Среща на върха на нищото
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Среща на върха на нищото

Събрахме се, поговорихме и нищо не решихме

Среща на върха на нищото

Лидерите на ЕС проведоха една от най-безсмислените си сбирки

Ирина Новакова
4948 прочитания

Събрахме се, поговорихме и нищо не решихме

© Reuters


Белгия е родина на някои от най-известните творби на сюрреализма - не само като течение в изкуството, но вече и като течение в политиката. Типичен пример е извънредната Среща на върха на Европейския съюз, която се проведе в Брюксел миналия четвъртък. Тя беше свикана от новия президент на Европейския съвет Херман ван Ромпой. За един ден лидерите на ЕС загърбиха държавните дела и икономическите проблеми в страните си и пристигнаха от всички краища на континента за тричасов разговор, в който решиха... нищо.

Дните преди срещата създадоха съвсем друго очакване: медии и анализатори, захранвани щедро с цитати от политици и дипломати (най-често неназовани), предричаха амбициозни решения - най-вече спасителен план за затъналата Гърция и стратегия за предотвратяване на подобни проблеми в други страни от еврозоната, страдащи от висок бюджетен дефицит (Испания, Португалия, Италия и Ирландия). Обезценяването на еврото и нуждата от допълнителна координация на антикризисните планове на отделните държави дадоха още поводи за срещата. Самият Ван Ромпой също беше натоварен с големи очаквания предвид почти невидимото му присъствие на политическата сцена през вече двата месеца, в които оглавява най-важната европейска институция.

Ето как протече срещата на най-високопоставените политици на ЕС: председателят на Европейския парламент Йежи Бузек произнесе дълга реч, в която перифразира Марк Твен с репликата "Всички слухове за ненавременната смърт на Европа са силно преувеличени" (вероятно с цел да оправдае съмненията в съживителната сила на Лисабонския договор). Следващ беше председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, който представи стратегията си за растеж и заетост "Европа 2020". Тя ще наследи Лисабонската стратегия, която трябваше да превърне Европа в най-динамичната и конкурентоспособна икономика на знанието в света до 2010 г. Новият десетгодишен план беше подкрепен от лидерите на страните членки, но само неформално - официално те ще се занимават с него през март. Неизбежно на дневен ред бяха и проблемите на Гърция - правителството в Атина получи обещания за "решителна и координирана" подкрепа, ако се наложи, но не и конкретни сигнали как и кога ще стане това (повече за проблемите на Гърция вижте тук). Последва кратка дискусия за Хаити, в която водещите европейски политици се съгласиха, че хуманитарната криза там остава сериозна. Поради липса на време стратегиите за борбата с климатичните промени бяха оставени за друг път. А накрая, когато Ван Ромпой излезе пред медиите в първата си изява като "общ европейски глас пред света", микрофонът му не работеше. "Ще използвам мъжествения си глас", опита да се пошегува той. След това посочи, че Европа е единна и амбициозна, което също прозвуча като шега.

Всичко това се случи на фона на все по-острия натиск върху еврозоната, все по-високата безработица в ЕС и за капак - отказът на американския президент Барак Обама да участва в среща на високо равнище с лидерите на съюза. Комбинацията от тези неприятности и безрезултатната среща в четвъртък не попречиха на оптимизма на Ван Ромпой. "Много от страните членки настояха за повече такива срещи на Европейския съвет", заяви той след събитието. "Ако зависи от мен, ще се събираме всеки месец", допълни председателят на Европейския съвет. Думите му звучаха почти като заплаха.

Повечето национални лидери официално споделиха задоволството на Ван Ромпой от резултатите от срещата, което само дава повод за съмнение в европейските им амбиции. Едно от изключенията беше българският премиер Бойко Борисов, който заяви, че Европа е "изостанала" в реакцията си на икономическата криза, борбата с безработицата и инвестициите си в иновации. "Не съм доволен от темпото и ефективността", посочи Борисов.

Други държавни ръководители бяха по-дискретни, но не по-малко недоволни. Водещото предложение на Ван Ромпой - за засилване на "общностния" елемент в управлението на европейската икономика, беше посрещнато хладно (най-вече от британския премиер Гордън Браун и германския канцлер Ангела Меркел). "Днес лидерите на страните - членки на ЕС, са отговорни за икономическата стратегия на държавата си - за в бъдеще тези стратегии трябва да се правят на европейско ниво, в съответствие с националните нужди", написа Ван Ромпой в писмо до лидерите дни преди срещата.

Предложението му включва завишен контрол върху националните финанси чрез редовни одити от Европейската комисия, които да водят до публични предупреждения за страните, които се отклоняват от правилата на Пакта за стабилност и растеж на ЕС, и стимули за тези, които ги изпълняват особено добре - например привилегирован достъп до европейски фондове. В писмото си Ван Ромпой аргументира предложението си за засилено участие на Брюксел в икономическите политики с необходимостта от ускоряване на растежа и запазване на "европейския социален модел". "На риск е изложен европейският стил на живот", посочи Ван Ромпой и след срещата в четвъртък.

Това предупреждение, изглежда, не е прозвучало достатъчно убедително за държавните глави на ЕС. "Икономическата координация между страните членки ще се засилва все повече занапред - но за нея ще отговаря Европейският съвет, това е координация между националните лидери", заяви след срещата френският президент Никола Саркози под одобрителния поглед на Ангела Меркел на съвместна пресконференция. Подобно на тях повечето други държавни ръководители не изглеждат склонни да отстъпят нови правомощия в икономическата и социалната сфера на Брюксел в момент на криза. Което може би е обяснимо на фона на липсата на визия и сериозно звучащи стратегии там.

В европейския сюрреализъм значението е скрито зад символиката, а смисълът се крие между редовете. На Европейския съвет в четвъртък символи не липсваха. По настояване на Ван Ромпой срещата се проведе не в огромната сграда, построена точно за целите на Съвета на ЕС, а в по-неформална обстановка сред прашните стари книги на библиотека "Солвей". Еклектичното здание от началото на миналия век лесно може да послужи за символ на миналото, настоящето и може би бъдещето на ЕС. Построена в началото на ХХ век от богати търговци с политически амбиции и идеалистични цели, дълги години сградата е била средище за дебати и идеи и закътано място за неформални политически сделки. През 1981 г. обаче библиотеката е изоставена заради неуредици в собствеността и финансирането. Цяло десетилетие тя е дом само за повсеместните брюкселски врани, а красивите й витражи и ламперии са разрушени. През 90-те години сградата е възстановена до стария си блясък, но не връща статута си на интелектуален и политически символ. Оттогава тя служи основно на тези, които могат да си позволят наема, а останалите я гледат отвън като напомняне за неосъществени планове и пропуснати шансове.

Белгия е родина на някои от най-известните творби на сюрреализма - не само като течение в изкуството, но вече и като течение в политиката. Типичен пример е извънредната Среща на върха на Европейския съюз, която се проведе в Брюксел миналия четвъртък. Тя беше свикана от новия президент на Европейския съвет Херман ван Ромпой. За един ден лидерите на ЕС загърбиха държавните дела и икономическите проблеми в страните си и пристигнаха от всички краища на континента за тричасов разговор, в който решиха... нищо.

Дните преди срещата създадоха съвсем друго очакване: медии и анализатори, захранвани щедро с цитати от политици и дипломати (най-често неназовани), предричаха амбициозни решения - най-вече спасителен план за затъналата Гърция и стратегия за предотвратяване на подобни проблеми в други страни от еврозоната, страдащи от висок бюджетен дефицит (Испания, Португалия, Италия и Ирландия). Обезценяването на еврото и нуждата от допълнителна координация на антикризисните планове на отделните държави дадоха още поводи за срещата. Самият Ван Ромпой също беше натоварен с големи очаквания предвид почти невидимото му присъствие на политическата сцена през вече двата месеца, в които оглавява най-важната европейска институция.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

32 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Avar

    http://yphalachev1.blogspot.com/2010/02/blog-post_9498.html
    Липсата на сериозна координация в икономиката естествено рефлектира и на външната политика на ЕС,доколкото има такава. Намекът е, че Вашингтон няма време за безплодни дискусии и очаква ЕС най-сетне да определи как точно ще изглежда неговото международно присъствие. Езикът на американската дипломация е доста променен. Белият дом тази седмици доста недипломатично предупреди, че президентът Барак Обама няма да присъства на срещата на високо равнище САЩ - ЕС, която трябваше се проведе през пролетта в Мадрид. Висш американски представител оправда президентското решение с объркаността, която цари в международното представителство на ЕС след влизането в сила на Лисабонския договор.
    Не са по цветущи отношенията между Русия и ЕС. Те сега са на основа Съглашението за партньорство и сътрудничество 1994г.А това означава най-ниското ниво на международно сътрудничество,а и то изтече преди две години и за сега не е продължено. Москва не е настроена да жертва каквото и да било за ново съглашение с ЕС,след като е очевидна енергийната зависимост на Европа от Руския нефт и газ,и още повече соловта игра на европейските държави, дава на Русия много по-голям шанс за успешен политико-икономически рекет.Москва сега успешно прилага стрия принцип „разделяй и владей“ спрямо „обединена Европа“.
    Особени спънки и взаимни претенции има и в сферата на търговията.ЕС издига бариери от типа-предварителна ратификация на Европейската енергийна харта или влизане в Международната търговска организация.

  • 2
    Avatar :-|
    ...

    Заглавието е един път!

  • 3
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Е няма как Германия все да плаща сметките на общоността, а този и онзи да харчи като откачен, щото такъв му бил натюрела.... квото и ще да си говори Хенри ван Не Знам Кой....
    Така че докато евроските обединени народи не почнат да "правят" парета поне 10% от това което прави Германия, ефектът от подобни срещи ще е като от неделното пиене на ракия в кръчмата, даже по-малък....

  • 4
    Avatar :-|
    EU

    "Лидерите на ЕС ще изземат функциите на ЕКОФИН : Другата голяма новина от срещата на върха на 27-те е решението икономическата и финансовата политика да се изземе от финансовите и икономическите министри на съюза (ЕКОФИН) и с нея да се занимават държавните и правителствените ръководители. "

    http://www.euinside.eu/bg/news/eu-leaders-will-take-over-the-functions-of-ecofin

    Ами лидерите на ЕС вече изпитват тих ужас от българския финансов министър и изземват функциите на всички финансови министри в ЕС, за да спасят европейския икономически и валутен съюз от безумията на Дянков

  • 5
    Avatar :-|
    Доньо

    Тези хора искат да правят СССР ново издание и вървят по път по който ние се връщаме.На всичко отгоре не искат да признаят християнските корени на Европа т.е. същото което вършеха болшевикитеи нацонал-социалистите.Май ще завършат по същия начин.

  • 6
    borko avatar :-|
    борко

    Ами те май повечето срещи от този род завършват така... Общи фрази от рода на "решителна подкрепа", "насърчаваме...", "уверено заявяваме..." По-късно работата се върши например от министрите на финансите, управителите на централните банки и други експерти.

  • 7
    Avatar :-|
    4o4o

    Авторката навярно иска всяка среща на съвета на произвежда по една революция, поне четири годишно.

  • 8
    Avatar :-|
    ka4amaka

    4o4o,авторката иска да каже че толкова са е обатачели че просто нямат решение и бъди сигурен че ако продалжават така революциите са ни в кърпа вързани.

  • 9
    Avatar :-|
    Ивайло

    Дали капиталци щяха да са така иронични, ако ставаше дума за спасяване не на Гърция, а на България?

  • 10
    Avatar :-(
    7

    ЕС:НИЩО НО ОТ СЪРЦЕ. Прехвърляне на суверенитет от националните столици към Брюксел няма да се състои скоро. Никола Саркози, Ангела Меркел и Гордън Браун не изглеждат склонни да отстъпят нови правомощия в икономическата и социалната сфера на Брюксел в момент на криза.
    http://yphalachev1.blogspot.com/2010/02/blog-post_13.html


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK