Пясъчни кули
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пясъчни кули

Всичко в Дубай трябваше да бъде "най". Другият отличителен белег бе потайността - дори височината на Бурж Дубай бе крита до последно.

Пясъчни кули

Шейх Мохамед ал Мактум заведе Дубай в непознати територии. Сега емирството трябва да намери път обратно

Огнян Георгиев
7285 прочитания

Всичко в Дубай трябваше да бъде "най". Другият отличителен белег бе потайността - дори височината на Бурж Дубай бе крита до последно.

© Reuters


"За керваните Уади ал Юун беше феномен, чудо, невероятен за онези, които го зърваха за първи път, и незабравим завинаги след това. Името му се повтаряше по време на цялото пътешествие: "колко има до Уади ал Юун", "когато стигнем там, ще починем няколко дни, преди да продължим" и "къде си, о, Уади ал Юун, земен рай?" Така един от съвременните арабски класици Абдулрахман Муниф описва въображаемия пустинен град, около който завърта трилогията си за възхода и прокобата на арабските държави след откриването на петрола - "Градове от сол".

Дубай също е въображаем град - продукт на фантазията не на писател, а на своя шейх Мохамед бин-Рашид ал Мактум. Той обаче бе превърнат в реалност - не от сол, а от амбиция, и както бе припомнено тези дни - от много кредити.

На 14 декември основната строителна компания на Дубай - Nakheel, ще трябва да се разплати с 3.5 млрд. долара дълг. Допреди време кредиторите не биха предположили, че това е проблем за компания, в чието портфолио влизат планове за най-големия изкуствен остров в света и която до голяма степен създаде новия облик на емирството. Миналата седмица обаче нейният собственик Dubai World обяви, че ще иска отлагане на плащанията с поне половин година и ще започне преструктуриране на дълговете си.

Кризата не подмина перлата на шейх Мохамед и по всичко изглежда, че сложи край на най-бурния и впечатляващ растеж, който арабският свят някога е виждал. От малко селище, занимаващо се с добив на перли, до световен център за (луди) мечти  Дубай се опита да надскочи себе си повече от веднъж. И почти успя.

Разкош назаем

Както Миша Глени отбелязва в книгата си "МакМафия", в годините след войната между Иран и Ирак и първата война в Залива бедният на петрол Дубай откри, че може лесно да предоставя комфорт и сигурност на хора с достатъчно пари независимо откъде и защо идват. Без данъци, без престъпност, без излишни въпроси, с море и целогодишно слънце, емирството, разположено стратегически между Иран и Саудитска Арабия, се превърна във втори дом за мнозина богати араби и индийци.

Пресметливият Мохамед бин Рашид ал Мактум (по това време още принц-престолонаследник на Дубай, но де факто ръководител*) още тогава осъзнава нуждата от инфраструктура, която ще се превърне в най-съвършената в Близкия изток. Той обаче иска повече. Неговото емирство подобно на останалите пет в ОАЕ е зависимо от петрола на богатия Абу Даби, който осигурява огромна част от приходите и отпуска траншове на по-бедните си събратя. Абу Даби има парите, но Дубай имаше амбицията и ерата на лесните кредити на своя страна. През 2002 г. шейхът основава свободна икономическа зона, в която не само може да се инвестира, но и да се купува земя - нещо непозволено дотогава. Западняците и арабският капитал откриват нова интересна точка на инвестиционната карта. Започват лудите години на Дубай.

От платното на хотела "Бурж ал Араб", през палмата в морето, десетките небостъргачи, най-високата сграда в света "Бурж Дубай" (и нейните 35 етажа по дизайн на Джорджо Армани) и най-голямата марина градът търси нови и нови предизвикателства. Планиран е най-големият изкуствен остров, отново във вид на палма, предлага се цял морски квартал заедно със серия острови и плавателен канал, който да стане най-голямото подобно човешко творение. Нищо не изглежда твърде разточително за миража на шейха, подхранван от световната машина за PR. Дейвид Бекъм, Брад Пит, Майкъл Оуен, Михаел Шумахер, Тайгър Уудс са само част от звездите, чиито имена се свързват с новите луксозни имоти в пустинята. Балонът набира скорост, парите се вливат без въпроси. Вили, жилища и офиси се препродават няколко пъти преди завършване, като в повечето случаи инвеститорите предплащат едва 10% от цената и стават богати за един ден.

Около 25% от БВП на Дубай е от строителство и имоти. За да осъществи мащабните си проекти, Dubai World взимаше огромни кредити на международните пазари, въвличайки след себе си банки, повярвали, че дават пари на шейха и неговата визия за бъдещето (подплатена с петрола на ОАЕ). Това също ще се окаже илюзия. През 2008 г., докато светът затяга колани, казиното "Атлантис" на стойност 1.5 млрд. долара е открито с грандиозно парти, за което са изразходвани 20 млн. долара. Нещата очевидно излизат извън контрол, а списание Economist слага това парти като пример в текста си за имотните балони.

"Те не разбират..."

"Наемът ми скочи почти четворно за една година", разказва пред "Капитал" доскоро живял в Дубай арабин. По неговите думи балонът се е спукал някъде в средата на 2008 г. Числата потвърждават това - сривът на цените на имотния пазар в емирството за последната година е от порядъка на 50-60%. Nakheel и стоящият зад него държавен холдинг Dubai World издържаха над година, преди основите да поддадат под оттеглящия се капитал. Последните числа, извадени от агенция Gulf news, сочат, че холдингът има дълг в размер на 59 млрд. долара, от които за преструктуриране са обявени 26 млрд. След странните реакции, които объркаха световните пазари, тази седмица човек от банка в Абу Даби потвърди пред Gulf news, че най-големите кредитори ще се съберат за среща много скоро. Сред тях са Standard Chartered, HSBC, Lloyds и Royal Bank of Scotland, както и арабски банки и кредитори.

"Ако не дойдат и не кажат "вижте, трябва да ни платите утре", мисля, че нещата ще са ок", коментира за "Капитал" Раид Баркауи - главният редактор на най-големия англоезичен всекидневни в ОАЕ Khaleej Times. "Очевидно Dubai world нямат достатъчно сега, но аз смятам, че имат достатъчно резерви да могат да реструктурират и да продължат операциите си за в бъдеще."

Абу Даби, към което всички заложили на Дубай гледат с надежда, вече преведе 10 млрд. заем на правителството в Дубай през Централната банка на ОАЕ и още 5 млрд. през контролирани от него банки. Емирствата, които празнуваха общата си 37-годишнина на 2 декември, са достатъчно независими едно от друго, за да си позволят да се месят директно, макар вероятно балансът на властта да се измести към Абу Даби вследствие на удара по Дубай. Директно спасение от съседното емирство за Dubai World обаче не се очертава.

"Защо Дубай или Абу Даби трябва да спасяват тази компания? САЩ не помогнаха на Lehman или на жертвите на Мадоф, защо очакват Дубай да прави това? Това е отделна компания, която има проблеми като всички останали. Те са жертва на рецесията", твърди разпалено Баркауи. Единствената причина да свързват Dubai World с Дубай, казва той, е името.

Това, разбира се, не е напълно вярно - шейх Мохамед ал Мактум лично назначи ръководителите на компанията, които са негови приближени. И макар те сигурно да не са споменавали нищо за държавни гаранции при при търсенето на инвеститори, смесването на държавни и фамилни интереси в арабския свят е толкова близко, че на чужденците им е простено (но не безплатно) объркването. "Те не разбират точно какво се случва в Дубай", заяви почти обидено шейхът в интервю за "Ал Арабия" тази седмица, коментирайки реакцията на западните медии и пазари. Това всъщност е ключът към проблема.

Миражи в омарата

"Един от големите уроци за инвеститорите е, че в този регион не всичко е числа, а става въпрос и за връзките между хора, племена, фамилии", коментира за "Капитал" експертът от центъра на Carnegie за Близкия изток и от Международния институт за стратегически изследвания в Лондон Свен Бирънд. "Това трябва да се взема предвид при планирането на инвестициите. Ако не знаете как да анализирате политическата ситуация в тези страни, не отивайте там. Светът не е плосък. Той не е просто икономически взаимовръзки. Той е и политика."

Бирънд, който е специалист в изследването на т.нар. държавни инвестиционни фондове, смята, че проблемът в Дубай разкрива една от важните слабости на тези фондове. "Например фондът на Абу Даби, който е най-големият. Светът на практика спекулира дали имат някъде между 600 и 800 млрд. долара. Те не са казали нищо по въпроса. Това се отнася и за катарския фонд, и за кувейтския. Има голяма несигурност за това колко пари на практика контролират. Това би могло да има негативни последици за световната икономическа система заради липсата на прозрачност."

При спорадичните публични изявления на ръководството на тези фондове и на компании като Dubai World, при безкритичните местни медии и при липсата на какъвто и да било закон за достъп до информацията в Персийския залив нито местните, нито чуждестранните инвеститори могат реално да оценят рисковете. Дубай и неговият владетел крепяха претенциите си да бъдат най-големият бизнес и финансов център на Близкия изток върху идеалната инфраструктура и удобството на живот за чужденците, които са между 80 и 90% от населението му. След този удар може да се окаже, че слънце, море и палми не са достатъчни.

"Това е краят на истерията в Дубай, а тя беше огромна. Той просто се пресегна твърде надалеч. Това, което се случва сега, е здравословно", смята Бирънд. "Не бих казал, че е краят на Дубай, но е време за реализъм. Не ви трябва PR машина, която думка барабана по света, а после да не можете да платите сметката."

* статията е редактирана на 08.12.09 поради допусната неточност. От 1995 г. до 2006 г. Мохамед бин-Рашид ал Мактум е официално престолонаследник на Дубай, като става емир след смъртта на брат си Мактум ал Мактум.

Автор: NASA
Преглед на оригинала
Автор: ася колева
Преглед на оригинала

"За керваните Уади ал Юун беше феномен, чудо, невероятен за онези, които го зърваха за първи път, и незабравим завинаги след това. Името му се повтаряше по време на цялото пътешествие: "колко има до Уади ал Юун", "когато стигнем там, ще починем няколко дни, преди да продължим" и "къде си, о, Уади ал Юун, земен рай?" Така един от съвременните арабски класици Абдулрахман Муниф описва въображаемия пустинен град, около който завърта трилогията си за възхода и прокобата на арабските държави след откриването на петрола - "Градове от сол".

Дубай също е въображаем град - продукт на фантазията не на писател, а на своя шейх Мохамед бин-Рашид ал Мактум. Той обаче бе превърнат в реалност - не от сол, а от амбиция, и както бе припомнено тези дни - от много кредити.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    bobo

    Имам един въпрос!Dubai World -Частна или държавна компания е?В началото пише,че е държавен холдин,в средата се казва,че "само" ръководството му е назначено от държавния глава,а в края според думите на финансовия минисър на Дубай разбирам че е "просто една компания" и Държавата не е длъжна да обезпечява кредити им.Някой по-запознат би ли бил така добър да ми обясни,явно аз не схвашам материята както трябва...

  • 2
    creepazoid avatar :-P
    creepazoid

    Ако приемем, че държавата Дубай не принадлежи на емира, може да се каже, че Dubai World е държавна.

  • 3
    Avatar :-|
    до 2

    Изглежда почти невероятно да му принадлежи, при такива ориенталски номера и толкова много спекуланти, "Интереса клати феса", т.е. Шейха да обели дума изобщо, "ни в клин - ни в ръкав", трябва да е сериозно изклатен. Дубай си е една рискова инвестиция - развиваща се държава. Въпреки суперлативите и рекламата, наблегнаха основно на безполезни неща, можеше много по-критично.

  • 4
    oggigeorgiev avatar :-|
    Огнян Георгиев

    до bobo:
    DW е държавен холдинг, чието управление се назначава от дубайското правителство. Претенциите на Дубай не са за собствеността над компанията, а за това, че емирството не гарантира дълговете на холдинга и инвеститорите в него е трябвало да оценяват проектите по техните пазарни критерии (като възвращаемост на инвестициите), а не заради финансовите активи на Дубай или Абу Даби. Де факто Дубай е прав - дълговете на дружеството не се включват към държавния дълг на емирството, освен ако е нямало изрична гаранция за това, а никой засега не е предоставил такава. Принципно обаче това би навредило донякъде на имиджа на Дубай, а и би било интересно какъв ще е отзвукът върху други подобни компании, като Dubai investment group.

  • 5
    Avatar :-|
    Автор

    Класически пример за ориенталско лицемерие.

  • 6
    sofi4eto avatar :-|
    sofi

    Строителството е хубаво нешто може дори да да остане като наследство за бъдештите поколения но в тази криза да се хар4ат грешни пари за един каприз не знам за мен това си е лудост

  • 7
    Avatar :-|
    мария

    От доста години съм в Дубай. Рядко коректна статия за емирството. В повечето случаи се пишат глупости от хора, които нямат почти никаква идея за страната.
    20 мил. $ за откриване ви се струват много? Колко милиона мислите , че плащат известните фирми за да се рекламират?...Каква по-голяма реклама от едно шоково откриване? :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK