В сянката на Луната
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

В сянката на Луната

Имаше ли нещо по-cool от отражението на Армстронг в стъклото на скафандъра на Олдрин?<br />

В сянката на Луната

За една малка стъпка преди 40 години, един уморен герой и космическата одисея

12744 прочитания

Имаше ли нещо по-cool от отражението на Армстронг в стъклото на скафандъра на Олдрин?<br />

© Reuters


През юли 1969 г. хора стъпват на Луната за пръв път. През декември 1972 г. - за последен. От наша си, човешка, гледна точка шестте лунни полета от програмата "Аполо" са смятани за космическия ни Еверест. Защо тогава Бъз Олдрин е един тъжен, уморен герой?

Ако ви се е случвало да се дразните от мудността, с която стар компютър точи материал от мрежата, представете си за момент бордовия компютър AGC, с който капсулата на Нийл Армстронг и Бъз Олдрин е била управлявана при първото прилуняване на 20 юли 1969 г. Процесорът и паметта, вградени днес в най-евтиния Made in China мобилен телефон, са десетки, ако не стотици пъти по-мощни. Минута преди да докоснат лунната повърхност, AGC блокира. Армстронг поема ръчно управлението, докато Олдрин му диктува параметрите за височина и скорост.

След като се уверяват, че лунният модул е застанал стабилно на повърхността, Олдрин излъчва следното радиообръщение: "Това е пилотът на лунния модул. Използвам възможността да помоля всеки, който ме чува, който и където и да е, да спре за момент, да осмисли събитията от последните няколко часа и да благодари (на Всевишния) по свой си начин."

Ние, хлапетата в столичната градинка на "Св. Седмочисленници" до МВР, не знаехме в този момент за двамата американски астронавти на Луната. Не знаехме и думата астронавт, тя ще навлезе в българския език по-късно. Макар прилуняването на Армстронг и Олдрин да бе по същество първото глобално телевизионно включване с поне 1 млрд. зрители, на част от човечеството от източната страна на желязната завеса не им бе дадена възможност да са съпричастни. Два дни по-късно баща ми разгъна четвърта (последна) страница на в. "Работническо дело" и ми показа мътна черно-бяла снимка с кратък текст, че двама американски космонавти са

Стъпили на Луната

Макар и мътна, макар и черно-бяла, и снимката, и новината се загнездиха в съзнанието ми. Явно не само в моето, защото, вместо да играем на фунийки или "стражари и апаши", оживено дискутирахме помежду си какво може да е там, "горе". Вечерите с Коко и с другите квартални момчета насочвахме светлината на джобно фенерче към Луната с надежда, че Армстронг или Олдрин ще ни забележат. Не знаехме, разбира се, че те са били там само 2.5 часа. С руски театрален бинокъл напрегнато оглеждахме лунната повърхност, струваше ни се че тази или онази точка е кацналият лунен модул, че Армстронг и Олдрин ни махат за поздрав с ръка.

Когато през април 2008 г. успях да се срещна и разговарям с Олдрин, му казах за фенерчето и бинокъла. Той се засмя, но това беше уморена реакция на човек, който хиляди пъти е чувал подобни истории. От момента на прилуняването до разговора ни бяха минали точно толкова години, колкото от раждането му до кацането на Луната. Имаше ли въпроси, които да не са били зададени?

Говорихме повече за "2001: Космическа одисея", филма на Стенли Кубрик, чиято 40-годишнина се отбелязваше тогава и където част от действието се развива на Луната. Така ли са си я представяли? Филмът е излязъл на екраните точно година преди полета на "Аполо 11". Олдрин не беше сред почитателите на Кубрик, но се опитваше да е учтив и по-малко критичен, все пак беше поканен като специален гост на прожекцията в Ню Йорк. Поглъщах Олдрин с очи и с уши. Вторият от общо 12 души, които са стъпвали по лунната повърхност. Опитвах се да проумея какво е било да изживееш остатъка от живот, за който ясно, ама изключително ясно си знаел, че най-високата точка вече е достигната, че повече от това, каквото и да се случи, няма да има.

Всеки от 12 астронавти се справя по свой си начин с това бреме, както Олдрин пророчески го е казал от Луната: "осмисля го по свой си начин". През първите десет години след завръщането си Олдрин го удря на алкохол и депресия. Армстронг от 15-ина години не е правил публични изявления, живее с втората си съпруга в малко градче в Охайо, религиозен е. От тримата екипаж на "Аполо 11" Майкъл Колинс - онзи, който остана в орбита и никога не стъпи на Луната, е най-"нормален".

Олдрин за кой ли вече път се опитва да обясни на журналист защо е така. В един момент се сепвам. Възможно ли е това? Седя на по-малко от метър от Бъз Олдрин и той всъщност говори с мен...

Огромните цветни снимки във витрината на американското посолство (старото, до сладкарница "Роза"), които се появиха в края на юли (онзи юли), разкриха какво всъщност се беше случило. По тротоара пред витрината се разхождаха късо подстригани млади мъже с бели ризи, затъкнати в изгладени панталони, подканяйки минувачите да се движат по-бързо. Ние, кварталните хлапета, се шмугвахме от една или друга посока, опитвайки се за кратките мигове на преминаване край стъклата да попием колкото можем от бездънно черно, Kodachrome-черно небе зад скафандъра на Олдрин, да абсорбираме доколкото бяхме способни магическото усещане от гледката на застиналото в безвъздушното пространство знаме на червени, бели и сини ивици с бляскави звезди или пък от обвитото в златист станиол тяло на лунния модул.

Тогава не знаехме значението на думата cool, но по-късно, когато я научихме, имаше ли нещо по-cool от отражението на Армстронг в стъклото на скафандъра на Олдрин? Може и да е имало, това беше самият Олдрин, застанал в леко наклонената, леко разкрачена поза на знаменитата снимка.

Днес тази снимка е

Универсално разпознаваем символ

както са разпознаваеми вълнистият бял надпис на приятно газираната тъмна напитка или пък големите уши на малкия домашен гризач, чиято вечно ухилена муцунка продължава да радва децата по света без оглед на произход, партийна принадлежност и религия.

Наскоро НАСА обяви началото на 30-годишна програма с амбициозното заглавие "Луната, Марс и отвъд". Първият етап на програмата е завръщане на човек на Луната, планирано между 2015 и 2020 г. Ясно е, че новите екипажи няма да ползват компютъра AGC за приземяване. Най-вероятно изобщо няма да ползват компютър, защото всичко ще е автоматизирано. И ще могат да кацат в определена точка на Луната с точност до сантиметър.

Джон Олсън, директор на програмата, ми казва, че скафандрите ще са по-леки и значително по-гъвкави. Предвижда се в първата група полети да бъдат изпратени поне 25 астронавти на Луната. Всеки от тях ще остане там най-малко седмица. Ще се изгражда постоянна база. Факторът риск е понижен от 1 към 7 при мисиите "Аполо" до 1 към 2925 при предстоящите полети. С две думи, един вероятен сценарий на "2001: Космическа одисея".

Питам Олдрин дали би се завърнал, ако е все още жив и му е предоставена възможност. Олдрин се замисля за секунди, но отговорът му е "не". Рекордът на сънародника му Джон Глен, който на 77-годишна възраст се завърна в Космоса и прекара 11 дни там, не го блазни. Всъщност въпросът ми е глупав. От типа на "би ли изживял пак първото си влюбване или първото потапяне в морето на лунна светлина". Нали някой беше казал, че човек не може два пъти да влезе в една и съща река.

Когато попитах Олсън от НАСА дали при разработката на новата лунна програма е била обсъждана възможността на ветеран(и) от "Аполо" да им бъде предложено да се завърнат, той се обърка. Седящият до него представител от отдела за връзки с медиите се намеси и овладя положението, че да, опитът и авторитетът на ветераните от "Аполо" е безценен и че НАСА им е изключително благодарна за споделените препоръки и наблюдения.

Олдрин е всъщност един уморен герой. Изработеният по поръчка платинен пръстен с вграден в центъра малък лунен камък, с който Олдрин не се разделя, е единственото визуално доказателство, че някога е бил там, "горе". Уморени са и другите лунни герои, всички са вече на по 75+, някои са ни напуснали.

Космическите полети са игра за млади лъвове. Знае го Олдрин, знае го Олсън, знае го пиар представителят от НАСА, знам го дори и аз. Забелязвам лека тъга в очите на Олдрин, докато се опитвам почти задъхано да му разкажа за виражите пред витрината на американското посолство. За онова бездънно черно, бляскаво черно зад скафандъра му, за онзи непостижим отблясък в стъклото на шлема му. За секунда може би сме на една вълна.

През юли 1969 г. хора стъпват на Луната за пръв път. През декември 1972 г. - за последен. От наша си, човешка, гледна точка шестте лунни полета от програмата "Аполо" са смятани за космическия ни Еверест. Защо тогава Бъз Олдрин е един тъжен, уморен герой?

Ако ви се е случвало да се дразните от мудността, с която стар компютър точи материал от мрежата, представете си за момент бордовия компютър AGC, с който капсулата на Нийл Армстронг и Бъз Олдрин е била управлявана при първото прилуняване на 20 юли 1969 г. Процесорът и паметта, вградени днес в най-евтиния Made in China мобилен телефон, са десетки, ако не стотици пъти по-мощни. Минута преди да докоснат лунната повърхност, AGC блокира. Армстронг поема ръчно управлението, докато Олдрин му диктува параметрите за височина и скорост.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

108 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Селена

    Много хубава и искрена статия!
    Също харесвам Едуин Олдрин - и за Луната, и за приносите му като учен (има докторска степен), а и за двата свалени МиГ 15 в Корея.
    Наистина, мръсните комуняги ни лишиха от удоволствието и вълнението "Аполо".
    Дори и днес у нас малцина знаят, че на Луната са кацнали 6 екипажа! Виж за Луноход 1 всички знаят! Азиатска простотия!

  • 2
    kk avatar :-|
    k

    Поздравления за статията!

  • 3
    Avatar :-|
    Г.Василев

    През последните дни Lunar Reconnaissance Orbiter на НАСА е направил снимки на местата на кацане на шесте мисии. Днес снимките ще бъдат публикувани, а по-късно ще има и пресконференция на НАСА.

    Снимките ще бъдат с разрешение от около 1.2 метра на пиксел и ще могат да се различат артефактите оставени от астронавтите на лунната повърхност.

    LRO още не е на постоянна работна орбита (50 км височина). Когато това стане снимките правени от този апарат ще са с още по-добра резолюция- 50см на пиксел.
    Няколко адреса, ако някой се интересува:

    "Where is LRO?" http://lroc.sese.asu.edu/whereislro/ показва в реално време позицията на апарата над лунната повърхност

    LRO BLOG - http://lroupdate.blogspot.com/ ( + един куп адреси)

    Г.Василев


  • 4
    Avatar :-|
    Г.Василев

    Обещаните от НАСА снимки:

    http://www.nasa.gov/mission_pages/LRO/multimedia/lroimages/apollosites.html

    Аполо 12 го няма , явно не са го снимали още.

    Г.Василев

  • 5
    Avatar :-|
    Мунчо

    "бездънно черно, Kodachrome-черно небе зад скафандъра на Олдрин" - А къде са звездите?

  • 6
    Avatar :-|
    ненчо

    А как една медийна манипулация се превърна в събитието на века.
    А някой задавали си въпроса защо след като през 1969 кацането на Луната е реалност, през 2009 то е невъзможно?
    Нямало звезди. Няма и да има. Декорите са без звезди.
    А иначе колко хубави са тези "оригинални" цветни снимки от фотоапарати снабдени само с черно-бяла лента.

  • 7
    npaine avatar :-|
    NPaine

    Нечно ти не виде ли какво пише бре? Фактор риск 1/7 тогава, представи си какво значи това... дори и да не ~14% вероятност да се на*ере нещо, а да е нормирано по някакъв техен си начин, самия факт че са успели да намалят риска от 1/7 на 1/2925 е показателен колко рисково е било и все още е. Те совалките,чиито операции в сравнение с мисия до луната изглеждат детски, не могат да ги направят безгрешни (както видяхме вчера) а какво остава за кацане на луната.
    Реалноста е такава че астронавтите са буквално сами при мисия до луната, никой не е готов да ги спаси, връзката е забавена поради разстоянието, и те самите не могат да ремонтират кораба си ако нещо се скапе...щот на луната няма с какво. Абе демек меко казано опасна си е цялата история и затова не се практикува редовно,това кацането на луната. То не е като да запалиш жигулата и да си отидеш на село за през събота и неделя , както дълбоко подозирам правиш.
    Тъй че не се връзвай на разни конспиративни глупости, изглеждаш тъп.

    бтв статията е супер...

  • 8
    stavrogin avatar :-|
    Stavrogin

    Абе щом двама като предходните са забелязали, че нямало звезди, едва ли хората замислили тази конспирация биха сложили декори без звезди, то дори вие бихте се сетили че няма звезди!Убеден съм че някой може да обясни защо нямало звезди!

  • 9
    anteaa avatar :-|
    antea

    www.wechoosethemoon.org

    още не е късно да се види, въпреки че вчера, изстрелването беше супер вълнуващо... ясно е, че всички сме го изпуснали навремето по обективни причини:)

  • 10
    nick11 avatar :-|
    Николай_1

    За #6:
    Ненчо :
    ''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
    ........А някой задавали си въпроса защо след като през 1969 кацането на Луната е реалност, през 2009 то е невъзможно............
    ''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
    Защо го задаваш този въпрос на нас , бе Ненчо?
    Задай го Ненчо въпроса на Главния и дежурния редактори / ако са живи още рабира се/ , на в. "Правда" , отговорни за уводната статия на вестника от 21-ви Юли 1969 г. с жалостивото и многозначително заглавие:
    "ТЕ СТЪПИХА"
    Кои са стъпили и къде са стъпили бе Ненчо?
    Задай го същия въпрос и на другия дежурен редактор на другата уводна статия пак от "Правда" този път от 10-ти Август 1969г. подписана от "прочутия" руски академик Евгени Марчук , с още по-многозначителното заглавие:
    " 24 $ МИЛИАРДА ЗА 24 КИЛОГРАМА ЛУНЕН КАМАНАК"
    Ами нали ако се беше появило и най-малкото съмнение , като твоето , първи твоите мужици още начаса , щяха да вдигнат вой до Бога , за американската измама.
    Но както виждаш , товарищ Ненчо и досега си мълчат.
    Между другото , Ненчо , защо в 1970 г. изпращането на Луноход на Луната е възможно , а през 2009 г е невъзможно?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK