С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
20 4 дек 2009, 14:39, 3543 прочитания

Както никога или както винаги?

Срещата за климата в Копенхаген започва с необичайни надежди и обичаен скептицизъм

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Инфографика

Остарял и беловлас, ликът на Барак Обама посреща гостите на летището в Копенхаген. "Съжалявам, можехме да спрем катастрофата...не го направихме", гласи надписът на билборда до годината - 2020 г.

Инициативата е на "Грийнпийс" и макар да не е ясно дали самият американски президент ще види кампанията при пристигането си на 9 декември, идеята изразява ясно настроенията на все по-разрастващия се зелен лагер, който настоява в датската столица да бъде прието ново глобално споразумение за борба с климатичните промени. В същото време лагерът на "скептиците" също се активизира, разпалвайки т.нар. климатгейт (виж карето) и поставяйки за пореден път и по-гръмогласно от всякога под въпрос научните доказателства за глобалното затопляне. Тези кампании добиха грандиозни измерения с наближаването на форума, който се открива на 7 декември, вдигайки летвата на очакванията по-високо от когато и да било.


Което е странно, предвид че подобна среща се случва всяка година, вече цели 15. Страните, подписали Конвенцията на ООН за климатичните промени, се срещат на редовен форум, продължаващ две седмици и приключващ обикновено с присъствието на няколко десетки висши държавни представители. Форуми с участието на толкова много държави (192) винаги привличат вниманието на медиите, но са толкова неефективни в постигането на каквото и да било (общото събрание на ООН е пример), че бързо угасват в съзнанието на хората. Единствената наистина известна такава среща остава тази в Киото през 1997 г., където за пръв път развитите индустриални държави поеха задължението да намалят своите вредни емисии газове, за да противодействат на промените в атмосферата, които водят до изменения в климата.

Защо тогава при толкова много други срещи, завършили безславно, тазгодишният форум в Копенхаген събуди такива надежди и противоречия сред зелените активисти, неправителствените организации и дори големия бизнес?

Съгласни и неясни



Причините, изглежда, са няколко. Първата е импулсът, който получи темата за климатичните промени и чистата енергия. След като през последните няколко години хора като сър Никълъс Стърн (британският икономист, изчислил ефекта върху икономическото развитие) и Ал Гор (с Нобелова награда за мир) издигнаха зелената вълна на качествено ново ниво, тази година избирането на Барак Обама в САЩ и световната икономическа криза донесоха още плюсове в полето на радетелите за нов път на развитие.

Само за изминалия месец трима от най-големите замърсители извън Протокола от Киото - САЩ, Индия и Китай, обявиха в конкретни числа ангажимента си към промяна на модела. Аргументите на анализатори като McKinsey, че вложенията в нови източници на енергия и в по-висока ефективност ще се изплатят многократно в бъдеще, придобиха нова тежест покрай огромните суми, които много държави инвестираха като лекарство против кризата. Китай стана най-големият инвеститор във вятърна енергия, САЩ посветиха милиарди на възобновяеми източници, енергийна ефективност и електромобили.
Един скандал за начало

Климатгейт, както побързаха да го кръстят британските журналисти, е свързан с изтичането (или кражбата) на хиляди писма от електронна кореспонденция между американски и британски учени. В някои от тях се говори за умишлено изкривяване на данни и за изхвърлянето от уважавани научни списания на учени, които са "отрицатели" на климатичните промени. Това бе подето от блогосферата на противниците на теорията за глобалното затопляне и скандалът се разрасна, защото става въпрос за най-уважавания британски климатичен център в университета "Ийст Англия". Официалният сайт на срещата в Копенхаген не споменава нито дума за случая.

Това беше годината, в която Г-8 и Г-20 потвърдиха, че искат да задържат повишението на температурите в рамките на 2 градуса в следващите 40 години. Както в. Financial Times и самият Стърн подчертаха, големият урок от кризата е, че независимо колко малък изглежда рискът, пренебрегването му може да доведе до катастрофални последици. Така истории като климатгейт подхранват обществения дебат, но този на държавно ниво изглежда приключил. Единствената страна, която досега е заявила, че този скандал ще повлияе на форума, е най-големият износител на петрол - Саудитска Арабия.

Втората причина за очакванията от Копенхаген е изтичането на Протокола от Киото през 2012 г. Подготвянето на всеобхватен договор, който да свързва развити, развиващи се и бедни държави в схема за разпределяне на бъдещи емисии и на огромни финансови потоци, е вероятно най-сложното глобално упражнение, предприемано някога. За да бъде изчистено като идея, прието като споразумение и наложено на практика, две години могат да се окажат твърде недостатъчни. Новината, че лидерите на най-големите държави в света ще присъстват на преговорите в датската столица, бе приета като обнадеждаващ сигнал, че се върви към подобно споразумение.
Дни преди започването на срещата обаче шансовете това да се случи в Копенхаген са минимални.

Играта с цифрите

"Не мисля, че ще имаме ясно споразумение за намаляването на емисиите на развитите държави и за действията на развиващите се като Китай", заяви откровено ръководителят на климатичната конвенция към ООН Иво де Боер. Според него максималната надежда е, че ще бъде договорена финансова помощ за най-бедните и политическа карта за споразумение догодина в Мексико.

Тази седмица Китай, Индия, Бразилия и ЮАР отхвърлиха датското предложение за намаляване наполовина на емисиите до 2050 г. и постигане на техния пик през 2020 г. Това остава най-голямото препятствие. Докато Западът е отговорен за нарастването на емисиите до началото на ХХІ в., тези четири развиващи се бурно държави и други като тях ще са източник на огромната част от вредните газове до 2050 г. Китай вероятно ще достигне пика на емисиите си през 2030 г., а Индия - през 2025 г. Всеки опит на развитите да наложат ограничения на развиващите се е разглеждан като нечестна игра, още повече че огромна част от продукцията на тези държави отива към богатите пазари.

Китайците наистина обявиха първата си конкретна мярка - 45% съкращаване на въглеродния си интензитет (количеството CO2 за всяка единица БВП) до 2020 г., но изчисленията на Международната енергийна агенция сочат, че това е очакваното развитие на китайската икономика - със или без Копенхаген. "При очакван ръст от 218% на БВП това означава между 70 и 90% нови емисии спрямо 2005 г.", казва Майкъл Леви, директор на програмата за климатични промени на американския Съвет за външна политика.

Другата голяма неизвестна - САЩ в лицето на Барак Обама, обявиха, че са готови за 14-20% намаление спрямо 2005 г., което е едва между 0 и 7 % спрямо 1990 г - както един бразилски икономист вметна, това е целта, която си поставя град Сао Пауло. При това Белият дом трябва да внимава да не раздразни с обещанията си Сената, където предстои да мине законът за емисиите (все още голямо "ако"). "Моят голям урок от Киото е, че е много важно американската делегация да поддържа връзка със Сената за това, кое е приемливо", каза самият Де Бор преди дни.

Третият удар по започващата конференция дойде от неочаквано място. Япония също смали амбициите си, като обеща 15% намаление до 2020 г., но също спрямо 2005 г. В сравнение с обещаното по изтичащия Протокол от Киото Токио ще намали за периода 2012 - 2020 г. само 2% над 1990 г.

Самота за ЕС, грижи за България

На този фон ЕС остава самотен. Двайсет и седемте дори се ангажираха да увеличат с една трета предложението си и да сложат на масата до 30% намаляване на емисиите спрямо 1990 г., ако останалите държави "влязат" с достатъчно сериозни предложения, които да променят обичайната им практика. За такова например Брюксел би счел още между 15 и 30% свиване на въглеродния интезитет на Китай. Това не изглежда вече особено вероятно. Нещо повече - ако в Копенхаген или в Мексико догодина бъде постигнато споразумение, в него като базова година може да е заложена именно 2005 г.
Какво следва за България

Европейската търговия с емисии след 2012 г. ще става на принципа на аукциони, управлявани от ЕК. Безплатните емисии, които ще бъдат взети от предприятията, ще отиват в аукционите, откъдето ЕК ще връща част от тях на държавите, които ще трябва да ги инвестират в зелени проекти. 88% от квотите ще се разпределят сред всички, а 12% ще са само за новите страни членки. Друг източник на ръст за България например може да са  инвестиции от други страни в ЕС по проекти за съвместно изпълнение, но тогава страната ще губи част от квотите си. Независимо кога се постигне глобално споразумение, основните проекти, върху които ще трябва да се фокусира страната, са нови технологии, енергийна ефективност, развитие на възобновяеми източници и др.

Това е лоша новина за България и за т.нар. източен блок, в който влизат новите страни - членки на ЕС, и страни от бившия СССР. София вече има един такъв ангажимент - според договорения в ЕС пакет "Енергетика-климат" през 2012 г. българската индустрия и енергетика ще получат с 21% по-малко емисионни квоти спрямо първата година като член - 2007  г. Този сериозен удар България досега се надяваше да компенсира на глобално ниво - с продажбата на излишъка спрямо 1990 г., когато индустрията й бълваше много повече замърсяване. Ако двете - европейското и световното, изисквания се припокрият, източният блок (вкл. Русия и Украйна) остава само с надеждата за прехвърляне на досега непродадените квоти за след 2012 г. - т.нар. банкиране. България има близо 200 млн. т такива квоти - почти 1 млрд. евро по днешни цени. Предвид неуспешното им ползване досега (нямаме продаден нито тон) не сме в силна преговорна позиция. Новите страни членки ще получат облаги вътре в самия ЕС (виж карето), но за сметка на това ще внасят средства в световен фонд за подпомагане на най-бедните държави.

Пари на масата, а план?

Този фонд всъщност е едно от нещата, за които вероятно ще се постигне съгласие в Копенхаген. Целта е в него първоначално да влизат около 10 млрд. долара годишно. Колко ще дава България не е ясно, защото ЕС настоява държавите членки да предложат доброволен размер за първоначално финансиране. "Полша смята, че начинът, по който това ще става, трябва да зависи от възможностите спрямо БВП", бе категоричен Дариус Дубка от Центъра за международни отношения във Варшава. Пред "Капитал" той нарече разпределението на тези вноски червена линия за Полша, която обичайно е водещата страна за позицията на новите - членки в ЕС.

Ако 27 държави се разбират трудно, разговор между 192 звучи направо невъзможно. Обсъжданите теми обаче са толкова много, че успех за Копенхаген би било дори ако преговорните точки се намалят до един лист и се подкрепят с пътна карта за срещата в Мексико. Това няма да направи тази среща второто Киото, но и няма да я остави в историята като срещата след климатгейт.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Разследването за импийчмънт на Тръмп: Показанията на висш дипломат подсилват обвиненията на демократите Разследването за импийчмънт на Тръмп: Показанията на висш дипломат подсилват обвиненията на демократите

През следващите 10 дни предстоят публичните показания на девет други свидетели

14 ное 2019, 328 прочитания

Растежът на еврозоната остава скромен 1 Растежът на еврозоната остава скромен

Големите икономики продължават да се задъхват въпреки стимулите на ЕЦБ

14 ное 2019, 434 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Безядрен мираж

Мъртвата хватка около иранската ядрена програма показва колко далечна е мечтата на Обама за свят без атомни оръжия

Още от Капитал
Хранителна добавка към лекарствения бизнес

Германският генеричен гигант Stada купи чешкия производител на хранителни добавки Walmark в показателна за дефектите на свръхрегулирания лекарствен пазар сделка

Местните избори отвъд резултатите

В София и други градове проличаха възможности за по-широк фронт срещу наложения от ГЕРБ модел на управление

Омраза за двойна употреба

На фона на практиката обвинението срещу природозащитника Тома Белев изпъква като политическо

Климатично северно сияние

Как Финландия ще стане въглеродно неутрална до 2035 г.

20 въпроса: Христо Христозов

"Практиката показва, че бързите решения имат висока цена и рядко са устойчиви"

Да бъдеш Дубравка Угрешич

Писателката за обърканото детство, инстинкта да принадлежим към стадото и вечните неприятелства

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10