Тя още е тук
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Тя още е тук

Тя още е тук

Дубайският шок показа, че краят на кризата е мираж и в световната икономика може да тиктакат още неизбухнали бомби

Светломира Гюрова, Константин Николов
21339 прочитания

© reuters


Само за няколко дни в края на миналия месец кризата сякаш се подигра с всички, на които им се иска да я обявят за свършила и да забравят за нея. Точно когато големите икономики официално излязоха от рецесия, а възходът на финансовите пазари закръгли осем месеца, едно кратко изявление от една малка, но богата държава предизвика глобална паника и върна света опасно близо до ситуацията след краха на Lehman Brothers. Стъписващото изявление на Дубай от 25 ноември, че държавният холдинг Dubai World иска от своите кредитори шест месеца да не плаща дълговете си, напомни, че финансовата система все още съвсем не е в перфектно здраве. И че може да има още много неизбухнали бомби в световната икономика.

До 30 ноември пазарите извън Персийския залив вече се бяха успокоили и стана ясно, че и Дубай няма да срине света. Епизодът обаче показа колко крехко е започналото икономическо възстановяване. Нещо повече - затъването на екстравагантното емирство е червена лампичка, че не само компании, но и държави могат да фалират под натиска на надвисналата дългова криза. В конкретния случаи тези страхове може и да са преувеличени, но страни, като Гърция например, имат съвсем реални и застрашително нарастващи дългови проблеми. И ако стряскането от дубайската случка накара инвеститорите да преоценят рисковете, за подобен тип държави може да стане още по-трудно и скъпо да продават и обслужват задълженията си.

Седемзвезден провал

Голяма част от паниката около Дубай беше предизвикана от арогантния и тромав начин, по който беше направено изявлението за мораториума. То не само бе изненадващо на фона на уверенията само отпреди няколко седмици на дубайския владетел шейх Мохамед бин Рашид ал Мактум, че второто по богатство емирство в ОАЕ ще успее да "посрещне настоящите си и бъдещи задължения", но и дойде в крайно неподходящ момент - точно в навечерието на четиридневния религиозен празник Хадж. Първоначално дори не стана ясно за каква част от близо 60 млрд. долара дългове на компанията, в която влизат строителят на прочутите изкуствени острови, третият по големина оператор на пристанищни терминали в света DP World, инвестиционната компания Istithmar World и други, става въпрос.

Същевременно оповестяването на новината преди почивните дни (които съвпаднаха с дългия уикенд около Деня на благодарността в САЩ) вероятно беше с цел ограничаване на глобалната реакция. Получи се точно обратното - паниката ескалира заради липсата на информация и борсите в Европа и Азия потънаха до осеммесечно дъно, а брокерите от токийската Nomura Securities описаха ситуацията като "Финансовата криза, втора серия". И без това опънатите нерви на инвеститорите се сринаха от опасенията за банкрут не само на Dubai World, но и на самото емирство (на следващия ден застраховките срещу фалит на Дубай се увеличиха с цели 131 базисни пункта до 571 пункта според CMA DataVision). Най-силно пострадаха акциите на банките, които са сред кредиторите на дубайския холдинг (HSBC Holdings Plc, Standard Chartered, Barclays Plc, Lloyds Banking Group Plc, Royal Bank of Scotland Group Plc. и Credit Suisse Group), както и книжата на компаниите, в които собственици са някои от суверенните фондове от Персийския залив като Daimler, Ferrari, BP, EADS, Deutsche Bank, Citigroup и Volkswagen. Изплуваха страховете от милиардни загуби на банките, които да замразят отново кредитирането, и възраждане на глобалния ефект на доминото, което се случи след фалита на Lehman Brothers.

С изясняването на ситуацията нещата се успокоиха и се наложи мнението, че дубайската криза няма да предизвика ново финансово земетресение и да хвърли света в рецесия с двойно дъно, а е по-скоро последващ трус. "Болезнено, но не фатално" - така описа случката в свой бюлетин RBC Capital Markets. "Събитията в Дубай са наследство от кризата, а не катализатор на нова, поне докато макроикономическите показатели продължават да са стабилни", коментира Дейвид Блум от HSBC пред в. Guardian.

Въпреки отказа на дубайското правителство да гарантира дълговете на Dubai World все пак настъпи известно облекчение, че нуждаещите се от преструктуриране задължения на холдинга са всъщност 26 млрд. долара. "Винаги е трудно да се каже дали един финансов инцидент е голям или не, защото не сме наясно какви са финансовите мрежи, преди да мине известно време. И все пак, съдейки по известния размер на разсрочените дългове и по реакциите в следващите дни, това е само един от многото последващи шокове от кризата, въпреки че на пръв поглед човек можеше да се изплаши, че става въпрос за нов Lehman Brothers", каза за "Капитал" Андерс Аслунд, експерт от базирания във Вашингтон Peterson Institute for International Economics.

За момента най-големият губещ от цялата история е самият Дубай. Емирството може да има сериозни проблеми с набирането на средства на глобалните пазари (поне в краткосрочен план) и си нанесе самоубийствен удар по репутацията на инвестиционен магнит и финансов център на региона. Всъщност проблемите му са известни отдавна - ако има емблема на подхранваната с дългове екстравагантност от последното десетилетие, това е точно Дубай, който искаше да има най-високите, най-големите, най-луксозните и най-добрите от всички неща (виж тук). Но се оказа, че с пукането на имотния балон и пресъхналата ликвидност просто не може да си ги позволи. Друг е въпросът дали шейх Мохамед бин Рашид ал Мактум не можеше да отиграе по-добре ситуацията, трябваше ли така да вбесява инвеститорите и дали не прецени погрешно какво може да очаква от Абу Даби. Именно към богатото на петрол емирство, което от началото на годината вече финансира бляскавия си събрат с 15 млрд. долара, бяха насочени и надеждите на кредиторите на Дубай. За момента обаче официалното изявление от Абу Даби е, че ще си изберат на кои от дубайските компании да помогнат. На практика Абу Даби не е длъжен да спасява Дубай, както и Дубай не е де юре задължен да покрива дълговете на Dubai World. Ако инвеститорите са приели на доверие, че след като холдингът е държавен, държавата гарантира кредитите, а ако тя не може, ще го направи някое друго емирство, проблемът си е донякъде техен. И когато дубайският финансов министър Абдулрахман ел Салех арогантно заяви тази седмица, че "кредиторите трябва да понесат част от отговорността за щедрите си заеми към Dubai World. Те мислят, че компанията е част от дубайското правителство, което не е вярно" - формално беше прав.

Идват ли още проблеми

Извън Дубай и региона щетите от труса за момента са овладени и настроението е, че правилният отговор към събитията е осъзнаването на пропорциите. При целия си луксозен блясък Дубай не е достатъчно голям и важен, тъй като формира едва 0.3% от световния БВП, а държавният му дълг (включващ задълженията на Dubai World) е 80 млрд. долара, макар да има подозрения, че може би е повече. Все пак на фона на дълговете от близо 600 млрд. долара на Lehman при фалита мащабът е доста по-различен.

Независимо от моментното успокоение обаче въпросителните дали има и други тиктакащи бомби и колко опасни могат да бъдат те остават. "На инвеститорите беше припомнено, че не всичко в глобалната финансова система е наред. Въпреки предостатъчната ликвидност на пазара в момента за някои държави и компании ще е много трудно да получат достъп до свеж капитал", предупреди в традиционния си черен пророчески стил професорът от Нюйоркския университет Нуриел Рубини.

Антикризисните спасителни операции оставиха планини от дълг и дори в богатите страни като САЩ и Япония нарастващите държавни разходи и бюджетни дефицити предизвикват опасения как правителствата ще обслужват задълженията си, особено когато лихвите тръгнат нагоре. Най-притеснителна обаче е ситуацията в по-малките държави, които имат по-ограничени ресурси да покрият сметките си. Благодарение на Дубай например в момента Гърция, Ирландия и Латвия плащат повече за своя дълг.

"Наясно сме, че сме в много трудна икономическа и фискална ситуация. Притеснени сме, че международните пазари гледат с голяма тревога на нас", призна тази седмица гръцкият финансов министър Георгиос Папаконстантину в интервю за BBC World Service. Страната, която някои вече наричат Егейския Дубай (с много руини и никакви небостъргачи), има най-високия държавен дълг в еврозоната (очаква се да достигне 135% от БВП до 2011 г.). А и правителството в Атина не предизвика особено доверие с криенето на бюджетния дефицит, който наскоро се оказа двойно по-голям и е на път да достигне 12.7% тази година. ЕС вече помогна на Латвия, Румъния и Унгария, но за разлика от тях Гърция е в еврозоната и може да се окаже сложен тест за европейския валутен съюз. Дейвид Марш от London and Oxford Group прогнозира в анализ във в. Handelsblatt, че скоро ще видим засилена конкуренция вътре в еврозоната за най-добрите кредитни условия. Според него Германия няма желание да разпъва своя фискален чадър над държави с дефицит като Гърция, Ирландия и Испания. А за тези извън еврозоната издаването и обслужването на дълг може да стане още по-трудно и скъпо. "Рано или късно инвеститорите ще започнат да изискват по-високи лихви по държавните облигации заради страховете от инфлация, фалит или и двете. Ако условията на капиталовите пазари се затегнат, когато икономическото възстановяване още не е стабилно, тогава рискът от влизането в порочна спирала, водеща надолу, е почти неизбежен", смята Марш.

Предупреждения и в България

Независимо колко големи (или малки) са експозициите на европейски банки в дълг на Dubai World, може да се очаква по-слаб капиталов поток към считаните за най-рискови развиващи се пазари. А за един малък пазар като българския и няколко милиона лева изтеглени от акции, могат да предизвикат сериозни трусове. Анализаторите предупреждават, че несигурността остава.

"В първият момент фондовите пазари реагираха на случилото си в Дубай, но после бързо възстановиха загубеното и дори отчетоха нови върхове. Тази реакция донякъде говори за леко неглижиране на новината и на риска от наличието на трудности в системата по обслужването на корпоративни и на държавни дългове," заяви Александър Маджиров, портфолио мениджър в "ОББ асет мениджмънт". "Реакцията беше много силна, но за един ден," допълни и ръководителят на отдел "Анализи" в "Елана трейдинг" Цветослав Цачев. Но случилото се в Дубай постави въпроса какъв риск крият останалите развиващи се икономики. "За момента капиталовите пазари още не го отчитат реалистично, но нищо чудно да видим една по-трезва реакция в края на годината или началото на следващата след силния ръст от пролетта насам", смята Цачев.

Автор: Капитал

Само за няколко дни в края на миналия месец кризата сякаш се подигра с всички, на които им се иска да я обявят за свършила и да забравят за нея. Точно когато големите икономики официално излязоха от рецесия, а възходът на финансовите пазари закръгли осем месеца, едно кратко изявление от една малка, но богата държава предизвика глобална паника и върна света опасно близо до ситуацията след краха на Lehman Brothers. Стъписващото изявление на Дубай от 25 ноември, че държавният холдинг Dubai World иска от своите кредитори шест месеца да не плаща дълговете си, напомни, че финансовата система все още съвсем не е в перфектно здраве. И че може да има още много неизбухнали бомби в световната икономика.

