Нагоре към дъното
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Нагоре към дъното

Гръцкият премиер Георгиос Папандреу е под натиск от Брюксел, финансовите пазари и стачките 

Нагоре към дъното

Гърция бе поставена под строг икономически надзор от Брюксел и въпросът вече не е дали, а как ЕС може да я спаси

Ирина Новакова, Брюксел, Светломира Гюрова
3495 прочитания

Гръцкият премиер Георгиос Папандреу е под натиск от Брюксел, финансовите пазари и стачките 

© reuters


България и Румъния вече не са единствените държави в ЕС, поставени под наблюдение и контрол. От тази седмица и Гърция е в клуба на проблемните деца. За разлика от София и Букурещ, които си имат мониторинг по правосъдието и вътрешните работи, в Атина под натрапчив надзор от Европейската комисия ще бъдат фискалната и икономическата политика. И въпреки оплакванията на крайната левица в страната, че Гърция е станала икономически протекторат, това всъщност всъщност изглежда като най-добрата новина за правителството на Георгиос Папандреу от месеци насам.

Икономически борд

Европейската комисия обяви безпрецедентната стъпка в сряда, след като одобри плана на гръцкото правителство за намаляване на бюджетния дефицит от 12.7% от БВП до 3% до 2011 г. За да е сигурна, че Атина действително ще вземе мерки, eврокомисията я задължи да приеме строг план за фискални ограничения, да допусне "Евростат" в националната си статистическа служба (която с години заблуждаваше европейските институции за размера на гръцкия бюджетен дефицит) и при нужда - да постави публичните си финанси под пряката диктовка на Брюксел. "За пръв път създаваме подобен интензивен и постоянен мониторинг", призна комисарят по икономическите и валутните въпроси Хоакин Алмуня. В последната си изява на този пост Алмуня обеща, че "Гърция няма да падне от ръба". За целта правителството на Георгиос Папандреу ще трябва редовно да докладва за изпълнението на антикризисния си план пред еврокомисията, като първият отчет (плюс допълнителни мерки) се очаква в средата на март, следващият - през май, а след това - веднъж на три месеца.

На фона на драматичните проблеми на Гърция - огромният държавен дълг, все по-скъпото му финансиране, протестите в страната, намаления кредитен рейтинг и засилващия се натиск от международните пазари, новината за особен надзор от Брюксел беше приета стоически от Папандреу. Стабилизиращата програма, която той обяви през януари, беше допълнена с още по-болезнени мерки във вторник, ден преди становището на еврокомисията. Сред тях са замразяване на назначенията и заплатите в публичния сектор, намаляване общите разходи за възнаграждения на държавните служители с 10%, увеличаване на акциза върху горивата, подобряване на събираемостта на данъците.

Според гръцки журналисти изпреварващият ход на Папандреу във вторник не е бил случаен - след като беше посрещнат от канонада остри въпроси на икономическия форум в Давос през уикенда, в началото на седмицата той е получил и сигнал от Брюксел, че ако не затегне коланите още повече, еврокомисията ще го направи вместо него. В крайна сметка Алмуня подкрепи гръцката програма като "амбициозна, но постижима" и настоя за още по-твърди мерки като данък върху луксозните стоки, пенсионна реформа и създаване на фискален буфер. Правителството Папандреу обеща, че ще преглътне горчивото хапче.

Повечето гърци обаче не приемат нещата толкова стоически. Най-големият профсъюз в страната - Общата конфедерация на труда, обяви 24-часова стачка на 24 февруари. Синдикатът на държавните служители пък заяви, че ще протестира на 10 февруари, а в петък стачкуваха данъчните и митническите служители.

Операция "Спасяване"

И докато Папандреу се разкъсваше между призивите на гърците за стачки и призивите на ЕК за още по-големи съкращения на разходите, икономическите анализатори продължаваха да развиват сценарии какво ще се случи, ако Гърция фалира и трябва да бъде спасявана от останалите в еврозоната или от Международния валутен фонд (МВФ). "Докато преди две седмици въпросът все още беше дали да се помогне на Гърция, днес въпросът по-скоро е как", посочи в Брюксел германски дипломат, пожелал анонимност (официалната позиция на Берлин е, че Гърция ще се справи, но при нужда ще получи помощ). А нужда от помощ ще има.

Според главния икономист на лондонския Center for European Reform Саймън Тилфорд никой експерт не вярва, че заложените цели в гръцкия антикризисен план могат да бъдат постигнати. В Брюксел също едва ли вярват в това и подкрепата тази седмица беше по-скоро политически сигнал към финансовите пазари. "Ако Гърция наистина се опита да свие бюджетния дефицит с близо 8% за две години и половина, това ще срине икономиката и ще я хвърли в дефлация. Атина безспорно трябва да свие публичните разходи, но ако го направи толкова драстично и едновременно вдигне данъците, това ще е контрапродуктивно за една слаба и задлъжняла икономика. Не мисля, че могат да го направят." Според него в момента Гърция е изпаднала в нещо като параграф 22 - тя трябва едновременно да вкара в ред публичните си финанси и да накара икономиката да расте. Рязкото свиване на държавните разходи обаче е рецепта за стагнация, а пък без икономически растеж няма как да се балансира бюджетът. "Очевидно не могат да направят това без помощта на Европейската комисия и останалите страни от еврозоната", каза Тилфорд пред "Капитал". "Каквото и да направят, ще е много болезнено, защото няма лесен изход от тази криза и ще отнеме години", смята той.

Лесен изход няма и за европейските институции. Те са изправени пред дилемата дали да спасяват една страна-рецидивист в нарушаване на правилата или да допуснат унижението Гърция да бъде принудена да се обърне към МВФ. Да поиска помощ от базирания във Вашингтон фонд ще е безпрецедентно за страна от европейския валутен съюз. Намесата на МВФ ще е политическо унижение за еврозоната и затова са напълно обясними настояванията от Брюксел, че ще решат въпроса и без фонда. "Напълно съм убеден, че ЕС и европейският валутен съюз имат достатъчно инструменти, за да се справят с този проблем", каза Алмуня в сряда.

Според някои икономисти обаче спасението на Гърция трябва да дойде точно отвъд Атлантика. "Споразумение за заем от фонда ще осигури финансова помощ и фискални корекции, които ще подобрят доверието в гръцката икономика", посочиха Андре Сапир и Жан Пизани-Фери от влиятелния брюкселски мозъчен тръст Bruegel в статия във в. Financial Times през седмицата. На сходно мнение е германският професор Отмар Исинг, бивш член на борда на Европейската централна банка. Според него Гърция трябва да получи помощ от МВФ, но само в краен случай. "Обещания или дори сигнали за помощ само ще отслабят натиска за реформа", посочи той пред "Капитал". "Евентуално МВФ би могъл да гарантира правилния натиск - за еврозоната това е неизследвана територия", обясни Исинг. Саймън Тилфорд също подкрепя намеса на фонда. "Не мисля, че трябва да се мисли дали това ще е унизително за Гърция и еврозоната. МВФ има опит в такива ситуации и може да извади политиката от тази криза, като по този начин спаси ЕС от евентуална враждебна реакция в Гърция. Ако ЕС наложи строг режим на ограничения на страната, рискува да настрои общественото мнение срещу себе си", смята той.

Решението за европейски икономически борд над Атина не отговаря на въпроса дали тя ще има нужда от спасяване, но поне го отлага с няколко месеца. А междувременно в европейските столици вероятно вече е начертан план за спешни ситуации. "Сигурен съм, че има готов план. Най-добрият начин за помощ е мостов заем от страни от еврозоната. Въпросът е колко щедра и голяма да е помощта и какви да са условията за получаването й", смята Тилфорд. Според него в момента ЕС се опитва да накара Гърция да вземе мерки сама. "Но ако това не стане, казва икономистът от Center for European Reform, съм сигурен, че следващият път, когато пазарите започнат да отбягват гръцкия дълг и се появи риск от фалит, ЕС ще се намеси."

България и Румъния вече не са единствените държави в ЕС, поставени под наблюдение и контрол. От тази седмица и Гърция е в клуба на проблемните деца. За разлика от София и Букурещ, които си имат мониторинг по правосъдието и вътрешните работи, в Атина под натрапчив надзор от Европейската комисия ще бъдат фискалната и икономическата политика. И въпреки оплакванията на крайната левица в страната, че Гърция е станала икономически протекторат, това всъщност всъщност изглежда като най-добрата новина за правителството на Георгиос Папандреу от месеци насам.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    enterfornone avatar :-|
    enterfornone

    "Семейната" гръцка политика докара Гърция до фалит. Отново.

  • 2
    cons avatar :-|
    conservoir

    изключително неприятно наистина.
    ето още един , този път вътрешен шок за еврозоната. политиката на политически отстъпки и безнаказаност докара нещата дотук. дано станедоста по-трудно да се прабят измами като гръцките, с които ги приеха в еврозоната. така е по-добре за всички, включително за самите тях

  • 3
    slave avatar :-|
    slave

    Началото на края. Тази администрация в Брюксел е свикнала половин век са разчита на що годе разумни (в краен случай) правителства на развити държави, коитосами се оправят (Великобритания след Уилсън в края на 70-те), но затварянетона очите пред очевадни нарушения и двоен стандарт (отношението към бюджетните дефицити на Франция и Германия преди няколко години, довело до това да се съдят Съвета на министрите и Комикията) неизбежно ще стигнат до спукване на балона. Аз съм песимист - налудните приказки на френското джудже за световно правителство, което да "експроприира експроприаторите" - гадните банкери, по-скоро ще удължат агонията. Купувайте долари - след Гърция за копанята чакат останалите "прасета". Това евро ще вземе да се окаже въздух под налягане, щом го изсипват в такива бездънни дупки. Оттатък океана поне има държава, а тук - не се знае кой командва и как да не се наредиш на опашката за раздаване.

  • 4
    vit_ltd avatar :-|
    Drrrrr

    Но защо се притесняват Гърция да не бъде унижена ? Крайно време е и те да се разберат, че не са нищо по-специално от останалите в ЕС. Не са богоизбрани. Веднъж излезе ли от кризата, Гърция трябва да бъде строго санкционираната от ЕК. Забелязва по-мек тон към тях, от колкото към Румъния и България например. А поведението на Атина определено е анти-европейско и по-скоро ориенталско, изостанало. Не искаме да плащаме и за тяхната криза. Да демонстрират малко политическа воля, Брюксел да ги натисне и да се оправят. Лошото е, че не могат с нищо да ги заплашат, с изхвърляне от Еврозоната още по-малко, тъй като ще има още по-тежки последици... PIGS са голяма напаст. Проблема не е само при гърците... всиките тия южняшки, "мачовски" страни са такива. Политически и икономически безотговорни. Хитреят на дребно и просто си имат вечна роля в увеселителните занятия, но не и в нещо по-сериозно и по-глобално...
    Лошото е, че нациналното самочувствие точно на тях е толкова високо, че са станали арогантни. Е рано или късно всичко излиза на яве. А "железния" ЕС се остави да бъде подведен .Българите май май е време да преосмислят идолите си. Не казвам да излизаме от ЕС - това са глупости, казвам, по-точно се обръщам към нормалния българин, да не бъде вечено такъв оптимист и да не очаква чудеса, само защото някой му го е казал. При нас също се среща влечение към този тиш "Южняшки, тарикатски манталитет", както го наричам аз. Надявам се след последните събития нещата да се обърнат, макар че не съм много обнадежден, тъй като хората, които са повлияни от този манталитет, по мой наблюдения, не са от най-интелигентните и едва ли разбират ситуацията, която се е развила и евентуалните последствия от нея

  • 5
    bat_dimo avatar :-|
    Бат Димо

    "Според мен в момента България е изпаднала в нещо като параграф 22 - тя трябва едновременно да вкара в ред публичните си финанси и да накара икономиката да расте. Рязкото свиване на държавните разходи обаче е рецепта за стагнация, а пък без икономически растеж няма как да се балансира бюджетът" - леко променен цитат. Пази Боже България ... от Дянков!

  • 6
    Avatar :-|
    Vremeto

    Бат Димчо донякъде си прав. Времето е това което ще покаже кой прав, кой крив. По принцип е така както го казваш, но на практика не съвсем. Странно е как за един ден света узнава за световна икономическа криза при наличието на толкова много икономически експерти. Ами няма странно. По-ниският курс на която и да зона е печалба за самата зона заради износа. За Европа е добре дошла кризата в Гърция така ще се оправдаят (ще го направят) за по-ниският курс на еврото. Нещо което отдавна се чака в еврозоната. Освен това еврото беше изкуствено завишено. Лошото е Белгия и Испания да не последват Гърция. Странно е че Еврозоната чак сега говори за Гърция и сега ще й слагат мониторинг, както е странно също ако оставят Гърция САМА да се оправя и да тегли пари от МВФ, а не от ЦЕБ. Тогава Еврозоната става безмислена. И Бойко искаше България да тегли от МВФ, но виж че промени после курса и не тегли, просто защото нямаше нужда и защото ако беше изтеглил щяхме да сме зле. Някой му е дал добър съвет (Кристалина). Както виждаш Америка със своите икономист експерти за един ден икономиката им се срина, така че и на експерти и на писаници не трябва много да се вярва, а постоянен мониторинг трябва. Това което ще съживи Европейската икономика колкото и да е странно за някои е влизането на Турция. От там нататък не е ясно какво ще става с еврозоната и останалите, защото точно това ще промени света.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK