Нашият човек в Кабул

Хамид Карзай вече не е любимият партньор на западните политици, но в следващите пет години те по неволя ще трябва да си сътрудничат с него

Служебният президент Хамид Карзай (в средата) и съмнителното му обкръжение остават още пет години
Служебният президент Хамид Карзай (в средата) и съмнителното му обкръжение остават още пет години    ©  reuters
Служебният президент Хамид Карзай (в средата) и съмнителното му обкръжение остават още пет години
Служебният президент Хамид Карзай (в средата) и съмнителното му обкръжение остават още пет години    ©  reuters

Всички надежди, че изборите за президент ще донесат яснота за бъдещето и стабилност в Афганистан, бяха разбити на малки парченца тази седмица. След отказа на главния претендент от балотаж, защото никой не може да гарантира честни избори и сигурност, страната се оказа отново със същия президент, пропит от корупция и неефективен държавен апарат и липсващи реформатори. Докато самите афганистанци с ниската си избирателна активност показаха още през август, че не очакват промяна, то западните лидери имат сериозен проблем да обяснят на собствения си електорат как ще работят още пет години с президент, който е всичко останало, но не и надежден партньор.

Резкият отказ на бившия външен министър д-р Абдула Абдула от втори тур на изборите всъщност не би трябвало да изненадва никого. Решението за балотаж на 7 ноември, взето само две седмици преди датата, даваше невъзможно кратък срок за организиране на вота в голяма и физически трудно проходима страна. Действащият президент Хамид Карзай пък бе толкова уверен в позициите си, че не намери за нужно да изпълни и най-малкото условие на противника си за по-честна игра.

Не е ясно кое е по-стряскащото в случая – дали че мнозинството от афганистанците показаха, че не се вълнуват кой знае колко от политическата драма, или това, че толкова шумно подготвяните избори, струващи на международната общност 200 млн. долара, не промениха баланса на силите в страната. Почти изглежда така, сякаш единствените, които разпалено се оплакват от несъстоялия се балотаж, са талибаните, защото не са могли да демонстрират отново резрушителната си сила.

Затова новият-стар президент Карзай не получи кой знае колко мили думи по случай обявената в началото на седмицата служебна изборна победа. Напротив, поздравленията от Вашингтон, Лондон и Берлин бях ограничени най-много до едно изречение, за да дойде веднага след тях дълъг списък с искания. Америкaнският президент Барак Обама е в най-неизгодната позиция не само защото страната му ръководи операцията в Афганистан, а и защото Белият дом твърдеше, че забавя обявяването на новата стратегия за умиротворяване докато има надежден партньор в страната. Хамид Карзай, който бе сочен за абсолютен фаворит още преди вота и въпреки това не се посвени да манипулира един милион гласове, не се вписва много в това определение. Сега Вашингтон даде сигнал, че има нужда от още време и дебат дали да изпрати допълнителни 40 хил. войници в Афганистан.

Следизборната драма помрачи имиджа на новия стар президент и сред привържениците му. Един от близките съратници на Карзай в кабулския парламент, Ариан Айун, гневно нарече натиска от страна на Запада за балотажа като един вид поправителен изпит "чуждестранен заговор". "В очите на много афганистанци сега президентът е дискредитиран като твърде слаб, щом Западът може да си позволи така открито да го поучава. Карзай вече не символизира нов независим Афганистан, а изглежда като американска кукла", каза пред "Капитал" журналистът Нир Розън, който като военен кореспондент е прекарал последните години в Афганистан, а сега е изследовател в Центъра за право и сигурност на Нюйоркския университет.

Може би това обяснява и гръмогласния отказ на президента да отстрани от близкото си обкръжение своя по-малък брат Ахмед Вали Карзай. Председател на провинциалния съвет в Кандахар, той е смятан от западните правителства за главен играч в опиумната търговия. В близкия кръг съветници на президента има и други проблематични личности като генерал Абдул Рашид Достум - разследван от САЩ за престъпления срещу човечеството, или смятания за наркобарон Шер Мохамед Ахундзада. Ахмед Вали Карзай обаче се превърна в публичен символ какво не е наред с операцията в Афганистан, защото според разкрития на NYTimes от осем години той получава пари от ЦРУ, но в същото време е заподозрян като участник в наркотърговията и във фалшифицирането на гласове по време на изборите.

Сякаш напук Хамид Карзай отрича обвиненията и публично твърди, че няма да се поддаде на натиск. Ситуацията с брата на президента ескалира дотам, че лондонският Times публикува заплахи на чуждестранни дипломати в Кабул, че ще започнат лично да събират доказателства и ако Карзай не реагира – ще ги дадат на пресата. Решението на Ахмед Вали Карзай пък да вдигне пищно парти за хиляда човека по случай оставането на власт, не помогна особено за уталожването на страстите.

Така, обвързани по неволя за още пет години с Хамид Карзай, западните политици представиха исканията си. От Вашингтон Обама заяви, че това трябва да е преломен момент за подобряване на работата на администрацията, за сериозен опит за борба с корупцията и възможност президентът да поеме инициативата за смели реформи. От Лондон Гордън Браун поиска правителство на националното единство и засилване на местните власти. От Париж външният министър Бернар Кушнер изпрати списък от девет задачи към Кабул. От Берлин новият първи дипломат Гидо Вестервеле поиска Карзай да е президент на всички афганистанци. Специалният пратеник на ООН в Афганистан Кай Елде бе най-сдържан в изказването си: "Вярвам, че нуждата от реформи е разбрана, и вярвам, че ще започнат, щом правителството бъде съставено." Но като своеобразен отговор на думите му в четвъртък дойде новината, че световната организация временно е евакуирала 600, т.е. повече от половината си чуждестранни служители от Кабул заради опасения за сигурността им. Миналата седмица атентатор проникна в хотела на мисията и уби петима служители на ООН.

Самият Карзай на пресконференция в Кабул заяви, че ще се опита да изчисти стигмата на корумпирана държава, и допълни, че е готов да работи с всички групи в страната, дори с талибаните, ако сложат оръжие. И опонентът му д-р Абдула, и талибаните отхвърлиха предложението. Обама пък строго заяви, че Карзай ще бъде съден по делата му, а не по думите. Най-късно след три седмици ще дойде и първият голям тест - обявяването на новия кабинет. Уверенията за промяна няма да струват нищо, ако се окаже, че сред министрите са военни лордове и кланови лидери, които участваха в манипулацията на вота. Това е най-неблагоприятното развитие на ситуацията, което държи будни сега западните политици.

Както призна френският външен министър Бернар Кушнер в момент на откровеност, Западът има малко полезни ходове: "Карзай е корумпиран, o’кей. Но той все още е нашият човек. Ние трябва да го легитимираме, за да може страната да се стабилизира и НАТО най-после да напусне. "

Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


4 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    .....

    да, този човек от неправилната страна на историята, тя се пише от силните в момента, така че-ще преместят разделителните линии.как си представят средноазиатска държава без корупция, наркотрафик и шашми на избори?

  • 3
    Avatar :-|
    Free Thinker

    така ,като четеш материала - живи да ги оплачеш западните демократизатори - те добрички и чистички пък Карзай тооолкова лош. Миличките :)
    Освен веодмостите по разни корпорации той е бил и във ведомостите на ЦРУ. както и немалко от талибаните, които също, ах колко са уажсни, са рожба на ЦРУ, пакистанските служби и съветската окупация. Сираци от Афганистан обучавани в междресета в Пакистан,
    Сегашната окупация с нищо не е по-добра от съветската, само избиването е по-технологично понякога, приемрно от безпилотни самолети.
    Но е значителна по-вредна за афганистанците и света поне по една причина - свръхпроизводство на опиум и следователно хероин. Да припомним , че при всяка продължителна кървава мисия по "демократизация", когато климата го позволява е наличие бум в производството на опиум или други наркотични субстанции.
    От най-известните е войната в Златния триъгълник, по-известна като войната във Виетнам.
    Технически решението в Афганистан е обидно просто. десетки селскостопански самолети с необходимите хиляди тонове хербициди. пръскат се маковите полета и до година ще е свъхнеизгодно да се инвестира в опиумно производстъво. Само, че се връщаме на темата - кой всъщност печели от наркотиците . Афганистанските селяни - криво -ляво преживяват, както и колумбийските. Местните нарко барони - ок , те навсякъде са добре. Но кой е организатора и главен печеливш от тази световна логиситчна операция.
    Кръгът се стесни - агресор номер 1, ползващ маската - демократизатор на света :)
    а от разните дипломатически мисии що не пискат да проверят какво се извозва в големите военни транспортни самолети, особено в посока Турция и военните бази на САЩ в бившата съветска Средна Азия. Именно там опиумът става хероин.

  • 4
    Avatar :-|
    Free Thinker

    Пропуснах да припомня една знаменита фраза на Труман, не знам си кой президент на САЩ (майтап - "тридесет и четвъртият вицепрезидент на САЩ (1945) и тридесет и третият президент на САЩ (1945–53), встъпва в длъжност след смъртта на Франклин Д. Рузвелт.")
    а именно - Не е важно , че Трухильо е негодник, важното е , че той е нашият негодник.
    Трухильо е президент по това време на една от банановите републики, от тази част на света дето май не ще повече да е задния двор на САЩ.
    Пък като ни се стори непотребен можем я да си го приберем - справка Нориега, я да си пообесим - Садам. има и много други варианти с летален характер. което си е разбира се просто поредната проява на тероризъм, но я се опитай да осъдиш военнопрестъпниците от САЩ ?!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход