Пълен блокаж
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пълен блокаж

Пълен блокаж

Гърция и нейните фермери са вкопчени в отчаяна битка с неясен край, от която страда и България

3581 прочитания

Гледката на българския премиер Бойко Борисов, преговарящ с фермерите на граничния пункт Промахон преди няколко дни, раздразни някои и учуди много повече хора в Гърция. В страна, където проблемите традиционно не излизат от семейния кръг, случилото се беше доказателство, че проблемите на Гърция вече започват да се простират извън нейните възможности. Опозицията използва случая да нападне правителството, като бившият външен министър Дора Бакяони обвини премиера Георгиос Папандреу, че "обикаля европейските столици, докато чужд държавен ръководител разговаря с гръцките фермери. Това е срам за правителството и срам за страната".

Добър инструмент, лоши чувства

Блокадите на Промахон и на още 30 ключови места по националната пътна и жп мрежа, както и на няколко пристанища през последните две седмици предизвикаха последствия далеч отвъд лошите чувства. За гръцкия бизнес това означава още един удар в допълнение към рецесията. Според президента на федерацията на гръцките износители Кристина Сакелариди "действията на фермерите ще нанесат 200 млн. евро загуби от неосъществен износ". Освен че запасите от суровини се изчерпват, производствените разходи също са се вдигнали, казва председателят на атинската промишлена камара Павлос Раванис. "Освен това транспортните компании повишиха цените с 5% през този период", допълва той.

Безпомощен съюз

Членството в Европейския съюз би трябвало да предотврати точно проблеми като тези на българско-гръцката граница в последните две седмици. Все пак свободното придвижване на хора и стоки между страните членки са два от основополагащите принципи на ЕС. В момента обаче Брюксел гледа към блокадата на границата също толкова безпомощно, колкото и София.

На 22 януари - пет дни след началото на протестите, Европейската комисия призова Гърция да вдигне блокадата на фермерите и предупреди, че в противен случай ще свика техническа среща, за да поиска обяснения от властите в Атина. Седмица по-късно техническата среща се състоя в Брюксел - но с българските власти, защото гърците още не бяха отговорили на спешните искания на еврокомисията за решаване на проблема. Към момент, когато загубите за българската икономика възлизаха на десетки милиони евро, Брюксел реагира с намек, че може да започне наказателна процедура срещу Гърция за нарушаване на европейското право. Предвид дължината на подобни процедури (често с години) тази новина едва ли е донесла успокоение на българските превозвачи или на шофьорите, закъсали на границата.

На теория еврокомисията има правен инструмент, за да накара гръцките власти да решат проблема с блокадата. Това е "ягодовият регламент" от 1998 г., приет след сходен проблем между Франция и Испания. Френски фермери систематично блокират границата с Испания през 90-те и унищожават испански ягоди, защото смятат, че износът им подбива цените на собствената им продукция. Оказва се, че Гърция е нарушила няколко от членовете на "ягодовото правило"; според Джонатан Тод, говорител на еврокомисията, гръцкото правителство не е предупредило България и комисията преди блокадата (задължение според регламента), не е предоставило алтернативни маршрути за пренос на стоки (друго задължение) и не е споделило с Брюксел намеренията си за корективни мерки (трето задължение).

Това действително позволява на еврокомисията да започне административна санкция срещу Гърция заради блокадата и дори да я глоби на по-късен етап. За българския бизнес обаче ползата от това ще бъде само морална. Брюксел вече отказа да вземе страна по българските искания за компенсации от Гърция, които бяха определени от еврокомисията като двустранен въпрос.

Блокадите нанасят щети и на самите фермери. "През тези няколко дни българските супермаркети, както и тези в други балкански държави започнаха да се зареждат с продукти от Италия и Турция. Нови играчи влязоха на места, където традиционно работят гръцките износители", казва Георгиос Полухронакис от камарата на износителите на плодове, зеленчуци и сокове Incfruit Hellas.

Причината тежките блокади по границите да се повтарят е, че те са добър инструмент за фермерите да накарат правителството да реагира на исканията им - при това такъв, изпробван успешно в миналото. Земеделският министър Катерина Бацели спешно привика техни представители за разговори тази седмица, макар че движението далеч не е толкова централизирано като преди. Дори да имаше единен лидер, с който Бацели да преговаря за блокадите в цялата страна обаче, тя надали щеше да постигне нещо съществено - посланието на Атина бе, че пари няма. Конфронтацията предстои да стане още по-тежка.

Както и при предишни такива случаи, мнозинството от гърците страдат от действията на фермерите. Ето защо донякъде агресивната българска позиция този път е разбираема и дори извинима. "Не казвам, че земеделците нямат сериозни проблеми", казва пред "Капитал" 30-годишният безработен Христос Пепонис. "Но в период, когато всяка страна се бори да се справи с трудностите, трябва да очакваме последствия. Това не е двустранен проблем - България просто защитава интересите си. Ние нямаше ли да направим същото?"

Хората все повече виждат в протестите егоистичен начин за искане на повече пари от празната хазна в момент, когато всички останали ще получат по-малко. Донякъде това е вярно, донякъде не. Държавата дължи на земеделците 300 млн. евро в забавени субсидии от еврофондовете, които обеща да изплати в следващите няколко месеца. Фермерите обаче искат и допълнителни облаги от правителството на Папандреу заради неясните предизборни обещания, които той направи към тях. Всъщност това е и първият рикошет от щедрата на думи предизборна кампания, която водеше управляващата партия.

Черната дупка на Гърция

Гръцкото земеделие се основава на малки семейни ферми, като кооперативните стопанства остават сравнително малко, въпреки всички усилия през изминалите 30 години в ЕС. В този сектор са заети 528 хил. души, или 12% от общата работна сила. Въпреки това той произвежда само 3% от националния БВП (16 млрд. долара годишно). Земеделието е и секторът, който се облагодетелства най-силно финансово от европейската интеграция на Гърция. От 2007 г. до 2013 г. гръцките земеделци ще получат 2.56 млрд. евро на година. Според Еврокомисията това е страната, която получава най-много субсидии на хектар в съюза от членството си досега. Къде отидоха всички тези пари, се питат в Гърция?

"От години еврофондовете пристигат с идеята да бъдат ползвани за модернизирането и реформирането на сектора в Гърция. Това не се случи", казва либералният политик Андреас Андрианополус. "Фермерите например знаят от преди години, че трябват реформи и парите ще намаляват, защо не са взели никакви мерки? Да искаш пари, когато всички знаем, че няма вече никакви, не прави добро впечатление. Същото се отнася и за намесата на чужди политици в национален проблем. Те не биваше да провокират такива ситуации в момент, когато страната се опитва да се справи с кризата."

Очевидно е, че гръцкото земеделие пропиля огромна възможност през последните две десетилетия. Години наред гръцките власти пренебрегваха европейските правила и проверки, като много хора получаваха пари, без да бъдат проверявани дали произвеждат онова, което декларират, или дали обработват земята, която им принадлежи. Разпределението на парите ставаше и на база партийни връзки или регионални пристрастия, като така бе позволено на неконкурентоспособните и на недбросъвестните да получават субсидии без проверки. До края на миналата година само 2% от производителите в Северна Гърция например са инвестирали в модерна техника и инфраструктура в полетата си. Все повече стоки като зърното, тютюна, царевицата и памука стигат до пазара на цени, по-ниски дори от производствените. Пред "Капитал" проф. Наполеон Маравегиас от Катедрата по политология в университета в Атина обясни, че "на производствено ниво стана много трудно да се правят качествени продукти на конкурентни цени, предимно заради организационни и технически дефицити. А на ниво дистрибуция се забелязва силно неравенство между малките фермери и големите хранителни гиганти, като вторите се възползват от слабостта на първите. Така ситуацията прилича често на Третия свят, като земеделците получават смешни цени за стоката си, докато потребителите плащат много повече в супермаркетите".

Това положение, окуражавано дълго от партийни и синдикални интереси и поддържано от държавни гаранции за задълженията на фермерите към частни банки (които покриваха загубите от продажбите на нерентабилни посеви), сега ще трябва да се промени. От една страна, гръцките власти ще са под много по-зоркия поглед, под който икономиката на страната бе поставена от Брюксел. От друга, общата европейска земеделска политика фаворизира все повече едрите земеделски стопанства за сметка на малките и така много гръцки фермери са заплашени реално да останат без субсидии при стриктно прилагане на правилата.

Един срещу друг

Фермерите обаче не могат да отстъпят толкова лесно. Да се върнат от барикадите си с поражение ще означава загубата на едно ефективно средство за борба с правителството и неговата политика по земеделието. Атина пък има още по-сложна дилема. Тези блокади вредят на международната й репутация в период, в който тя й трябва повече от всякога. Гърция се бори за евтин кредит и в същото време уверява Брюксел, че може да се справи с бюджетния си дефицит и публичната задлъжнялост. Значими отстъпки пред протестиращите са немислими, защото те ще доведат до вълна от искания в другите сектори, а силово решение може да разруши социалния мир в Гърция. Качеството на живот в страната се свлече надолу, като 25% от младите са безработни, много от тях - дългосрочно. Общата безработица е над 10%, а до края на годината се очаква да скочи още. На този фон картини на полицаи, арестуващи фермери, със сигурност ще доведат до бунтове, подобни на онези от миналата и по-миналата година. Ето защо и министърът по гражданска защита Михалис Хрисозоидис повтаря непрекъснато, че полицията няма да се изправи срещу фермерите.

Единствения път напред минава по тънката линия между болезнен компромис от страна на фермерите и някаква форма на държавна подкрепа за онези, които са заплашени от фалит в следващите месеци, без да им се дава твърде много. Това далеч не е идеално решение. Но и Гърция в момента далеч не е идеална държава.

Позната гледка: гръцките земеделци блокираха над 30 важни транспортни точки в Гърция
Фотограф: reuters

Гледката на българския премиер Бойко Борисов, преговарящ с фермерите на граничния пункт Промахон преди няколко дни, раздразни някои и учуди много повече хора в Гърция. В страна, където проблемите традиционно не излизат от семейния кръг, случилото се беше доказателство, че проблемите на Гърция вече започват да се простират извън нейните възможности. Опозицията използва случая да нападне правителството, като бившият външен министър Дора Бакяони обвини премиера Георгиос Папандреу, че "обикаля европейските столици, докато чужд държавен ръководител разговаря с гръцките фермери. Това е срам за правителството и срам за страната".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

19 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Изводът

    Чети за Гърция, сещай се за България! У нас случаят е още по-тежък, защото не 12, а 17% са заетите в селското стопанство. Научиш ли ги веднъж на субсидии, гаранции, нисколихвени кредити, евтина поливна вода, квоти, интервенционен резерв и пр. антипазарни сечива, после много трудно ще ги отбиеш от цицката. Впрочем, това го видяхме наскоро с тутуна. Те в ЕС отрязали субсидиите още 2002 г., после все пак удължили по милост 2 пъти, но 2009 било за последно. Само където хората по родопските чукари нито разбрали за това, нито някой им казал, нито ще искат да го разберат.

  • 2
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Гърция е глезеното дете на Европа още от времето на Байрон.... ама нещата се промениха и някой ще трябва да плати сметката...
    А иначе селяните в Гърция са си в правото да се борят за кокала....

  • 3
    Avatar :-|
    Борислав Давидков

    Най-сетне грамотен и обоснован коментар за сиуацията в Гърция. Евхаристо на г-н Фотиадис.
    Мисля, че аналогиите с България не са много коректни, защто нашето земеделие, доколкото го има, е организирано на друг принцип и като че държавните органи, които сертифицират (изключвам корупцията и клиентелизма) се дори престарават при изпълнение на изискванията на евродирективите. Можете ли да си помислите дори, че у нас е възможно месо и птици да се транжират направо на улицата, както това става на любимия ми пазар в Солун?
    На родното земеделие, и по-специално на зеленчукопроизводството, му трябва отърваване от мутропрекупвачите и контрол при усвояването на субсидиите.

  • 4
    Avatar :-|
    Странджата

    "Така ситуацията прилича често на Третия свят, като земеделците получават смешни цени за стоката си, докато потребителите плащат много повече в супермаркетите."

    Т.е. като в мутренска България.

  • 5
    Avatar :-|
    Спиро

    Кои банки у нас бяха гръцки? - Пиреус, Емпорики, ОББ, Алфа... други?

  • 6
    Avatar :-?
    Змей Горянин

    "От друга, общата европейска земеделска политика фаворизира все повече едрите земеделски стопанства..."

    ТКЗС, ТКЗС, ТКЗС!!!!! Да живеят кооперациите! Всеки буркан компот - бомба в борбата против капитализма!

  • 7
    Avatar :-|
    извън ЕС

    До коментар [#1] от "Изводът":

    Мутропрекупвачите в БГ и те ли са "пазарно сечиво"?!

  • 8
    Avatar :-|
    Граматик

    "Тези блокади вредят на международната й репутация в период, в който тя й трябва повече от всякога."

    Неграмотният автор щедро използва Й вместо И

  • 9
    Avatar :-|
    Граматик

    Аман от неграмотни журналисти.

    Напоследък в България (особено в Интернет средата) много често се забелязва неправилна употреба на "й" (и-кратко), най вече в два случая:

    1) Там където буквата "и" е с ударение. На практика ударението над "и" е прието да не се изписва, защото при някои клавиатурни подредби няма такъв знак. Така например името Даниил, където ударението се пада на второто "и" често ще се напише като Данийл, което е грешно.

    2) В края на думи в множествено число завършващи на "ии", неправилно се поставя "й" (и-кратко), което иначе е характерно за думи в единствено число и то в мъжки род. Например вместо (много) батерии, (много) сергии, (много) порции се пише (много) батерий, (много) сергий, (много) порций. По този начин грешно написаната дума (много) порций [правилно: много порции] би трябвало да се чете и да звучи подобно на думите (един) патриций, (един) къшей, (един) червей, (един) славей и ще звучи като някаква непозната дума в мъжки род единствено число (един порций).

  • 10
    Avatar :-|
    Даскал

    Граматик, проблемът с правописа е много тежък. Трагично е положението с мястото на запетайката и пълния член. Май трябва правописна реформа, пълният член да отпадне. Така и така никой не го спазва. Поне да се приключи това мъчение, на цената на това, да изгубим дял от своята словесна изящност.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK