Ахмед Давутоглу: Ако Турция влезе в ЕС, той ще е водеща глобална сила
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ахмед Давутоглу: Ако Турция влезе в ЕС, той ще е водеща глобална сила

Reuters

Ахмед Давутоглу: Ако Турция влезе в ЕС, той ще е водеща глобална сила

Ирина Новакова
8082 прочитания

Reuters

© Reuters


Турция беше критикувана, че играе двойна игра в енергийните проекти на ЕС и Русия. Каква е стратегията ви спрямо газопроводите "Набуко" и "Южен поток"?

Студената война свърши и не възприемаме света в категорични алтернативи. ЕС не може да избира дали да ползва руски газ. Нашата основна цел е европейската интеграция и приоритетът ни е това, което е добро за европейската енергийна сигурност. Но ние, също както ЕС, имаме своите енергийни нужди.

"Набуко" е толкова важен проект за нас, че всички останали са на второ място. Трябва да има разнообразни енергийни източници. Не може да се каже, че "Набуко" отпада, защото Турция е подписала с Русия за "Южен поток". Двата проекта предвиждат различни източници на газ и пренос по различни маршрути. Няма причина да не се реализират и двата.

Турция е много важна за европейската енергетика; искаме да пренасяме петрол от Ирак и Каспийския басейн, както и газ от същия регион. Търсим възможности за пренос на газ към Европа от Катар и Египет, евентуално Иран. Всички тези възможности, които търсим, ще докарат повече газ към Европа и ще подобрят енергийната й сигурност. Преговаряме за защита на собствените си интереси, но и интересите на ЕС.

Какви са приоритетите на турската външна политика днес?

Всичките са силно обвързани с външните интереси на ЕС. Ако погледнем проблемите, с които сме се ангажирали в последните няколко години - Ирак, Кавказ, Босна и Херцеговина, Иран, Афганистан, Централна Азия - те присъстват и в европейския дневен ред. Гръбнакът на външната ни политика е интеграцията ни в ЕС.

Нашите приоритети са Балканите, Кавказ и Близкият изток. Това е логично - около нас има няколко замразени конфликта и се опитваме да предотвратим рисковете за себе си. Турция иска стабилност около себе си, затова и поддържаме политика за нулеви проблеми със съседите си. Наскоро постигнахме напредък към тази цел и с Армения. Заявили сме и твърдо желание за нормализация в Кипър. В момента Турция е член на Съвета за сигурност на ООН, на Г-20, наблюдател в Африканския съюз и Арабската лига. Нашата конструктивна и активна политика допринася към амбициите на ЕС и затова се надяваме тя да ни помогне за интеграцията ни в съюза. Ролята ни в преговорите след войната на Израел в Газа в края на миналата година, а сега в Иран, се оценява позитивно от ЕС, дори в страните, които не искат нашето членство в съюза.

Не искаме да развиваме политика, която да е алтернатива на европейската. Има възможност за синергия и сътрудничество; ако Европа игнорира турската роля, ще е жалко за пропуснатата възможност, но няма да е огромен проблем за нас. Ако Турция влезе в ЕС, той ще е водеща глобална сила.

Не смятате ли, че тази твърде активна външнополитическа роля е повече недостатък, отколкото предимство за Турция? Тя може да подразни някои големи европейски страни, които предпочитат те да ръководят европейската външна политика, а Турция предимно да я следва?

Зависи дали разсъждаваш като турчин или европеец. Ако на една страна й пречи турското влияние, това ще е тест - дали тази страна слага на първо място националните си интереси или европейските. Ако тесните национални интереси надделеят, ЕС няма да е успешен. Но аз съм оптимист.

Преговорите ви за членство в ЕС са блокирани заради отказа ви да отворите турските пристанищата за кипърски кораби. Ще смените ли стратегията?

За съжаление се смята, че спорът с пристанищата е проблем на отношенията между Турция и ЕС. Това не е вярно. Проблемът е между гръцките и турските жители на острова. Кипър влезе в ЕС, въпреки че кипърските гърци отхвърлиха плана "Анан" за обединение на острова през 2004 г. Турското население на Кипър го прие, но остана извън ЕС и е наказано с ембарго. Никой не трябва да забравя това, когато говорим за пристанищата. Ако жителите на Кипър бяха приели целият остров да влезе в ЕС, днес нямаше изобщо да говорим за пристанища.

Опитваме се да решим проблемите, но когато настояваме за мир, Кипър ни обвинява, че оказваме натиск. Какъв е смисълът да отваряме пристанищата? Другата страна е в по-изгодна позиция като член на ЕС. Ако отново отстъпим, това ще се очаква от нас и всеки следващ път.

Има предложение да отворите поне едно пристанище като жест на добра воля, за да продължите преговорите за членство. Ще го направите ли?

В последните седем години само ние правим жестове, не те. Кипър казва - ако вие направите компромис сега, ние ще отстъпим някога в бъдещето, но винаги се оказва, че само ние правим компромиси. Затова няма да правим повече жестове. Те блокираха преговорите ни, включително по глава "Енергетика" - и то при положение че Турция е толкова важна за европейската енергийна сигурност. Поведението на Кипър вреди на интересите на ЕС. Чудя се кога останалите членки ще сложат край на това.

Очаква се Лисабонският договор да влезе в сила в ЕС. Как ще се отрази той на вашите шансове за членство?

Надяваме се, че ще влезе в сила, защото ще направи ЕС по-ефективен. Когато ЕС започна преговори с Турция през 2004 г. нямаше условия, свързани с Лисабонския договор. И днес не би било редно той да се използва, за да се добавят нови условия за турското членство. ЕС има една основна ценност - спазването на договорите. Очакваме, че членките на ЕС ще се съобразят с нея.

Турция имаше известни възражения срещу избора на датчанина Андерс Фог Расмусен за генерален секретар на НАТО. Защо?

Нямахме проблем с г-н Расмусен като човек или с Дания като страна. Ако не го одобрявахме, той нямаше да стане генерален секретар на НАТО. Но първо, НАТО е организация, която решава с консенсус и трябваше да се чуят позициите на всички страни, преди да се вземе решение. А не 2-3 страни да имат привилегии при решаването за такъв важен пост. Турция остана извън консултациите, което беше проблем.

Второ, днес 80-90% от операциите на НАТО са в мюсюлмански страни. Трябва да има ясни, позитивни послания към мюсюлманския свят, за да предотвратим неразбирателство. Ние познаваме този регион, знаем какви остри проблеми бяха предизвикани от казуса с датските карикатури. Някои мюсюлмански страни смятаха, че датчанин не е най-подходящ за шеф на НАТО. Това мнение не трябваше да се игнорира, особено когато сме изпратили войници от Косово до Афганистан.

Трето, не получихме достатъчно подкрепа от Дания срещу тероризма на ПКК. Днес най-големите операции на НАТО са против тероризма. Искаме да има ясни послания към мюсюлманския свят и силен ангажимент срещу тероризма, независимо откъде идва.

Проблемът с иранската ядрена програма става все по-горещ. Турция се обяви против санкции. Какъв според вас е правилният подход към Иран?

Ядрената енергетика трябва да е достъпна до всички страни. Не можем да изискваме от Иран да не я развива. Турция не иска никакви ядрени оръжия в региона си - в Иран, Израел или Египет. Като човек и интелектуалец аз бих искал тези оръжия да изчезнат напълно от планетата, но нека сме реалисти. Никой не може да каже - това ядрено оръжие е насочено само против тази страна, а не срещу съседите й. Заплахата е за целия регион, така че ние сме против ядрено въоръжаване в Иран.

Ако има проблем, първата стъпка винаги трябва да е дипломация. Ако тя се провали - още и още дипломация. Не военни действия, и ако е възможно - не санкции. Проблемът със санкциите е, че те никога не наказват само страната, срещу която са насочени, а и съседите й. Турция беше най-наказана от санкциите срещу режима на Саддам Хюсеин в Ирак през 90-те - пострада икономиката ни, имахме заплахи и терористични актове. Тогава санкциите не постигнаха целта си - Саддам стана по-силен, не по-слаб. Някои иракчани обвиниха не режима му, а страните, които наложиха ембаргото. Това създаде проблеми, с които се борим и днес. Затова се опитваме да избегнем санкции срещу Иран.

В последните седмици България има проблеми с представители на турското си малцинство. При какви обстоятелства бихте посъветвали българското правителство да промени политиката си спрямо българските турци?

След Студената война България е най-успешният пример за етническо съжителство на Балканите. При управлението на Живков около 100 хил. български турци бяха принудени да емигрират в Турция. Въпреки това през 90-те години България се превърна в пример за отношение към малцинството си по две причини. Първо, вашите управляващи се държаха разумно, и второ - Турция никога, никога не предприе реваншизъм. Ние възприемаме българските турци като граждани на България и не е имало никакво напрежение в българо-турските отношения и никаква намеса от Анкара. Това помага на интеграцията на българските турци в българското общество. Надяваме се, че така ще продължи.

Дори членството на България в ЕС стана възможно благодарение на тази етническа хармония. Надяваме се, че някои расистки изстъпления няма да повлияят на политиката на българското правителство. Това няма да е бедствие за турското малцинство, но ще навреди ужасно на България. Готови сме да работим с новото правителство в София и да направим всичко възможно, за да помогнем на България да запази етническата си хармония. Българите като цяло, не само българските турци, са наши съседи и роднини. Не искаме нищо освен прекрасни отношения с тях.

* Използвани са и въпроси на други медии

Профил

Проф. Ахмет Давутоглу е външен министър на Турция от май тази година. Преди това беше главен съветник на премиера Реджеп Ердоган. Давутоглу беше турският главен преговарящ за разрешението на конфлика в Газа в края на миналата година. Той е известен с призивите си за превръщане на Турция в много по-важен фактор в международната политика и е свързван с интелектуалното течение неоосманизъм, чиято основна идея е за общност между страните, които някога са попадали в Османската империя. Преди дипломатическата си кариера Давутоглу беше председател на катедра "Международни отношения" в истанбулския университет "Бейкент".

Давутоглу разговаря с "Капитал" и водещи европейски медии в Брюксел седмица преди доклада на Европейската комисия за напредъка на Турция към членство в ЕС.

Турция беше критикувана, че играе двойна игра в енергийните проекти на ЕС и Русия. Каква е стратегията ви спрямо газопроводите "Набуко" и "Южен поток"?

Студената война свърши и не възприемаме света в категорични алтернативи. ЕС не може да избира дали да ползва руски газ. Нашата основна цел е европейската интеграция и приоритетът ни е това, което е добро за европейската енергийна сигурност. Но ние, също както ЕС, имаме своите енергийни нужди.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

70 коментара
  • 2
    Avatar :-|
    naturebox

    "Гръбнакът на външната ни политика е интеграцията ни в ЕС.
    Нашите приоритети са Балканите... "
    -Благодаря, но не.

  • 3
    dragozow avatar :-|
    dragozow

    Ще влезе друг път....

  • 5
    Avatar :-|
    Логика и чудо

    Какво толкова са се запътили за ЕС?Сякаш ако залеят пазарите с некачествените си стоки ще станат по-богати?Не можеш да кажеш на хората откъде ще пазаруват и от кого,а най-вече да ги задължиш.Ако не са пазарите за какво други им е Европа,при положение че по същата логика и Пакистан и Ирак и Иран биха искали да влязат,а също и северно африканските държави.Това си е опит за завладяване на религиозно и политическо ниво като цяло,при положение че са зле икономически и чакат заеми от МВФ,за какво са на ЕС,да ни тежат с икономиката си ли?Толкоз години като не са в ЕС че е загинал съюза без тях!

  • 6
    Avatar :-|
    Хинин

    АКО бабата на тая Ахмед имаше колела,щеше да бъде трамвай....

  • 8
    Avatar :-|
    Калоян

    Интересен профил има въпросния господин. Свързан с "интелектуалното течение неоосманизъм" ?!?! Вас ист дас !?! Това да не би да е новия термин за нео-5-вековно-робство !?! Искал Турция да бъде "много по-важен фактор в международната политика" ...
    Що не го питахте какво мисли по въпроса за българския и арменския геноцид, както и какви действия предприема по въпроса за обезщетяване на тракийските българи ?

  • 9
    Avatar :-|
    t

    "неоосманизъм" си е 4иста проба оксиморон.

    "Нямахме проблем с г-н Расмусен като човек или с Дания като страна." Две изре4ения по-късно: "не получихме достатъчно подкрепа от Дания срещу тероризма на ПКК".

  • 10
    Avatar :-P
    BohrMottelson

    Може би Европа не иска ритъма Шакадъм


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.