Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 28 авг 2009, 12:49, 1981 прочитания

И справедливост по принцип

Авторите на американската политика за използване на мъчения вероятно ще си останат само с морално порицание

Илин Станев | Вашингтон
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Вместо със справедливост за всички скандалът с използването на съмнителни методи за разпити вероятно ще приключи само със справедливост по принцип.

По всичко изглежда, че Вашингтон няма да разследва служителите на ЦРУ и Министерството на правосъдието, които са допуснали използването на мъчения срещу заподозрените във връзки с "Ал Каида" . Тази седмица американският главен прокурор Ерик Холдър обяви, че предварителното разследване ще засяга само тези агенти на разузнаването, които са нарушили дадените им от Министерството на правосъдието указания. Писалите указанията няма да бъдат преследвани, т.е. засегнати ще бъдат само няколко нисшестоящи служители на разузнаването или наемниците от  "Блакуотър", към които се очаква да бъде повдигнато обвинение в края на този месец.


Фактите изглеждат неопровержими – американското разузнаване е използвало техники, които еднозначно могат да бъдат определени като мъчения (довели и до смъртни случаи); Министерството на правосъдието е давало правни становища, които очевидно целят да заобиколят законите (Женевските конвенции били неадекватни документи); и всичко това е ставало малко или повече със знанието на Белия дом. Тези дни това мнение беше затвърдено от оповестения доклад на вътрешния инспекторат на ЦРУ, от който става ясно, че всяка стъпка на агентите е била одобрявана от Министерството на правосъдието.

Проблемът обаче не е в това – методите на американското разузнаване отдавна не са само слухове, поне от 2004 г. когато се появиха фотографиите от затвора "Абу Граиб". Въпросът е защо никой няма да бъде наказан. И как това ще се отрази на имиджа на САЩ - лидерът на свободния свят, по думите на политиците във Вашингтон. САЩ са на път да извършат поредната стъпка в подкрепа на теорията за двойните стандарти – това, което важи за света, не винаги важи за Америка.

Ясно е, че президентът Барак Обама политически не може да си позволи търсенето на абсолютна отговорност. Ако неговата администрация започне да преследва редовите агенти, ще си навлече критики, че замазва нещата. Търсенето на виновни по-нагоре ще породи обвинения в политически лов на вещици, още повече че почти половината американци не смятат мъченията за нещо чак толкова лошо (руснаците, египтяните и турците са на подобно мнение). Освен това разследванията биха отклонили вниманието от опитите на Обама за реформи в здравеопазването.



Обама никога не е крил неодобрението си за методите на ЦРУ – една от първите му стъпки като президент беше изричната забрана за използване на мъчения. Това трябваше да приключи случая и администрацията всъщност правеше всичко възможно – Белият дом селективно пускаше инкриминиращи документи само тогава, когато критиките на бившия вицепрезидент Дик Чейни ставаха прекалени. Холдър беше принуден да започне предварително разследване едва след като American Civil Liberties Union поиска разсекретяването на документите по силата на закона за свободата на информацията. В доклада на инспектората на ЦРУ от 2004 г. изрично се говори за заплахи с халосни изстрели и предупреждения за съдбата на семействата на задържаните, така че главния прокурор просто нямаше избор. Сега очакването е, че назначеният специално за целта прокурор може по неизбежност да задълбае по-навътре. През 1994 г. разследванията срещу Бил Клинтън започнаха от далеч по-тривиални факти и стигнаха почти до отстраняването от длъжност на президента.

Решението на Холдър очаквано

Предизвика буря

Дори либерални коментатори се обявиха против иначе предпазливата стъпка на главния прокурор. Главният политически анализатор на телевизията MSNBC Чък Тод каза, че по този начин САЩ се превръща в "една от онези т.нар. демокрации, които винаги обвиняват предходното правителство". Eдин от най-популярните либерални коментатори, Глен Грийнуалд, обаче смята, че ако се притесняваме да наказваме държавниците, които са нарушили закона, защото ще има политически проблеми, това подрива концепцията за върховенство на закона. "Защо изобщо някой политик трябва да спазва закона."

Въпросът с преследването на политиците е доста щекотлив в САЩ. На практика само в един случай досега се е стигнало до нещо подобно на присъда на най-високо ниво – искането за импийчмънт, довело до оставката на Ричард Никсън, който на всичкото отгоре по-късно беше помилван. На фона на настоящите обвинение и липсата на съдебно преследване прегрешенията на Бил Клинтън пък изглеждат направо абсурдни. Пред "Ню Йорк таймс" Сара Менделсън от Центъра за стратегически и международни изследвания дори се шегува, че САЩ трябва да се запознаят с концепцията на "правосъдието на прехода" за това как се съдят бивши правителства.

Ако оставим настрана аргументите, че всъщност ЦРУ не направило нищо страшно ("дори един отрязан пръст няма", по думите на републиканския конгресмен Питър Кинг) и че потърпевшите са в крайна сметка терористи, основният мотив срещу съдебното преследване е, че американските институции са взели всички мерки, за да предотвратят нарушаването на закона. Президентът изрично е забранил използването на мъчения, а избирателите са наказали Републиканската партия. ФБР отказва още през 2002 г. да използва мъчения, дори самото ЦРУ взима мерки срещу тези, които са превишили правата си – настоящите публични обвинения всъщност се основават на вътрешните разследвания на агенцията. В общи линии едва ли има разузнавателна служба по света, която взима толкова на сериозно собствените си прегрешения.

Половинчатото разследване

обаче е по-лошо от никакво, обобщи ситуацията юридическият кореспондент на Slate Далия Литуик. Подобен подход подронва върховенството на закона поне по два начина. Първо, показва, че разследванията невинаги водят до истинските виновници, и това е нещо нормално. Подходът на Министерството на правосъдието ще затвърди и мнението, че стига да има някакъв документ, който да оправдава служителите (независимо дали става въпрос за разузнаването или бюрокрацията), той е достатъчно основание за техните действия въпреки здравия разум.
В Министерството на правосъдието смятат, че агентите не могат да бъдат обвинявани за изпълнението на заповеди. Логиката винаги е била, че отговорността се носи висшестоящите, тъй като те създават политиката. Веднага след процеса срещу Адолф Айхман (техническият изпълнител на холокоста) през 1961 г., социологът Стенли Милграм демонстрира, че стига да им се даде морално основание от по-висшестоящите, 65% от хората са готови да причиняват безпричинно болка на себеподобните си. В т.нар. силови институции, където йерархията е по-строга, а подчинението е основа на цялата организация, тази тенденция е още по-изявена. В съвременната германска армия по разбираеми исторически причини на войниците например е разрешено да не следват заповеди на висшестоящите си, ако преценят, че те са неморални.  

Докладът на инспектората на ЦРУ показва как служителите на агенцията активно са подпомагали формулирането на незаконната политика. Цитират се писма на агенти, в които се обясняват кои техники са по-ефективни – дали наливането на 200 грама вода в ноздрите на заподозрените водят до по-добри резултати, отколкото 80, колкото са предписанията на министерството на правосъдието. Това показва какво се случва, когато се отворят вратите на беззаконието.

В същото време обяснението "получих заповед" (оправданието на Айхман е именно това) не може да служи като извинение. Очевидно е, че по тази логика могат да бъдат извършени всякакви престъпления, а изпълнителите нямат мотив да поставят под съмнение неразумните заповеди на началниците си.

Ако не друго, цялата дискусия около решението на Министерството на правосъдието едва ли би била възможна примерно в Либия или Саудитска Арабия. 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Собствеността на жилища намалява Собствеността на жилища намалява

Това не е голяма причина за притеснение

30 май 2020, 513 прочитания

По-малко европейци живеят в риск от бедност По-малко европейци живеят в риск от бедност

Броят на уязвимите граждани се е понижил през последните пет години

30 май 2020, 443 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Новите правила на играта

Въпреки шоковото реформиране на бившите ГДР институции преди 20 години, общественият сектор в Германия е първият, в който разделението Изток-Запад е заличено

Още от Капитал
Бодлива ситуация при розовото масло

За оптимистите кампания 2020 е критичният хаос, от който ще произлезе новият, по-добър ред в бизнеса с маслодайни рози.

Ресторанти на корона диета

След нокдауна, който вирусът нанесе на заведенията, възстановяването ще е бавно и трудно, бизнес моделите ще се променят още, а доставките ще играят все по-важна роля

Борсово V-ъзстановяване

След резкия спад дойде и бърз ръст на индексите, но те все още са под историческите си върхове от февруари

Епидемията от COVID-19 в Русия е много по-тежка, отколкото Кремъл признава

Подобно на своя съветски предшественик, системата на Владимир Путин е пълна с лъжи

Средиземноморска арт диета

Парижкият дигателен център за изкуство Atelier Des Lumieres показва изложба с работи на Моне, Реноар, Шагал

Широко затворени очи

Какво (не) научихме за особеностите на общественото поведение по време на пандемия

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10