До 30 ноември пазарите извън Персийския залив вече се бяха успокоили и стана ясно, че и Дубай няма да срине света. Епизодът обаче показа колко крехко е започналото икономическо възстановяване. Нещо повече - затъването на екстравагантното емирство е червена лампичка, че не само компании, но и държави могат да фалират под натиска на надвисналата дългова криза. В конкретния случаи тези страхове може и да са преувеличени, но страни, като Гърция например, имат съвсем реални и застрашително нарастващи дългови проблеми. И ако стряскането от дубайската случка накара инвеститорите да преоценят рисковете, за подобен тип държави може да стане още по-трудно и скъпо да продават и обслужват задълженията си.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

141 коментара
  • 1
    Avatar :-?
    Змей Горянин

    "...И казаха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име..."

  • 2
    Avatar :-|
    ....

    Икономическите прогнози все повечe ми приличат на тези дето гледат на кристална топка.Вчера цял ден слушам че за ноември се очакват 125000 нови безработни в САЩ.Днес до 14.30 европейско време всичко принизено в очакване да чуят броя!И изненада-само 11000.Грешна прогноза само с 10 пъти разлика.Така че какво ще става не вярвам някой да знае.

  • 4
    Avatar :-|
    2

    Наблизо ли се намира Вавилон, и там някога са правили несто такова голямо,високо,широко и пак да ги видят

  • 6
    mumi avatar :-|
    mumi

    Кризата е резултат от остаряването на технологиите, на които се основава икономиката. Например колата е технология от преди 100 години. Погледнете рекламите на повечето автомобилни марки, в които те гордо заявяват, че правят коли от 100 години - шкода, опел, ситроен. Същого е положението и с повечето от останалите технологии.
    Според някои кризата отминава, а според други тепърва предстои. Според мен и двете твърдения са верни. Представете си възрастен човек, който е преживял успешно сърдечна криза. Сега състоянието му се е подобрило и той се чувства по-добре, но вече е остарял и е въпрос на време кризата да се повтори.
    Икономиката просто доизживява старините си, докато новите технологии, които предстои да бъдат изобретени от хората, не родят нова икономика.

  • 7
    Avatar :-|
    +

    На арабите им е бавен процесорът... и засега само прегря. Някой ден може и да гръмне. Лошото е, че сме в един списък с Дубай - за строително безумство, а разликата е, че там бетонът е по-красив от нашия, и ако те се надяват на някакви купувачи, ние май трябва да започваме да събаряме.
    Нашият процесор във всички случаи е по-добър, но пък бетонът ни е в повече.
    И както са казали славяните: Ще поживеем, ще видим!

  • 8
    Avatar :-|
    аз
  • 9
    Avatar :-|
    Miro Hero

    До #2

    Само да те светна как се прави тази статистика:
    Заявленията за безработни в щатите се подават всяка седмица. Статистиката е за официални заявления, а не за физически хора. Ако ти е изтекло правото на безработица, съответно не подаваш нищо и на хартия всички са щастливи. Нетните нови заявления за безработица намаляват. Ти по-малко безработен не ставаш - просто не вземаш пари. Тази система е измислена през 80-те, че да порозовява нещата. В този смисъл да, гледане на кристална топка е и не съвсем цялата истина. Но най-важното е всуе да станат много оптимистични, да започнат да раздават/набълбукват с нови заеми, щото иначе 2010 нещата може да се приземят още. Ако беше разрешено, правителството и Екстази щеще да раздава безплатно, само и само всички да си вярват на глупостите. :)

    А Дубай е връхчето на върха на айсберга, наречен търговски ипотечен пазар. Това ако се спука преди пазарите да са се надрусали оптимистично след предходния жилищно ипотечен шок, ще настане едно велико мазало. Във финансовите среди сега е - ако се наговорим всички дружно да мислим оптимистично /някой хитрец да не му хрумне да кръшка/ и работите може да се пооправят и колелото завърти...На мен ми е малко смешно да повярвам, че може да мине без хитреци, ама човек никога не знае :), доста е смешно да се наблюдава това надлъгване.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK