В сянката на "Аполо"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

В сянката на "Аполо"

Този кадър показва прототипа на руската ракета Н-1 от 1967 г. Снимката е на ИТАР-ТАСС и е била засекретена до 1990 г.

В сянката на "Аполо"

Как приключи битката за Луната между САЩ и СССР преди 40 години

17847 прочитания

Този кадър показва прототипа на руската ракета Н-1 от 1967 г. Снимката е на ИТАР-ТАСС и е била засекретена до 1990 г.

© Архив


На 20 юли 1969 г. Нийл Армстронг и Бъз Олдрин стъпват на Луната. Съветската телевизия не предава събитието, но десетина космонавти и инженери го наблюдават в лабораторията на московски институт. Ляла се е водка, вдигали са се тостове. И на всички е било ясно, че с космическото превъзходство на Съветския съюз е приключено.

А Москва е имала повод за безпокойство. Само месец след полета на Юрий Гагарин през април 1961 г. американският президент Джон Кенеди поставя нова цел: да се изпрати човек на Луната и да се върне жив оттам. Целта е постигната успешно шест пъти между 1969 и 1972, но дори 20 години по-късно съветската лунна програма е оставала дълбоко засекретена.

Георгий Гречко, ветеран космонавт, два пъти герой на СССР и един от участниците в тази програма, ми обясни в телефонно интервю през юли 2009 г. защо Кремъл не е желаел да се говори. Според Гречко поражението, нанесено от "Аполо 11" и последвалите го пет успешни лунни мисии, е било толкова болезнено за генералния секретар на КПСС Леонид Брежнев, че нито луноходите, нито няколкостотинте грама лунна почва, доставени от автоматичните сонди, са могли

Да компенсират унижението

Алексей Елисеев, друг ветеран космонавт, също два пъти герой на СССР и участник в съветската лунна програма, ми каза, че на всички, най-вече на обитателите на Звездното градче край Москва, е станало ясно на 20 юли 1969 г., че битката е приключила.

Елисеев е бил сред присъстващите на несанкционираното събиране в московския институт и казва, че космонавтите искрено са се радвали за успеха на американските си колеги: "Наясно бяхме, че кацането на Луната бе най-голямото човешко постижение, триумф на интелекта, на волята, на устрема за познание. Не ставаше дума за пари, знаехме, че това е цел, която може да бъде мерило на живота, цел, на която си заслужава да се посвети цял живот."

По-късно ще стане известно, че без да съобщават на ръководството на НАСА, Армстронг и Олдрин взимат със себе си паметни медали с изображения на вече покойните тогава съветски космонавти Юрий Гагарин и Владимир Комаров. Медалите са оставени на повърхността на Луната близо до спускаемия модул на "Аполо 11". През април 2008 г. Олдрин ми каза, че заедно с другите ветерани астронавти всяка година отбелязват 12 април - датата на полета на Гагарин.

Но всичко това е по-късно, а в началото на 1962 г. главният космически конструктор Сергей Корольов е търсил начин за създаване на ракета носител, която да може да изведе в земна орбита 86 тона. Толкова е тежал по тогавашни изчисления корабът, с който тричленният екипаж е трябвало да се отправи към Луната: един човек да остане в орбита на кораба майка, другите двама да се спуснат с лунния модул, да прекарат известно време на Луната, да съберат образци от почвата, да направят измервания, да отлетят, да се скачат с кораба майка и всички заедно да се върнат на Земята.

Звучи познато, нали? През 1962 г. обаче тази концепция е граничела с фантастиката. Нека не забравяме, че първите космически носители - "Восток" на руснаците и "Мъркюри" на американците, са били префасонирани междуконтинентални балистични ракети. Бойната ядрена глава на върха на ракетата е била заместена с капсула, в която едва се е събирал един човек. Корольов е имал размах на въображението, за да започне тогава да разработва план за лунен носител.

Името на носителя е било Н1 (Носител 1) с тяга на първия стадий от 4500 тона при обща маса 2850 тона. На пръв поглед изглежда нищо работа да изкараш 86 тона в земна орбита. Но двигателите, с които е разполагал Корольов, са били доста по-слаби от американските. За да се осигури необходимата тяга, в първия стадий на Н1 са били предвидени 30 двигателя, като всеки от тях е трябвало да работи в пълен синхрон с останалите. Същевременно на американския носител "Сатурн" са му трябвали само 5 двигателя, за да изнесе съпоставима маса в орбита. Между 1969 и 1972 г. са били направени 4 опита за изстрелване на Н1 в орбита, всичките завършват неуспешно, единият с жертви, когато ракетата избухва на стартовата площадка в Байконур.

Отделно от това преждевременната смърт на Корольов през януари 1966 г. води до рязко съкращаване на финансирането, тъй като неговият наследник Василий Мишин има значително по-малко влияние във висшите ешелони на КПСС. Бюджетът на НАСА през 1965 г. е бил 5.2 милиарда долара. Съветската лунна програма просто не е могла да се противопостави на американците при такова финансиране.

Руснаците са се надявали, че инженерните проблеми с Н1 ще бъдат решени до 1967 г., когато е било планирано да се извърши първият управляем полет до Луната. Трябвало е да стане преди ноември, за да може по този начин достойно да бъде отбелязана 50-та годишнина на октомврийската революция.

По същото време Алексей Леонов, космонавтът, който прави първото излизане в открития космос през 1965 г., започва тренировки за кацане на Луната. През юли 2009 г. Леонов, също два пъти герой на СССР и главна фигура в лунната програма, ми каза, че тренировките са били с вертолет Ми-4. Той е вдигал машината на около 120 м височина, намалявал е тягата и е правел стремително приземяване на границата на издържливостта на вертолета.

Леонов твърди, че лично Брежнев го е одобрил да бъде първият човек, който е трябвало да стъпи на Луната. Историята обаче рядко се съобразява с избора на генералните секретари.

Тъй като към 1967 г. е станало ясно, че Н1 няма да може да изнесе 86 тона в земна орбита, е било решено екипажът да се намали от трима на двама космонавти, като само единият слезе на Луната. За да се намали рискът, планът е предвиждал автоматичен полет да достави на Луната резервен лунен модул за отлитане. В ретроспектива, казва Леонов, всичко това е било фантастика: "Къде да бъде доставен резервният модул - на същото място, където е щял да кацне и космонавтът ли? Как да се гарантира точността? Ако основният модул откаже, как да стигне космонавтът до резервния модул - преход по лунната повърхност? На какво разстояние, по какъв терен, колко кислород в запас? Всичко носеше огромен риск."

Дори и при такъв риск-фактор, казва Леонов, той е бил готов да полети. На последния стадий обаче, точно преди да прилуни апарата, космонавтът е разполагал с не повече от три секунди гориво, за да реши дали да се прилунява, или да се откаже. Тъй като лунните кратери са изпълнени с камъни, някои от които са с размерите на автомобил, трите секунди фактически са определяли съдбата и на мисията, и на космонавта. За сравнение, Армстронг и Олдрин, дори когато бордовият им компютър блокира, са разполагали с повече от 30 секунди гориво, преди да решат дали да кацнат, или да отлетят.

След като "Аполо 8" с командир Франк Борман триумфално орбитира Луната през декември 1968 г., Москва, казва Леонов, разбира, че няма шанс. Последният отчаян опит е направен на 13 юли 1969 г.: три дни преди "Аполо 11" да поеме пътя към историята, автоматичната сонда "Луна 15" излита към Луната. Целта е била апаратът да събере малко лунен прах и да го върне обратно на Земята преди американците. Така поне част от триумфа е щял да остане за СССР. "Луна 15" обаче блокира и на 21 юли, ден след като американците са стъпили на повърхността, се разбива в кратер.

В рядка публична изява на 19 юли 2009 г. Нийл Армстронг разказа за драматичните моменти, когато по средата на полета на "Аполо 11" от командния център в Хюстън ги уведомяват за руската мисия. Това е бил и първият случай на

Космическо сътрудничество

между двете суперсили: за да се избегне потенциален сблъсък, руснаците са предоставили на американците орбиталните параметри на сондата.

Разбираемо е защо космическите полети през 60-те и по-специално кацането на Луната са толкова политизирани теми. За мен лично след разговорите ми с хора от НАСА, с Бъз Олдрин, с Юджин Сернан ("Аполо 17"), и с Леонов, Елисеев и Гречко е ясно, че в крайна сметка политическите различия са били слаб фактор по отношение на това, което е било постигнато. И че усилията на Леонов, Елисеев и Гречко имат точно толкова научна и историческа значимост, както направеното и постигнатото от американските им колеги.

Това беше и неведнъж подчертавано именно от американските астронавти. Елисеев точно го характеризира, като каза, че космонавтите/астронавтите са хора, замесени от особено тесто. И това дали са били в СССР или в САЩ в крайна сметка е било без значение.

На 20 юли 1969 г. Нийл Армстронг и Бъз Олдрин стъпват на Луната. Съветската телевизия не предава събитието, но десетина космонавти и инженери го наблюдават в лабораторията на московски институт. Ляла се е водка, вдигали са се тостове. И на всички е било ясно, че с космическото превъзходство на Съветския съюз е приключено.

А Москва е имала повод за безпокойство. Само месец след полета на Юрий Гагарин през април 1961 г. американският президент Джон Кенеди поставя нова цел: да се изпрати човек на Луната и да се върне жив оттам. Целта е постигната успешно шест пъти между 1969 и 1972, но дори 20 години по-късно съветската лунна програма е оставала дълбоко засекретена.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

70 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    инж. Ганев

    Статията е интересна въпреки чиърлидърския си тон. Обаче се прокрадва неудобната мисъл с какви трудности е свързано кацането на луната при разказа за неуспешните опити на руснаците. ( Апропо автора е пропуснал да спемене какви проблеми имат американците със носителите Сатурн преди полета ... и от първия полет натам само успехи!?) Руснаците знаем са изостанала азиатска нация, обаче Американците със 6 полета и 18 астронавти , всички успешни на 100% , дет са вика "Аферим, Ашколсун , Машала, чок гюзел!"

  • 2
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Е вярно че са замесени от особено тесто, но така или иначе 20 юли 1969 беше знаменателен ден за хората по Земята, наред със сексуалната революция и рок енд рола. Да се готви Марс, кога? ще видим...

  • 3
    Avatar :-?
    Продан

    До #1.
    Нека бъдем точни. Освен 6 успешни полета до Луната, американците имат и Аполо 13, чиято експлозия за малко не превърна полета в трагедия. Не е точно да говорим за 100% успех.
    И малко допълнителна инфо. Програмата Аполо предвиждаше още 3 полета до Луната, но те бяха отменени и преработени в полети до околоземната станция Скайлаб.
    Накрая, когато всичко приключи беше останала една резервна, неизползувана капсула. С нея беше извършен първият съвместен полет на американци и руснаци, когато в орбита се скачиха корабите Аполо и Союз. Тогава Леонов беше командирът на Союз-а.

  • 4
    Avatar :-|
    читател

    Бъз Олдрин ? Да не си пие авторът кафето с него, та да го нарича така фамилиарно ? Лъха на простащина.

  • 5
    contxt avatar :-|
    conTXT

    Не че съм особен привърженик на конспиративните теории, но наистина не бих се изненадал ако до няколко години братята американци сами признаят, че лунното приключение всъщност е било една документална възстановка.

  • 6
    Avatar :-|
    Инж. Ганев

    Може би ако посетите линка ще си отговорите дали американците са били на луната.
    http://www.skeptik.net/conspir/moonhoax.htm

    Поздрави.

  • 7
    Avatar :-|
    Скептичен

    Дали обаче и американците са кацнали на Луната ? Има много спекулации по въпроса които хвърлят сянка на съмнение. Материалите които силно провокират съмнение са именно снимките на първите американци кацнали на Луната. Дали стъпването на Луната не е просто част от пропагандата по времето на Студената война ?

  • 8
    Avatar :-P
    До скептичен

    Прав си бацо, прав си.

    Американците не са кацнали на луната, нас не ни управляваха некадърните тюрко-комунисти, ти не си писал горния пост, а си драскал по стената на кенефа си. изобщо всичко е паралелна вселена, където ти живееш в страната на мушмороците-шизофреници, а аз бъркам в контакта щом си представям, че вънка е слънчево и топло и пиша тия простотии...

  • 9
    Avatar :-|
    OpenMind

    Американците са кацали на Луната.Няма лъжа, нама измама-всички конспиративни теории за плод на чиста проба невежество,простащина и малоумие.Не ми се впуска в подробности,че ще стана груб.

    П.П:..."Олдрин се бие заради твърдение, че полетът е менте.

    Eдвин Олдрин, вторият човек, който стъпи на Луната след Армстронг, трябваше с юмруци да доказва, че полетът на земния спътник не е бил мит. През2002 г. прокуратурата на Лос Анджелис отказа да заведе срещу него дело за побой над Барт Сибрел. Тогава астронавтът ветеран бе на 72 г.

    В деня на инцидента Олдрин дошъл в хотел в Бевърли Хилс, където уж бил поканен на интервю от японска телевизия. Вместо това там го чакал един от най-заклетите привърженици на теорията за заговора. Барт Сибрел от години твърди, че никога не е имало полет до Луната и че кадрите всъщност са записани в секретно студио на Земята по поръчка на правителството. Този път той се опитва да накара Олдрин да се закълне върху Библията, че наистина е бил на Луната. В отговор скептикът получава як удар в ченето...."

    Това заслужава всеки идиот с помръчено от конспиративни малоумщини мозъче .

  • 10
    Avatar :-|
    OpenMind

    Извинявам се за ужасния правопис-наистина се ядосах на горните постове-защото винаги, когато се говори и пише за мисийте "Аполо"се намират бедни душици с мисли по-черни от годините на мрачното западно средновековие и почват да се правят на интереси.Нека си пишат във жълтите форумчета за конспрацийки и подобни идиотщини и да не плюят помията си тук!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.