Наръчник за начинаещи реформатори
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Наръчник за начинаещи реформатори

Речта на Обама за здравната реформа пред Конгреса беше определена като решаващ момент за президентството му.

Наръчник за начинаещи реформатори

Опитите на Барак Обама да прокара промени в американското здравно осигуряване дават любопитни примери за политиците с амбиции

3897 прочитания

Речта на Обама за здравната реформа пред Конгреса беше определена като решаващ момент за президентството му.

© Reuters


"Само при война или нещо друго толкова сериозно президентът се обръща към двете камари на Конгреса." Твърдението на водещата на телевизия MSNBC Рейчъл Мейдоус е леко пресилено, но след едно лято, в което Барак Обама беше сравнен с Хитлер, а демократите - с комунистите, настроението преди речта на президента тази сряда беше напрегнато като пред битка. Повечето медии определиха момента като решаващ за президентството. Темата не е нито войната в Афганистан, нито икономическата криза, а здравната реформа.

Реформите в здравеопазването не станаха основният въпрос на предизборната кампания през 2008 г. само заради разгарящата се рецесия и операциите в Ирак и Афганистан. Промените са належащи по всеобщо признание, дори републиканците смятат системата за продънена. Проблемите са толкова сериозни (отказано или недостъпно здравеопазване, постоянно нарастващи разходи и т.н.), че Обама свърза в речта си необходимостта от реформа с характера на американската нация.

Усилията на Белия дом в последните месеци обаче стигнаха в задънена улица. Обама първоначално настояваше реформите да влязат в Конгреса преди августовската ваканция, но това не стана. Междувременно от началото на годината броят на американците, които смятат, че ще бъдат в по-лошо положение след реформата, е нараснал двойно до 21% според Kaiser Family Foundation. Според анкета на радио NPR съпротивата срещу промените вече наближава 50%.

Обикновено въпросът е какво трябва да се направи, за да се прокара успешно определена реформа. Трудностите на Белия дом по-скоро може да служат за учебникарски пример за това как да не се прави реформа. Ясно е, че някакъв вариант на промените ще бъде приет, но той със сигурност ще е много далеч от оптималния и това, че никой няма да е особено доволен, няма да бъде признак за добре изграден компромис. Американският Конгрес е значително по-сериозна пречка в сравнение с европейските си аналози пред намеренията на изпълнителната власт, така че част от маневрите на Обама са разбираеми. Но след като хора от най-близкото обкръжение започнаха да критикуват президента – като бившия заместник шеф на екипа му Стив Хилдебранд, явно е, че има сериозни проблеми.

Познавай своята реформа. Още по време на предизборната кампания почти никой не можеше да разбере какви са нюансите в предложенията за здравна реформа на Обама и Хилъри Клинтън. Единственото, което изглеждаше различно, беше намерението на бившата първа дама да въведе задължително застраховане (като автомобилната "Гражданска отговорност"), докато все още сенаторът от Илинойс настояваше, че е по-добре да се работи върху достъпността.

Сега изглежда, че Обама клони към въвеждането на задължително здравно покритие. В Конгреса има внесени няколко алтернативни проекта, които в крайна сметка трябва да бъдат обединени. Въпреки това дори хората, които следят подготовката на закона, нямат точна представа какво ще се получи в крайна сметка. Сенаторът от Републиканската партия Олимпия Сноу обеща да почерпи всеки, които може да обясни реформите в рамките на 30 секунди. Шейсет и седем процента от американците не могат изобщо да разберат какви са предложенията. След като никой не знае какво точно се очаква, логично е, че опозицията може да твърди каквото си иска, дори и това, че държавата ще предлага съвети за прекратяване на живота на възрастните пациенти.

Не оставяй друг да ти пише реформаторския план. За да не предизвика обратна реакция – обвинения, че налага собствените си идеи, Обама предпочиташе да се придържа само към най-общи формулировки. Белият дом поощри Конгреса да бъде водещ, като по този начин целеше да изгради широка коалиция зад реформата. Резултатът обаче беше пълен хаос от няколко взаимно противоречащи си предложения (примерно един вариант предвижда използването на федерални средства за преждевременно прекратяване на бременността, друг забранява това).

Не приемай предишните грешки буквално. Старата сентенция за историята вече може да бъде перифразирана като "политиката никога не се повтаря два пъти, повтарят се съветниците". Голяма част от екипа на Обама има стаж от времето на Бил Клинтън и съответно не искаше да повтаря стари грешки. Наплашени от провала на Хилъри Клинтън през 1993 г., когато тогавашната първа дама се опита да прокара закон, съставен от тясна група експерти и иронично наречен "Хилърипазване", сега те се стараеха да направят всичко по друг начин. Най-вече да изнесат работата извън Белия дом. Това обаче вместо яснота и експедитивност постигна само затлачване. През 1993 г. въпросът със здравеопазването изобщо не е бил толкова болезнен и отвореността е можела да предизвика повече внимание. Сега всички заинтересувани вече търсят смислени решения, които в конгресната какофония просто се губят. Обама освен това няма имиджовия проблем на Клинтън, така че можеше спокойно да излезе начело на реформаторския проект.

Не обещавай само хубави неща. Избирателите са наясно, че много хубаво не е на хубаво. По време на предизборната си кампания Обама обещаваше да увеличи покритието, да намали разходите и да подобри качеството – все неща, които са прекрасни, но взаимно си противоречат. Как с по-малко пари ще бъдат застраховани повече хора примерно? Така дори разумните предложения вече започнаха да се посрещат със съмнение.

А мен това как ме засяга. Повечето американци все още не могат да разберат как реформата ще ги засегне лично. Твърденията, че за хората, които сега имат застраховки, нищо няма да се промени, очевидно не са достатъчно убедителни (след като промените ще доведат до разходи от 900 млрд. долара за 10 години и дефицитът няма да се повишава, логично е, че трябва да нараснат данъците). Съответно повечето хора предпочитат да вярват на всякакви слухове, защото неизвестното ново е винаги по-страшно от настоящето.

Винаги казвай, че реформата ще се случи след време. Белият дом най-накрая призна, че промените в здравеопазването ще настъпят след четири години, в рамките на които ще има време за донастройване. Много хора бяха притеснени, че екипът на Обама бърза да прокара своите идеи ("не можем да не се възползваме от тази криза", по думите на Рам Емануел, шеф на кабинета на Обама). Това винаги изглежда съмнително. Изобщо бързането, когато не е на текуща, а на предстояща криза, винаги е опасно.

Скрий всичките си интелигентни съветници. Голяма част от проблемите на Белия дом дойдоха от звездния екип от съветници (Езекил Емануел примерно е магистър по биохимия от "Оксфорд" и доктор по политическа философия от "Харвард"). Те естествено искат да постигнат идеалния вариант, но както е известно, съвършенството е враг на доброто. Идеите им, които, макар и да не са част от плана на Обама (като тази за въвеждане на ДДС, с който да се финансира реформата), бяха умело използвани от противниците.

Лудите също са опасни. Първоначално Обама не обръщаше внимание на твърденията, че с неговия план ще се създадат "смъртни комисии", ще се финансира смяната на пола, или пък, че ще бъде поето здравеопазването на нелегалните имигранти. Както се оплака по-късно президентът, "кой изобщо може да предположи, че аз искам да врътна копчето на баба". Именно тези твърдения обаче станаха водещи в опозицията срещу реформите въпреки абсурдността си. Те звучат достатъчно страшно, за да разпалят въображението на избирателя, след което вече няма спиране.

Никога не подценявай републиканската машина. Повечето чужденци се отнасят скептично към оплакванията на демократите за съществуването на някакъв десен републикански заговор (както твърдеше Хилъри Клинтън в средата на 90-те години). За няколко месеца обаче Републиканската партия успя да изгради уникална негативна кампания. Начело беше Бетси Макоги, която е била в основата на съпротивата и срещу реформите от предното десетилетие. Цяла мрежа от неправителствени организации, които поне като именна звучат свързани с медицинската професия (самата Макоги, която е историк и лобист, официално представлява Комитета за намаляване на инфекциозните болести), се захвана да разнищва предложенията на демократите. Иновациите стигнаха дотам, че Съветът за отговорна реформа дори записваше в редиците си доктори, които не знаеха за съпротивата си срещу плана на Обама – те трябваше изрично да се обадят в съвета, за да бъдат отписани.

Признай си, че твоята страна не е фар, към който всичко останали да следват. Един от основните проблеми за Обама е всеобщото убеждение сред американците, че тяхната система за здравеопазване е най-добрата в света. Най-научно звучащият аргумент за това е нивото на излекуваните от рак пациенти, което според Бетси Макоги е "мно-о-го по-високо от това в Европа". Под Европа обаче Макоги има предвид 47 страни, включително България, Азербайджан и други напреднали в медицинско отношение държави. Най-авторитетното изследване, публикувано в British Medical Journal, показва, че САЩ имат малко предимство в при лечението на рака на гърдата и простата. Данните са от началото на 90-те, когато в Европа са се правили много по-малко профилактични изследвания и сега на практика няма особена разлика. В същото време САЩ отделят двойно по-голям дял от своя БВП за здравеопазване, а 65% от банкрутите сред семействата от средната класа са свързани с разходите за медицински услуги. Само за сравнение - семейната застраховка на бездетно семейство в 30-те си години без медицински проблеми може да стигне до 1200 долара месечно (около една пета от семейния доход) и тя не покрива всички разходи.

И най-важното. Каквото и да става, винаги вината трябва да е у друг.

Особености на американското здравеопазване

- Повечето американци получават застраховката си от своя работодател. Тъй като те пазаруват на едро и получават данъчна отстъпка за разходите си, застрахователните компании предоставят по-добри условия. Самонаетите плащат средно три пъти повече. Именно затова много американци предпочитат да останат незастраховани, докато не бъдат наети от голям работодател. Междувременно обаче корпорациите започнаха да свиват разходите си за застраховки заради загубата на конкурентоспособност.

- Основният проблем на американците е, че реформата може да ограничи техния избор – докторите в САЩ са известни с това, че предписват много повече процедури и лекарства. Според изследване на университета "Харвард" около 30% от процедурите всъщност са излишни. Освен това хората с добри застраховки (и пенсионерите и ветераните, които ползват общественото осигуряване) на практика нямат лимит за възможните лечения. Например смяната на тазови кости на възрастни хора е без прецедент в Европа или останалите развити страни. В същото време американците и сега са ограничени – застрахователните компании работят с определени болници или свободно практикуващи лекари, така че изборът на специалист така или иначе не е свободен. Голяма част от разходите имат таван, над който се доплаща, често доста солидно.


49 коментара
  • 1
    Avatar :-(
    Странджата

    Това Америката си такова мамата. Всичко живо гледаше там да емигрира. Но първо място в овладяване на космоса, в науката и технологиите не значи непременно здраво общество (здраво и в прекия, и в преносния смисъл).

    Да очакваме ли колапс ала СССР и сие?!

  • 2
    Avatar :-|
    Лили Костова

    Всъщност републиканците ще станат ортаци и с дявола, само и само да провалят тази реформа. Уплашиха се те от Обама. И има защо.

  • 3
    Avatar :-|
    BohrMottelson

    Републиканците в САЩ приличат на българските комунисти:
    1.Всяка крива, успоредна на партийната, е права
    2.Фактите са досадни подробности- ако не помагат на партийната линия, що пък да не ги поизменим, разтегнем ,усучем или скрием
    3. Подкрепят се от изключителни фанатици, хора с нисък образователен ценз, нисък коеф. на интелигентност
    4.Големи морализатори са, особено по отношение на секса. Вероятно се дължи на факта, че никой не иска да ги.....

  • 4
    Avatar :-|
    Разсмян

    Абе Боре,

    Линкълн и Роналд Рейгън са републиканци. Стига слушал на улицата какво говорят кварталните/селските ти умници или поне не го преразказвай публично.

  • 5
    nick11 avatar :-|
    Николай_1

    За BohrMottelson от #3

    Джордж Буш е избран за втори път през 2004 г. за президент на Америка , като разликата в броя на гласовете подадени за него и демократа Джон Кери в полза на Буш , е около 3 440 000 - разлика невиждана дотогава в историята на президентските избори въобще.
    Още в края на 2004 г. се публикуват обяснения за тази смазваща разлика.
    Едно от тези обяснения се намират в един броеветe на в. Washington Times от м. Декември - 2004 г., възоснова на експресни демоскопски изследвания и данни придобити от т.н. Exit poll , пред изборните секции.
    В този брой е публикуван и т.н. обобщен профил на средностатистически гласоподавател , гласувал за двойката Буш-Чейни:
    1. Образован
    2. Бял - т.н. WASP
    3. Заможен
    4. Говорещ добре английски език
    5. Вярващ
    6. Предимно семеен
    .................................... и т.н.

    Обобщен профил на гласоподавателя за двойката Кери-Едуардс:
    1.Слабо образован
    2. С не много светъл цвят на кожата /89% от цветнокожото население на Америка гласува винаги за демократите/
    3. С ниски доходи
    4. Не добре говорещ английски език / почти всички емигрантски общности гласуват по правило за демократите/
    5. 50% -семеен , 50% -несемеен.
    6. 60% - религиозен 40% - нерелигиозен.
    .................................. и т.н.

  • 6
    Avatar :-|
    Carlin

    Да, Николай, Буш беше ЗВЕЗДАТА на републиканската партия. Хахахахаха!!!

  • 7
    Avatar :-|
    BohrMottelson


    Роналд Рейгън, W, Sarah Palin......
    Числова редица, сходяща към идиотизъм.
    Ако добавим и говорителите Bill O, Glenn & Rush, коментарите са излишни.
    Относно Линкълн- кои са политическите му възгледи, които се споделят от GOP?

  • 8
    Avatar :-|
    Пламен

    Не знам как въобще може Буш да бъде даван за положителен пример за каквото и да било?! Може да е имал рекордна преднина пред Кери, но накрая имаше и рекорден процент неодобрение, което е красноречиво за качествата му на лидер. Що се отнася до яростната съпротива на републиканците - все пак те са задължени към своите спонсори, за които лобират да бранят с живота си настоящото положение. Обвиненията в комунизъм към Обама пък са най-евтиният и изтъркан трик, тъй като това е най-силната форма на заклеймяване и анатемосване и се интерпретира доста свободно. Според мен държавната форма на управление обикновено предлага по-некачествена услуга и и липсва конкурентоспособност, но когато става дума за здравеопазване и когато пред частният бизнес стои въпроса - дали да изплати скъпоструваща процедура и така да намали печалбата си или да намери начин да откаже плащането и то по законен начин - има сериозен проблем.

  • 9
    nick11 avatar :-|
    Николай_1

    Обама въобще не го е грижа за осигуряването на на 46-те милиона здравно неосигурени , а всъщност с прокарването на закона , си осигурява бъдъщето евентуално преизбиране , защото неговия основен електорат се състои имено от тези 46 000 000 неусигурени.
    Избирателите на демократите по правило са ниско образовани , общо взето бедни , от емигрантските общности и 89% от цветнокожото население.

  • 10
    Avatar :-|
    Петкова

    Колко странно. Обама го считат за "ляв" в Америка, а тук десните много го харесват... Иди ги разбери нашите десни.

    Американската система показва ясно, че здравеопазването струва пари. На всички им се иска понякога да живеят като в детска приказка - отиваш на дървото, откъсваш си златен плод, и си вече богат. Но в реалността нещата не са такива: лекарите имат нужда от заплати, лекарствата струват пари, болниците имат разходи, а обслужването на болните струва пари. Вярно е, че боледуват не само богати, но и бедни, но в крайна сметка въпросът е: Кой ще плати сметката. Като хора, които още се измъкваме от комунистическите порядки, трябва да сме наясно, че отговорът "държавата" не е най-добрия. Комунизмът развращава нравите, защото винаги се стига до там, че на хората им писва, и колкото повече държавата помага, толкова повече се увеличават нуждаещите се от помощ, защото никой не иска да бъде от "прецаканите", които плащат, за да могат другите да ползват.

    Американците не са толкова зле. Вярно е, че е скъпо. Но е вярно също, че има много благотворителни организации като различни църкви, или Армията на спасението, които имат свои болници и помагат.

    Социалният и човешкият фактор не са за подценяване: Здравето много често се влияе от начина на живот. Не може някой да злоупотребява със себе си както си иска, като прави безразборен секс, взема наркотици или пие редовно, при което си навлича всякакви болести, а после всички останали да му плащат леченията. Неслучайно абортът е пример. Данъците са задължителни за всички, а абортът е нещо, което съвестта на голяма част от хората забранява. Ако направят абортите да се плащат от федералния бюджет, това ще означава злоупотреба с данъчните пари на всички онези данъкоплатци, които са срещу абортите.

    Американците единствено ще загубят, ако си социализират здравеопазването.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK