Ако думите променяха климата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ако думите променяха климата

В битката с климатичните промени са нужни лидери, не политици<br />

Ако думите променяха климата

Лидерите на Г-8 направиха една малка стъпка, но пътят към ново глобално споразумение, което да замени Протокола от Киото, остава дълъг и несигурен

Светломира Гюрова
2144 прочитания

В битката с климатичните промени са нужни лидери, не политици<br />

© reuters


Ако споровете и преговорите за климатичните промени отделяха емисии парникови газове, досега планетата да се е изпържила. Ако пък обещанията за спасяването й бяха достатъчни, белите мечки можеха да разчитат на розово бъдеще.

Тази седмица лидерите на Г-8 преговаряха цели два дни за климата и накрая направиха едно обещание. Британският премиер Гордън Браун го определи като "историческо споразумение". Генералният секретар на ООН Бан Ки Мун и природозащитните организации обаче не бяха никак впечатлени. А американският президент Барак Обама, който пое водеща роля в разговорите, накрая оптимистично каза, че до края на годината остава още време за затваряне на пропастта в позициите на развитите и развиващите се държави преди ключовата среща в Копенхаген. Там през декември трябва да бъде изработено ново глобално климатично споразумение, което да замени изтичащия през 2012 г. Протокол от Киото. Оставащите близо 150 дни всъщност не са чак толкова много и макар на срещата на Г-8 да бе постигнат някакъв напредък, той остава основно на думи, които тепърва ще трябва да се пълнят със съдържание.

На срещата си в италианския град Акуила лидерите на осемте най-богати държави в света на практика за първи път признаха, че има научно установени лимити за количеството парникови газове, които да се изпускат (нещо, което например администрацията на предишния американски президент Джордж Буш не приемаше) и за температурата, до която Земята може се загрее без фатални и необратими последствия. Най-голямото постижение на форума е, че успя да излъчи три конкретни числа: 2 градуса по Целзий (критичния праг над прединдустриалните нива, до които трябва да бъде ограничено глобалното затопляне), 80% (с толкова страните от Г-8 ще намалят парниковите си емисии) и 2050 г. (датата, до която те ще направят това и така ще допринесат за исканото намаляване с 50% на емисиите в глобален мащаб). Първата цел - температурният лимит - бе приет и от Китай, Индия и останалите сериозни замърсители от Форума на големите икономики (MEF). Това е първият път, в който 16-те най-големи световни замърсители сред развитите и развиващите се държави (които отговарят за общо 80% от глобалните емисии въглероден двуокис), се съгласяват да се включат в подобно съвместно климатично споразумение. Големият пробив - ангажимент от страна на развиващия се свят за намаляването наполовина на емисиите до 2050 г., обаче така и не дойде.

За това допринесе може би и отсъствието на китайския президент Ху Цзинтао, който напусна срещата, за да се справи с насилието, избухнало в северозападната провинция Синцзян. Китай е голяма част от проблема с климатичните промени и същевременно ключът към неговото решаване и без активното му участие в Акуила повече нямаше как да се постигне.

След края на форума обаче основните критики на екологичните активисти бяха насочени не към развиващите се страни, а към по-богатите им партньори. Защото обявената цел за намаляване на вредните газове си остава просто цел без никакви конкретни договорени стъпки как ще бъде постигната. "Г-8 може и да се споразумяха да не изпържат планетата с повече от два градуса, но не направиха никакъв опит да намалят печката скоро", обобщи образно ситуацията Антонио Хил, говорител на екоорганизацията Oxfam International пред The WallStreetJournal. А лидерът на WWF Global Climate Initiative Ким Картенсън обясни пред Би Би Си, че без начертан път как да се постигне планът и междинни цели това обещание просто ще се нареди в дългия списък на неспазени ангажименти на Г-8. "Необходимо е поставянето на средносрочна цел за намаляване на емисиите от развитите държави през 2020 г., за да започнат да действат веднага", казва Картенсън. Иначе 2050 г. изглежда удобно далечна, а от руската делегация, малко след като се подписаха под комюникето на Г-8, откровено заявиха, че обещаното намаляване на емисиите всъщност е неприемливо и неизпълнимо и Москва няма намерение да жертва икономическия си растеж. На този фон нищо чудно, че за момента Китай и Индия отказват да правят жертви пред климатичния олтар, преди богатите страни да поемат по-ясни и близки във времето ангажименти за емисиите, както и за конкретни суми и начини, по които да помогнат на развиващите се страни да смекчат икономическите негативи от екологичните политики.

Всъщност според Юлиян Попов, съветник за Централна и Източна Европа на European Climate Foundation, резултатът от форума на Г-8 беше очакван и положителен. "Трудно може да се отиде по-далече от това на една такава среща. Още повече в условията на криза не бива да се правят прекалено амбициозни решения, защото те могат да имат обратен ефект и веднага да бъдат нападнати и разкритикувани", каза той за "Капитал". Според него в Акуила бе зададена една добра рамка, в която да се движат престоящите разговори до Копенхаген. Постигнатото не е достатъчно, за да осигури пробив с Китай и Индия, но дава основа, на която да се преговаря с тях. И тези преговори ще бъдат дълги и трудни, защото, както казва Джонатан Лаш от World Resources Institute пред Financial Times, проблемът е, че не са научни или технически, а политически.

Ако споровете и преговорите за климатичните промени отделяха емисии парникови газове, досега планетата да се е изпържила. Ако пък обещанията за спасяването й бяха достатъчни, белите мечки можеха да разчитат на розово бъдеще.

Тази седмица лидерите на Г-8 преговаряха цели два дни за климата и накрая направиха едно обещание. Британският премиер Гордън Браун го определи като "историческо споразумение". Генералният секретар на ООН Бан Ки Мун и природозащитните организации обаче не бяха никак впечатлени. А американският президент Барак Обама, който пое водеща роля в разговорите, накрая оптимистично каза, че до края на годината остава още време за затваряне на пропастта в позициите на развитите и развиващите се държави преди ключовата среща в Копенхаген. Там през декември трябва да бъде изработено ново глобално климатично споразумение, което да замени изтичащия през 2012 г. Протокол от Киото. Оставащите близо 150 дни всъщност не са чак толкова много и макар на срещата на Г-8 да бе постигнат някакъв напредък, той остава основно на думи, които тепърва ще трябва да се пълнят със съдържание.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK