Още една тежка политическа зима
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Още една тежка политическа зима

Румънците отново излизат на протести<br />

Още една тежка политическа зима

Борбата за власт в Румъния опасно разклати страната по време на криза

Цветелина Манолова
1948 прочитания

Румънците отново излизат на протести<br />

© reuters


Казват, че всеки народ заслужава политиците си. Румънците обаче едва ли са заслужили онова, което им се случва - разпадане на правителството точно когато икономиката на страната има най-остра нужда от сигурно управление.

Коалицията между лява и дясна партия, която дойде на власт миналия декември, беше бомба със закъснител в и бездруго нестабилната румънска политическа реалност. Проблемите започнаха още с избора на премиер, продължиха с няколко оставки на министри, а световната криза, която се отрази сериозно на румънската икономика, само катализира допълнителни раздори между двата партньора - Либерално-демократичната партия (ЛДП) и Социалдемократическата партия (СДП). Кулминацията дойде миналата седмица, когато след уволнението на вътрешния министър Дан Ника всичките му колеги от СДП напуснаха и така правителството на премиера Емил Бок остана без мнозинство в парламента. Това пък се случи точно когато страната трябваше да приеме важни реформи. "Опозицията поддържа теорията, че сме в сериозна политическа криза, но според мен всички очакваха тази година, когато имаме президентски избори и икономиката е зле, да се стигне до сътресения", коментира пред "Капитал" румънският журналист Кристиян Пантази.

Направи си сам криза

В управляващата коалиция едва ли не са били наясно за различията помежду си и до какви резултати може да доведе постоянното напрежение в кабинета, но вместо да потърсят компромис, ЛДП и СДП изостриха отношенията си до степен на пълна нетърпимост. Тази игра не мина и без участието на президента Траян Бъсеску, когото повечето румънски медии обвиниха за разпадането на кабинета. Вероятно защото още с избора на Бок за премиер местните анализатори го определяха като слаб човек, който "няма да отвори уста без съгласието на Бъсеску". Формалният повод за уволнението на вътрешния министър Ника пък беше изказаното от него притеснение, че президентските избори на 22 ноември може да бъдат нагласени така, че да облагодетелстват настоящия държавен глава. "Президентът успя да предизвика политическа криза", каза лидерът на СДП Мирча Джеоана, след като неговата партия се оттегли от правителството. "Социалдемократите жертваха страната заради един човек", контрира го министърът на икономиката (от ЛДП) Андриян Видяну.

Неподходящият момент

Едва ли има подходящ момент за властови вакуум, но опасните боричкания на политиците могат да излязат скъпи на румънците точно сега. Икономиката беше ударена от глобалната криза, националната валута постоянно се обезценява, покупателната способност на населението се топи, а бюджетният дефицит вероятно ще надхвърли 7% тази година. Правителството беше принудено да вземе заем от 20 млрд. евро от Международния валутен фонд и Европейската комисия и обеща да намали разходите като съкрати част от държавните служители и реформира образователната система. Необходимите за това закони обаче едва ли ще минат през парламента след разпадането на коалицията, а това няма как да не буди притеснения от страна на МВФ. Допълнително затруднение е и вълната от общонационални протести, която обхвана Румъния и създава допълнителен натиск върху и без това нестабилното правителство. Над 800 хил. служители в сферата на образованието, здравеопазването, финансите и държавната администрация участваха в обща стачка на 5 октомври срещу разпоредбите на новия закон за единното заплащане на бюджетните служители и планираните от правителството принудителни неплатени отпуски. "Последното, от което Румъния се нуждае на този етап, е политическа шумотевица, особено като се има предвид, че страната е силно зависима от парите на МВФ и ЕС", коментира за Reuters Симон Кихано-Еванс, икономист от брокерската фирма Cheuvreux.

По ръба

Ситуацията се усложни още след като тази седмица правителството реши да поеме отговорност пред парламента по проектозакон за пенсионната система - процедура, при която, ако до определен срок опозицията не внесе вот на недоверие, законът влиза автоматично в сила, без да бъде дискутиран или гласуван от депутатите. Мотивите на Бок прозвучаха странно за премиер, чието правителство няма мнозинство и може да бъде съборено от власт всеки един момент. "Днес залагам на карта мандата си - или законът ще мине, или правителството ще падне", обясни решението си Бок. "Имам само един-единствен съюзник в този момент - румънците, защото в парламента вече нямам доверие", добави той. Опозицията естествено не пропусна своя шанс да атакува кабинета, а гласуването на вота на недоверие трябва да стане следващата седмица. "Чрез поемането на правителствена отговорност за закона за пенсиите Румъния прави първите си крачки към тоталитаризма, а парламентът става безполезен", заяви бившият премиер Кали Попеску Търичану. СДП вече обявиха, че ще гласуват против кабинета, тъй като се надяват след падането му от власт президентът да назначи експертно правителство. Тази сметка обаче може да се окаже погрешна. "На Бок му предстои труден тест, но ЛДП вече привлякоха няколко опозиционни депутати и прогнозирането на вота на недоверие е много трудно", казва Кристиян Пантази.

Viva Presidente

Макар че функциите на президента в Румъния са само представителни, още от времето на Йон Илиеску стана традиция държавният глава активно да се намесва в политическия живот. Самият Бъсеску се гордее с имиджа си на "ангажирания президент", а високият му рейтинг се дължеше основно на острите критики към предишното правителство на Търичану. Влиянието му върху сегашното правителство също е голямо и ако Бъсеску бъде преизбран, това може да закрепи кабинета на Бок. Така изглежда, че президентските избори в края на ноември ще са ключът и към решаването на правителствената криза. Проучванията досега показваха, че Бъсеску вероятно ще спечели още един мандат. След като в съревнованието преди дни обаче се включи и настоящият кмет на Букурещ - Сорин Опреску, според анализаторите 57-годишният хирург и бивш член на СДП има всички шансове да развали плановете на Бъсеску. "Плюсът на Опреску е, че той се кандидатира като независим и е с леви идеи, има и способността да говори директно, което румънците харесват. Политическият климат също е много благоприятен за него", каза пред Reuters политическият анализатор Богдан Теодореску.

Кристиян Пантази обаче смята, че всички тези сметки може лесно да се объркат, ако икономическата ситуация се влоши през следващите месеци. Както вече се пошегуваха някои медии, "румъницте този път ще гласуват с джобовете си".

Казват, че всеки народ заслужава политиците си. Румънците обаче едва ли са заслужили онова, което им се случва - разпадане на правителството точно когато икономиката на страната има най-остра нужда от сигурно управление.

Коалицията между лява и дясна партия, която дойде на власт миналия декември, беше бомба със закъснител в и бездруго нестабилната румънска политическа реалност. Проблемите започнаха още с избора на премиер, продължиха с няколко оставки на министри, а световната криза, която се отрази сериозно на румънската икономика, само катализира допълнителни раздори между двата партньора - Либерално-демократичната партия (ЛДП) и Социалдемократическата партия (СДП). Кулминацията дойде миналата седмица, когато след уволнението на вътрешния министър Дан Ника всичките му колеги от СДП напуснаха и така правителството на премиера Емил Бок остана без мнозинство в парламента. Това пък се случи точно когато страната трябваше да приеме важни реформи. "Опозицията поддържа теорията, че сме в сериозна политическа криза, но според мен всички очакваха тази година, когато имаме президентски избори и икономиката е зле, да се стигне до сътресения", коментира пред "Капитал" румънският журналист Кристиян Пантази.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK