Дефицит за трилиони
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Дефицит за трилиони

Дефицит за трилиони

Само шест страни в света имат БВП, по-голям от бюджетната дупка на САЩ

3907 прочитания

© Shutterstock


Само преди десет години за шефа на американския Федерален резерв Алън Грийнспан основният проблем пред бюджета на САЩ е изчезващият дефицит – как инвеститорите ще намират сигурен пристан, когато им се наложи, ако ги няма 100% сигурните американски държавни облигации. През 2001 г. Бюрото по бюджета на американския Конгрес (CBO) предвижда, че в следващите 70 години въпреки нарастващите разходи за социално осигуряване ситуацията би била управляема.

Тази година се очаква бюджетният дефицит да достигне 1.2 трлн. долара, т.е. 12% от БВП на САЩ. Шокиращото е не това, че фискалната дупка е най-дълбоката от Втората световна война насам, колкото фактът, че само шест страни в света имат БВП по-голям от американския бюджетен дефицит.

Надеждата е, че с възстановяването на икономиката разликата между приходите и разходите ще се свие и ще стане по-поносима. Прогнозите на Бюрото по бюджета на американския Конгрес (CBO) – най-авторитетния източник на икономически прогнози, изчислява, че след 2012 г. дефицитът ще спадне до 2% от БВП.

Изследване на Уилям Гейл от института Brookings обаче поставя под съмнение тази прогноза, тъй като CBO залага твърде оптимистични предпоставки в анализа си. Например бюрото на Конгреса смята, че данъчните отстъпки и кредити, въведени след 2001 г., няма да бъдат подновени, когато изтекат. На това се дължи и рязкото нарастване на приходите след 2011 г. (моля, вижте графиката) в прогнозите. Този сценарий обаче обикновено не се случва – няма администрация, което да обича да повишава данъците точно преди избори. Освен това икономистите на Конгреса очакват много по-високи спестявания от изтеглянето на САЩ от Ирак, както и по-ниски разходи за войната в Афганистан. Според тях възстановяването на икономиката ще е бързо и енергично - нещо, което се поставя под съмнение от повечето икономисти.

Гейл използва алтернативна прогноза, в която се залагат по-реалистични правителствени приходи и разходи, и намира, че дефицитът ще е близо два и половина пъти по-висок. След 2019 г. той може да достигне 6.4% от БВП, т.е. отново ще е над 1 трлн. долара (определено САЩ нямат шанс да изпълнят маастрихстките критерии за членство в еврозоната).

Какъв ще бъде ефектът

Първият очевиден ефект е нарастването на американския държавен дълг. Според основния сценарий на CBO, съотношението между дълг и БВП ще достигне близо 110% през 2037 г. В по-реалистичните прогнози на Гейл това ще стане през 2025 г. Това е нивото на дълга, който САЩ са имали през 1946 г., след Втората световна война. Разликата е, че тогава той започва да пада, докато сега няма подобни изгледи.

Само преди месец рейтинговата агенция Standard & Poor's предупреди Великобритания, че може да изгуби първокласния си кредитен рейтинг. Тази година съотношението между дълг и БВП в САЩ се очаква да бъде почти на същото равнище като това във Великобритания, т.е. доскоро немислимата перспектива за намаление на американския кредитен рейтинг вече не изглежда толкова абсурдна. Според Гейл единствената причина това да не случва сега е статутът на долара като глобална резервна валута. В момента пазарът на застраховки на американски суверенен дълг отчита вероятност от фалит на правителството от 4%.

Рязкото нарастване на дефицита ще подтикне САЩ да бъдат доста по-агресивни в призивите си останалите страни да увеличат подпомагането на своите икономики. В момента огромните допълнителни разходи в САЩ водят до нарастване на вноса от други страни – например този месец Германия отбеляза рязко нарастване на своя износ. Но обратното не се случва. Макар във Вашингтон да са наясно, че малко страни могат да си позволят 12% бюджетен дефицит, не са много политиците, които могат да обяснят на избирателите си защо САЩ финансира възстановяването на други страни.

При представянето на доклада си Гейл каза, че вероятността от фалит е по-скоро изключена. Не е изключено обаче американското правителство да отпусне юздите на инфлацията, за да подпомогне изплащането дълга, както публичния, така и частния. Британската централна банка например тази седмица намекна, че може да продължи с политиката на печатане на пари. Това отново поставя съмнения за дългосрочната стабилност на долара и което е по-лошо за Европа, може би означава стабилно поскъпване на еврото и спад на конкурентоспособността на Стария континент.

Колко ще струва да се запълни дупката

Попълването на дефицита може да стане по два начина – чрез свиване на разходите или увеличаване на приходите в бюджета. При първия вариант нелихвените разходи на американския бюджет трябва да паднат с 24.3%, а при втория приходите да нараснат с 31.6%. В по-осезаеми мерки това означава повишаване на подоходните данъци с 56.6% или въвеждане на ДДС със ставка между 15 и 20% (по изчисление на Гейл).

Мерките за борба с дефицита обаче могат да задушат първите признаци на възстановяването, както се случва през 30-те години по време на Голямата депресия. Така че дупката едва ли ще започне да се запълва в скоро време. Единствената надежда е дългосрочните прогнози да се окажат отново погрешни, както преди десет години. Но както всеки знае, в дълг се влиза лесно, но трудно се излиза.

Автор: Капитал

Само преди десет години за шефа на американския Федерален резерв Алън Грийнспан основният проблем пред бюджета на САЩ е изчезващият дефицит – как инвеститорите ще намират сигурен пристан, когато им се наложи, ако ги няма 100% сигурните американски държавни облигации. През 2001 г. Бюрото по бюджета на американския Конгрес (CBO) предвижда, че в следващите 70 години въпреки нарастващите разходи за социално осигуряване ситуацията би била управляема.

Тази година се очаква бюджетният дефицит да достигне 1.2 трлн. долара, т.е. 12% от БВП на САЩ. Шокиращото е не това, че фискалната дупка е най-дълбоката от Втората световна война насам, колкото фактът, че само шест страни в света имат БВП по-голям от американския бюджетен дефицит.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK