Лошите момчета на еврозоната
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Лошите момчета на еврозоната

Лошите момчета на еврозоната

Клубът на прасенцата и техните проблеми са най-големият тест за еврото

Светломира Гюрова
6980 прочитания

© sutterstock


Докато за китайците 2010 е годината на тигъра, за Европа тя ще мине под знака на прасенцата. Не тези от източния календар обаче, а от радара на инвеститорите. Прасенца е неделикатният и не много ласкав етикет на проблемните деца на еврозоната - Португалия, Италия, Гърция и Испания, а звучната животинската аналогия идва от акронима PIGS (на английски прасенца). Макар че атрактивното име се поразвали след влизането на Ирландия в критичния клуб (който сега трябва да се казва PIIGS), прасенцата продължават да създават главоболия. Те се задъхват от дългове, имат опасно раздути бюджетни дефицити и (с едно изключение) нямат особено желание да се подложат на диета. Проблемите им не само тревожат финансовите пазари и европейските институции, но и засилват неприятните спекулации на тема може ли да се стигне до държавен фалит, излизане на някоя проблемна страна от еврозоната и дори до разпадане на валутния съюз. В резултат еврото е изправено пред най-големият тест от създаването му преди 11 години, а бариерите пред приемането му от желаещи страни като България ще са по-сериозни.

Буря на южния фронт

Най-екстремна е ситуацията с Гърция, тъй като тя е единствената от уязвимите страни в еврозоната, която има взривоопасната комбинация от висок държавен дълг и висок бюджетен дефицит. Всичко това вече доведе до понижаване на кредитния й рейтинг в края на миналата година, а след като представените от правителството планове за справяне с кризата бяха посрещнати скептично от независимите анализатори и финансовите пазари, тази седмица гръцкият фактор допринесе еврото да удари петмесечно дъно спрямо долара. Под натиск от ЕС гръцкият премиер Георгиос Папандреу обяви амбициозна тригодишна програма за свиване на бюджетния дефицит от настоящите 12.7% от БВП до 2.8% през 2012 г. На въпрос дали плановете изглеждат осъществими Даниел Грос, съветник на ЕЦБ и директор на Centre for European Policy Studies в Брюксел, отговори с категорично не. "Икономическият растеж ще бъде много по-слаб от заложения, правителствените приходи - също, и ще се наложат още по-големи съкращения на бюджетните разходи", каза Грос за "Капитал".

До известна степен проблемите на Гърция са симптом за отдавнашното деление в еврозоната по линията север-юг, което се изостри с икономическата криза. Страните от южния европейски фланг имат два основни проблема, които кризата влоши допълнително. Първият са излезлите от контрол правителствени дългове. А както отбелязва главният икономист на лондонския Center for European Reform Саймън Тилфорд, членството в еврозоната имунизира страните срещу риска от валутна криза, но валутният риск може да бъде заменен от кредитен риск. Вторият проблем е загубата на конкурентност на южните икономики, свикнали да разчитат на девалвацията като средство за оцеляване. С приемането на еврото обаче тази опция отпадна и това се оказа наказание за страните с мудни и закостенели икономики, които трудно се адаптират към неочаквани събития. В последните години растежът в Испания и Гърция например се крепеше на балоните в строителството и потреблението. Италия и Гърция пък имат пословично раздути и неефективни публични сектори и хроничен проблем с укриването на данъци. В посткризисните условия южната четворка трудно ще успее да генерира достатъчен икономически растеж, за да овладее дълговете си. "Благодарение на членството си в еврозоната тези страни дълго време се възползваха от по-изгодните условия за финансиране на международните пазари. Сега това ще бъде много по-трудно и възстановяването на растежа при тях ще бъде много по-мъчително", каза в скорошно интервю за "Капитал" анализаторът от American Enterprise Institute Дезмънд Лакмън.

На практика се оказва, че слабите южни звена на еврозоната са хванати в капан и единственият начин да възстановят конкурентността си е съкращаването на публични разходи и работни места и намаляване на реалните заплати, които в последните години изпреварваха производителността. От слабите периферни държави в еврозоната единствено Ирландия (която има и най-гъвкава икономика), изглежда, е приела тази съдба и бюджетът й за тази година (определен от много икономисти като най-болезнения за цяло поколение) включва драстично орязване на разходите с 4 млрд. евро. Останалите страни, и особено Гърция, засега не изглеждат готови да приемат подобно бъдеще.

Труден баланс

"Кризата показа, че еврото е защита, но и изкушение да се правят грешки. Гръцките политици се осмелиха да вършат това, което извършиха, само защото са в еврозоната, но наказанието от финансовите пазари не може да бъде отложено повече. Ако Гърция не беше в еврозоната, наказанието щеше да е много по-жестоко", казва Даниел Грос. След като години наред фалшифицираше статистиката си и мамеше партньорите си, сега страната ще трябва да мине през ада. Нуждата от рязко затягане на бюджетните разходи ще доведе до дефлация и ще задълбочи още повече рецесията, а перспективата за стачки и бунтове може да се окаже непосилна за гръцките политици. На този фон доскоро немислимите сценарии за фалит на държава от еврозоната или отказване от еврото и връщане към старата национална валута започнаха да изглеждат не чак толкова немислими.

В тази ситуация лидерите на ЕС и Европейската централна банка (ЕЦБ) са изправени пред сериозна дилема. Въпреки напълно оправдания гняв срещу Гърция и постоянните натъртвания, че сама си е виновна и трябва сама да се справя, ЕС не може да остави страната да фалира, тъй като това би предизвикало опасна верижна реакция. Рикошетите ще засегнат не само клуба на прасенцата, но могат да се разпространят и по-далеч. Връщането към драхмата пък би имало твърде висока цена не само за Гърция. В еврото е инвестиран толкова много политически капитал, че накрая дори неотстъпчивият германски канцлер Ангела Меркел би се съгласила да спаси Атина, за да го запази. "ЕС няма как да остави Гърция да фалира напълно, но може да постави гръцките политици и - още по-важно - гръцкото общество пред избор: искате ли да бъдете на ръба на банкрута или предпочитате да промените курса, преди това да се случи. Това е деликатен баланс - европейските институции трябва да са достатъчно твърди, за да подтикнат Атина да направи реформи, но банкрутът трябва да бъде достатъчно реална възможност, за да я накарат да направи нещо", смята Даниел Грос. Той не само не приема катастрофичните прогнози за разклащане на основите и разпад на еврозоната, а смята, че сегашната криза може дори да я укрепи. "Добрата страна на гръцкия проблем е, че дава пример на другите страни. Те виждат какво се случва, когато водят безотговорна фискална политика, и това е полезно", казва Грос. Според него от проблемните страни истински важната за еврозоната е Италия, защото е наистина голяма. Но политиците в Рим, изглежда, са разбрали, че не бива да поемат по пътя на Гърция, и финансовият министър Джулио Тремонти е много предпазлив с бюджетния дефицит.

След опита с Гърция страните в еврозоната със сигурност ще бъдат по-внимателни с приемането на нови членки, дори и с кандидати като България, която няма фискални проблеми, казва Даниел Грос. А вероятно и желаещите да влязат трябва да бъдат по-внимателни да не попаднат в клуба на прасенцата.

Автор: Капитал

Докато за китайците 2010 е годината на тигъра, за Европа тя ще мине под знака на прасенцата. Не тези от източния календар обаче, а от радара на инвеститорите. Прасенца е неделикатният и не много ласкав етикет на проблемните деца на еврозоната - Португалия, Италия, Гърция и Испания, а звучната животинската аналогия идва от акронима PIGS (на английски прасенца). Макар че атрактивното име се поразвали след влизането на Ирландия в критичния клуб (който сега трябва да се казва PIIGS), прасенцата продължават да създават главоболия. Те се задъхват от дългове, имат опасно раздути бюджетни дефицити и (с едно изключение) нямат особено желание да се подложат на диета. Проблемите им не само тревожат финансовите пазари и европейските институции, но и засилват неприятните спекулации на тема може ли да се стигне до държавен фалит, излизане на някоя проблемна страна от еврозоната и дори до разпадане на валутния съюз. В резултат еврото е изправено пред най-големият тест от създаването му преди 11 години, а бариерите пред приемането му от желаещи страни като България ще са по-сериозни.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

27 коментара
  • 2
    Avatar :-|
    klecho

    Всичко описано в статията е вярно, но е известно на широката обественост от месеци.

  • 4
    Avatar :-|
    Dannyboy

    Кле4о НЕ Е от МЕСЕЦИ приятел ! Аз още преди ГОДИНА го писах ама няма кой да слуша !

  • 6
    Avatar :-|
    WINNER

    Здравей Дани как се пич кво става с теб? Много интересно как безработицата който е най големия проблем на хората беше 7% изведнъж 20% станала.Щото Божидар Данев не го слушаха като говори пък сега като каже безработицата 20% и веднага всички вестници пиша всеки 5-ти безработен ясно бързо смятат.А за гърците те отдавна са ужаса за европейския съюз щото веднъж приети не можеш се оттърва от тях те са и в НАТО но въобще не им пука и не се съобразяват да предоставят бази и кво ли не когато бяха бомбадировките в Сърбия.Само ние на всички да угодим освен на себе си.

  • 7
    Avatar :-|
    someone

    Време е в България да разберем, че Еврото не е най-сигурния начин за спестяване. Ако някой ви каже, че има 30% шанс да няма евро след 5 години, бихте ли държали парите си в тази валута. Отне ни 10 години да раберем, че и долара не става за дългсрочни спестявания.

    Какви са алтернативите: Австралийски Долар, Канадски Долар, Швейцарски Франк, Китайски Юан, Злато.

  • 8
    Avatar :-|
    someone

    Може би и Норвежката Крона не е лош избор.

  • 9
    Avatar :-|
    Dannyboy

    Ех someone ДО КОГА да пиша тука бе 4овек !
    Злато , петрол , тръстове за инком и 30% ликвидни в 2-3 разли4ни валути.

    Недвижимости САМО земя ! Къща за живеене да, другото да си го държат банките и ПИШМАН предприема4ите ! ...муааахаааа.....

    А забравих НОВАТА година дойде ! Бегайте да плащате ДАНЪЦИТЕ на ИМОТА ...муаахаааа....

  • 10
    Avatar :-|
    skitalo

    Ехе-ей, Данибой, къде си ти бре млад пенсионер :) ?

    Кво ще кажеш за Никей - бай? Дъното му много плитко в сравнение гледам последните дни, пък и Бонер к'во казва....!?! Да знаеш някакви хай дивидент от техните?

    Според теб къде е дъното на петролеца - за на марджин те питам, инак ясно - за тръстовете, нали и аз си взех ;)
    ХТЕ-то удари джакпота ти лисицо - 100% ъп :)

    Пич отдавна искам да те питам един въпрос - като хеджираш срещу 'шум' на дневната на форекса, имаш ли определено ниво (примерно 70пипа) или според предишен минимум? (За индикаторите ясно)

    Надявам се да си здрав - ливади винаги ще има, трябва да има и кой да ги коси :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK