С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
9 11 дек 2009, 15:50, 3450 прочитания

Какофонията "Копенхаген"

Първата седмица на срещата за климата донесе изненади и скандали

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Запишете се доброволно да бъдете арестуван! Пет хиляди други доброволци вече са направили това, твърдят от BeyondTalk - една от безбройните организации, агитиращи за бързи действия срещу климатичните промени. Поводът е планирано гражданско неподчинение на 12 декември в Копенхаген, по време на което датската полиция да трябва да арестува 10 хил. души. Според организаторите това ще накара политиците и света да обърнат още повече внимание на проблема.

Активистите са леко закъснели - тази седмица Копенхаген стана най-търсената дума в Google, изпреварвайки Тайгър Уудс (чиято сърцераздирателна история можете да прочетете тук). Дългоочакваната среща за климата започна в датската столица и страстите около нея не закъсняха да се разгорят, макар и все още по-слабо, в очакване на финалните преговори другата седмица.


Докато Барак Обама прелиташе над Копенхаген на път за друга скандинавска столица - Осло, където получи Нобеловата си награда за мир, няколко републиканци в САЩ го призоваха да бойкотира срещата заради т.нар. климатгейт и заради съмнения около научните доказателства за човешкото влияние върху глобалното затопляне. На другия фронт бяха 1700 британски учени, които тази седмица подписаха декларация, в която подкрепят научните доказателства за връзката между промяната в земните температури и човешката дейност.

Изследване на The climate conversation, което следи водещи блогове, туитър акаунти и вестници, сочи, че за неправителствените огранизации и бизнеса тази тема е почти безинтересна, докато с нея се занимават предимно учените и в по-малка степен политиците (виж графиката). Тя е заемала съответно 28% от публикациите в блогове и 11% от публикациите в медии. На самите преговори в Копенхаген обаче други спорове предизвикват искри.

Семейни скандали



ЕС преживя първия си сериозен трус, след като се оказа че новите страни членки са чакали до последно, преди да поставят исканията си. Гласът на недоволството, както обичайно в такива случаи, се оказа полски. В понеделник, още в първия ден на конференцията, полският министър по европейските въпроси Миколай Довгилевич заяви, че ЕС не може да се ангажира с 30% намаление на емисиите спрямо 1990 г., преди да бъде извършена оценка на въздействието върху икономиките на страните членки. Изявлението изненада Западна Европа, тъй като Европейският съвет вече гласува мандат на еврокомисията да преговаря за 30%, ако останалите развити държави също излязат със сериозни предложения.

Оказа се, че полската позиция е всъщност обща за всички нови членки, включително България (както призна български дипломат пред "Капитал"), и е свързана с предоговаряне на условията, ако се стигне до споразумение в Копенхаген. Едно от основните условия на източния блок е вноските във фонда за най-бедните да бъдат смятани не само спрямо вредните емисии, но и спрямо БВП на глава от населението. ЕС ще трябва да внесе до 21 млрд. долара в следващите три години и кой как ще участва в тези пари е от особена важност за всички. Явно след полското напомняне ЕС се е постарал да потуши всеки раздор, докато тече форумът в Дания - решението на срещата на върха в Брюксел на 10-11 декември потвърди, че 30-те процента остават валидна цел.

Богат-беден-не толкова беден

Раздорите обаче очаквано не пощадиха Копенхаген. Първо британският Guardian публикува работна версия на документ, който според вестника бил съставен от Дания за консултация с пристигащите другата седмица лидери. В него се предвижда Протоколът от Киото изцяло да бъде подменен, развиващите се държави да спрат да повишават емисиите си след 2020 г., а контролът над средствата за бедните да се вземе от ООН и да се даде на Световната банка. Групата на Г-77 (както се наричат развиващите се страни) се разбунтува яростно покрай публикацията, като обвини богатите страни, че искат да окупират дебата.

Само ден по-късно самата Г-77 (създадена през 1964 г.) се разцепи по естествената си разделителна линия - между най-бедните и уязвимите и между бързоразвиващите се икономики. Първите, водени от островната нация Тувалу, поискаха светът да ограничи вдигането на температурите до 1.5 градуса. "В противен случай ние сме загубени", заяви категорично говорител на обединението на малките острови. Това е дори по-неприемливо от датското предложение за страни като Китай, Индия и Бразилия, защото би изисквало от тях да спрат развитието си почти веднага. Двете части на Г-77 се оказаха разделени и по друга мярка - парите, които развитите страни трябва да отделят като помощ. САЩ категорично отказаха да предоставят средства на страни като Китай, заявявайки, че парите трябва да отиват при най-нуждаещите се. Освен това американците и европейците се договориха вече за фонд от 10 млрд. долара годишно в следващите 3 години, който след това постепенно да нараства. Това не се видя изобщо достатъчно на останалите.

"Американският конгрес одобрява милиарди долари за отбрана всяка година. Не може ли да одобри 200 млрд., за да спаси света", запита със строго изражение председателят на Г-77 Лумумба Станислаус Диапинг. В задочен отговор преговарящият на ЕС по климата Артур Рунге Мецгер посочи, че дори 10-те милиарда ще изискват много програми, по които да бъдат оползотворени. "Много от тези държави просто нямат капацитета да поемат повече пари в момента. Те дори нямат програми за справяне с климатичните промени." Гласът на ЕС е особено адекватен в случая. Освен че обеща до 7 млрд. годишно, съюзът има дългогодишен опит с неефективното използване на огромни финансови инжекции от нови страни членки, като България и Румъния например. Както изглежда обаче, поне първата седмица в Копенхаген не е важно колко адекватно говориш, а дали го правиш достатъчно силно.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Китайският коронавирус: Спад в новите случаи на заразени за трети пореден ден Китайският коронавирус: Спад в новите случаи на заразени за трети пореден ден

Властите в Пекин обявиха допълнителни ограничения с цел овладяване на епидемията

16 фев 2020, 1338 прочитания

Франция, Германия и Италия изгасиха двигателите 7 Франция, Германия и Италия изгасиха двигателите

Трите най-големи икономики в еврозоната са били между стагнация и свиване в края на 2019 г.

14 фев 2020, 6334 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Капитан и командир

Румънският президент Траян Бъсеску доказа, че може да печели трудни битки. Тази за оцеляването на Румъния обаче тепърва започва

Още от Капитал
Драмата с ТЕЦ "Марица-изток 2" - дълга, скъпа и опасна

Каквито и действия да се предприемат, те ще бъдат закъснели, ще струват скъпо и може да доведат до нови проблеми в сектора

Андон Балтаков: Не искам да звуча като прогноза за облачно време

Генералният директор на БНР пред "Капитал"

Спаси ме от коронавируса

По-важно е маските да бъдат носени от болните, а не от здравите хора, защото така се ограничава предаването на инфекцията

Новите дрехи на "Шишман"

Несигурното бъдеще покрай предстоящия ремонт на знаковата улица в центъра на София отново разбуни духовете

Кино: "Ирландецът"

Елегия за човека между доброто и злото

Wi-Fi free

Все повече хора искат да преодолеят зависимостта си от технологиите. Бизнесът харесва това.

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10