Греховете на съседите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Греховете на съседите

Греховете на съседите

Кризата с гръцкия дълг може да не засегне българската икономика, но ще затрудни влизането в еврозоната

Николай Стоянов
4692 прочитания

Отношенията между балканските страни са като между съседи шегаджии, които обичат да си въртят номера. Почти никой не питае открито лоши чувства и всеки знае, че му е по-изгодно целият регион да се развива, и въпреки това, който се издигне малко над останалите, волно или неволно започва да им пречи.

България и Румъния например с комбинация от действия и бездействия бързо се превърнаха в спирачка за балканските си съседи по пътя им към Европейския съюз. След като устискаха няколко години до приемането им през 2007 г., двете страни бързо забравиха обещанията си за реформи и борба с корупцията и се върнаха към старата си практика да заравят глава в пясъка, вместо да се справят с проблемите. Сега историята се повтаря на следващото ниво - невъзможността и нежеланието на Гърция да се справи с бюджетния си дефицит и смъкването на рейтинга й от Fitch може да изиграят лоша шега на кандидатите да влязат в еврозоната. А това важи особено силно за България, чието правителство в последните месеци обяви приемането на еврото за свой приоритет и още в началото на 2010 г. планира да започне преговори за влизане във валутния механизъм ERM II (т. нар. чакалня за еврозоната).

Пряко икономическо влияние

от случващото се в Гърция засега почти не се усеща и според анализаторите то няма да се засили съществено. Първата линия, по-която може да се наблюдават негативни ефекти от проблемите в Гърция, е засилване на усещането на финансовите пазари за риск в целия регион. Основният показател за това са спредовете по CDS (Credit Default Swap) - инструмент, използван за застраховка срещу фалит на длъжник. В последните месеци котировките на гръцките CDS постепенно се покачваха, а след намаляването на рейтинга на страната те скочиха от нива около 180-190 до 231 базисни пункта (б.п.). Това означава, че ако притежател на гръцки държавни ценни книжа за 10 млн. евро иска да се застрахова, че ще си получи парите, това ще му струва 230 хил. евро на година.

Само по себе си нивото на CDS над 230 б.п. за Гърция не е нито уникално, нито стряскащо, като при разгара на кризата в началото на годината то достигаше и 290. В сравнителен план обаче представянето на Гърция е най-лошото в еврозоната и сред най-лошите в света. Ако в началото на годината CDS на България достигнаха 700 б.п. и бяха над два пъти по-високи от тези на Гърция, сега те се изравниха и дори за пръв път пазарите възприемаха южната ни съседка като малко по-рискова. Същевременно Гърция се озова и на десето място (където в първата половина на годината беше България) в списъка на Credit Market Analysis на страните с най-голяма вероятност да фалират през следващите пет години, като тя се оценява на 18.3%. Българските CDS се покачиха леко с 10-15 б.п. до 226 б.п., но остават дори под нивата около кризата с дълга на Dubai World в края на ноември - 240 б.п

"Покачващите се разходи за застраховка срещу неплатежоспособност на гръцкото правителство отразяват притесненията на кредитните пазари за способността му да финансира задълженията си през следващите няколко години, обясни за "Капитал" главният анализатор на Credit Market Analysis Себастиан Майер. Засега ефектът върху другите балкански CDS е пренебрежим, но това може да се промени с развитието на ситуацията." Според Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии обаче няма как това, което се случва в Гърция, да не се отрази на България като част от един нестабилен регион. "Отново ще бъдем хвърлени в чекмеджето "Балкани", както преди време бяхме сложени в чекмеджето "страни с борд", каза той.

Другата линия, по която може да се пренесе влиянието, е чрез бизнес връзките между двете страни и по-специално през банковия сектор. Гръцки кредитни институции са собственици на някои от най-големите български банки. "Ако гръцките банки се окажат неспособни да финансират поделенията си в чужбина, те могат да фалират. Този сценарий е съвсем реален", предупреждава Даниел Грос, съветник на ЕЦБ и директор на Centre for European Policy Studies в Брюксел. "При това положение в най-добрия случай българското правителство ще трябва да спасява гръцките дъщерни банки, обясни той пред "Капитал". В най-лошия ще бъде затрит 1/4 от банковия ви сектор."

