В сянката на Луната

За една малка стъпка преди 40 години, един уморен герой и космическата одисея

Имаше ли нещо по-cool от отражението на Армстронг в стъклото на скафандъра на Олдрин?<br />
Имаше ли нещо по-cool от отражението на Армстронг в стъклото на скафандъра на Олдрин?<br />
Имаше ли нещо по-cool от отражението на Армстронг в стъклото на скафандъра на Олдрин?<br />    ©  Reuters
Имаше ли нещо по-cool от отражението на Армстронг в стъклото на скафандъра на Олдрин?<br />    ©  Reuters

През юли 1969 г. хора стъпват на Луната за пръв път. През декември 1972 г. - за последен. От наша си, човешка, гледна точка шестте лунни полета от програмата "Аполо" са смятани за космическия ни Еверест. Защо тогава Бъз Олдрин е един тъжен, уморен герой?

Ако ви се е случвало да се дразните от мудността, с която стар компютър точи материал от мрежата, представете си за момент бордовия компютър AGC, с който капсулата на Нийл Армстронг и Бъз Олдрин е била управлявана при първото прилуняване на 20 юли 1969 г. Процесорът и паметта, вградени днес в най-евтиния Made in China мобилен телефон, са десетки, ако не стотици пъти по-мощни. Минута преди да докоснат лунната повърхност, AGC блокира. Армстронг поема ръчно управлението, докато Олдрин му диктува параметрите за височина и скорост.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове