Мечтата, която не умира
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мечтата, която не умира

Със смъртта на Едуард легендата за братята Кенеди окончателно влезе в историята

Мечтата, която не умира

Тед Кенеди стана държавник едва когато се отказа от амбицията си за Белия дом

Ваня Ефтимова
3867 прочитания

Със смъртта на Едуард легендата за братята Кенеди окончателно влезе в историята

© reuters


"Момче, ти не изглежда да си работил и ден през живота си", работникът от масачузетска фабрика, на който най-малкият от братята Кенеди бърза да стисне ръката в първата си кампания за Сената през 1962 г., саркастично го измерва от главата до петите. Но после допълва: "И не си изгубил нищо!"

Анекдотът, разказан веднъж пред журналисти от самия Едуард (Тед) Кенеди, като че ли най-точно описва противоречията в публичния образ на сенатора, който почина тази седмица на 77 години от злокачествен мозъчен тумор. За едни той бе разглезен патриций без особени качества, озовал се в политиката с парите на баща си и популярността на братята си, отговорен за смъртта на една млада жена и въпреки това не лежал и ден в затвора. За други Тед Кенеди се опита да направи възможно най-доброто с богатството, властта и връзките на семейството си. Кариерата му не бе бляскава като на по-големите му братя – Джо, най-възрастният, умира като герой във Втората световна война; Джон става президент, а Робърт – министър на правосъдието. Но може би точно неговата дългогодишна работа в Сената незабележимо промени Америка повече, отколкото предишните Кенеди, взети заедно.

Всъщност не само в общественото съзнание съществуват две противоречиви представи за сенатора, в реалността също сякаш има две различни личности с името Едуард Мур Кенеди. Единият е разглезен плейбой с алкохолен проблем, толкова несериозен, че дори собственият му брат Джон не е сигурен в качествата му. Другият е Тед Кенеди, сенатският лъв, който в последните четири десетилетия е участвал в създаването на почти всички социални закони, отявлен противник на войната във Виетнам (започната от президента Кенеди), политикът, извел Мстислав Ростропович от СССР, спал в дома на Дезмънд Туту по време на апартейда, отказал се от крайните си позиции за Северна Ирландия и посредничил за мира, отявлен противник на войната в Ирак от самото начало.

В многобройните архивни интервюта със сенатор Кенеди, излъчвани от телевизиите неспирно в последните дни, едно нещо прави впечатление - колко често той използва думата разочарование. Неговият живот също до известен момент е разочарование, Тед публично

Падна най-ниско от братята Кенеди

През юлската нощ на 1969 г. след парти на остров Чапакуидик колата му се подхлъзва и пада от моста, сенаторът изплува, но спътничката му Мери Джо Копечни – не. Кенеди не съобщава веднага за случилото се на полицията и впоследствие е осъден за бягство от мястото на катастрофата на два месеца условно, които никога не излежава. Съмненията и до днес са, че Копечни е можело да бъде спасена и това убива кандидатурата му за президентския пост. Освободен окончателно през 1980 г. от семейната амбиция още един Кенеди да влезе в Белия дом, той бавно и полека продължи идеите на Джон и Робърт. Речта, с която сенаторът публично се отказа от президентството, влезе в историята с фразата "Мечтата никога няма да умре".

Тед е единственият от братята Кенеди, когото американците видяха да остарява. Когато новината за заболяването му за пръв път бе огласена, моята ирландско-американска свекърва увеличаваше до оглушителна степен звука на телевизора при всеки репортаж по темата: "Толкова много трагедии в това семейство!" Кенеди са американци от ирландски произход, направили милиони в новата си родина. Поне до 60-те години на миналия век ирландските имигранти таят недоверие и горчивина, че протестантският англо-саксонски елит на Америка никога няма да ги допусне до реалната власт. Патриархът на семейството Джоузеф П. Кенеди, въпреки че се издига до председател на Комисията за ценни книжа и фондови борси (SЕC) и посланик в Лондон, а синът му стана президент на САЩ, постоянно вижда във всяка спънка в своята и в кариерите на децата си "техния заговор". Каузите за граждански права на братята Кенеди, за много критици поза на богати либерали от Бостън, всъщност имат в основата си дълбок психологически реваншизъм и усещането да си аутсайдер.

Джон изпраща в Конгреса законодателството за край на сегрегацията и дискриминацията, без да доживее до обсъждането му. Робърт е говорител на афроамериканците, емигрантите и бедните, но никога не успява да реализира големи промени. Тед обаче гласува за края на сегрегацията през 1964 г., прави политическите сделки за законите срещу дискриминацията на хората с увреждания и за здравно осигуряване за деца от бедни семейства, намери пари за мащабно подпомагане на борбата с рака и СПИН, реформира партийното и предизборното финансиране и докрай търсеше консенсус за мащабна промяна в имиграционното законодателство. Свалянето на избирателната възраст в САЩ от 21 на 18 години през 1970 г. също е негово дело като акт срещу войната във Виетнам, където умират млади американци без право на глас.

В името на резултата

Тед Кенеди дори седна и работи месеци наред с недолюбвания Джордж У. Буш, за да реформира американските училища през 2001 г. Една от последните му знакови прояви бе решаващата подкрепа за Барак Обама срещу Хилъри Клинтън в борбата за президентската номинация на Демократическата партия. А горещо обсъжданата в последните седмици здравна реформа бе дългогодишен негов проект. За едни Тед Кенеди е политик от изчезващия вид на готовите да водят диалог с другия идеологически лагер, за други прословутите му надпартийни сделки са поредният пример за политическия опортюнизъм на семейство Кенеди. В крайна сметка това, което остава, са прокараните закони. Животът на Тед Кенеди е пример за това колко много упоритост, време, нерви и компромиси са нужни, за да се превърнат мечтите в конкретни политически актове.

Братята Кенеди, които вече окончателно влязоха в историята, са метафора за противоречията на самата Америка - идеализмът на Джон, който вдъхнови едно поколение, но и наивно затъна в блатото Виетнам; желанието да даде шанс на всеки, но в настървението си да настрои мнозинството срещу себе си на Боби; способността да падне много ниско и да се поправи като Тед. По пътя те всичките залитнаха лошо с алкохол, секс и прекалени амбиции, но мечтата продължи да живее.

"Момче, ти не изглежда да си работил и ден през живота си", работникът от масачузетска фабрика, на който най-малкият от братята Кенеди бърза да стисне ръката в първата си кампания за Сената през 1962 г., саркастично го измерва от главата до петите. Но после допълва: "И не си изгубил нищо!"

Анекдотът, разказан веднъж пред журналисти от самия Едуард (Тед) Кенеди, като че ли най-точно описва противоречията в публичния образ на сенатора, който почина тази седмица на 77 години от злокачествен мозъчен тумор. За едни той бе разглезен патриций без особени качества, озовал се в политиката с парите на баща си и популярността на братята си, отговорен за смъртта на една млада жена и въпреки това не лежал и ден в затвора. За други Тед Кенеди се опита да направи възможно най-доброто с богатството, властта и връзките на семейството си. Кариерата му не бе бляскава като на по-големите му братя – Джо, най-възрастният, умира като герой във Втората световна война; Джон става президент, а Робърт – министър на правосъдието. Но може би точно неговата дългогодишна работа в Сената незабележимо промени Америка повече, отколкото предишните Кенеди, взети заедно.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    Avatar :-|
    Goro

    Падна най-ниско от братята си, но живя най-дълго.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.