Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
14 7 авг 2009, 13:20, 4539 прочитания

Шестте от запаса

Година след войната в Грузия, бившите съветски републики в Източна Европа маневрират между Русия и ЕС в търсене на стабилност

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Войната и любовта си приличат по три неща, твърди една пословица. И двете са лесни за започване, трудни за приключване и невъзможни за забравяне.

В годината след внезапния руско-грузински конфликт, започнал в нощта на 7 срещу 8 август 2008 г., други събития затъмниха войната в Кавказ - връхлитането на икономическата криза например. Нито Русия, нито Грузия, нито съседите им или ЕС обаче могат да оставят напълно зад себе си събитията от онези пет бурни дни през август. Безразсъдната постъпка на грузинския президент Михаил Саакашвили, който атакува отцепническата провинция Южна Осетия, му навлече гневния отговор на Москва, като руски танкове напуснаха границите на страната си за пръв път след разпадането на СССР и почти превзеха Тбилиси. ЕС бе изненадан, но бързата реакция на тогавашния му председател - френския президент Никола Саркози, даде на съюза възможността да играе ролята на помирител.


През тези пет бурни дни на август внезапно възродената заплаха от военни конфликти в бившите съветски републики изглеждаше като най-сериозния проблем за Европа от края на югославските войни насам. Войната в Грузия бе последвана от други проблеми. Година по-късно танковете са още в Абхазия и Южна Осетия, Русия определи бившите съветски републики като своята зона на "привилегирован интерес", а на ЕС му се наложи да играе ролята на помирител - къде успешно, къде не - и в украинско-руската газова война, и в молдовските избори.
Раздиран от политически и социални дрязги, поясът от бивши съветски републики в Източна Европа се превръща във все по-нестабилна и опасна зона, която икономическата криза заплашва да катурне в пропастта на провала и да създаде черни дупки по източната периферия на съюза.

Свиване на амбициите

Година след войната Грузия е разорена и разчленена, а Русия е изнервена от несигурността, която цари в Кавказ. Мирните преговори буксуват, десетки хиляди са все още без дом, а провокациите по новоначертаната граница продължават непрекъснато. Грузия иска да си върне Южна Осетия и Абхазия (признати само от Русия и Никарагуа), но няма идея как, а Русия иска да ги отдели окончателно и официално, но търпи провал в търсенето на международно признание. В Украйна пък до миналата седмица нямаше яснота как ще бъде посрещнато следващото плащане по газовите дългове към Русия. Новото правителство на Молдова, ако бъде съставено скоро, ще има крехко мнозинство и ще посрещне най-тежката криза в края на годината. В Украйна имаше срив с 31% на индустриалната продукция, в Молдова с 25%, а в Армения - с 11% (Азербайджан е изключение заради износа на нефт и газ). Това бе съчетано с инфлация - средно 13% от началото на годината. В Грузия единствено международните помощи в размер на 4.5 млрд. долара спасяват страната от фалит и социални безредици.



Отговорът на Брюксел беше Източното партньорство, което трябваше да стабилизира, без да обещава членство и да влезе в зоната на интереси на Русия, без да влиза в конфликт. Шведско-полската инициатива на ЕС обаче страда от политически, финансови и стратегически ограничения. Тя замени политиката на добросъседство и предлага на шест държави (Украйна, Беларус, Молдова, Армения, Азербайджан и Грузия) задълбочени връзки в области като търговска и визова либерализация, енергийна сигурност и институционално изграждане. Това, което очевидно не предлага, е перспектива за членство. "Морковът не е достатъчно голям", признава пред "Капитал" Томас Валашек от Центъра за европейска реформа. "Но в момента просто няма консенсус за разширяване. Това е най-доброто, което можем да предложим." Според него обаче фактът, че Брюксел вече не слага например Украйна заедно с палестинските територии, е важен. "Тези страни вече са в друга категория, която предполага, че един ден, в по-добри времена, всяка една от тях може да получи европейска перспектива за членство. Това беше тяхно искане отдавна."

Поелата ръководството на ЕС Швеция побърза да обясни, че ще обърне внимание на "ежедневните проблеми" на хората и на конкретните мерки, в които това партньорство ще бъде ефективно. Това обаче бе подкопано още в самото начало - дипломатите смениха дългосрочната цел "безвизово пътуване" с "постепенна визова либерализация", и то само за бизнесмени и студенти. Грандиозните цели също така контрастират със скромното финансовото обезпечение (виж таблицата). "Ако се сравни тази сума с онази, която се дава на Балканите, парите са смешни, коментира пред "Капитал" политологът Иван Кръстев. ЕС не иска да обещае повече, отколкото може, защото това ще предизвика криза вътре в съюза."
Експерт от Европейската комисия, участвал в преговорите, разказа пред "Капитал", че миналата година, когато страните членки са дали мандат за развитие на партньорството, намеренията на всички са били то да се развива без излишна амбиция, но с достатъчно бързи темпове. "Партньорството нямаше за цел да се превърне в широко рекламирана инициатива - това очевидно дразни Русия, а и можеше да създаде нереалистични очаквания в страните партньори, някои от които не приемат "не" за отговор на въпроса дали ще станат членки. Но глобалната рецесия до голяма степен посече амбициозния елемент. Не е изненада, че в тази ситуация някои побързаха да намалят обхвата на Източното партньорство."

Освен финансовото свиване идеята претърпя и политическо. Стартът на 7 май бе тромав и неуверен, като бе далеч от бляскавата церемония, с която например ЕС приветства страните от новосъздадения Средиземноморски клуб. От големите страни в ЕС единствено германският канцлер Ангела Меркел присъства на събитието в Прага. Причината - страни като Испания, Франция и Италия смятат, че центърът на тежестта в съюза се е пренесъл прекалено на изток, особено с Петото разширяване, казва експертът от комисията. Toва е всъщност стратегическият аргумент, а икономическата криза е по-скоро повод. "Има ги и германците, които питат защо на нас Молдова да ни е по-важна от Русия", допълва Кръстев. Според Весела Чернева от Европейския съвет за външна политика, "доколкото няма единна европейска политика по Русия, няма и такава по периферията, защото те винаги се пресичат".

Така лошата ситуация в региона се натрупва към тази скептичност вътре в ЕС. Малко преди старта на инициативата правителството на Украйна буквално се разпадна, като премиерът Юлия Тимошенко и президентът Виктор Юшченко влязоха в поредния конфликт помежду си. "Така основната държава в инициативата беше в такова лошо състояние, че имаше съмнение в ЕС дали изобщо трябва да се занимава с източните партньори и дали те не са безнадеждни, казва Валашек. Разбира се, отговорът е, че не можеш просто да отпишеш цял регион. Трябва да работиш с това, което имаш."

Границите на руската сила


Русия, за разлика от ЕС, няма проблем да работи с реалностите в пост-съветското пространство. Изследване на Европейския съвет за външна политика отпреди няколко месеца констатира, че благодарение на езика, църквата и носталгията Москва засега надиграва ЕС в региона. Тя не налага визови ограничения на искащите да работят и пътуват граждани на бившите съветски държави, а руските медии са основни играчи на информационния пазар там. Местни издания на "Комсомолская правда" например се радват на огромен интерес в Молдова, Беларус и Украйна, а руския канал ОРТ (който е под контрола на Кремъл) е с висок процент на гледаемост. Основен елемент на руската мощ остават и енергийните ресурси. Русия притежава отчасти или изцяло тръбите в Молдова, Беларус и Армения, има вероятност да получи достъп до украинската мрежа и наскоро договори изкупуването на големи количества газ от Азербайджан. Москва също така предоставя кредити на затруднените държави, които идват с непрозрачни и неясни условия.

Това влияние обаче започва да търпи промяна. Търговският оборот с ЕС например в последните пет години се увеличава, докато този с Русия се смалява. Войната с Грузия нанесе също сериозна вреда на имиджа на Русия, тъй като във всичките шест страни има руски войници. В Азербайджан например тези, които смятат руснаците за враг, са се увеличили с 5% в последната година. На срещата на ОНД през юни дойдоха само пет от десетте държави - Украйна и Беларус липсваха. "Старите елити си отиват", констатира също Кръстев. Според него, много от проруските партии в тези държави не позволяват да им бъде диктувано отвън какво да правят. Виктор Янукович в Украйна е типичен пример, казва той. Друг пример са комунистите в Молдова. В разговор с тях става ясно, че въпреки реториката, те поставят на първо място сред целите си обвързване с ЕС. Проблемът, както отбелязва един от видните руски анализатори - Вячеслав Никонов, е че "Русия няма идеология, която да предложи".

Малки, но самостоятелни

И Москва, и Брюксел обаче ще трябва да имат предвид, че става въпрос за шест доста различни държави. Докато Беларус е диктатура, а Азербайджан е малко по-лек авторитарен режим, Украйна, Грузия, Армения и Молдова все пак имат работещи, макар и с дефекти, демократични системи. Едни са на ръба на фалита, други - не. "За всяка от тях трябва ушит по размер пакет от мерки, казва Весела Чернева. Разбира се, ЕС има страшно много опит в реформата на правосъдие, полицейски, военни и други реформи, но това може да се случи само когато местните елити го поискат. Основната разлика със Западните Балкани е, че докато там имаме голямо мнозинство за европейска интеграция, в тия страни само една (Молдова) е с ясно изразено подобно мнозинство."

Конкретен пример е Беларус, чийто авторитарен президент Александър Лукашенко доскоро беше най-близкият съюзник на Москва, но от грузинската война насам опитва двойна игра, без да иска членство в ЕС. "За страна между два големи властови центъра единственият реален курс може да са добрите отношения и с двата. Не правим приятели за сметка на други", заяви външният министър на страната Сергей Мартинов. Минск отказва да признае и Южна Осетия и Абхазия, което също е плесник за Кремъл, но няма намерение да се извърта изцяло към ЕС. В това се крие дългосрочното разрешение на ситуацията, смята Кръстев. "Това, което се е случило в постсъветското пространство, е, че са се появили едни малки държави и несигурни лидери, които ползват енергията от конкуренцията между ЕС и Русия, за да стабилизират държавите си, защото целия им ресурс е тази конкуренция. Те ще продължат да са слаби и на ръба на провала, но ще стават все по-национално осъзнати. След 10-15 години този процес няма да позволи да се контролира това пространство отвън." Това не е най-добрият, но не е и най-лошият сценарий. След замръзването на диалога между Русия и ЕС миналата година е нереалистично да се очаква, че те ще си сътрудничат в този пояс. Но на този фон ще е успех дори ако танковете повече не влязат в действие.

по темата работи и Ирина Новакова, Брюксел
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Икономиките могат бързо да се изправят след сривове на БВП – но невинаги Икономиките могат бързо да се изправят след сривове на БВП – но невинаги

Историята сочи, че пълното възстановяване взима средно по пет години

28 мар 2020, 1012 прочитания

Коронавирусът - най-важните въпроси и отговори 18 Коронавирусът - най-важните въпроси и отговори

Основните факти, които трябва да се знаят за глобалната пандемия

27 мар 2020, 40459 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Владимир Рижков: Източното партньорство засега е слаб проект

Още от Капитал
Корпоративни карти за 3.5 млн. евро

Българската стартираща компания Payhawk привлече нова инвестиция за 3 млн. евро и общо досега е получила 3.5 млн. евро.

Непреодолимата сила на короната

Как извънредното положение ще се отрази на облигационните отношения

Бушоните срещу икономическия шок

Страната влиза в кризата с прилични финансови буфери, но те бързо могат да се стопят. На какво може да разчита бизнесът

Битката за икономиката също е битка за живот

Какво предприемат държавите в Европа и какво може да направи България

Моне за всеки ден

Изложба преживяване в ново пространство за дигитални арт събития в Барселона ни потапя във вселената на Клод Моне

20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10