Според местни банкери обаче тези страхове са преувеличени, но има опасност привлеченият ресурс за банките да поскъпне. В рамките на три поредни дни Fitch намали рейтинга на Гърция, на четирите най-големи местни банки и на българските поделения на две от тях - ОББ и И Еф Джи Юробанк - България. Това на теория трябва да направи по-трудно и по-скъпо за тези банки да привличат паричен ресурс. "Лихвите по депозитите може да се покачaт, тъй като гръцките банки ще гледат да привличат повече средства от българския пазар, след като цената на ресурса в Гърция се покачи", обясни Момчил Андреев, изпълнителен директор на Райфайзенбанк (България) пред Bloomberg .

Директорите на банки с гръцки собственици обаче не мислят, че ще има такъв ефект. Според Асен Ягодин, изпълнителен директор на Пощенска банка, собственост на EFG Eurobank намалението на рейтингите на банките е механично отражение на понижението на оценката на гръцката държава." То беше направено не заради проблеми в банковия сектор, а в публичните финанси. Затова не би следвало да се отрази на цената на ресурса и на кредитната ни дейност тук", обясни Ягодин, като подчерта, че гръцките банки се представят добре. "Нашата банка майка намали и експозицията си към ЕЦБ от 12 млрд. евро на 6 млрд. евро, което е показателно, че ликвидност има."

"Неприятно е наистина това, което се случва, но за нас няма последствия. Единствено намалението на рейтинга на банката, което беше направено по причини, независещи от нас - това е горчивата част от случващото се", каза Стилиян Вътев, главен изпълнителен директор на ОББ, собственост на National Bank of Greece.

Докато обаче преките ефекти от гръцката криза не будят опасения, повечето анализатори виждат сериозно

Непряко политическо влияние

по отношение на българските амбиции за скоростно приемане на еврото. Според Георги Ангелов, старши икономист на "Отворено общество", голямото предизвикателство пред българското правителство при преговорите за приемането на страната в еврозоната ще е да убеди европейските институции, че след като приемем единната валута, няма да разхлабим фискалната дисциплина подобно на южната ни съседка.

А преговорите ще започнат доста скоро - още в началото на 2010 г., когато България планира да подаде заявка за влизане в ERM II, където трябва да престои минимум две години и да поддържа определени макроикономически показатели в приемливи граници (т. нар. маастрихтски критерии). Всъщност формално няма такова нещо като кандидатура за ERM II и влизането във валутния механизъм би трябвало да става едностранно. За целта обаче желаещите да приемат еврото трябва да проведат преговори с Европейската централна банка (ЕЦБ) и заедно да определят индикативен курс на националната валута към еврото.

Поради неприятния си опит с Гърция, а и с доста други от шестнайсетте членки на еврозоната, нарушаващи критериите за фискална стабилност (бюджетен дефицит до 3% и държавен дълг до 60% от БВП), ЕЦБ може именно тук да се опита да забави преговорите с България. Това е единствената бариера, която централната банка може да постави по пътя към еврото, тъй като оттам нататък решението е на Европейската комисия и Съвета на ЕС. А досега не са отказвали приемане в еврозоната, ако са изпълнени всички маастрихтски критерии.

Европейската централна банка ще иска да получи достатъчно гаранции, че като отпадне ангажиментът на правителството да пази валутния борд, то няма да започне да харчи с широка ръка. Още повече че през 2013 г., каквато е целта за приемането на еврото от България,  предстоят избори. Според Георги Ганев, ако страните членки все пак решат, че България е достойна да влезе в чакалнята на еврозоната, ЕЦБ ще трябва да се съобрази с тях. Вероятно обаче с известно забавяне.

Отношенията между балканските страни са като между съседи шегаджии, които обичат да си въртят номера. Почти никой не питае открито лоши чувства и всеки знае, че му е по-изгодно целият регион да се развива, и въпреки това, който се издигне малко над останалите, волно или неволно започва да им пречи.

България и Румъния например с комбинация от действия и бездействия бързо се превърнаха в спирачка за балканските си съседи по пътя им към Европейския съюз. След като устискаха няколко години до приемането им през 2007 г., двете страни бързо забравиха обещанията си за реформи и борба с корупцията и се върнаха към старата си практика да заравят глава в пясъка, вместо да се справят с проблемите. Сега историята се повтаря на следващото ниво - невъзможността и нежеланието на Гърция да се справи с бюджетния си дефицит и смъкването на рейтинга й от Fitch може да изиграят лоша шега на кандидатите да влязат в еврозоната. А това важи особено силно за България, чието правителство в последните месеци обяви приемането на еврото за свой приоритет и още в началото на 2010 г. планира да започне преговори за влизане във валутния механизъм ERM II (т. нар. чакалня за еврозоната).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    объркан

    Кво сега искате да ми кажете, че трябва да си сложим парите в гръцките банки ли, защото лихвите по депозитите ще се качат с цел привличане на клиенти, а ако фалират в Гърция ли ще ми връщат парите? Нали уж тенденцията беше към сваляне на лихвите......Нещо започнах да се обърквам......?

  • 2
    ariman_info avatar :-?
    Ariman

    "желаещите да приемат еврото трябва да проведат преговори с Европейската централна банка (ЕЦБ) и заедно да определят индикативен курс на националната валута към еврото"
    Изключително важно изречение, колко ли е реалният курс лев/евро в момента?

  • 3
    Avatar :-|
    Ha

    До коментар [#2] от "Ariman":

    Не е много по-различен от курса в момента. Виж графика на EUR/HUF

    http://finance.yahoo.com/q/bc?s=EURHUF=X&t=5y&l=off&z=l&q=l&c=

  • 4
    Avatar :-|
    тото

    "Греховете на съседите" - Под съседи само Гърция ли разбираме? Румъния има подобни проблеми, в РМ и Сърбия също не е розово в икономиката......

  • 5
    Avatar :-|
    сметката

    абе според някои още сме си на 10 място
    http://wallstreet.blog.bg/biznes/2009/12/11/20-te-nai-zastrasheni-strani-v-sveta.452839

  • 6
    quandt avatar :-|
    Quandt

    До 1ви - може да повишат лихвите по депозитите за да увеличат ресурса и да могат да прехвърлят част от него към банката-майка. В случай обаче, че започнат да правят точно това аз веднага бих си изтеглил парите. Ако изтеглят ресурс от дъщерните предприятия за да си спасяват задниците значи нещо не върви. Не мисля, че ще стане точно така де, но все пак. Ако фалира някоя от гръцките банки си търсиш парите в България, тъй като де юре и Пиреос, и Пощенска, и ОББ са български банки, но с гръцки собственици. Единственото изключение е АлфаБанк, те са клон и доколкото знам при тях гарантираният депозит е 100 000 Е, тоест при фалит ти се покриват от гръцката държава. Но ако започнат да фалират банките тогава нищо чудно и Гърция да влезне в интензивното и може и да почакаш преди да ги видиш.

  • 7
    ursus avatar :-?
    uzur

    http://yphalachev.blogspot.com/2009/12/blog-post_5880.html

    Гърция е в много тежка ситуация.Папандреу,възглавил кабинета през октомври след победа на ПАСОК , се обърна към нацията много драматично :„Или ще се променим или ще загинем“
    Колкото и невероятно да звучи за държавите в еврозоната,Брюксел няма никакви механизми за поддръжка и въздействие в момент на извънредни финансови обстоятелства.
    Как Гърция стигна до това тежко положение?
    Публичният сектор на Гърция е огромен. Няма либерализация на енергийния пазар.Пенсионната им система е най-големият проблем. Дори нищо да не си работил- имаш достатъчно голяма пенсия. Затова и никой не вярва, че ще намалят дефицита, докато не променят пенсионната система. Двете най-големи каси на страната ИКА и ОАЕЕ (Институт за осигуряване на свободните професии), осигуряващи 1,3 млн. пенсионери, нямат пари и не могат да изпълняват текущи плащания, като търсят средства ,за да се издължат на хората от третата възраскт .От синдикалната централа твърдят, че фондовете са били разграбени, а парите им разиграни с държавата под формата на ценни книжа.
    Икономическият еврокомисар каза, че три неща са задължителни за Гърция - нова данъчна реформа, намаляване на разходите почти навсякъде в публичния сектор и най-вече акцентира на промени в пенсионната система.
    Най- вероятно заради Гърция еврото да поевтинее спрямо долара, защото сега Европейската централна банка ще печата пари, за да ги дава на Гърция.
    Гърция ще има по-голяма инфлация, защото ще се печатат пари.
    Папандреу обаче не успя да убеди пазарите, че мерките ще решат проблема с дефицита и дълга от 300 млрд. евро. Започна разпродажба на гръцки дългови книжа, а рисковите премии по тях се увеличиха, което означава, че правителството трябва да плаща повече, за да ги изкупи.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK