Опит за сближаване
Никола Саркози вече търси благоразположението на Ангела Меркел. Тя за момента не откликва на настоятелните му с(о)валки
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Прегръдката им не е сърдечна, въпреки че я упражняват редовно почти от три години. Сега той е решил да запали отново френско-германския мотор на ЕС, но тя не изглежда убедена. Отношенията между президента Никола Саркози и канцлера Ангела Меркел са много различни от традиционното партньорство на лидерите на Германия и Франция в "добрите стари времена", когато най-важните европейски решения се определяха в приятелски срещи между Шарл де Гол и Конрад Аденауер, Валери Жискар д’Естен и Хелмут Шмит, Франсоа Митеран и Хелмут Кол, Жак Ширак и Герхард Шрьодер. Само спомен е този клуб на старите другари, които интегрираха европейския пазар и валутния съюз, докато си разказваха войнишки истории над чашите с коняк през дългите приятни уикенди в "Шато Рамбуйе" край Париж. На една от тези срещи през 1962 г., само че в Елисейския дворец, генерал Де Гол прегърнал развълнувания Аденауер, връчвайки му Велик кръст на ордена на Почетния легион. Настъпил момент на паника - Аденауер нямал илик на ревера на смокинга, където да бъде закачено отличието. Де Гол решил проблема с джобното си ножче. Днес никой не може да си представи подобни топли и неформални отношения между Меркел и Саркози.
Характер и стил са очевидните причини за това. Саркози "никога не е бил германофил като предшествениците си", напомни пред "Капитал" Ален Ламасур, евродепутат и негов съпартиец. В книгата си "Свидетелство" oт 2007 г. тогавашният кандидат-президент на Франция пише, че "френско-германското разбирателство е необходимо, но не е достатъчно силно, за да движи Европа днес. Това е очевидно за мен". Меркел не е почитател на подобни спонтанни и крайни изявления. Стиловете им са противоположни - тя е резервирана, а той - харизматичен и публичен, тя, изглежда, предпочита ролята на брокер, а той - на хиперактивен лидер. Той залита по грандиозните проекти, тя е по-внимателна. "Неговата експлозивност и нейната методичност не са добра комбинация", обясни Еди Фужие, анализатор на френско-германските отношения във Френския институт за международни отношения. Не помага и това, че Саркози си приписва заслугата за повечето успешни инициативи на ЕС в последната година - въпреки старото правило на Митеран и Кол, че "в играта между Германия и Франция никоя страна не трябва да надделява".
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
6 коментара
Интересна статия, но нека допълним с новината от седмицата - Българският ресор в ЕК и новата роля на РУмяна Желева http://bit.ly/8yE17O
Прегръдката на Юда!
Интересно, Аденауер получава медал от Де Гол през 1973... Той е починал през 1967, Де Гол - през 1970, но и смъртта явно не може да сложи прът в колелата на френско-германската дружба. Новакова, защо ли си мисля, че сте кореспондент не поради забележителните си журналистически качества...
Браво Коко
"* 30.11. 09 - текстът беше редактиран, за да се коригира годината, когато Аденауер е получил орден на Почетния легион. В статията беше записано погрешно, че това е станало през 1973г. Вярната година е 1962 г. Извиняваме се за допуснатата грешка"
Все пак Капитал е единственият вестник, който почтено си признава, когато сгреши, вместо тихомълком да подмени годината и да изтрие коментара ми. Което в други страни може и да е нещо нормално и да не си струва споменаването. Но тук е възхитително
Кольо,много влюбено я гледаш.......ха...ха..ха
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.