"Това е първата отворена, публична реакция срещу шпионирането онлайн, каза за "Капитал" проф. Франсоа Годмон от Европейския съвет за външни отношения и експерт в Asia Сenter. Всички, които са свързани по някакъв начин с Китай - активисти, журналисти, изследователи, сега се хващат за това, защото им писна случващото се с компютрите им. Това е предупреждение, което отива доста отвъд Google."

Свързването на двата най-големи проблема на китайския интернет - цензурата и шпионирането на личния живот, обаче превърна случилото се от технологичен скандал в истинска битка между най-голямата интернет компания и най-големия интернет цензор (виж карето). "Ще проведем разговори с китайските власти за възможността да поддържаме нецензурирана услуга за търсене в Китай. Ако това е невъзможно според местното законодателство, ние ще затворим Google.cn", се казва в блогпоста на компанията. Защо Google избра тази стратегия остана мистерия, която светът се опита да разгадае. "Да работим в Китай винаги е било трудно за нас", каза пред сп. Newsweek изпълнителният директор Ерик Шмид. "Поискаха да приемем цензура, която ни смущаваше много. Решихме, че вече не можем да участваме в това." Google обаче работи вече 4 години на китайския пазар, като още от началото съблюдава правилата на комунистическата партия и цензурира резултатите си. Настоящите кибератаки може и да са свързани с властите (нещо, което от компанията не твърдят официално), но сами по себе си надали са причина търсачката да напусне най-големия интернет пазар в света - 350 млн. потребители.

Циници...

Основната (и по-цинична) версия твърди, че Google просто се изтеглят от пазар, където не са успели да постигнат хегемонията, на която се радват в останалия свят. За пет години те така и не успяха да изместят китайската търсачка Baidu, а приходите от дейността им в Китай по неофициални данни са около 150 млн. долара за последното тримесечие на 2009 г., което е скромен процент от общите приходи за същия период, възлизащи на 6 млрд. долара. При това затварянето на google.cn няма да навреди на голяма част от тези приходи - те идват от реклами на китайски компании, които се появяват в глобалната търсачка. Второто най-доходоносно перо, свързано с Китай, е рекламната мрежа от местни сайтове. "Разбира се, ще продължим да предлагаме търсене на китайски език в нашия международен сайт", уточни говорителят на компанията Бил Ечиксън пред "Капитал". Изследване на Analysys International в дните след скандала показва, че познаваемостта на марката Google се е покачила многократно дори извън големите градове в Китай. Например статистиките на конкурента Baidu показват, че клиентите му са търсили google със 79% повече през изминалата седмица.

Този тип стратегия обаче носи рискове за другите бизнес начинания на компанията в Китай. Този вторник Google отмени началото на продажбите на два смартфона, предназначени за китайския пазар, заради неяснотите около спора му с правителството. Несигурни се чувстват и китайски партньори на Google като Orca Digital, която разпространява безплатна музика онлайн чрез сайта Top100.cn и печели от реклами. Същото вероятно важи и за служителите на Google в Китай, които вече няколко пъти в миналото са били разпитвани от властите.

Професорът по медийни науки в The New School University Дъглас Ръшкоф пък казва пред The Daily Beast, че най-големият страх на Google в тази ситуация е милионите потребители по света да се усъмнят в сигурността на т.нар. облачни услуги на компанията (като Google Docs). "Първата и най-вероятна възможност е търсачката да се опитва да създаде разсейване. От какво? От факта, че китайски хакери са влезли в техните системи, които се очаква да са добре защитени, и са получили достъп до корпоративна информация. Това означава, че цялата ни информация, която се пази на сървърите на Google, не е в сигурни ръце", заключва Ръшкоф, който е автор на няколко книги, свързани с дигиталния свят. Разсъжденията на професора по медийни науки отиват дори още по-далеч. Според него е възможно атаката да е била "нехайно позволена" от самата Google, съгласявайки се да партнират на китайското правителство в инициативата за цензуриране на интернет пространството.

...или идеалисти

Друга от версиите е, че китайците са затегнали още правилата за цензуриране и Google е била изправена пред дилемата да приемат и да рискуват разрушаване на имиджа си, ако тези правила станат известни, или да напуснат. Всъщност напълно възможно е истината да е някъде по средата и екипът на компанията да е взел решение да се опълчи на Китай и да понесе последствията от това - както положителни, така и отрицателни. "Няма връщане, заровете са хвърлени, казва проф. Ли Диу от Пекинския университет пред в. South China Morning Post. Съмнително е правителството да седне да преговаря с Google, защото този компромис ще изглежда като публично признание, че контролът е грешка." На същото мнение е и проф. Годмон. "Те ще ги третират с безразличие и няма да отговорят, защото не говорят за цензурата и не смятат, че трябва да дават обяснение. Тук няма диалог. Ще спрат търсачката, ако е нефилтрирана." Така колкото и да е вълнуващ, този ход най-вероятно ще завърши с очакваното поражение за компанията и изтеглянето й от Китай. Други големи корпорации пък почти сигурно няма да последват кръстоносния поход за честта на човешките права, а както заяви представител на китайското търговско министерство: "Независимо от решението, което ще вземе Google, търговските и икономически връзки между САЩ и Китай няма да бъдат засегнати."

Ходът на Google обаче е по-важен заради символиката и времето, в което идва. Напоследък Китай още по-агресивно атакува и без това ограничените свободи на своите граждани, опирайки се на нарастващото си международно влияние, което според Пекин явно ще го защити от външни критики, и на икономически ръст, който ще задържи международните компании. След като се опитаха да прокарат софтуер, който да върви с фабрично произведените компютри и да филтрира съдържанието на гледаните страници, тези дни стана ясно, че властите ще могат да филтрират и трафика на sms-и по мобилните телефони. Официално това ще става под претекста за спиране на порнографията, под който върви и интернет цензурата - телекомите в Пекин и Шанхай ще спират възможността за пускане на текстови съобщения на потребители, които изпращат "незаконно или нездраво съдържание". В Китай бе забранена дори прожекцията на филма "Аватар" (извън малкото 3D кина), тъй като сцените на местни жители, защитаващи земята си от нашественици, които искат да експлоатират богатствата й, приличат твърде много на случващото се в редица китайски провинции и биха могли според властите да доведат до "социално напрежение".

Каквито и да са причините зад решението на Google, добрата новина е, че такъв силен глас се противопостави на порочните китайски практики. Бяхме позабравили, че е възможно.