Мирис на гнило край Егейско море
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мирис на гнило край Егейско море

Европа остава мечтаният рай за мнозина<br />

Мирис на гнило край Егейско море

Гърция има проблеми с политиката си към незаконната миграция. Скоро същото може да очаква цяла Югоизточна Европа

2884 прочитания

Европа остава мечтаният рай за мнозина<br />

© Reuters


ълпите с нелегално пристигащи имигранти от развиващите се страни са стар проблем за Европа и сравнително нова реалност за Гърция.

След като Италия и Испания - страните, през които доскоро преминаваха основните канали за трафик на имигранти, затегнаха политиката по отношение на бежанците, потоците от мечтаещи за щастливия и спокоен живот на Европа се насочиха към Егейско море и югоизточния край на Стария континент. Гръцките власти се оказаха сериозно неподготвени. Затова не бива да учудва резкият и популистики завой вдясно по отношение на незаконната имиграция, който наскоро предприе правителството в Атина. Провалът на консервативния кабинет на управляващата "Нова демокрация" в изборите за европарламент и успехът на радикалната дясна формация ЛАОС, която привлече много избиратели с откровено ксенофобската си предизборна кампания, принудиха премиера Костас Караманлис да приеме закони, които проповядват

"нулева толерантност"

към нелегалната имиграция. Това, изглежда, е последният шанс за един политически банкрутирал кабинет, чийто имидж бе накърнен от поредица корупционни скандали, да се задържи още няколко месеца на власт.

Проблемът с бежанците обтегна и отношенията със съседна Турция, през която основната част от имигрантите от Пакистан, Афганистан, Ирак и Иран влизат в Гърция. Гръцкото правителството е убедено, че решението на задълбочаващата се криза с имигрантите е възможно единствено ако Турция бъде убедена да препречи пътя на потоците бежанци. От 2007 г. насам около 50 000 имигранти са влезли в Гърция, а общо около 300 000 души в страната са с неуреден статут. Така Атина възприе тактика на безкрайни обвинения към съседите заради прекалено либералното им отношение към незаконните имигранти и не спира да настоява Анкара да прилага подписания през 2001 г. двустранен протокол за реадмисия. Караманлис обаче е наясно, че ако ЕС не използва своята политическа тежест и не отдели повече парични средства в тази кампания, тя трудно ще има сполучлив край. През последните седмици той предприе серия от пътувания до Италия и Испания за да убеди колегите си Силвио Берлускони и Хосе Луис Сапатеро, че е необходимо да обединят усилията си, за да може проблемът да намери място по-високо в дневния ред на ЕС. Визита в началото на тази седмица до Швеция, която ще председателства ЕС до края на годината, също целеше да убеди европейските лидери колко важно е да подкрепят усилията на Гърция. Изказването, което направи еврокомисарят по правосъдието Жак Баро при скорошното си посещение в център за задържане на имигранти в Гърция, показва, че макар и бавно, гръцките аргументи печелят подкрепа. "Турция толерира трафикантите, които насочват имигрантските потоци към Гърция", каза Баро и допълни, че "бежанските вълни са надвиснала заплаха за гръцката демокрация и това е нещо, което Европа трябва да има предвид".

Безспорно проблемът с имигрантите е сериозен, но въпреки солидните аргументи, с които Гърция подкрепя кампанията си, не трябва да забравяме, че като не дава шанс за интеграция на бежанците, страната на практика гради един спонсориран от държавата трибунал срещу хора, които вече и бездруго имат доста тежка съдба. Това, което се случва на югоизточната граница на ЕС днес, не е провал на имиграционната политика, а резултат от 15 години липса на такава - и на национално, и на европейско ниво. От 2005 г. насам, когато трафикантите изоставиха поизтърканите маршрути през Испания и Италия, все повече имигранти, идващи от страни като Афганистан, започнаха да навлизат в Европа през гръцката морска и териториална граница заради уникалното географско положение на страната (без сухопътна граница с другите страни от Шенген). Растящата социална изолираност и приемането на антиимигрантски закони в ЕС като т.нар. регламент "Дъблин II" само наливат масло в огъня. Според въпросната директива търсещите убежище трябва да се регистрират в първата страна, в която имат досег с властите, и тя трябва да дефинира статута им. "Дъблин II" беше остро критикуван от активистите за човешките права, че е механизъм за издигане на стени около "крепостта Европа" и че отговорността се прехвърля на държавите по външната граница на ЕС. Така Гърция се превърна

от транзитна точка в задънена улица

за напиращите на запад потоци от имигранти. От 2000 г. насам всички гръцки правителства избягваха да прилагат директивите за приемането на имигранти, даването на бежански статут, събирането на разделени семейства и дългосрочно пребиваване. Според скорошен доклад на гръцкия омбудсман правителството на практика е направило невъзможна каквато и да било икономическа активност от страна на имигрантите, тикайки ги по този начин към огромния и безскрупулен черен работен пазар в страната. Изолирано е дори второто поколение имигранти, които в деня на пълнолетието си попадат в един водовъртеж от полулегалност и са теоретично заплашени от връщане в родната страна на родителите им, в която никога не са живели или дори посещавали. Силно се затрудни и достъпът до бежански статут. С президентски указ отпреди две седмици правомощията по тези проблеми бяха прехвърлени в ръцете на неопитни полицейски кадри, а правото на обжалване на отхвърлените молби за убежище бе премахнато. "Даването на убежище беше напълно орязано", каза пред "Капитал" Спирус Кулоксерис, координатор на програмата за правна помощ на гръцкия Съвет за бежанците. "Няма ефикасна инфраструктура, нито планове за създаването й. След приемането на новото законодателство сме изправени пред неизбежен колапс на съществуващата процедури за получаване на убежище. Между 36 хил. и 40 хил. са депозираните молби, които трябва да бъдат разгледани. Отговорният персонал е неефикасен и изтощен. Те буквално не желаят да се занимават с това. Приоритет трябва да бъде търсенето на убежище да бъде преместено от правомощията на полицията към специална служба", смята Кулоксерис.

В допълнение гърците, които от поколения са закърмени в националистически дух, започнаха да реагират на кризата и имиграцията. "Загрижени граждани" се появиха в централните жилищни квартали на Атина, за да тормозят имигрантите и хората, които се осмеляват да ги подкрепят. При сериозен инцидент преди два месеца беше атакувана сграда, населена с бежанци, като петима души пострадаха сериозно и постъпиха в болница. Полицията остана безучастна към разиграващите се сцени. Бунтовете, провокирани от имигранти мюсюлмани след оскверняването на Корана от гръцки полицай миналия месец, също показаха, че ситуацията е взривоопасна и изисква бърза политическа реакция. "Вероятно с тези инциденти предвкусваме бъдещето", написа в ежедневника "Катимерини" Танос Докос, генерален директор на Hellenic Foundation for European and Foreign Policy. "Добре ще е да предприемем мерки като създаването на официални религиозни места и гробища за хората от малцинствата и наемането на имигранти на работа в полицията. Ясно е, че нашата страна няма национална стратегия за контрол над феномена незаконна имиграция и че до момента усилията бяха нищожни." Въпреки това правителството изглежда решено да продължи

в грешната посока

Хиляди арестувани препълниха бежанските центровете в страната, бяха обявени чартърни полети за имигранти към Пакистан и Афганистан. Преди дни при изненадваща полицейска операция булдозери събориха лагер на афганистански бежанци, разположен в близост до пристанището в Патрас, което свързва Гърция с Италия. Предприетите мерки повдигат въпроси за нарушаването на човешките права на бежанците. Без да покаже особена загриженост, ЕС подготви пакет от 148 млн. евро за да помогне на Гърция в закупуването на полицейско оборудване и нови технологии, а през следващите няколко години тази сума ще достигне 200 млн. евро. Тази политика има нужда от преосмисляне, в което да се комбинират различни подходи. В противен случай може да се окаже, че Европа плаща на Гърция и другите страни по външната си граница, като България например, да бъдат едни огромни "кофи за боклук".

Турция се готви, а България?

Анкара е наясно, че ако Европа пусне бариерата на югоизточната си граница, Турция може да се превърне от транзитна страна в най-големия бежански лагер за идващите от Африка и Югоизточна Азия. Турция предпочита да се присъедини към европейския механизъм за "отчитане" на нежеланите пришълци и Анкара вече подготвя необходимата за това инфраструктура. Седем бежански центъра, във всеки от който могат да се подслонят 750 души, се подготвят по цялата територия на Турция от Киркарели (на границата с България) до гр. Ван в Анадола. България трябва да обърне внимание и на усърдната турска работа по ограничаването на мрежите за трафик на хора, което според Орчун Улусой, координатор в неправителствената организация Human Rights Agenda Association, може да доведе до изместването на трафикантските канали на север. "Възможно е пътеките, които прекъсваме тук, да накарат трафикантите да изместят транзитните си точки в България или Румъния, които все още остават слабо засегнати от имиграционната криза."

ълпите с нелегално пристигащи имигранти от развиващите се страни са стар проблем за Европа и сравнително нова реалност за Гърция.

След като Италия и Испания - страните, през които доскоро преминаваха основните канали за трафик на имигранти, затегнаха политиката по отношение на бежанците, потоците от мечтаещи за щастливия и спокоен живот на Европа се насочиха към Егейско море и югоизточния край на Стария континент. Гръцките власти се оказаха сериозно неподготвени. Затова не бива да учудва резкият и популистики завой вдясно по отношение на незаконната имиграция, който наскоро предприе правителството в Атина. Провалът на консервативния кабинет на управляващата "Нова демокрация" в изборите за европарламент и успехът на радикалната дясна формация ЛАОС, която привлече много избиратели с откровено ксенофобската си предизборна кампания, принудиха премиера Костас Караманлис да приеме закони, които проповядват


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    GS

    Let them in!!!
    Грешно е да се страхуваме, че ще ни откраднат работата. Ако беше така градовете, където има повече хора и следователно повече конкуренция за работа щяха да са по-бедни от селата. И като бонус, мафията ще се лиши от сериозен източник на доходи.

  • 2
    Avatar :-|
    t

    Бойко да се готви!

  • 3
    Avatar :-|
    gogo

    GS, въобще не ми се мисли за мафията! Мафията да мре!
    Категорично трябва да се пресече нелегалната миграция. Ами всеки да си прави сметката. Като не му харесват местните управници, да си ги сменят, с избори с революции. Щом са работливи, да работят, да произвеждат, да продават, да се изхранват.
    Единственото, което могат да направят западните общества е това, да не екплоатират местните ресурси. Освен това имат и дълг за експлоатацията в миналото. Затова сега ще плащат дълга с лихви и то у дома си.
    Не ми хареса идеята за световна глобализация, след като обиколих западна Европа. Даже ме плаши. Сега там са основно араби и турци, негри по-малко. Но идват китайците!

  • 4
    Avatar :-|
    plamen

    Много добра статия, с достоверна информация. Ако някой се интересува да научи повече за азиатските имигранти в Гърция, http://www.idec.gr/iier/new/asian_migrants_en.pdf.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK