Четири години без Тибет

Много от китайските потребители не виждат вградената цензура в системата и нямат проблем с нея.

Четири години без Тибет

Дръзкото решение на Google да се опълчи на китайските власти почти сигурно ще й коства достъпа до един от най-перспективните пазари

Асен Георгиев, Огнян Георгиев
7217 прочитания

Много от китайските потребители не виждат вградената цензура в системата и нямат проблем с нея.

© Reuters


В Китай интернетът е отворен и свободен. Звучи ви странно, нали? Прочетете го пак. Това е единственият официален отговор на китайското правителство по повод съобщението на информационния гигант Google, че възнамерява да спре цензурирането на резултати в своята китайска търсачка google.cn, дори това да означава край на съществуването й. Това изречение е повече от твърдение. То е доказателство защо изходът от избухналия миналата седмица конфликт най-вероятно ще е тъжен за всички. За Google, които ще загубят пазарния си дял в Китай, за китайските лидери, които ще понесат сериозен удар по имиджа си, и за обикновените китайци, които ще изгубят единствената алтернатива на още по-строго цензурираните местни търсачки (резултатите за "Тибет" например в google.cn са редактирани, но са в пъти повече от тези в baidu.com).

Не бизнес, а политика

Поводът за съобщението стана серия от тежки кибератаки срещу Google, насочени предимно срещу мейл акаунтите на правозащитници и други активисти вътре и вън от Китай (виж карето и графиката). Макар атаките да не бяха пряко свързани с обвинения към китайското правителство, целите им навяват подобни изводи. Това не би било прецедент. В доклада от 2009 г. на комисията към американския Конгрес за отношенията САЩ - Китай киберактивността на Пекин се коментира в цяла глава, като се описва извънредно сложната за изпълнение виртуална атака срещу голяма американска уебкомпания и се констатира, че властите използват хакерски групи, за да изпълняват определен вид атаки.

Допълнително масло в огъня наля информацията на клуба на чуждестранните кореспонденти в Пекин, който съобщи за няколко шпионирани акаунта на свои членове, сред които и на журналист на АП. Писмата от тези пощи са били препращани към непознати адреси, съобщиха от организацията. САЩ също се включиха (макар и донякъде приглушено) към критиките, като държавният секретар Хилари Клинтън заяви, че американските компании не би трябвало да приемат цензурата където и да е и поиска "страните или хората, занимаващи се с кибератаки, да понесат последствията", без обаче да посочва изрично Китай или какви последствия може да има.

"Това е първата отворена, публична реакция срещу шпионирането онлайн, каза за "Капитал" проф. Франсоа Годмон от Европейския съвет за външни отношения и експерт в Asia Сenter. Всички, които са свързани по някакъв начин с Китай - активисти, журналисти, изследователи, сега се хващат за това, защото им писна случващото се с компютрите им. Това е предупреждение, което отива доста отвъд Google."

Свързването на двата най-големи проблема на китайския интернет - цензурата и шпионирането на личния живот, обаче превърна случилото се от технологичен скандал в истинска битка между най-голямата интернет компания и най-големия интернет цензор (виж карето). "Ще проведем разговори с китайските власти за възможността да поддържаме нецензурирана услуга за търсене в Китай. Ако това е невъзможно според местното законодателство, ние ще затворим Google.cn", се казва в блогпоста на компанията. Защо Google избра тази стратегия остана мистерия, която светът се опита да разгадае. "Да работим в Китай винаги е било трудно за нас", каза пред сп. Newsweek изпълнителният директор Ерик Шмид. "Поискаха да приемем цензура, която ни смущаваше много. Решихме, че вече не можем да участваме в това." Google обаче работи вече 4 години на китайския пазар, като още от началото съблюдава правилата на комунистическата партия и цензурира резултатите си. Настоящите кибератаки може и да са свързани с властите (нещо, което от компанията не твърдят официално), но сами по себе си надали са причина търсачката да напусне най-големия интернет пазар в света - 350 млн. потребители.

Циници...

Основната (и по-цинична) версия твърди, че Google просто се изтеглят от пазар, където не са успели да постигнат хегемонията, на която се радват в останалия свят. За пет години те така и не успяха да изместят китайската търсачка Baidu, а приходите от дейността им в Китай по неофициални данни са около 150 млн. долара за последното тримесечие на 2009 г., което е скромен процент от общите приходи за същия период, възлизащи на 6 млрд. долара. При това затварянето на google.cn няма да навреди на голяма част от тези приходи - те идват от реклами на китайски компании, които се появяват в глобалната търсачка. Второто най-доходоносно перо, свързано с Китай, е рекламната мрежа от местни сайтове. "Разбира се, ще продължим да предлагаме търсене на китайски език в нашия международен сайт", уточни говорителят на компанията Бил Ечиксън пред "Капитал". Изследване на Analysys International в дните след скандала показва, че познаваемостта на марката Google се е покачила многократно дори извън големите градове в Китай. Например статистиките на конкурента Baidu показват, че клиентите му са търсили google със 79% повече през изминалата седмица.

Този тип стратегия обаче носи рискове за другите бизнес начинания на компанията в Китай. Този вторник Google отмени началото на продажбите на два смартфона, предназначени за китайския пазар, заради неяснотите около спора му с правителството. Несигурни се чувстват и китайски партньори на Google като Orca Digital, която разпространява безплатна музика онлайн чрез сайта Top100.cn и печели от реклами. Същото вероятно важи и за служителите на Google в Китай, които вече няколко пъти в миналото са били разпитвани от властите.

Професорът по медийни науки в The New School University Дъглас Ръшкоф пък казва пред The Daily Beast, че най-големият страх на Google в тази ситуация е милионите потребители по света да се усъмнят в сигурността на т.нар. облачни услуги на компанията (като Google Docs). "Първата и най-вероятна възможност е търсачката да се опитва да създаде разсейване. От какво? От факта, че китайски хакери са влезли в техните системи, които се очаква да са добре защитени, и са получили достъп до корпоративна информация. Това означава, че цялата ни информация, която се пази на сървърите на Google, не е в сигурни ръце", заключва Ръшкоф, който е автор на няколко книги, свързани с дигиталния свят. Разсъжденията на професора по медийни науки отиват дори още по-далеч. Според него е възможно атаката да е била "нехайно позволена" от самата Google, съгласявайки се да партнират на китайското правителство в инициативата за цензуриране на интернет пространството.

...или идеалисти

Друга от версиите е, че китайците са затегнали още правилата за цензуриране и Google е била изправена пред дилемата да приемат и да рискуват разрушаване на имиджа си, ако тези правила станат известни, или да напуснат. Всъщност напълно възможно е истината да е някъде по средата и екипът на компанията да е взел решение да се опълчи на Китай и да понесе последствията от това - както положителни, така и отрицателни. "Няма връщане, заровете са хвърлени, казва проф. Ли Диу от Пекинския университет пред в. South China Morning Post. Съмнително е правителството да седне да преговаря с Google, защото този компромис ще изглежда като публично признание, че контролът е грешка." На същото мнение е и проф. Годмон. "Те ще ги третират с безразличие и няма да отговорят, защото не говорят за цензурата и не смятат, че трябва да дават обяснение. Тук няма диалог. Ще спрат търсачката, ако е нефилтрирана." Така колкото и да е вълнуващ, този ход най-вероятно ще завърши с очакваното поражение за компанията и изтеглянето й от Китай. Други големи корпорации пък почти сигурно няма да последват кръстоносния поход за честта на човешките права, а както заяви представител на китайското търговско министерство: "Независимо от решението, което ще вземе Google, търговските и икономически връзки между САЩ и Китай няма да бъдат засегнати."

Ходът на Google обаче е по-важен заради символиката и времето, в което идва. Напоследък Китай още по-агресивно атакува и без това ограничените свободи на своите граждани, опирайки се на нарастващото си международно влияние, което според Пекин явно ще го защити от външни критики, и на икономически ръст, който ще задържи международните компании. След като се опитаха да прокарат софтуер, който да върви с фабрично произведените компютри и да филтрира съдържанието на гледаните страници, тези дни стана ясно, че властите ще могат да филтрират и трафика на sms-и по мобилните телефони. Официално това ще става под претекста за спиране на порнографията, под който върви и интернет цензурата - телекомите в Пекин и Шанхай ще спират възможността за пускане на текстови съобщения на потребители, които изпращат "незаконно или нездраво съдържание". В Китай бе забранена дори прожекцията на филма "Аватар" (извън малкото 3D кина), тъй като сцените на местни жители, защитаващи земята си от нашественици, които искат да експлоатират богатствата й, приличат твърде много на случващото се в редица китайски провинции и биха могли според властите да доведат до "социално напрежение".

Каквито и да са причините зад решението на Google, добрата новина е, че такъв силен глас се противопостави на порочните китайски практики. Бяхме позабравили, че е възможно.

Атаката срещу Google

Последната информация сочи, че компанията е била нападнала от двойна атака с вируси от типа "троянски кон". Тези програми най-общо позволяват достъп до заразени компютри/мрежи от разстояние през интернет. Според няколко независими източници на големи световни медии Google се съмнява, че в нападението са замесени нейни служители от китайския й офис. Зловредният код, използван за проникване в мрежата на компанията, се казва Hydraq, а странното в цялата ситуация е, че той е знаел къде точно да атакува и търси информация. Според Джо Стюарт, специалист по зловредни кодове в SecureWorks, Hydraq е дело на китайски програмисти. Той се позовава на конкретен модул от софтуера, който е базиран на специфичен алгоритъм, публикуван в китайски технически документ, циркулиращ свободно най-вече в уебсайтове на китайски език.

В Китай интернетът е отворен и свободен. Звучи ви странно, нали? Прочетете го пак. Това е единственият официален отговор на китайското правителство по повод съобщението на информационния гигант Google, че възнамерява да спре цензурирането на резултати в своята китайска търсачка google.cn, дори това да означава край на съществуването й. Това изречение е повече от твърдение. То е доказателство защо изходът от избухналия миналата седмица конфликт най-вероятно ще е тъжен за всички. За Google, които ще загубят пазарния си дял в Китай, за китайските лидери, които ще понесат сериозен удар по имиджа си, и за обикновените китайци, които ще изгубят единствената алтернатива на още по-строго цензурираните местни търсачки (резултатите за "Тибет" например в google.cn са редактирани, но са в пъти повече от тези в baidu.com).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


31 коментара
  • 1
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Е няма как, ако искате парета от Китай, ще трябва да уважавате обичаите, традициите и начина на живот на хората там, Гуглета Муглета...
    Продажба на протестанска демосрация, цветни революции и "наш прочит на нещата от живота" йок в Китай... в чуда манастир със свой устав йок!!!!
    ----------------------------
    Щото сега кибер-атаки, които хората не забелязват, ама може китайците и да сменят бруса.... помни Тянанмън.... още си е там.... тогава зле.... парета йок...

  • 4
    Avatar :-|
    Ivan

    Боби, NE TE E TUPKAL KITAISKI KRAK DA ZNAESH. PROSTENO TI E. NYAKOI DEN SHE PLACHESH ZA "DEMOSRACIA"

  • 5
    Avatar :-|
    Jonson

    Традиции, обичаи и начин на живот??? Че има ли по-упорити и радикални разрушители именно на тези "ценности" от комунистите? Дреме им на Google за китайския пазар. Та той е съизмерим примерно с японския - един пазар е значим с парите, които се въртят в него, а китайския БВП изравни японския при 12 пъти по-голямо население. Бедност, несвобода, всевластие и безправие - това е традицията и обичая на комунистическия начин на живот.

  • 6
    Avatar :-|
    жалко

    И кой ще е най-пострадал накрая? - то се знае, редовия китайски потребител!

  • 7
    bai_toz avatar :-|
    Без коз

    Така ли става "китайското чудо"? С кражби?
    Отговорът на Гугъл може да е като напишеш Китай и да ти излиза "Крадливи фирми"

  • 8
    Avatar :-|
    Nikolov

    Навлизането на байду в щатите ще е по-интересната тема.
    Това развитие на нещата с "кучето гугъл" си беше ясно.
    В природата на гугъл просто е заложен шпинонажа.

  • 9
    Avatar :-|
    bla

    облачни услуги хяхях

  • 10
    Avatar :-|
    hmm

    Странна ситуация като цяло, но трябва да се има впредвид и че китайския комунизъм е по-модерен вариант и чрез експлоатация и други гадости върху собствения си народ , комунистите направиха Китай икономическа сила с която всеки се съобразява вече.Не съм комунист , мразя комунизма , но признавам постигнатия успех въпреки че методите бяха буквално нечовешки.Китайците си знаят най-добре.Искам да ви припомня бунтовете в Гърция повечето ги помнят или във Франция , пълен хаос много щети.... Представете си ги в Китай.....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход