Поредният рунд

от тази битка обаче постави военните в непривичната за тях ситуация да бранят историческата си роля на върховни пазители на държавните интереси и произтичащите от това привилегии. Това стана факт, след като в среднощно заседание в края на юни турският парламент прие закон, ограничаващ правомощията на военните съдилища, а миналата седмица президентът Абдуллах Гюл го одобри. За повечето анализатори въпросният закон бе стъпка в правилната посока - европеизацията и демократизацията на Турция. "Живеем в страна, където дори най-нископоставеният държавен служител е защитен със "законова броня"? Можете ли да си представите? Каква демокрация е това", коментира професорът по конституционно право Бахри Йозтюрк пред в. "Заман". Според скорошен доклад на либералната Фондация за турски икономически и обществени изследвания (ТЕСЕВ) едно от основните изисквания на Европейския съюз към Турция е да постави армията, която от 1960 г. насам три пъти е поемала властта в страната, под контрола на парламента, за да се впише в европейските норми. Прогресът в това отношение обаче е доста бавен. "ЕС предложи посока на сигурност, но напредъкът засега е илюзорен", каза миналата седмица един от съавторите на доклада на ТЕСЕВ, Ахмет Инсел, преподавател по икономика в университета Галатасарай.

Съгласно приетия през юни закон, представители на въоръжените сили ще бъдат съдени в цивилни съдилища в мирно време по обвинения в престъпления, застрашаващи националната сигурност, конституционни нарушения и опити за организиране на преврат. "Това е стъпка напред в дневния ред на евроинтеграцията и знак, че правителството все още е в състояние да произвежда нови идеи след толкова години на власт. Начинът, по който беше направено обаче, показва слабостите на процеса на реформи в Турция", смята Хю Поуп.

Реакцията на военните в случая изненада, тъй като те се ограничиха до изразяване на несъгласие и споделяне на опасенията си, без да демонстрират сила или да отправят заплахи въпреки този очевиден опит за накърняване на тяхната неприкосновеност. Този път те не "извадиха ножа и не удариха по масата", писа колумнистът Мехмет Али Биранд във в. "Хюриет". С актива си от четири свалени правителства в най-новата история на страната армията се възприема като представител на държавата, който отговаря за нейните стратегически интереси във вътрешнополитически и международен аспект, докато на правителството беше отредена второстепенна роля на отговорник за текущите проблеми на страната. За правителствата, управлявали страната преди идването на власт на АКП, беше немислимо да действат в разрез с военните, които се радваха на високо обществено доверие. Недостъпна сфера за външен контрол са и огромните разходи на армията. До 2003 г. армията поглъщаше основната част от бюджета, като впоследствие падна на втора позиция с годишни разходи от 30 млрд. лири (около 19 млрд. долара), или повече от 3% от БВП. "Това да бъдеш против униформата по тези земи е немислимо като хомосексуализма. На никого не му минава през ум да бъде против армията", каза анализаторът Мумтазер Тюркер пред в. "Заман".

Установеното разпределение на силите, при което везните бяха силно наклонени в полза на армията, започна да се разклаща след т. нар. виртуален преврат от април 2007 г., след който бяха свикани предсрочни избори, а АКП удържа съкрушителна победа. Оглавила вълната на общественoтo желание за

Промяна на статуквото

АКП започна да става по-агресивна към военните, да ги притиска и последователно да подрива авторитета им пред обществото. Силната подкрепа за АКП през последните години държи военните с вързан ръце, защото всяко действие от тяхна стана срещу управляващите се възприема като действие против волята на народа и има силно негативен отзвук навън. На фона на установената досега недосегаемост на висши военни от турската армия страната беше изумена от решението за изправяне пред съд на двама пенсионирани генерали за връзки с организация, обвинена в заговор за преврат. Според обвинението разследваната от две години организация, наречена Ергенекон, цели да предизвика военен преврат, като дестабилизира страната чрез поредица терористични действия. В хода на разследването бяха арестувани над сто души, включително бивши политици, журналисти, адвокати и интелектуалци. Някои анализатори обаче предупреждават, че правителството трябва да бъде по-предпазливо с реформите, които провежда, и които са проевропейски по същество, но изземат част от властта на военните. Те трябва да бъдат базирани на консенсус, тъй като отношенията с армията са все още доста чувствителни и събитията може да вземат неочакван обрат. "В момента има някаква битка за власт, но правителството все още е доста популярно. То обаче трябва да бъде внимателно, защото армията има силни позиции в Турция и очевидно не желае да изгуби прекалено много наведнъж", смята Хю Поуп.

Основен аргумент на армията, опозицията и висши държавни чиновници срещу управляващите е подозрението, че зад усилията на АКП (която има корени в политическия ислям) да намали влиянието на генералите върху политическия живот на страната, се крият тайни цели за ислямизация на институциите. Според турските генерали приетият миналата седмица закон цели да подкопае дисциплината в армията, да създаде поводи за сблъсъци между военни и цивилни съдилища и да даде път на политически мотивирани процеси срещу представители на армията. Одобрените промени в закона бяха направени твърде прибързано, без да се уточни обхватът на действие на военния съд. По тази причина и президентът Гюл охлади натрупаното напрежение със заетата умерена позиция, като одобри промените с условието, че в най-кратък срок се изчистят неяснотите около юрисдикцията на военния съд. Самият Гюл е поставен в деликатна ситуация в качеството си на върховен главнокомандващ на армията да действа срещу волята на военните.

"Мисля, че в Турция съществува консенсус армията да не се намесва в политиката. От друга страна, има и консенсус, че ислямът не трябва да превзема политиката. Търканията са свързани именно с това", смята Поуп. Онзи консенсус, който липсва между партиите обаче, е около провеждането на реформите, свързани с евентуалното членство в ЕС, включително и за промени в конституцията. Недоверието между секуларисти и застъпници на ислямските ценности подкопава важен за Турция процес. "Ако страната изгуби европейската перспектива, тогава ще навлезе в доста тъмна зона, в която не знаем какво точно може да се случи, а това може да е доста опасно за Турция", предупреждава Поуп.

В отговор на решението на президента, сновната опозиционна Народнорепубликанска партия (НРП) обяви, че ще сезира Конституционния съд с аргумента, че предвидените промени противоречат на конституцията по отношение ролята на армията. Военните се определят като гарант за светските устои на страната и НРП ожесточено подкрепя тази тяхна роля. Конституционният съд, чийто състав не е променян от времето на предишния президент, известен като яростен защитник на светската държава, вече на няколко пъти блокира опитите на АКП да промени статуквото и да постигне по-големи религиозни свободи за своите поддръжници. И този път конституционните съдии ще имат решаваща роля. Какъвто и да е изходът от спора, за военните става все по-неизбежно да приемат промененото съотношение на силите и да се научат да действат според новите реалности.