или нищо". Тръпки ме побиват при мисълта за планираните 50 концерта в Лондон - на същата сцена между другото, където през декември 2007 г. Led Zeppelin направиха единственото си "истинско" събиране. Носят се слухове, не без основание, че когато е подписвал договора, Майкъл, е бил убеден, че става дума за 10 концерта - трудна, но не и неизпълнима задача за 50-годишно дете в добра физическа форма. Обаче 50 концерта?

Лично аз изпитвам облекчение, че не се стигна до това. Създателят на Thriller просто не заслужаваше да се търкаля в калта, където със сигурност щяха да го пратят жадните за кръв и за сензации хрътки от лондонските таблоиди. Стенли Кроуч от нюйоркския "Дейли нюз" предложи епитафия, който най-точно олицетворява ситуацията: "Майкъл Джексън - момчето което никога не порасна, се превърна в мъжа, който никога няма да остарее."

Мъртъв, Краля на попа се оказа, че има дори повече почитатели, отколкото приживе. Изблиците на симпатия и скръб, съжалението в различни точки на света не са режисирани, но са предсказуеми. Едва ли е имало друг случай смъртта на популярна фигура да е предизвикала глобален резонанс с такива мащаби. За разлика от Елвис Пресли и Джон Ленън на Майкъл Джексън му "провървя" да си отиде в епохата на интернет и глобалната сателитна телевизия. Ако е бил суперзвезда, преди да умре, то чрез смъртта си Джексън се превръща в мит, който има малко допирни точки с Jackson 5 или с останалите членове на клана, макар че напъни да се утвърди приемственост бяха активно приложени от мига, в който стана известно, че Краля е мъртъв.

Може ли сега някой непредубедено да си спомни какво точно е било мнението/оценката му за Майкъл Джексън, преди да умре? Реките от сълзи, скръб и съпричастност притежават магическата сила да пречистват. Ореолът на Майкъл - смятан от милиони за най-велик и ненадминат - днес е по-ярък от всякога, дори от звездните години между албумите Thriller и Bad. Опитвам се обаче, доколкото е възможно безпристрастно да си спомня какво точно усещах, какво си си мислех за Майкъл Джексън преди 25 юни.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    AAnonimen

    Капитал, какво точно се опитвате да кажете с тази статия?????

  • 2
    galinabo avatar :-|
    stitch

    Това е някакъв преразказ с елементи на разсъждение на клюките. Защо някой си Никола Кръстев от Ню Йорк дава с лека ръка прогнози как Джако щял да се валя в калта на концертите в Лондон. На разговори с минувачи в Харлем ли се крепи тая статия?! Или върху "носят се слухове"...
    Странното "отплесване" за Лед Цепелин, само потвърждава колко скучна е темата за автора.

  • 3
    Avatar :-P
    Jorjo

    Приятно е да че прочете балансирано мнение в българската преса без превъзнасяния по МД с каквито е задръстено интернет и печатното пространство.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK