Тайни на показ

По неволя ЦРУ излиза на светло, а разследването на американския Конгрес ще постави въпросите за бъдещето на разузнаването

Грешките от миналото като извращенията в иракския затвор &bdquo;Абу Гариб&ldquo; отказват да потънат в забрава<br />
Грешките от миналото като извращенията в иракския затвор &bdquo;Абу Гариб&ldquo; отказват да потънат в забрава<br />    ©  reuters
Грешките от миналото като извращенията в иракския затвор &bdquo;Абу Гариб&ldquo; отказват да потънат в забрава<br />
Грешките от миналото като извращенията в иракския затвор &bdquo;Абу Гариб&ldquo; отказват да потънат в забрава<br />    ©  reuters

Ако Джейсън Борн бе реален агент убиец на ЦРУ, в момента той щеше да е търсен под дърво и камък не само от чужди и свои врагове, но и от американския Конгрес и медиите. В последните месеци сценаристите на холивудската сага за излязлото извън релси свръхсекретно звено за елиминиране на политически противници трябва да са събрали достатъчно материал поне за още три продължения. Почти всяка седмица излизат новини за съвсем реални тайни програми на ЦРУ на ръба на легалността, сочни детайли за държавни интриги и евентуални разследвания срещу агенти и политици.

Въпреки декларациите на президента Барак Обама, че сега е време да се гледа напред, а не към грешките на предишната администрация, миналото просто не иска да отшуми. Американските конгресмени вече разследват дали Централното разузнавателно управление целенасочено е крило от тях тайните си програми. Главният прокурор Ерик Холдър обяви, че екипът му проверява може ли да повдигне обвинение срещу членовете на предишната администрация, разрешили разпитите със съмнителни методи. Комисията, преразглеждаща делата на задържаните потенциални терористи в "Гуантанамо", съобщи, че има нужда от още шест месеца, което прави затварянето на лагера на 20 януари 2010 г. почти невъзможно.

Тази седмица пък в лондонски съд бе внесено искане от правозащитни организации за разсекретяването на информацията на британското правителство за тайните кацания на самолетите на ЦРУ със заподозрени терористи на борда. Делото според наблюдатели има всички шансове да успее, а изнесените данни ще отворят широко вратата за процеси срещу Лондон като съучастник в спорните техники за разпити. Почти сигурно е и че нови тайни на службите от двете страни на океана ще излязат на светло. Американското разузнаване, което е неотменима част от мита за военната и политическа сила на Вашингтон, е в дълбока криза, а дебатът за бъдещето му тепърва набира скорост.

"Войните не се печелят от разузнаването. Те са спечелени с кръв, богатство, куража на младите мъже и жени, които ние пращаме в битка. Когато си върши работата наистина добре, разузнаването предотвратява войните", обобщава Дейвид Кей, експерт по международна сигурност, ръководил разследването за несъществуващия арсенал от оръжия за масово унищожение на Саддам Хюсеин. Докладът му от 2004 г. за серията от заблуди, довели до инвазията в Ирак, бе истинска катастрофа за ЦРУ и администрацията на бившия президент Джордж У. Буш. Сега, с разклатен от икономическата криза международен ред, две продължаващи войни, намиращия се все още на свобода Осама бин Ладен, стремящия се към придобиване на атомно оръжие Иран и вече придобилата го и управлявана от непредсказуем лидер Северна Корея, ЦРУ е призвано най-после да си свърши работата.

Още преди официално да влезе в Белия дом, наравно с жизненоважните заради кризата номинации за финансов министър и икономически съветници Барак Обама обяви и новия директор на разузнавателната служба Леон Панета като сигнал колко важна е реформата й. Аутсайдер и без истински опит в тайните служби (кратката му служба в контраразузнавателна част на армията е отпреди близо половин век), той, по израза на Майкъл Уолдмън (декан на правния факултет на Нюйоркския университет и член на администрацията на Бил Клинтън) пред сп. New Yorker, е призван да

Язди тигъра, без да бъде изяден от него

Панета трябва едновременно да реформира, разследва и отстранява кадри, но от това да не страда всекидневната оперативна работа на управлението. Като се има предвид колко трудоемко е обучението на нови агенти (изискващо поне 5 години) и дълбоката обвързаност на персонала на ЦРУ със спорните практики от войната срещу тероризма, това е задача с особено повишена трудност.

Самият Панета вече се опари, когато в края на юни докладва пред комисията по разузнаване на Конгреса за програмата за ликвидиране на потенциални терористи. По настояване на бившия вицепрезидент Дик Чейни тя е била крита от законодателния орган, натоварен с контролни функции върху разузнаването. Опитът на новия директор да започне на чисто даде точно обратния резултат – историята изтече в медиите и предизвика скандал. Конгресмените отляво, които още се чувстват измамени и притиснати от параноята след 11 септември 2001 и даването на изключителни правомощия на президента и гласуването за инвазията в Ирак, настояха сега за създаването на специална разследваща комисия. Междувременно списъкът с предвидените за разглеждане от нея случаи веднага след лятната ваканция набъбна през седмицата и с казусите за подаваната информация за спорни методи за разпити, подслушването на собствените граждани и дори отстреляния по погрешка самолет над Перу с американски мисионери през 2001 г.

Въпреки масовата представа ликвидиранията на чуждестранни политически личности от ЦРУ всъщност са забранени през 1976 г. от президента Джералд Форд. Анализът на смъртоносните дейности тогава показва, че те са трудни и рисковани, а когато не успеят, особено като рекордните 638 опита за отстраняване на Фидел Кастро, това има катастрофални последици върху имиджа и политиката на САЩ. Въпреки това веднага след атентатите на 11 септември, администрацията на Джордж У. Буш възражда

"Корпорация Убийство"

както е неприятното определение за ЦРУ на президента Линдън Б. Джонсън. Програма от 2001 г. за малки отряди от атентатори като тези на "Мосад" след убийствата на израелските олимпийци в Мюнхен през 1972 г. обаче така и не започва истинска оперативна работа въпреки опитите да бъде възобновена още веднъж през 2004 г. Причината Дик Чейни да поиска прикриването й от Конгреса е, че преди това той е наредил операциите да бъдат провеждани дори в страни - съюзници на САЩ, без знанието им. Нещо, което не само е на границата на законността, но и със сериозни последици в международен мащаб (това е и разликата с програмите на Пентагона, като ликвидирането на терористи от безпилотни самолети на афганистанско-пакистанската граница, които са във военна зона и стават със знанието на Исламабад.) Специалните отряди така и не влизат в действие не само заради логистични и персонални проблеми, но и защото в ръководството на ЦРУ има съмнения в ефикасността им.

Когато Конгресът започне разследвания за силовите практики за извличане на информация, това със сигурност ще повдигне и въпроса за

Приватизацията на тайния сектор

тъй като за най-спорните от тях се смята, че са дело на наети експерти и частни фирми. Авторът на наградената с "Пулицър" книга "Наследство от пепелища. Историята на ЦРУ" Тим Уайнър посочва, че това вече е индустрия с годишен оборот от 50 млрд. долара, почти колкото бюджета на самото разузнавателно бюро. Според адвокат Сюзан Бърк (защитаваща пред федерален съд гражданските искове на иракчани, задържани в затвора "Абу Гариб" срещу наетите експерти за разпити) митът за лошия частен бизнес е удобно извинение. "Недопустимите практики са били прилагани и от федерални агенти, и от военни", обясни тя пред "Капитал".

Според проф. Тим Ломперис, дългогодишен офицер от военното разузнаване на САЩ, а сега преподавател в Университета на Сейнт Луис, въпреки че аутсорсването на дейности, а заедно с тях и на отговорности, е много проблематично, то е на практика без алтернатива. "ЦРУ няма своя армия, а професионализираната и скъпа армия на САЩ няма достатъчно хора за странични дейности. Почти е невъзможно при толкова многобройни бойни полета и задачи да не се ползват частни фирми и лица", каза той пред "Капитал". Директорът на разузнаването в кабинета на Обама Денис Блеър също заяви наскоро, че частният секретен сектор тепърва ще расте. Според него новият модел ще е на ЦРУ като ядрото, даващо насоката на огромната външна разузнавателна индустрия.

"Това трябва да стане обаче силно регулиран от държавата бизнес", категоричен е проф. Ломперис. Адвокат Сюзън Бърк пък смята, че сегашното законодателство срещу мъченията и за защита на човешките права дава достатъчно механизми за контрол на държавен и частен персонал, стига да се прилага. Тя е убедена, че водените от нея искове срещу фирмите CACI и L-3, наети за разпитите в "Абу Гариб", ще имат успех в съда.

"Разузнаването междувременно се е превърнало в

Любимото хлапе за шамаросване

на двата политически лагерa", казва проф. Ламперис. В последните бурни години много от агентите на ЦРУ се чувстват като изкупителни жертви на силовата политика, наложена от администрацията на Джордж У. Буш. Според проф. Ламперис контролът върху секретните дейности е важен, но той трябва да бъде ограничен заради опасност от политизиране и слаба мобилност. "Вземете например програмата Predator (безпилотните самолети, които Пентагонът използва за ликвидиране от въздуха на терористи в Пакистан), тя е толкова успешна, защото публично се знае много малко как оперира и радикалните елементи нямат възможност да се адаптират към нея. Парадоксално е, че политическата платформа на президента демократ Барак Обама предвижда всъщност драстично увеличение на подобен вид операции", обяснява проф. Ламперис. Новата администрация също така обяви създаването на специално звено от най-добрите експерти за разпити на ЦРУ, ФБР и военното разузнаване, които да поемат най-тежките случаи за извличане на информация.

Според други наблюдатели програмата Predator обаче е символ на краткосрочния успех срещу терористите и дългосрочната загуба на сърцата и умовете на бомбардираните пакистанци. "Точно затова събирането и анализирането на стратегическа информация е толкова важно в новия тип войни", съгласява се проф. Ламперис. Според него разузнаването тепърва ще играе много по-важна роля от тази по време на студената война, защото не е толкова ясно дали е стратегически по-добре да нанесеш удар, или да търсиш други средства.

С нови и все по-скандални разкрития ЦРУ тепърва публично ще броди из долината на сълзите. Въпросът според Дейвид Игнатиус, колумнист на Washington Post и автор на последния шпионски хит "Мрежа от лъжи", обаче е политици и агенти не само да сочат с пръст един към друг, но и да дебатират защо спорните програми не са проработили.