Пикник на граничната бразда
16 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пикник на граничната бразда

Паневропейският пикник е съпътстван от масов щурм на 700 източногерманци, които успяват да избягат на Запад през австро-унгарската граница през този ден

Пикник на граничната бразда

След демонтажа на желязната завеса унгарска гражданска инициатива доразширява пукнатините в бариерата към Запада

4265 прочитания

Паневропейският пикник е съпътстван от масов щурм на 700 източногерманци, които успяват да избягат на Запад през австро-унгарската граница през този ден

© Tamas Lobenwein, Copyright: Paneuropean Picnic'89 Foundation


Когато на 27 юни 1989 г. австрийският външен министър Алоис Мок и неговият унгарски колега Дюла Хорн се срещат на австро-унгарската граница, за да прережат официално телената ограда на желязната завеса, граничните съоръжения, които десетилетия наред са разделяли Източна и Западна Европа, са вече почти изцяло демонтирани. Всъщност на мястото, избрано за официалната церемония, преграждения тогава вече изобщо няма. Налага се малка част от тях да бъде изградена отново специално за тържествения акт.

Това, което светът познава като желязната завеса, е специална съветска алармена система от типа Sz-100, чиято дължина по австро-унгарската граница е била близо 250 километра. Изградена е между 1965 г. и 1971 г. като заместител на по-стари съоръжения от телена ограда и минни полета. В края на 80-те обаче алармената система започва да носи на унгарските власти повече главоболия, отколкото сигурност. Граничарите се оплакват, че понеже Съветският съюз е престанал да доставя неръждаема стомана за ремонта на огражденията, материалът трябвало да се набавя от Запада на високи цени и срещу твърда валута. От началото на 1988 г. пък на унгарците е позволено да пътуват в чужбина, което поставя още повече въпросителни около високата цена за поддръжката на системата. Историкът Андреас Оплатка пише в книгата си "Първата пукнатина в стената", че преминаващият през граничните райони дивеч и птици отключвали фалшива аларма по границата по около 4000 пъти годишно. Всичко това кара унгарското правителство през 1989 г. да вземе решение за демонтирането на остарялото съоръжение. Самият тогавашен съветски лидер Михаил Горбачов дал благословията си. "Честно казано, аз не виждам проблем в това", казал Горбачов според официални транскрипции на разговори, цитирани от германското списание Spiegel. Свалянето на желязната завеса е обявено официално на 2 май 1989 г. на пресконференция в унгарското гранично селище Хегиешалом, на която присъстват няколкостотин журналисти от различни страни. "На този ден електрическата алармена система беше изключена завинаги", пише Ласло Наги в статия, публикувана в интернет сайт за историята на Берлинската стена, http://www.berliner-mauer.de/laszlo-nagy/lazslonagy.htm.

Ласло Наги, инженер по образование, е един от огранизаторите на т. нар. Паневропейски пикник, който се провежда през август 1989 г. на границата с Австрия, недалеч от унгарския град Шопрон. Събитията около този пикник, както става ясно по-късно, задълбочават пукнатините в желязната завеса. "С група приятели искахме просто да запалим огън и да изпечем малко сланина с австрийците отсреща. Идеята беше една част от нас да седят в Унгария, а другата - в Австрия", разказа за "Капитал" Наги, който през 1988 г. е сред съоснователите на опозиционното движение Унгарски демократически форум в Шопрон. Идеята на Паневропейския пикник е да покаже на света, че в Унгария нещата са по-различни, отколкото в другите братски социалистически страни, че там има по-голяма свобода. Организаторите му от няколко унгарски опозиционни движения получават разрешение за събирането. Така за пръв път от четири десетилетия, на 19 август следобед унгарско-австрийската граница край Шопрон е отворена за цели три три часа.

Малко преди тази дата, през март 1989 г., Унгария става първата страна от Източна Европа, която се присъединява към Женевската конвенция за бежанците. Документът влиза в сила още същата година. Междувременно, вероятно чрез западногерманските медии и разкази на познати, информацията за променената ситуация в Унгария и за облекчаването на режима по границата й със Запада достига до много източногерманци. В това лято много от тях заминават за Унгария под претекст, че отиват на почивка. Всъщност те идват с намерението да се опитат да избягат в Австрия. Някои отказват да си тръгнат дори когато унгарските им визи изтичат, и продължават да търсят възможности да преминат през границата. Група източногерманци намира убежище в посолството на ФРГ в Будапеща. Други, научили за Паневропейския пикник, се отправят към австрийската граница.

"Няколко дни преди това получихме информация - граждани на ГДР може да се опитат да преминат в Австрия под претекст, че участват в пикника", каза за "Капитал" подполковник Арпад Бела, който тогава отговаря за граничен патрул край Шопрон. Инструкциите му са да използва сила само при пряка физическа заплаха за него или неговите хора. Това, което нито 43-годишният унгарски военен, нито организаторите на Паневропейския пикник обаче не предполагат, е, че след като отворят граничния портал с Австрия, към него ще се запъти тълпа от около 150 източногермански бежанци. "Имаше много жени, деца. Това за мене беше голям шок", спомня си Бела. Въпреки изненадата си той бързо съобразява, че с шепата свои колеги, които се броят на пръстите на едната му ръка, няма да може да удържи множеството. "Трябваше бързо да взема решение - да ги оставя да излязат или да пролея кръв. Реших, че дори и да стреляме във въздуха, това може само да предизвика паника. Ситуацията можеше да експлодира много бързо", казва вече пенсионираният граничен офицер. На 19 август онова лято е годишнината от сватбата му. Сутринта той излиза за работа с намерението да се прибере вкъщи по-рано за празничната вечеря. "Тогава нямаше мобилни телефони и нямаше как да се обадя вкъщи, за да кажа, че ще закъснея", спомня си той. Жена му обаче научила какво се случва на границата и веднага се досетила, че семейният празник явно няма да протече по план.

В същото време потокът от източногермански бежанци пред Бела и колегите му не намалява. След първите няколкостотин източногерманци множеството от изнервени мъже, жени и деца продължава упорито да движи към Австрия. От другата страна, австрийския колега на Бела, Йохан Гьолтл, настоява за обяснение какво е това преселение през границата. Не му се вярва, че и унгарският граничен патрул не е подготвен за масовия щурм. На този ден близо 700 източногерманци успяват да избягат от това място на Запад. "Тогава не бях сигурен дали няма да ме хвърлят в затвора заради тези неща", казва Арпад Бела. Подобни мисли минават и през главата на Ласло Наги край лагерните огньове: "Попитах един приятел дали според него ще идем в затвора - не заради пикника, а по принцип." Спомените от унгарското въстание през 1956 г. и Пражката пролет от 1968 г. са все още ярки. През 1989 г. обаче ситуацията е доста по-различна и нито Бела, нито организаторите на Паневропейския пикник трябва да отговарят за събитията в този августовски ден. Всъщност срещу унгарския офицер започва формално разследване, но след известно време "нещата бяха покрити", както казва самият той.

За участниците в нея историята на еднодневния излет до унгарско-австрийската граница през онова лято завършва с нетрадиционен за тогавашната социалистическа реалност щастлив край. Но две десетилетия по-късно около истината за тези събития продължават да кръжат въпросителни, пише Наги в статията си за германския сайт. Например защо унгарските власти изобщо са допуснали Паневропейският пикник да се случи? И на какво равнище се е знаело за всичко това? На десетата годишнина от събитието става ясно, че специална делегация на "Щази" е пристигнала от Берлин малко преди събитието, за да инспектира местностите, обсъждани от организаторите като възможни локации за събирането. Архивите от онова време са засекретени за 30 години и ще ги отворят чак след още десет. Наистина много ми се иска да съм още жив тогава", казва Арпад Бела.

Чекпойнт Изток - Запад

Тази година Европа отбелязва юбилея от едно от най-значимите събития историята си - падането на желязната завеса. Преди две десетилетия то сложи край на политическото и идеологическото противопоставяне между източната и западната част на континента, който оттогава пое нелекия път към обединението си. "Капитал" подготви поредица за 20-годишнината от промените, в които се разказват личните истории и преживяванията на хора от двете страни на желязната завеса преди, по време на и след граничната 1989 г. Това е третият от общо четири текста.


2 коментара
  • 1
    borissov2 avatar :-|
    samora mashel

    Плюс за авторката. Беше реално тежко тогава...

  • 2
    Avatar :-|
    ..

    Checkpoint = Пропусквателен пункт

    Иначе интересна история, която не бях чувал.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK