Профил
Хелге Лурас е експерт в Norwegian Institute of International Affairs и коментатор за британския вестник Guardian. Преди да се насочи към темата Афганистан, той е работил за мироопазващата мисия в Босна и Херцеговина, последно като политически съветник на Върховния представител и специален претеник на ЕС в Сараево. Хелге Лурас освен това е бил и есперт в НАТО, генералния щаб на норвежката армия и военен наблюдател по време на мисията на ООН в Гватемала.Как оценявате решението за втори тур на изборите в Афганистан?
Изборите вече бяха значителна спънка за коалиционните сили и при изграждането на правителство. Злоупотребите и липсата на легитимност допълнително затвърдиха съмненията за смисъла от военната мисия в страните, изпратили там свои войски. Сега при добро развитие вторият тур може би ще спаси Запада от непосредствена катастрофа. Но ако избирателната активност е много ниска – което е най-вероятният сценарий, съмненията за легитимността на следващия президент ще е продължат. Прегласуването е повече болкоуспокояващо, отколкото лек за проблемите на Афганистан.
Хамид Карзай бе атакуван заради манипулациите в първия тур на 20 август. Дали той е част от решението, или е част от проблема в Афганистан? Какви грешки трябва да избегнат западните дипломати в Кабул при работата със следващото правителство?
Карзай е слаб президент, който разреши корупцията и престъпността да процъфтяват дори в най-близкия му кръг. Въпреки това в момента той няма алтернатива. Корупцията в Афганистан е систематична, а не ограничена до определени хора. Ако д-р Адбула Абдула (той е етнически таджик- бел.авт.) стане президент, талибаните ще получат и масовата подкрепа на националистически настроените пащуни.
Доброто управление е ключов фактор в стратегията на главнокомандващия силите на САЩ и НАТО ген. Стенли Маккристъл. Според нея афганистанците трябва да видят ползите от управлението в Кабул, подкрепяно от НАТО. Проблемът е, че Афганистан няма човешкия ресурс или инфраструктурата да наложи такова управление. Просто е изгодно да си корумпиран. В по-общ смисъл в тези избори афганистанците се бият помежду си за парите, които текат към страната от Запада. За съжаление международното присъствие подхранва корупцията, която от своя страна настройва враждебно хората. Първото нещо, което западните дипломати в Кабул трябва да направят, е да са реалисти какво могат да постигнат в Афганистан. Те трябва да разберат по-добре защо афганистанците се държат по този начин и защо е по-рационално за един чиновник да е корумпиран и дава предпочитания си на приятели и роднини.
В общи линии има две стратегии за омиротворяването на Афганистан – едната е да бъдат изпратени повече войници, а другата – по-малко войници, но повече антитерористични операции от въздуха и от специалните части. Каква трябва да е реакцията на европейските партньори към тях?
Ген. Маккристъл няма да може да обърне ситуацията в рамките на година дори с повече войници. Затова ще е нужно голямо военно присъствие за поне десет години или дори повече. Дори когато лидерите на НАТО твърдят, че създаването на голяма афганистанска армия е стратегията за изход, за много години напред афганистанците няма да са готови да продължат сами битката срещу талибаните, ако въобще някога ще могат.
По всяка вероятност Барак Обама ще подкрепи стратегия, която е комбинация от двата подхода - силен военен контрол върху големите градове и оттам антитерористични операции в по-изолираните региони. В действителност това обаче е началото на много бавно и постепенно, но пълно изтегляне. Европейските партньори нямат голямо влияние върху Вашингтон. Това е американска война от самото начало, започната заради гнева след атаките на 11 септември и страха от ислямския тероризъм. Талибаните могат да бъдат дългосрочна заплаха за Запада, но пълното им унищожаване изисква десетилетия ангажиране на САЩ и Европа. А за това няма политическа воля. Затова европейците трябва да първо да подкрепят антитерористичните операции и после изтегляне. Голяма операция по умиротворяване и възстановяване в Афганистан просто не е реалистична възможност.
Има ли някакъв възможен сценарий, при който войната в Афганистан може да бъде спечелена?
Това би изисквало стотици хиляди западни войници, разположени в Афганистан повече от 10 или дори за 30 години. Но не смятам, че има обществена подкрепа за това на Запад. А е глупаво да започнем нещо, което знаем, че не можем да завършим. Това по-скоро ще създаде погрешни очаквания сред афганистанците, а после и гняв, че Западът ги е продал и изоставил отново. Затова сега коалиционните партньори трябва да започнат постепенно оттегляне, за да бъде минимализирана представата, че е загубил.
Други заплахи, далеч по-опасни от Афганистан и международния тероризъм, стоят пред нас в следващите години. Има нужда от поставяне на приоритети – и от финансово, и от военно естество.
