Първо награда, после мир

Обама спечели Нобеловия приз. Сега остава да го заслужи

Нобеловата награда за Обама е триумф на надеждата над постиженията
Нобеловата награда за Обама е триумф на надеждата над постиженията    ©  Капитал
Нобеловата награда за Обама е триумф на надеждата над постиженията
Нобеловата награда за Обама е триумф на надеждата над постиженията    ©  Капитал

Най-експлозивното изобретение на Алфред Нобел може да се окаже не динамитът, а носещата името на шведския индустриалец награда за мир. Взривната вълна, отключена при новината, че Барак Обама печели отличието тази година, може да се сравни с медийния еквивалент на няколко тона динамит.

Всичко започнало така - в 5.45 сутринта (вашингтонско време) на 9 октомври говорителят на Белия дом Робърт Гибс бил събуден от тв продуцент, търсещ го по телефона. "Дано да е за нещо хубаво", промърморил недоволно съненият Гибс. Такова е, уверил то продуцентът. Американският президент току-що спечели Нобеловата награда за мир. "О, това е хубаво", съгласил се Гибс. И изглежда е сгрешил.

Тази награда винаги събира повече интерес и критики от всяка друга. Носителят й печели не само чек за 1.4 млн. долара и медал, но и един вид публичен ореол на световен лидер на добрите сили за цял живот. И много хора изведнъж сякаш забравят например крайно консервативните възгледи на Майка Тереза. Или че подписаното споразумение за спиране на огъня между Хенри Кисинджър и Ле Дък Тхо, заради което те бяха отличени през 1973 г., всъщност не донесе края на войната във Виетнам, а това между Ясер Арафат, Шимон Перес и Ицках Рабин (наградени през 1994 г.) не реши трайно конфликта в Близкия изток.

Реакциите при награждаванията от предишни години обаче бледнеят пред спора заслужава ли Обама приза или не. По волята на Нобел комитетът, който присъжда наградата, се състои от настоящи или бивши членове на норвежкия парламент. В сегашния състав двама са либерали, двама - консерватори, и един клони към политическия център. Трима от тях са действащи политици с пристрастия, оцветени от собствения им опит, идеология и желания за развитието на ситуацията в света. След Втората световна война, когато конфликтите и решаването им става все по-сложни, изборът на Нобеловия комитет става съответно по-политически, обвързан с текущи теми и оспорван.

Когато бангладешкият банкер Мухамад Юнус с неговите микрокредити спечели наградата през 2006 г., недоволството също беше голямо. Германският Sueddeutsche Zeitung дори написа, че докато политиците не раждат големи идеи, отличието ще отива за микрокредитиране. Удостояването миналата година на финландеца Марти Ахтисаари, работил за прекратяване на огъня на Балканите и в Индонезия, пък бе посрещнато с критиката, че наградата вече е станала за цялостни постижения и има малко влияние върху решаването на действащите конфликти, каквото е било желанието на Алфред Нобел.

Тази година комитетът отиде в другата крайност - наградата за Обама е може би най-радикалното решение на норвежците, защото той няма постижения, а само послания. Така някак остава впечатлението, че отличието му е дадено просто защото не е Джордж У. Буш. Когато самият изненадан Обама каза, че не го смята за признание за постигнатото от него, това не беше скромност, а реализъм. И може би най-доброто, което можеше да направи, беше учтиво да откаже силно подранилата награда. Тя не само го натоварва с още по-големи очаквания, но и дава ново оръжие в арсенала на противниците му, които го атакуват за неспазени обещания и разминаването между думи и дела.

В безпрецедентен жест членовете на комитета започнаха публично да защитават решението. В тази връзка председателят Торнбьорн Ягланд посочи опита на Обама да започне диалог между мюсюлманския и християнския свят и отказа му от ракетния щит в Източна Европа. "Всички тези неща допринесоха за не бих казал по-сигурен свят, но свят с по-малко напрежение", категоричен е Ягланд, който е бивш премиер на страната, а от 2005 г. е председател на норвежкия парламент. Най-малко съмнения защо е гласувала за Обама остави Агот Вaле от Социалистическа лява партия: "Естествено, че очаквах несъгласие и дебат защо му даваме наградата. Това, което искам сега, е да започнем сериозна дискусия за ядреното разоръжаване."

Може би най-точното определение какво се случи дойде от бившия американски съветник по националната сигурност Збигнев Бжежински: "Обама получи Нобеловата награда, защото предефинира американската външна политика. Сега остава да я заслужи с прилагането на тази политика." Според Бжежински в рамките на няколко месеца Обама е обърнал дипломатическия курс на най-голямата сила в света от едностранни действия и засилваща се изолация към повече съгласие със света и завръщане към традиционните американски ценности. "Но веднъж променил външнополитическите цели на САЩ, той трябва да ги приложи и следва", категоричен е Бжежински. Затова големият въпрос е дали и как титлата "световен миротворец" ще промени курса на Обама.

"Това е умен ход. Сега Нобеловият лауреат за мир Барак Обама не може да бомбардира Иран, иронично коментира пред "Капитал" тунизийският историк Юсеф Файла Шериф. После допълва, че наградата идва като противовес на исканията за по-твърда ръка от страна на САЩ спрямо Техеран. "Светът просто каза, стига толкова войни", категоричен е Шериф.

"Нобеловата награда за мир и различните реакции, които това събитие предизвика вътре в САЩ и между САЩ и част от Европа, ни казва много за политиката на Нобеловия комитет и също за други политики. Тя не ни казва нищо за мира и още по-малко за Обама," каза за "Капитал" редакторът на сп. The American Interest Адам Гарфинкъл. "Европейската левица може би си представя, че така може да се намеси в американската политика и политически дебати, да постави Обама под натиск да не изпраща повече войници в Афганистан. Президентът сега е изправен пред неимоверно труден избор каква трябва да е стратегията там. За разлика от членовете на Нобеловия комитет той разбира, че понякога използването на сила е по-малкото зло, че противопоставянето на заплахи, преди те да се разпространят, е за предпочитане пред противопоставянето срещу тях след това", смята той.

"Аз съм сигурен, че президентът Обама няма да действа различно само защото е получил Нобеловата награда за мир. Той взима твърде сериозно задълженията си", категоричен е Гарфинкъл. Според Кристофър Хитчънс от сп. Newsweek отличието може би дори ще бъде пречка в американската външна политика. Ако иска да постигне безкръвна смяна на политиката на Иран за придобиване на ядрено оръжие например, Обама трябва да може реално да използва заплахата от военна сила.

Политическият коментатор на сп. Time Джо Клайн пък излезе с революционното предложение, че по време на награждаването в Стокхолм президентът трябва да обяви конкретен план за решаване на близкоизточния конфликт. Заради тържествеността на събитието нито израелци, нито палестинци ще посмеят категорично да го отхвърлят. "Нобеловата награда може да стане извинение за активни действия", коментира Клайн.

Нобеловият комитет в крайна сметка са петима политици, изкушени да наклонят везните в световната политика към по-активна дипломация и дебат за глобалните проблеми. Медиите и публичното внимание към наградата им дава тази сила. За Обама пък остава тежката задача да я заслужи постфактум, а летвата е вдигната ужасно високо. Както отбеляза членът на комитета Ингер-Мари Итерхорн "той май не изглежда много щастлив от наградата". Май няма и защо.