Кой е най-големият враг

Западът срещу корупцията в Афганистан или има ли смисъл да се воюва в подкрепа на компрометиран режим

Въпреки отвращението на западните дипломати към президента Хамид Карзай, друг вариант няма
Въпреки отвращението на западните дипломати към президента Хамид Карзай, друг вариант няма    ©  Reuters
Въпреки отвращението на западните дипломати към президента Хамид Карзай, друг вариант няма
Въпреки отвращението на западните дипломати към президента Хамид Карзай, друг вариант няма    ©  Reuters

"Корупцията, глупако!" е фразата, с която Джейн Хармън, председател на подкомисията по разузнаването в долната камара на Конгреса, започва почти всеки разговор за Афганистан. Хармън не е единствена, която мисли така, но като влиятелен демократ има позицията да изрази мнението на доста американски конгресмени. Тя намекна, че ако управлението в страната не се подобри, Конгресът няма да погледне с добро око на евентуално искане от Белия дом за допълнителни средства за операцията.

Едва ли има някой, който се съмнява, че това е основният проблем. Едва ли има и някой, който може да го разреши. Както пише Андрю Басевич в Harper's, САЩ не могат да се справят с корупцията в Мексико – държава, която е несравнимо по-добре и засяга интересите на Америка всекидневно, а какво остава за Афганистан. И всяка страна, която е изпратила военен контингент в Афганистан, си задава болезнения въпрос защо трябва да рискува живота на своите момчета и момичета под пагон за един корумпиран и безскрупулен режим.

Президентските избори са само поредната капка в хаотичната обстановка в Афганистан, но тя се оказа твърде голяма. През седмицата президентът Хамид Карзай се съгласи да участва в балотаж, след като беше пределно ясно, че първият тур на 20 август е бил фалшифициран. Търсене в YouTube на "Афганистан" и "избори" вади клипчетата основно за изборни фалшификации, от които дори ДПС би се засрамило. Нарушенията се очакваха, но малко международни наблюдатели са предполагали, че може да се стигне до такова безобразие. Алекзандър Тайър от Американския институт за мира (USIP) зададе въпроса за какво изобщо му е било необходимо на Карзай да го прави (общо една трета от всички бюлетини са считани за невалидни), след като пущунското мнозинство на страната така или иначе ще гласува за него. С други думи, толкова ли е зле положението в страната, че фалшификации се правят дори когато няма нужда от тях.

В интервю за Atlantic Council, вашингтонски тинк-танк, бившият човек номер две в мисията на ООН в Кабул Питър Гълбрайт каза, че от изборите са спечелили само талибаните. Гълбрайт напусна поста си заради скандал с шефа на мисията Кай Айде, след като ООН се чуди известно време какво да прави с очевидните фалшификации. Според него късната реакция само показва колко несериозна е ООН в опитите си да наложи що-годе сносно управление в страната. Това подкопава вярата в международните сили, които за много афганци изглеждат дори по-неефективни от талибаните. "Г-н президент, не пращайте тези допълнителни 40 хил. войници", призова накрая Гълбрайт американския президент Барак Обама.

Така изборите, които трябваше да покажат, че страната е поела в правилната посока, всъщност се превърнаха в истински провал. Вторият тур едва ли ще може да го оправи.

Малцината оптимисти казват, че изходът е положителен, тъй като международният натиск е показал на Карзай, че не може да прави каквото си иска и трябва да се придържа към закона. Всичко това обаче е малко успокоение.

Специалният представител на Обама за региона Ричард Холбрук в последно време се въздържа да ходи до Кабул, след като през август е имал "експлозивна" среща с афганския президент. Анонимно американските дипломати говорят за Карзай с неприкрито отвращение, но са наясно, че друг изход няма. През 1963 г. със знанието на ЦРУ и Белия дом военен преврат сваля тогавашния южновиетнамски президент Нго Дин Дием, безспорно корумпиран политик, но вместо подобрение САЩ влизат в блатото на виетнамската война. Този урок не се повтори в Ирак, където премиерът Нури Малики вече рядко получава критики от Вашингтон (макар че Хилъри Клинтън лично искаше отстраняването му, преди да стане държавен секретар). Преди изборите в Афганистан американските дипломати упорито отказваха да вземат страна, за да не се превърнат в заложници на местните политически сметки. Това неутрално поведение обаче явно е било възприето от Карзай като насърчение за манипулации – например Независимата избирателна комисия е изцяло съставена от негови поддръжници.

Американският министър на отбраната Робърт Гейтс даде заявка, че независимо от вида на правителството САЩ трябва да засилят военното си присъствие. Изказването на Гейтс дойде, след като шефът на кабинета на Барак Обама каза, че Вашингтон спира изпращането на нови военни части и забавя обявяването на крайната си стратегия за Афганистан, докато не се уредят изборните проблеми. Последното е удобно извинение за свиване на военното присъствие, както се притесняват някои военни.

Вторият тур на изборите, насрочен за 7 ноември, няма да доведе до съществено подобрение. Почти никой не съмнява, че Карзай ще спечели, както и че нарушенията ще се повторят, макар и в по-малка степен. Очаква се НАТО да засили охраната, но това ще бъде още по-трудна задача от първия тур, тъй като времето за подготовка е много по-малко. А талибаните и всяка друга въоръжена група в страната ще бъдат още по-активни, след като успяха да превърнат изборния ден през август в един от най-кървавите в страната в последните години.

Според в. New York Times западните дипломати не се опитват да оказват натиск за съставяне на коалиционно правителство между Карзай и основния му конкурент, досегашния външен министър Абдула Абдула, макар че това би сложило край на кризата поне засега (Associated Press предава, че разгорите все още продължавали). Едно от обясненията е, че Карзай е твърдо убеден в победата си, която ще го циментира на президентския пост. Другото е, че подобно коалиционно правителство би било посрещнато от афганците като поредната сделка на политиците в Кабул. В крайна сметка обаче това е по-вероятният изход от ситуацията. В страна като Афганистан, където демокрацията е чиста фикция и понятието за правата на опозицията е, меко казано, неразвито; всеки, който отпадне от управлението, на практика е изключен от достъпа до ресурси. Това автоматично води до нарастване на насилието. Както пише Даниел Корски от Европейския съвет по външна политика, успехите на талибаните до голяма степен се дължат на способността им да привлекат всеки, който се е разочаровал от централното правителство.

Проблемът е, че каквото и да е правителството, след дискредитирането на изборите то няма да има много по-голяма от досегашната си легитимност. Международната общност, която след осем години присъствие в Афганистан не успя да гарантира дори подобие на нормални избори, на практика трябва да започне работата си отначало. Въпросът е струва ли си и ако да, не трябва ли този път да има много по-детайлна стратегия. Която не само да предлага правилната теория – мащабна антибунтовническата операция, но и подробен план за успех.

Какви са възможностите

Пред Барак Обама има две възможности: да свие мисията до това да се преследват терористите от "Ал Кайда" и да се поддържа централното правителство колкото то да не падне или да заповяда много по-мащабна операция, която ще изисква допълнително поне още 60 хил. американски и няколко хиляди съюзнически войници.

Първият подход се подкрепя от вицепрезидента Джо Байдън, както и от различни експерти, които не вярват, че е възможно да се постигне бърз успех. Например Жил Доронсоро от Carnegie Endowment for International Peace смята, че опитите да се наложи ред в южните и западните провинции са безсмислени, тъй като международната коалиция просто няма необходимите сили. В миниатюрна Босна и Херцеговина през 1995 г. бяха разположени 65 хил. чуждестранни военнослужещи. В размирната провинция Хелманд в Афганистан (която е доста по-голяма от Босна и с доста по-яростна въоръжена съпротива) има около 7000 британски и американски войници, които, макар да са от елитни части, са просто неспособни да бъдат навсякъде. Според Доронсоро е по-добре усилията да се съсредоточат около големите градски центрове, които да бъдат стабилизирани. Междувременно трябва Пакистан да бъде притиснат да ограничи максимално талибаните на собствената си територия, тъй като, както казва проф. Андрю Басевич, в момента САЩ водят война със своите съюзници – за никого не е тайна, че талибаните се подкрепят от пакистанското разузнаване.

Поддръжниците на втория подход смятат, че международните сили трябва да задържат Афганистан стабилен достатъчно дълго, докато централната власт изгради способност да контролира поне големите градове. Според Брус Рендел (който първоначално отговаряше за координацията в Белия дом по въпросите на Афганистан) надеждите за някакво примиряване с талибаните и откъсването им от влиянието на "Ал Кайда" са празни приказки. Свиването на мисията освен това означава, че афганистанците ще спрат да вярват на западните сили и така необходимите разузнавателни данни за терористите ще секнат. Рендел припомня, че именно решението да се разчита на ограничени сили е довело до сегашния провал. Привържениците на стратегията за бързо изтегляне освен това забравят как то ще се отрази на Пакистан – правителството в Исламабад окончателно ще спре борбата с талибаните, което означава, че терористите ще могат да действат почти необезпокоявано на територия с размерите на Франция (граничните региони между Афганистан и Пакистан).

Според Ванда Фелбаб- Браун от института Brookings съществуват шест варианта как тази политика да бъде осъществена оттук насетне.

Първият е да се поддържа сегашната ангажираност, която очевидно е неадекватна. Втората е бързата "афганистанизация" - рязко нарастване на местните сили. "Дали ще имате 80 хил. или 130 хил. крадци, е все едно", смята Фелбаб-Браун. Според нея обучението ще отнеме години преди да се достигне до относително работещи сили за сигурност.

Третата опция е да се разчита на местните племена и на националните сили за сигурност да се даде по-малка отговорност. Сравненията с Ирак, според нея, обаче са неадекватни. В Афганистан не съществува особена съпротива срещу талибаните, каквото имаше срещу "Ал Кайда" сред сунитите в Ирак. Освен това силата на племената се преувеличава.

Четвъртият вариант, който се обсъжда, са преговори с талибаните. Досега обаче всички опитите са се проваляли, а това само прави бунтовниците по-уверени в силите ми.

Петата и шестата възможност са икономическо възстановяване и борба с корупцията, преди да е решен въпроса за сигурността. Но как може да бъде експлоатиран един кладенец, който всеки момент може да бъде взривен?

Изводът на Флебаб-Браун е, че междинната опция, която сега се прокарва от Белия дом – да не се свалят целите, но и да не се изпращат нови войски, не може да проработи. Международната общност трябва да реши какъв е залогът в Афганистан – дали да засили присъствието си или бързо да се изтегли без безсмислени допълнителни жертви.
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


12 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    XXXL

    "Най-добре да дойдат танковете"
    Или може др. Сталин.
    Да живее Демокрацията.

  • 2
    Avatar :-|
    Free Thinker

    Страхотен коментар , няма що. Авторът страда от преудобна амнезия :
    1. Кой е Карзай - Той е човекът на американските служби, бил е на ведомост в Юнокал, тексаска ойл компания, от най-големите споносри на Бушовците.
    2.Кои са талибаните - незаконни деца на ЦРУ, пакистанските служби. Всъщност основно сирааци от войната срещу СССР и междуоособиците в Афганистан. Обучавани в междресета в Пакистан.
    3. Имат ли САЩ силата да се справят с поредните си протежета, както го сториха с Нориега, Садам и легион други еманиципирали се .
    4.какъв е реалния резултат от агресията, пардон демократизацията ?
    свръхпроизводство на опиум, който се преработва основно в Турция, но също така и в бивши съветски средноазиатски републики до хероин. Който впоследсвие обрича на вегетация и гибел и нашите деца. Провалиха се плановете за нефтени трасета и добив на полезни изкопаеми, създаване на плацдарм за контрол на региона. И агресията срещу Афганистан (под смешния предлог за борба с митичната Ал-кайда, която уж била организирала сриването на близнаците, но за по-сигурно бяха провалени всички опити за вътршно разследване) се изроди в първа опиума война на 21 век. И друга империя е водела подобни войни, но в такъв случай ние какво търсим там. Надали реално съществуващото ни историческо наследство (Балхара, и сега е в употреба Поговорката Красива като Българка).
    5. Какъв е изводът за България - вместо нашите войници да си плащат наместните вождове от командировачните си, по -добре е да преследваме реалните си външни цели, а не Михаля в угода на престъпните замисли на поредния Голям брат.

  • 3
    cons avatar :-|
    conservoir

    Малко са Хората като Даниел Корски, които гледат критично на международните мисии (СМО). Особено на тези на ЕС.
    Истината за Афганистан е че всеки гледа да измисли нещо с което да се бие в гърдите - американците че носят демокрация и имат най-много войници, Датчани и Холандци че са най-смелите съюзници, ЕС, че е най-големия данор и т.н. Афганистан обаче е класически провал в state-building. Цивилната мисия на ЕС неможе д аназначи и полвината си персонал и няма кой да научи правителството на наглия Карзай на счетоводство планиране и обучение на персонал, писане на закони, и т.н. д ане говорим за обучение на прокурори, полиция и др.
    Освен това войниците в Афганистан до кголяма степен са заети в т.нар. PRT (provincial reconstruction teams) които строят пътища и училища, боядисват ги, след това гонят бунтовниците (грешно е да се наричат талибани). И ООН и НАТО са толкова годи че са създали PRT - а истината е че те дори и наполвина не могат да запълнят огромния стратегически пропуск и липса на планиране. Впрочем такова липсваше и в Ирак - Jay Garner пое Ирак с 20 души екип и 2 месеца подготовка.
    Така че Обама няма две опции, а една - засилване на военното присъствие и много усилия за изграждане на работещи институции. Това е единствения начин да се създаде някаква устойчивост, а не само международинте помощи да се дават на местни глватари за да не стрелят из Кабул

  • 4
    Avatar :-|
    varbanus

    Обръщайки поглед назад(близките 7-8год.) се питам има ли изобщо пилот в самолета?Примерите за неадекватна (само)оценка и хаотични действия от страна на американския елит са десетки...
    А това за "хероина и нашите деца" ми напомня за воплите в САЩ за кокаина и Мексико,колко лоши и опасни са наркокартелите...
    В смисъл проблемът с наркотиците не е в производителите,а в консуматорите...

  • 5
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Най добре е хамириканците да направят като геверал Громов, да си вдигат чукалата и да оставят племената сами да се оправят....... щото корупцията е едно от малките злини...... на шега на майтап ще загубят и пакистан, както е тръгнало.....

  • 6
    mitakai avatar :-|
    mitakai

    "изборни фалшификации, от които дори ДПС би се засрамило"
    Смях и сълзи!!!

  • 7
    mitakai avatar :-|
    mitakai

    "изборни фалшификации, от които дори ДПС би се засрамило"
    Смях и сълзи!!!

  • 8
    Avatar :-|
    алина

    Мисля,че е крайно време да оставим афганистанците сами да се погрижат за себе си,а ние да си гледаме нашата къщичка.Преди нас и САЩ тези хора са си живеели там и не са усещали липсата ни. Питам се- за какво сме им ние и с какво сме им полезни.

  • 9
    uid28575369 avatar :-|
    Ивайло Московски

    лин4е
    тази война е глобална а не се води заради някой които живее там или не
    залогът е голям а именно много пари за проекти и изпълнение
    много пари за оръжие и много пари за петрол - само ирак лежи върху 20 трилиона петрол дръго на ръка са стратегически интереси и именно талибаните дето се бунтуват са като оправдание да се стои там
    о4акваме иран да бъде съсипан скоро

  • 10
    Avatar :-|
    бодра смяна

    Статията е добър пример за старателно водена пропаганда. Те - УСА мислят само и единствено за демокрацията, но корумпирани лидери развалят техните сметки. И това е навсякъде - Афганистан, Колумбия, Египет, Украйна...някъде сред тях е и България. Всъщност хамериканците търсят точно такива хора, който да се грижат да има контролиран хаос, за да могат УСА да оправдават своето военно присъствие там или пък да поддържат войствената си риторика. И подмолно да прокарват хищническите си геополитиески интереси. На това се казва свобода и човешки права.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход