С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 16 окт 2009, 15:09, 3206 прочитания

Криза по румънска рецепта

Или защо е важно да имаш стабилно правителство, когато икономиката се срива

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Политиката продължава да е ахилесовата пета на Румъния, отбеляза наскоро един икономист. И с основание.

Едва ли някой успя да разбере смисъла на това, което се случи в Букурещ през последните три седмици - първо се разпадна управляващата коалиция, последва предизвикателно поведение на останалото без мнозинство правителство. После дойде  поисканият от опозицията вот на недоверие, който свали кабинета, нещо, което не се беше случвало в последните 20 години. Каква може да е цената на подобни игри в момент, когато страната има остра нужда от стабилно управление, обаче е повече от ясно. Както вече предупреди президентът Траян Бъсеску, ако Румъния не получи следващите два транша от заема си с Международният валутен фонд (МВФ) до края на годината, страната няма да има средства да плаща пенсии и заплати в публичния сектор. От фонда пък вече решиха да отложат редовната мисия, която трябваше да пристигне в Букурещ следващата седмица, тъй като няма правителство, с което да преговарят.


Цената на амбициите

"Изглежда управляващите в Румъния забравиха, че сме в икономическа криза. Моментът е много неподходящ за политически сътресения", коментира пред "Капитал" Ане-Мари Блажан, редактор в електронното издание HotNews. Румънската икономика не беше пощадена от глобалната криза, а оттеглянето на чуждите инвеститори принуди страната, която доскоро беше сред най-бързо развиващите се в Източна Европа, да потърси помощ от международните финансови институции. Споразумението за заем от 20 млрд. евро, сключено с МВФ, Европейската комисия и Световната банка, донесе глътка  въздух, но дойде на определена цена - обещание за съкращения на администрацията и реформи на пенсионната система. Постоянно спорещите коалиционни партньори от Либералдемократичната и Социалдемократическата партия така и не прокараха в парламента необходимите закони през деветте месеца, в които бяха на власт. След разпадането на коалицията и свалянето на правителството с вот на недоверие тази седмица способността на Румъния да спази в срок поетите към МВФ ангажименти е под въпрос. "Има известно напрежение, тъй като според споразумението някои неща трябва да бъдат свършени през следващите седмици, като например намаляването на заплатите и приемането на поправките в пенсионния закон. Има индикации обаче, че кризата може да продължи по-дълго, вероятно до президентските избори в края на ноември и началото на декември", каза пред "Капитал" анализаторът от Economist Intelligence Unit Джоан Хоуи. Въпреки че, както отбеляза постоянният представител на МВФ в Букурещ Тони Либек, фондът има договор с Румъния, а не с дадено правителство, кредиторите едва ли гледат с добро око на случващото се.

В редовен доклад, публикуван в края на миналата седмица, МВФ определи планираните от Румъния съкращения на бюджетните разходи и на заетите в публичния сектор като "идеални, но трудно постижими в средносрочен план" и отбеляза високия политически риск, който може да намали подкрепата за структурните реформи.



Освен че може и да не получат на време парите от МВФ, румънците ги очакват сериозни затруднения в търсенето на алтернативни начини за финансиране на бюджета. Според агенция Reuters, която се позовава на високопоставен правителствен източник, заради усложнената политическа ситуация страната е била принудена засега да се откаже от плановете за пускането на емисия еврооблигации на стойност 1.5 млрд. евро. Сериозни удари понася и румънската валута, а очакванията са за още по-рязко обезценяване след президентските избори в края на ноември (първият тур е на 22 ноември, а балотажът на 6 декември). Тези затруднения може да докарат на Румъния редица проблеми по пътя към еврозоната, по признанието на настоящия кандидат-премиер Лучан Кроитору. Всичко това пък се развива на фона на растящо социално недоволство, а е повече от очевидно, че перспективите за скорошно подобряване на ситуацията стават все по-илюзорни. "Следващото правителство ще трябва да се изправи не само пред икономически предизвикателства, но и пред екзистенциални такива. Ще трябва да предприеме някои драстични мерки срещу кризата, в момент, когато синдикатите заплашват със стачки, а безработицата, особено в публичния сектор, расте", твърди Ане-Мари Блажан.

Просто предизборна кампания

Защо Румъния остана без правителство по-малко от година след последните избори е загадка, на която малцина могат да дадат логичен отговор. След разпадането на коалицията преди две седмици останалото без подкрепа в парламента правителство на либералдемократа Емил Бок направи нещо като политическо харакири, като се опита да заобиколи парламента и да прокара исканите от МВФ промени в пенсионния закон без гласуване. Очакваната реакция на опозицията пък беше поискан и приет със солидно мнозинство (254 срещу 176 гласа) вот на недоверие. Кой обаче печели от тези игрички така и не стана ясно.

Плюшено камикадзе нарече Бок коментаторът от в. "Евениментул зилей" Мирча Мариан. "Сметката на Бок е проста: депутатите и сенаторите няма да са съгласни да орежат собствената си пенсия, ще гласуват вота на недоверие, правителството ще загине достойно, зрителите ще се просълзят впечатлени", описа ситуацията Мариан. Според друг политически коментатор Дан Тапалага става дума за най-обикновен популизъм. "Можеше да предложат този закон преди месец, когато все още имаха мнозинство в парламента, но не го направиха", обясни той пред "Капитал". Тапалага обаче смята, че в случая опозицията също действа срещу обществения интерес. "Трудно е да се разбере защо опозицията атакува правителството и накрая дори успя да го свали от власт, защото това не им носи някакви очевидни ползи. Не е ясно какъв точно беше планът им", казва Тапалага. Повечето хора обаче са на мнение, че в основата на политическата криза са предстоящите президентски избори като традиционно силното противоборство между партиите допълнително се е изострило в този период. "Коалиционното правителство едва ли щеше да просъществува дълго, беше само въпрос на време да се разпадне. И двете партии имат кандидати за президенти, така че всичко е заради предизборната борба", обяснява Ане-Мари Блажан.

Мъгляво бъдеще

Какво следва оттук нататък е колкото логично, толкова и неясно, защото на парламента предстои да избере кабинет, който най-вероятно ще остане на власт само два месеца. Войнстващите румънски политици пък поне за момента трудно постигат някакъв консенсус. "Много е трудно да се каже какъв трябва да е изходът от тази криза. В идеалния случай правителство, съставено от технократи, би трябвало да бъде най-добрия вариант", смята Джоан Хоуи. Въпреки че трите най-големи опозиционни партии на социалдемократите, националлибералите и етническите унгарци се обединиха около идеята за кабинет от технократи и предложиха кмета на град Сибиу, Клау Йоханис, за премиер, идеята беше отхвърлена от Бъсеску. Президентът, който по закон номинира кандидат-премиера, се обяви за правителство от политически фигури и отхвърли кандидатурата на Йоханис, тъй като нямал достатъчно икономически опит. Вместо това предложи за премиер доскорошният съветник в централната банка и бивш представител в МВФ Лучан Кроитору - кандидатура, която изглежда обречена, тъй като само либералдемократите казаха, че ще гласуват за неговия кабинет. Бъсеску има право да предложи още един кандидат за премиер, преди да свика предсрочни избори. Според Дан Топалага тази втора кандидатура най-вероятно ще бъде приета от опозицията. Но всичко това вероятно ще се проточи до президентските избори и едва след тях може да има стабилно правителство, смятат повечето анализатори.

При всички случаи обаче, както отбеляза всекидневникът "Гъндул", какъвто и цвят да е правителството, пред него ще има само един възможен дневен ред - този на МВФ.

По темата работи и Светломира Гюрова.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Европейската инвестиционна банка спира финансирането на въглища и газ Европейската инвестиционна банка спира финансирането на въглища и газ

Решението на ЕИБ рязко ще повиши цената на енергийните проекти, които разчитат на изкопаеми горива

15 ное 2019, 984 прочитания

Майкъл Карпентър: Подкопаването на демокрацията е най-сериозният проблем за НАТО Майкъл Карпентър: Подкопаването на демокрацията е най-сериозният проблем за НАТО

Старши директорът на тинк-танка Penn Biden пред "Капитал"

15 ное 2019, 935 прочитания

24 часа 7 дни

15 ное 2019, 2388 прочитания

15 ное 2019, 1879 прочитания

15 ное 2019, 1690 прочитания

15 ное 2019, 1362 прочитания

15 ное 2019, 1356 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Канадски парадокс

Една от най-стабилните икономики в света е водена от правителство на малцинството, което оцелява на косъм. Как е възможно това?

Още от Капитал
Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Повече прозрачност в общинския съвет

Основните политически групи единодушно се ангажират с промени в досегашния начин на работа

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10