Гърция е страната, която издигна максимата "има лъжи, по-големи лъжи и статистика" до съвсем ново ниво. И години наред това й се разминаваше. Въпреки че успя да влезе в еврозоната с подправени данни за бюджетната си стабилност и оттогава системно нарушава правилата, доскоро Атина не беше наказана сериозно нито от финансовите пазари, нито от ЕС. Сега обаче нещата се промениха.
Лоши новини за новото гръцко правителство и притеснения за икономиката на страната има от седмици. Те достигнаха пика си във вторник, когато агенция Fitch понижи кредитния рейтинг на страната и на четири местни банки до BBB+ с негативна перспектива - най-ниският в еврозоната и най-неблагоприятният за Гърция от десетилетие насам. Само ден по-рано Standard & Poor’s предупреди, че може да направи същото. Въпреки уверенията на финансовия министър Георгиос Папаконстантину, че Гърция не е новата Исландия или Дубай и няма да остави критичната ситуация с държавните й финанси да излезе от контрол, съобщенията на рейтинговите агенции сринаха борсата в Атина, вдигнаха рисковите премии по гръцките държавни облигации и натиснаха надолу еврото.
Всъщност действията на Fitch и Standard & Poor’s внесоха смут на пазарите, но не бяха изненадващи предвид финансовите проблеми на Атина, които са с мащабите на епична древногръцка трагедия. До 2011 г. се очаква външният дълг на страната да достигне 135% от БВП - най-високият в ЕС по този показател. Освен това след идването на новия социалистически кабинет през октомври изведнъж се оказа, че бюджетният дефицит е три пъти по-голям и ще достигне 12.7% тази година. Всичко това се случва на фона на редовното подправяне на статистическите данни и хроничната неспособност на няколко поредни правителства да вкарат ред в публичните финанси. Както написа коментаторът на в. Financial Times Волфганг Мюнхау, ако Гърция не беше в еврозоната, сега щеше да се е запътила право към фалит.
Гръцкото правителство посрещна оценките на рейтинговите агенции с нов залп обещания и оправдания - Папаконстантину заяви, че ще направи всичко, каквото е нужно за овладяване на дефицита и потърси извинение в лошото наследство от предишното правителство, което остави "огромна дупка между думи и действия, която нарастваше години наред". Финансовият министър е прав - не само в последните четири години, а още откакто влезе в еврозоната през 2001 г., Атина постоянно отлага структурните реформи, препоръчвани от Европейската комисия, и само веднъж успя да удържи бюджетния си дефицит под лимита от 3% от БВП (и то със съвсем малко). Всичко това няма как да не тревожи комисията и Европейската централна банка, които от години се опитват безуспешно да накарат Гърция да свие безотговорното си харчене.
Засега правителството в Атина не е доказало, че ще се държи по-различно от предшествениците си. Папаконстантину обеща, че през следващата година ще намали дефицитa до 9.1% от БВП, като подобри събираемостта на данъците. Въпреки че успехът му в това начинание е най-малкото несигурен, засега той не планира да послуша основния съвет на европейските институции - да намали разходите и да свие администрацията. През януари Папаконстантину ще представи конкретна стратегия за действие пред Съвета на финансовите министри на ЕС. Не е ясно обаче дали проблемите, трупани с години, могат да бъдат решени за няколко месеца - особено предвид факта, че необходимите мерки биха имали тежка политическа цена за гръцкото правителство.
Кой ще плати сметката
Без реформи обаче на Гърция ще й е все по-трудно да обслужва поскъпващия си дълг и може дори да превърне личната си драма в проблем за цялата еврозона, а и отвъд нея. Основният риск е, че свалянето на рейтинга може да попречи на гръцките финансови институции да получават ликвидни инжекции от Европейската централна банка (ЕЦБ). При нормални обстоятелства ЕЦБ отпуска кредити само при обезпечение от облигации с рейтинг А- и нагоре. Това правило е временно облекчено заради кризата, но вероятно ще бъде възстановено в края на следващата година, което оставя на Атина 12-месечен прозорец за овладяване на финансите й и връщане в А групата. Президентът на Бундесбанк и член на управителния съвет на ЕЦБ Аксел Вебер вече предупреди, че ако дотогава Атина не заслужи повишаване на кредитния си рейтинг, рискува облигациите й да не бъдат приемани като обезпечение. Това ще усложни допълнително допълнително ситуацията за гръцкото правителство (което по-трудно ще може да пласира нов дълг) и ще създаде и проблеми за местните банки. Те няма да могат да използват държаните от тях големи количества държавни книжа, за да получават евтино финансиране от ЕЦБ. А последствията от това може да се усетят и в много от съседните страни, където те оперират, включително в България.
Задълбочаването на гръцкия проблем може да има неприятни ефекти и за други страни в европейския валутен съюз и да натежи върху еврото. Според анализ на инвестиционната банка Nomura "ситуацията е силно заразназа Португалия, Ирландия и Испания, които също имат висок бюджетен дефицит". Подобен сценарий би предизвикал и политическо напрежение в еврозоната, тъй като поставя под въпрос стабилността й - да не говорим за трудностите, които слага пред евентуалното й разширяване.
Спасяването на давещите се
За момента вариантът Атина да се окаже неспособна да покрива дълговете си не изглежда реален. "Този сценарий е абсурден, Гърция няма да банкрутира", заяви уверено във вторник председателят на еврогрупата, която включва финансовите министри на 16-те страни от еврозоната Жан-Клод Юнкер.
На практика обаче в еврозоната няма ясни правила как да се реагира при подобна криза в някоя от членките й: Договорът от Лисабон, от една страна, забранява хвърлянето на спасителен пояс, но от друга, позволява да бъдат отпуснати европейски средства при "изключителни обстоятелства". Въпреки че политиците призовават за спокойствие, анализаторите вече коментират дали Атина ще получи помощ отвън. "Това е въпросът за 1 млн. евро", каза за "Капитал" икономистът от лондонския Center for European Reform Филип Уайт. Преди няколко месеца Гърция беше в подобна ситуация и след неколкодневни спекулации тогавашният германски финасов министър Пеер Щайнбрюк успокои пазарите с признанието, че ако се стигне до най-лошото, "ще трябва да се вземат мерки". Днес обаче нито Германия, нито някой друг проявява желание да спасява Гърция чрез ЕЦБ.
"Настроението се промени и сега има много нетърпение и гняв заради факта, че Атина не беше особено честна за състоянието на финансите си. Гърция е в немилост. Другите правителства в еврозоната не са сигурни в сериозността на намеренията й и се притесняват, че ако й помогнат, ще дадат ужасен пример на другите разточителни държави", смята Уайт. Според Даниел Грос, съветник на ЕЦБ и директор на Centre for European Policy Studies в Брюксел, еврозоната има морална дилема. "Гърция сама си докара този проблем, въпреки че еврокомисията и останалите в еврозоната от години я предупреждават да вземе мерки. Ако сега я спасят, това означава, че са склонни да плащат за безотговорното й поведение", обясни той пред "Капитал". Според него, ако се наложи помощ за Атина, тя ще е чрез заем от Международния валутен фонд, който обаче ще дойде със строги условия.
За да възпита Гърция, този път ЕС изглежда готов да стигне до крайности. Преди седмица финансовите министри на съюза приеха в заключенията си намек, че липсата на мерки може да доведе до финансови санкции. Не е ясно разписано какви могат да са те, но според Грос не е изключено Европейската комисия да блокира част от структурните фондове за Гърция. Това обаче е трудно защитимо в условията на криза, а останалите членки на еврозоната едва ли ще искат да въведат такъв прецедент, който някога може да се използва и срещу тях.
Засега изглежда, че Атина очаква проблемът да се реши сам през 2010 г. Ако Гърция покаже, че е започнала някакви реформи (дори и плахи), а икономиката тръгне към възстановяване, дефицитът вероятно ще се свие, а оскъпяването на обслужването на външния дълг ще спадне до по-приемливи стойности. Правителството в Атина в момента залага предимно на втория фактор - естественото подобряване на икономиката, а не толкова на някакви действия. Въпросът е какво ще се случи, ако възстановяването не дойде достатъчно бързо. Според Грос това би означавало, че в края на 2010 г. Гърция ще е в същата позиция, както и сега - само че без възможност за отлагане. "Въпреки това в момента правителството обещава само половинчати мерки - и не вярвам те да са достатъчни", каза той.
Така в най-добрия случай, Гърция има една година, за да реши проблема си. Надеждата е, че, след като към засиления натиск от Брюксел и Франкфурт се прибави и наказанието на финансовите пазари, Атина може най-после да се стресне.
Гърция е страната, която издигна максимата "има лъжи, по-големи лъжи и статистика" до съвсем ново ниво. И години наред това й се разминаваше. Въпреки че успя да влезе в еврозоната с подправени данни за бюджетната си стабилност и оттогава системно нарушава правилата, доскоро Атина не беше наказана сериозно нито от финансовите пазари, нито от ЕС. Сега обаче нещата се промениха.
Лоши новини за новото гръцко правителство и притеснения за икономиката на страната има от седмици. Те достигнаха пика си във вторник, когато агенция Fitch понижи кредитния рейтинг на страната и на четири местни банки до BBB+ с негативна перспектива - най-ниският в еврозоната и най-неблагоприятният за Гърция от десетилетие насам. Само ден по-рано Standard & Poor’s предупреди, че може да направи същото. Въпреки уверенията на финансовия министър Георгиос Папаконстантину, че Гърция не е новата Исландия или Дубай и няма да остави критичната ситуация с държавните й финанси да излезе от контрол, съобщенията на рейтинговите агенции сринаха борсата в Атина, вдигнаха рисковите премии по гръцките държавни облигации и натиснаха надолу еврото.
20 коментара
20-те най-застрашени страни в света
http://wallstreet.blog.bg/biznes/2009/12/11/20-te-
По финансовите пазари цари страх, че Гърция няма да е в състояние на извърши необходимите съкращения, защото рисковите показатели за платежоспособността на страната са сред най-високите в еврозоната. Съотношението на националния дълг към брутния вътрешен продукт е близо 135%.
http://yphalachev.blogspot.com/2009/12/blog-post_0
ДА СА СЬРДЯТ НА ДЕБЕЛИТИ ЧИЧАЦИ -ОТ М.О.К ДЕТО ИМ НАТРЕСАХА ГРАНДОМАНСКАТА ОЛИМПИАДА ИГИ ВЬТРЕХА С4-5 МИЛИАРДА ЕВРО
Днес чета /Еcomonist/DWS опровергава S&P!???по отношение на Гърция.Okaзва се че гръцките бонуси давали една добра възможност...!???Kohlenbach просто не вярва зона евро да допусне фалита на гърците!???
Но след гърците по техните стъпки от евро зоната вървят испанците,ирландците...........
Така е при капитализма.
А уж най-древната цили-вили-зация.
ббб, много интересна таблица има на линка ти и потвърждава един пойнт който правих в предния брой, че страните се третират от рейтинговите компании в зависимост от това къде се намират в центъра или в периферията на световната финансова сцена. България по-застрашена от фалит от САЩ ? Сериозно ли е това!? И на каква база се прави тоя грандиозно глупав извод!? От самата таблица се вижда че единствените 2 параметъра по който БГ е по-зле е външни асетс, което е нещо бог знае какво точно и акаунт баланс, докато всички останали колони в таблицата да ги споменем държавно гарантиран дълг, потенциал за ръст на БВП, бъджетен дефицит и дълг на частния сектор са далеч в по-добро състояние от САЩ , НО тук идва голямото НО, рейтинга на България , който инак би трябвало да отрязява обективно другите колони в таблицата се вижда че е БББ за БГ и ААА за САЩ ама няма минус няма петънце... ААА. Някой помни ли га фалира банката на брадърите Льохмани какви рейтинги имаше до последния ден? Ха-ха-ха! А-а-а! Ако мога така да се изразя!? Начи ти имай си колкото искаш стабилна икономика ние ще печелим от лихви от теб и ще ти турим един БББ рейтинг за да може спреда по CDS да ти отиде към 220 а ние ще товарим каруцата със още евтинджос дългове понеже спреда е само 24. Ако света не разбере че колониализма днес работи точно по тоя начин надежда за нищо друго от днешните батаци няма.
Гърция - новия Дубай
Комичното в случая е, че целият ЕС гледа на българите и румънците като на крадци и измамници, а пък обективната история показва, че тази титла я държат гърците без никаква конкуренция. Какъв процент от еврофондовете е окраден при тях не се знае, но е огромен. А колко пари са се изсипали в Гърция за почти 30 години в ЕС, толкова не са се изсипвали в никоя друга държава членка. Няма и да се изсипят пак. Каквото и да се говори Гърция няма да фалира, въпреки че тъпанарите си го заслужават.
най-смешния случай беше грьк който льгал е.с че гледа хиляди фиданки смаслини а човека бучнал фалшиви макети та сателита даже не ги различил от истинските -далаверката вьрвяла 4години но като мунаправили проверка на място и изгорял още поголеми са злоупотребите в италия
гърците още от древността са си известни, че ни се водят ни се карат, а пък по далаверите и стъкмистиките еша си нямат! Дарий още е казал, че на грък не може да се вярва.