Само БВП не стига
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Само БВП не стига

Само БВП не стига

Индексът на благосъстоянието във Франция вече ще отчита и фактора лично щастие

Цветелина Манолова
5122 прочитания

© Shuttrestock


Ако комбинирате глобалната финансова криза със спада в популярността на един президент, като нищо може да се роди някой нов икономически индикатор.

Поне във Франция това се оказа напълно възможно. Миналата седмица президентът Никола Саркози обяви, че националната статистика вече ще изчислява брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, като взема предвид и фактора лично щастие. Повод за това станаха препоръките от доклада на авторитетна група икономисти, водена от нобелистите Джозеф Стиглиц и Амартия Сен, а Саркози се закани, че освен в собствената си страна ще работи този модел за отчитане на благосъстоянието да бъде възприет и в другите държави по света. "Очаква ни голяма революция. От години се твърди, че финансите са съществен фактор за натрупване на богатство, само за да открием, че покрай тях са се насъбрали толкова много рискове, че светът почти потъна в хаос", каза Саркози. "Кризата не само ни освобождава да мислим за други модели, друго бъдеще, друг свят - тя ни задължава да го направим", добави френският президент.

Всъщност той не единственият лидер, който недоволства от БВП, възприет като универсален индикатор за измерване на икономическото благосъстояние. За промяна в тази насока вече от няколко години се говори в ЕС, а напоследък по темата се изказаха и американският президент Барак Обама, както и лидерът на британските консерватори Дейвид Камерън. Саркози обаче е първият, който реално обеща да наложи нов модел в националната статистика.

Индексът "Саркози - Бруни"

Намеренията на френския президент предизвикаха доста ехидни коментари в част от медиите зад океана, които не пропуснаха да отбележат очевидната смяна на посоката на Саркози, който в предизборната си кампания обещаваше да модернизира френската икономика и отнесе доста критики от левите партии в страната, че е прекалено разпален поддръжник на англосаксонския модел. Световната криза и намаляващата популярност на Саркози обаче доведоха и до нова реторика. Икономистите побързаха да пресметнат, че Франция, която е известна с късата си работна седмица и сериозните социални придобивки, със сигурност би заела по-високо място в класацията на най-благосъстоятелните, ако не се отчита само класическият БВП, а и факторът задоволство от живота. Както гласи най-новата шега, французите вече ще използват индекса "Саркози - Бруни", който ще отчита семейното щастието на президента и красивата му съпруга, италианският модел Карла Бруни. "Хю Хефнър трябва да ръководи американската икономика. Поне ако следваме предложението на френския президент Никола Саркози", обяви New York Post.

Не на фетишизма

Ако оставим настрана обаче шеговитите коментари за най-новите идеи на Саркози, докладът на Стиглиц и неговите колеги вероятно ще провокира доста дискусии с предложенията, които отправя. Като например новият индикатор за благополучие да взема предвид не само икономическото производство, а и фактори като доходите на домакинствата, замърсяването на околната среда, социалните контакти, прекарването на свободното време, физическата и икономическата несигурност, достъпа до здравни услуги, образованието, както и политическата свобода. "Повечето правителства превръщат БВП във фетиш. Ако трябва да извлечем едно основно послание от този доклад, нека то да бъде "Не фетишизирайте БВП", каза Стиглиц при представянето на документа. Според него "преследването на растежа на БВП е път, придвижването по който световната икономика може да не издържи". Стиглиц обаче призна, че докладът е "само първата стъпка" към въвеждането на нови статистически методи и показатели. "Все още сме далеч от поставената цел", отбеляза той. Експерти пък коментираха, че от документа със сигурност става ясно едно - не трябва в един индикатор да се включват прекалено много фактори. "Задача на лидерите е да формулират цели и да ги представят на избирателите. Това не е същото, като да изнамерят критерии, с които да направят тези цели по-привлекателни", написа Financial Times в редакционен коментар, озаглавен "Брутно домашно разкрасяване".

Несъвършеният БВП

За несъвършенството на БВП като индикатор за състоянието на икономиката се говори от много години. Не липсват и опити да бъде създаден нов показател, който по-ясно да отчита благосъстоянието, като например индекса на човешкото развитие на ООН и индекса на щастието, който възприе преди време правителството на Непал. Отношението между материално богатство и щастие обаче остава доста спорно и за икономисти, и за психолози. В средата на 70-те години на миналия век американецът Ричард Истърлин публикува изследване върху зависимостта между икономическото благосъстояние и личното щастие. От него става ясно, че до известен момент съществува пряка връзка между двете, но след определена граница натрупването на повече богатство не прави хората по-щастливи - факт, станал популярен като парадокса на Истърлин.

Според Георги Ганев, програмен директор на Центъра за либерални стратегии, БВП методологически остава без алтернатива като индикатор. "БВП е много несъвършена мярка, но въпреки това намира един баланс между опита да измериш човешкото благосъстояние и това да измерваш добре", коментира Ганев пред "Капитал". Според него не е правилно БВП да бъде обвързвано с други показатели като щастието, поне не, докато методологията за тяхното изчисляване не бъде усъвършенствана до същото ниво като тази на БВП. "Идеята е, че когато съберем някакъв БВП и добавим към него образование и здраве например, най-грубо казано, събираме самолет и два чифта ролкови кънки и ги наричаме три транспортни единици", обяснява Ганев. На подобно мнение е и Саймън Тилфорд, главен икономист на лондонския Център за европейска реформа. Според него всички тези показатели са много субективни и не помагат особено на правителствата при вземането на решение как да се разпределят наличните ресурси. "БВП все още сериозно превъзхожда по-софистицирани показатели като индекс на щастието или благосъстоянието", коментира той пред Associated Press.

Повечето икономисти също не смятат, че БВП скоро ще бъде изпратен в забвение. Както отбеляза Financial Times, "освен ако топ икономистите, автори на доклада, не са работили без пари, той със сигурност е увеличил БВП. Дали ще допринесе и за социалния прогрес вече ще зависи от Саркози и другите държавни лидери".

Фотограф: Капитал

Ако комбинирате глобалната финансова криза със спада в популярността на един президент, като нищо може да се роди някой нов икономически индикатор.

Поне във Франция това се оказа напълно възможно. Миналата седмица президентът Никола Саркози обяви, че националната статистика вече ще изчислява брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, като взема предвид и фактора лично щастие. Повод за това станаха препоръките от доклада на авторитетна група икономисти, водена от нобелистите Джозеф Стиглиц и Амартия Сен, а Саркози се закани, че освен в собствената си страна ще работи този модел за отчитане на благосъстоянието да бъде възприет и в другите държави по света. "Очаква ни голяма революция. От години се твърди, че финансите са съществен фактор за натрупване на богатство, само за да открием, че покрай тях са се насъбрали толкова много рискове, че светът почти потъна в хаос", каза Саркози. "Кризата не само ни освобождава да мислим за други модели, друго бъдеще, друг свят - тя ни задължава да го направим", добави френският президент.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    сдфз

    Че Хю Хефнър на практика ръководи американската икономика.. Порно до ушите. И той през една интересна банка на времето.. Та горе-долу - попадение :)

  • 2
    Avatar :-|
    любопитен

    Вижте малко по-различна инфирнация на :
    http://www.happyplanetindex.org/
    Там ще видите, че ... богатите не са по-щастливи.

  • 3
    Avatar :-|
    клошарката

    абе тази Бруни е голяма порно-лисица

  • 4
    venziko avatar :-|
    venziko

    Защо няма информация ,колко МБ е вестника за теглене ,напишете колко е даите инфо


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK